Публикувана: 4 юли 2009, 06:16 ч.
Последно мнение: 27 март 2010, 15:08 ч.

За нас, Земята и Вселената

36 580
740
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какво е съдържанието на публикация, която започва с цитат?
Кои книги са споменати в публикацията, която съдържа списък с препоръчани книги?
Какво е мнението на автора за художествената литература?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какво е съдържанието на публикация, която започва с цитат?
  
  Публикацията започва с цитат, който призовава за откриване на пътешествие към себе си и живота. Той изразява идеята, че човешката еволюция позволява на хората да решават за себе си. След това се разглежда възможността за промяна в себе си, като се подчертава значението на желанието за промяна и изживяването на живота. Публикацията също така обръща внимание към необходимостта от промяна в човешкото съзнание и осъзнаване, като подчертава връзката между човека и вселената.
- Кои книги са споменати в публикацията, която съдържа списък с препоръчани книги?
  
  В публикацията се споменават няколко книги, които са накарали автора да размишлява, да задава въпроси и да изпитва удоволствие. Сред тях са "Полет над кукувиче гнездо", "Майстора и Маргарита", "На изток от рая", "Джон Ливингстън - Чайката", "Животинската ферма", четирилогията на Камю, „Престъпление и наказание“ и „Идиоти“.
- Какво е мнението на автора за художествената литература?
  
  Авторът вярва, че художествената литература може да бъде по-въздействаща и възприемчива от духовната. Те споделят, че някои книги са им дали размисъл, въпроси и удоволствие, подчертавайки важността на художествената литература в личното развитие и възприемането на света.
- Какво е мнението на автора за пътуването към себе си и живота?
- Какво е мнението на автора за връзката между човека и природата?

# 90 11 юли 2009, 14:48 ч.

България
Мнения: 3 632

Напълн съм съгласна, че вземем ли решението , пред нас се отварят врати. Но трябва да сме напълно убедени и сугурни в това , което искаме, да не се колебаем. Тогава половината път вече е извървян Hug

Шуши и аз много се изкефих на дъждовете и снеговете ти от детството Heart Eyes

# 91 13 юли 2009, 05:35 ч.

Мнения: 957

Момичета

Когато свързваме процесите на концентрация с точно определени религиозни и обществено-политически концепции, даваме възможност на трети сили да заемат определящо място в нашия дух. Това може да има поощряващо, но след време и ограничаващо въздействие в зависимост от това как тази сила използва отреденото и място. За съжаление, най-често за да създаде зависимости.
Ако тази трета сила се грижи за това спиритуалността да може да си служи с точно определени ритуали и обекти, на преден план изниква въпросът: какво има извън тези ритуали, обекти и пространства? Дали там вече няма спиритуалност? Само там ли, където нещо е обявено за свято, има Бог, Аллах или Буда - а извън тях нищо ли няма?

При тодите навсякъде цари спиритуалност, това означава, че тя е у тях и във всичко около тях, защото за тях всяко нещо е живо. Те общуват с всичко - с животните, с природните сили и с предците. Всичко е одушевено. Всичко има душа, с която тодите общуват.
Признавам, че е трудно навсякъде да можем да осъзнаваме духовното измерение на нашето съществуване. Затова се създават определени средища, където всички си спомнят и се посвещават на това измерение. Тези средища стават енергийни центрове, места за поклонение, святи места. Но при обособяването на святи места има опасност да загубим съзнанието, че сме изначално духовни същества. Ние продължаваме да вярваме, че сме първично материални същества, които само на тези места откриват духовното си измерение. А трябва да бъде обратното. Ние, духовните същества, експериментираме в момента (в този живот) с възможността да оставим духа си да действа вътре в един малък, индивидуален, тленен съд - нашето тяло.

"По пътя към следващото измерение" - Клеменс Куби

# 92 13 юли 2009, 05:41 ч.

Мнения: 957

Вълшебство или магия: каква е разликата, ако човек не може да прозре и двете?

Чудесата се случват у самите нас - защото нови измерения откриваме, когато сме отворени за различен начин на мислене и действие и се доверим на самолечебните си сили.

