"Не забравяйте, че тази планета не е модел за рационална мисъл и онова, което се счита за здрав разум тук, кара останалата част от Вселената да настръхва."
Време е да се отърсим от т.нар. “здрав разум” и да предприемем пътешествие. Някои го наричат “пътешествие към себе си”. Аз ще го нарека “пътешествие към Живота”.
Човешката еволюция за кратък период от време покори планетата, на която живеем и части от Космоса. Любопитството и желанието за знания са проправяли пътя до деня Днес. Днес – когато ние Сме и решаваме своето право на избор – какви да бъдем, доколко и кога.
Кога – ако не Сега? (Никой не ни гарантира денят Утре).
Доколко – ако не всичко? Останалото е нищо, останалото е гарнитура, прибавка, допълнение към всичкото…
Какви да бъдем – ако не себе си – такива, каквито можем да бъдем, а още не сме… по различни причини.
Искаме ли да се впуснем в пътешествието към Живота? Той е в нас, както и ние сме в Него. Трябва само да го изживеем. А за да го изживеем, трябва да го поискаме.
Искаме да спасим природата и планетата Земя от алчността, желанието за власт и печалби. Това няма как да стане, ако първо не променим себе си. Сто организации за защита на природата не могат да променят десет властимащи, докато не се пристъпи към Цялото, към човешкото съзнание и осъзнаване.
Вселената ни дава от всичко. Животът ни дава всичко. От нас зависи какво взимаме и какво виждаме в Него. Дали сме склонни да видим внушените и самовнушените ни вина, страх, себеотричане, инвалидност – физическа и духовна, оръжия, болести … или цветя… Дали ще сме като фабрикувани капсули от клипа на Pink Floyd или индивидуалности със свое лице… Дали ще успеем да видим и усетим, че ние можем, че ние сме част от божественото, че в нас е силата и желанието, и възможността – да бъдем! Да бъдем такива, каквито искаме да бъдем, а не каквото ни е внушавано, че сме. Да бъдем това, което все още не вярваме, че можем да бъдем. Защото ние можем да бъдем всичко, което поискаме. Нужен е инат в постоянството и желанието за Живот. Нужно е да повярваме, че сме магьосниците на нашия Живот.
Щастието няма да ни сполети отвън, докато не го докоснем и открием в себе си. Докато не го поискаме. Понякога това изисква усилия. Понякога изисква падения. А понякога идва от само себе си.
Между Щастието и Живота има едно чувство, изразено в една-единствена дума – Любов. Любовта е единствената по-силна дума от Бог. Единствено Любовта може да ни доведе до Щастието и усещането за живот! Единствено Любовта може да ни даде чувството за божественост. Ако заедно достигнем Любовта, Любовта до нейните предели - значи заедно сме изминали пътешествието към Живота!
Нека започнем от себе си; от Любовта към себе си. Защото ако тя липсва - няма друг път!
Мястото е Тук.
Времето – Сега.
линк към 1-вата тема
линк към 2-рата тема
линк към 3-тата тема
линк към 4-тата тема
линк към 5-тата тема
Време е да се отърсим от т.нар. “здрав разум” и да предприемем пътешествие. Някои го наричат “пътешествие към себе си”. Аз ще го нарека “пътешествие към Живота”.
Човешката еволюция за кратък период от време покори планетата, на която живеем и части от Космоса. Любопитството и желанието за знания са проправяли пътя до деня Днес. Днес – когато ние Сме и решаваме своето право на избор – какви да бъдем, доколко и кога.
Кога – ако не Сега? (Никой не ни гарантира денят Утре).
Доколко – ако не всичко? Останалото е нищо, останалото е гарнитура, прибавка, допълнение към всичкото…
Какви да бъдем – ако не себе си – такива, каквито можем да бъдем, а още не сме… по различни причини.
Искаме ли да се впуснем в пътешествието към Живота? Той е в нас, както и ние сме в Него. Трябва само да го изживеем. А за да го изживеем, трябва да го поискаме.
Искаме да спасим природата и планетата Земя от алчността, желанието за власт и печалби. Това няма как да стане, ако първо не променим себе си. Сто организации за защита на природата не могат да променят десет властимащи, докато не се пристъпи към Цялото, към човешкото съзнание и осъзнаване.
Вселената ни дава от всичко. Животът ни дава всичко. От нас зависи какво взимаме и какво виждаме в Него. Дали сме склонни да видим внушените и самовнушените ни вина, страх, себеотричане, инвалидност – физическа и духовна, оръжия, болести … или цветя… Дали ще сме като фабрикувани капсули от клипа на Pink Floyd или индивидуалности със свое лице… Дали ще успеем да видим и усетим, че ние можем, че ние сме част от божественото, че в нас е силата и желанието, и възможността – да бъдем! Да бъдем такива, каквито искаме да бъдем, а не каквото ни е внушавано, че сме. Да бъдем това, което все още не вярваме, че можем да бъдем. Защото ние можем да бъдем всичко, което поискаме. Нужен е инат в постоянството и желанието за Живот. Нужно е да повярваме, че сме магьосниците на нашия Живот.
Щастието няма да ни сполети отвън, докато не го докоснем и открием в себе си. Докато не го поискаме. Понякога това изисква усилия. Понякога изисква падения. А понякога идва от само себе си.
Между Щастието и Живота има едно чувство, изразено в една-единствена дума – Любов. Любовта е единствената по-силна дума от Бог. Единствено Любовта може да ни доведе до Щастието и усещането за живот! Единствено Любовта може да ни даде чувството за божественост. Ако заедно достигнем Любовта, Любовта до нейните предели - значи заедно сме изминали пътешествието към Живота!
Нека започнем от себе си; от Любовта към себе си. Защото ако тя липсва - няма друг път!
Мястото е Тук.
Времето – Сега.
линк към 1-вата тема
линк към 2-рата тема
линк към 3-тата тема
линк към 4-тата тема
линк към 5-тата тема
най-красноречивата поговорка е тази"Много хубаво не е на хубаво"