Човек носи у себе си безкрайно много възможности за самолечение. Дали ще ги активира чрез материалистични или чрез духовни средства, зависи от това, какво неговото съзнание смята за истинско и какво - за неистинско. Действителността е онова, което въздейства.

Клеменс Куби

# 93 13 юли 2009, 05:57 ч.

Мнения: 957

"Но при обособяването на святи места има опасност да загубим съзнанието, че сме изначално духовни същества. Ние продължаваме да вярваме, че сме първично материални същества, които само на тези места откриват духовното си измерение. А трябва да бъде обратното. Ние, духовните същества, експериментираме в момента (в този живот) с възможността да оставим духа си да действа вътре в един малък, индивидуален, тленен съд - нашето тяло. "

Мисля, че тези изречения могат да са от полза за тия, които по някакви причини не харесват телата си или се борят с физически недъзи, обръщайки внимание на материалното - тялото, игнорирайки духовното... Да, самото ни общество е такова - вижда с очите си и мисли по общоприети стереотипи. Струва ли си заради грешката на обществото да се насочваме срещу себе си?... А как да оцелеем, ако сме различни от определените норми на обществото?
Според мен - ако не мислим за "оцеляване". Самото общество е изградено от индивиди с различни характеристики, с различни характери. От тази гледна точка, никога не можем да угодим на мнозинството. Мнозинството не забелязва само прозрачните, невидимите - тия, които не знаят и не се питат кои са!

Обичайте се! Heart Eyes

# 94 13 юли 2009, 09:36 ч.

Добрич
Мнения: 6 210

Цитат на: tonimar в пн, 13 юли 2009, 05:57

...Мисля, че тези изречения могат да са от полза за тия, които по някакви причини не харесват телата си или се борят с физически недъзи, обръщайки внимание на материалното - тялото, игнорирайки духовното...

Най -добрият вариант не е ли двете да вървят ръка за ръка? Не е необходимо едното да се пренебрегва за сметка на другото.

# 95 13 юли 2009, 12:21 ч.

Мнения: 3 098

Гледах току що един репортаж за индиец,който се храни със слън4ева енергия.В групата му твърдят,4е по този на4ин се възстановява мозъка,справили са се с болести като Паркинсон и Алцхаймер.

# 96 13 юли 2009, 13:06 ч.

Мнения: 3 069

Цитат на: Марица в пн, 13 юли 2009, 12:21

Може ли линк? Много ми стана интересно!
Едва ли ще мога да се храня само със слънчева светлина, но ще е чудесно да се прави поне от време на време Peace

# 97 13 юли 2009, 13:11 ч.

Мнения: 3 098

Цитат на: emoli в пн, 13 юли 2009, 13:06

Цитат на: Марица в пн, 13 юли 2009, 12:21

Гледах репортажа по новините на Нова.Сигурно ще го ка4ат в сайта им. Peace

Ина4е и аз не бих издържала единствено на слън4ева енергия,но пък може да се зареждаме сутрин и ве4ер по този на4ин. Peace

Аз се опитвам,но тук в града не ми се полу4ава много правилно сред тоя бетон и спареният въздух. Tired

# 98 13 юли 2009, 14:59 ч.

Мнения: 1 394

Цитат на: Марица в пн, 13 юли 2009, 12:21

Да,имаше такова описано лечение и в книгата на Ковачева.Мисля,че беше някакво момче,което отива в планината и там живее,като отшелник,като се "храни" само със слънчеви лъчи...Както е писала Тонимар,можем да се лекуваме с абсолютно всичко,дори и само с мисълта си,защото ще ни излекува това,в чийто лечителски способности вярваме.Ако вярваме и сме убедени,че светлината ще ни излекува,то това ще стане!Ако сме пък убедени,че водата ще ни излекува-и това ще стане.Няма невъзможни неща,няма чудеса!Чудесата се случват на тези,които вярват в тях!/Иначе щяха да се случват на всеки Wink

/Нашата мисъл е най-голямото чудо във Вселената.Както я програмираме,както я настроим,в каквото я накараме да вярва,тя може да го превърне в това,което искаме и сме убедени ,че ще получим ,като краен резултат...Ние сме енергията,космоса и вселената са вътре в нас,Бог също е в нас.Нужно е само да ги открием! Peace

Тонимар,благодаря! bouquet

# 99 13 юли 2009, 15:42 ч.

България
Мнения: 3 632

Успешна седмица на всички Hug

Тонимар, кутията ти е препълнена Simple Smile

# 100 13 юли 2009, 19:24 ч.

Добрич
Мнения: 6 210

Това за момчето и аз го четох, но то беше в печатните издания. Монаси го пазели от хората, желаещи да го видят, за да не му пречат и да го "събудят."

МАЛКИЯТ БУДА НА ЖИВО

# 101 13 юли 2009, 22:16 ч.

Мнения: 1 394

Не,това е за момчето,което е изпаднало в самадхи-най-висшата форма на медитация! Peace

Онова момче за което се говори в книгта на Ковачева се лекува от туберкулоза благодарение на слънчевата светлина и водата...нещо такова беше...не си спомям точно,може и да греша за болестта,но ми се върти това в главата...А иначе това момче от снимкта е в състояние на самадхи...За самадхи може да прочетете повече ТУК ! bouquet

Или тук http://www.meditacija.org/bg/meditacia/samadhi/samadhi.html

# 102 14 юли 2009, 03:44 ч.

Мнения: 957

Цитат на: Вела в пн, 13 юли 2009, 09:36

Да, Вела, това е най-добрият вариант. Но ако не е възможно? И дори когато е възможно - много хора отреждат първо място на тялото.

И аз четох за феномена ХРМ. Но опитът е рисков и трябва много да се внимава и поне в началото да се правят очни прегледи. Когато опитах, се оказа, че и за секунди не успявам да гледам (особено с едното око)

Ето един доста дълъг материал, но с подробни обяснения:

Хира Ратам Манек вече осма година се храни само и единствено със слънчева светлина. Понякога разнообразява менюто си с чаша чиста вода. Тялото няма необходимост от нищо повече, доказа Хира Манек и светът, макар и бавно, започва да вярва в това. Просто защото Манек и сподвижниците му са живи и се чувстват отлично.
Името "феномен ХРМ" принадлежи на учени от НАСА, заинтересувани от диетата на индийския гражданин...

НАСА го кани, за да провери и изследва тази способност на тялото, заради възможността астронавтите да преминат на слънчева диета. При дълги космически полети храната е огромен проблем, докато водата може да се регенерира и използва постоянно.
Светът знае за Манек не от вчера. Още докато живее в щат Керал той започва експериментите през 1992 г. През 1995 г. отива на поклонение в Хималаите и когато се завръща, престава да се храни. Жена му Вилма казва, че всяка вечер той гледа в слънцето без да мига по един час. Поетата енергия е единствената му храна. Понякога пие чай, кафе или някаква течност.

Когато пристига в САЩ, научните екипи се убеждават, че индиецът наистина оцелява без храна. Изследванията се водят от д-р Патъл от Джеферсъновия университет. Резултатите доказват, че всички процеси в тялото на Манек са нормални.
Въпреки че не сме растения, които трансформират слънчевата енергия в храна, Манек доказа, че можем да го правим със същия резултат. Той казва, че ние живеем за сметка на вторичната слънчева енергия, която поемаме като се храним с растения. Това, на което трябва да се научим е да поглъщаме тази енергия направо от първоизточника.

Манек е роден през 1937 г. и е инженер. Кариерата му е успешна. Но идва момента, когато усеща пълната безмисленост на стремежа към материалното. През 1962 г.попада в ашрама на Шри Ауробиндо в Пондичери. Ученичка на Ауробиндо, продължаваща дейността му след неговата смърт му предава посланието: " Ти трябва да донесеш на земята слънчевата енергия, за да помогнеш на Висшия Разум да докосне всяко тяло". По-късно се среща с Учител, който го избира сред тълпата, за да му каже същото, което вече му е предала ученичката на Шри Ауробиндо.

Въпреки това Манек дълго не знае какво да прави. Той ходи бос по земята, стои на слънце и прави всичко, което би могло да помогне на намерението му. Неочаквано забелязва, че апетитът му видимо е изчезнал и че не се нуждае от храна, а енергията му се е повишила няколко пъти. Тогава идва откритието, че слънчевата енергия трябва да попадне в тялото. Как? През очите. Той започва стъпка по стъпка да приучава очите си да гледат право в слънцето.

Експериментът

Лекарите, към които се обръща за помощ са заинтересувани. Манек жертва година от живота си, когато започва да работи с научна група в Гуджарат. Решено е да гладува 365 дни, но експериментът продължава 411 дни. Това не е първото му гладуване. Вече го е правил за 211 дни, когато е загубил 41 кг от теглото си, но не губи мускулна маса. Сега, след гладуването от 411 дни, нивото на кръвната захар е в норма, както и всички останали физиологични показатели.

Неврологът д-р Судхир Шах, който ръководи уникалният експеримент следи постоянно Манек. Наблюдава го денонощно медицински екип, който не го оставя сам и за минута, денем и нощем. Манек е изолиран в отделно помещение, до което близките му нямат достъп.

Експериментът завършва на 14 февруари 2001 г. За изтеклото време Манек е пиел само гореща вода между 11 сутринта и 16 ч. следобед. На 401-я ден от гладуването си той изкачва планината Шатрунджа само за половин час.

Настъпва най-сложният за медиците момент - те трябва да намерят обяснение. Всичко това не се случва в Хималаите или в някой ашрам, а в съвременна клиника на голям град, пред очите на лекари, журналисти и учени.

Досега се смяташе, че при дълго гладуване тялото изчерпва първо карбохидратите, после в урината се появяват кетони. Протеинът се изгаря. Организмът изяжда всичките си запаси, но още преди това човек става мрачен и раздразнителен, нарушени са логиката и мисленето му. Всички жизнени параметри намаляват и след 8-10 седмици е заплашен животът на тялото. Манек опровергава това. Той е с добро самочувствие, интелектът му е съхранен, не изпада в депресия.
Какви са обясненията? Религиозната мотивация е важна, но физиологията не й се подчинява винаги. Манек не е генетично различен от другите. Изводът: очевидно той успява да се храни със слънчева енергия.

При хроничната адаптация към гладуване - 16-30 денонощия метаболизмът силно се забавя. Клетките получават само кислород и вода. Центровете на глада в мозъка са потиснати и активират центровете на ситостта. Човек се приспособява и може да извършва нормална дейност, изразходвайки 500-600 калории.
В случая Манек получаваната през очите слънчева енергия захранва и изхранва цялото тяло. Като ретланслатор служи епифизата - жлезата при "третото око". Нейната активация дирижира цялата ендокринна система. Чрез мелатонина тя регулира биоритмите, циклите на сън и бодърствуване, забавя стареенето. Епифизата намалява растенето на тялото и забавя метастазирането на някои тумори. Чрез серотонина тя участва и в психическата дейност и е пряко отговорна за екстрасензорните възприятия. Тази крехка жлеза е с обичайни размери 6 на 8 мм. Но когато сканират Манек неговата епифиза е с размери 8 на 11 мм. При този 66-годишен мъж тя е голяма колкото при 20 - годишните.

Размерът сам по себе си не говори за хиперфункция, тя се установява чрез нивата на мелатонина и серотонина, които при Манек са в норма.
Кожата също събира енергия. Акупунктурните точки са антени, които се активират чрез акупунктура и акупресура, чрез въздействието на слънцето. Приемат я пръстта, водата, растенията, животните. Когато ходите боси вие събирате в себе си от тази енергия. Тя се натрупва неясно къде, но има хипотези, че се складира в продълговатия мозък.
Д-р Судхир Шах казва в интервю: "Това, с което се сблъскваме в този момент засега не е стопроцентов научен факт, а само разработка на хипотеза. Ние предполагаме, че празният стомах е нещо, с което може да се свикне напълно." При адаптирането към глада се активира мозъчен участък, който е отговорен за парапсихологическите способности. Проявява се шесто чувство и организмът започва да се саморегулира. Нито хипоталамуса, нито хипофизата или продълговатия мозък претърпяват някакви промени. Глада не прави човек по-глупав, а го превръща в свободна творческа личност.

Манек казва, че той е достигнал интуитивно до това знание, което както повечето важни за нас тайни, е забравено.

Практикум

Кой може да практикува "феномена Манек"?
Всички, които искат. Няма ограничения за възраст, за раса или религия. Не е необходимо рязко преобръщане в обичайния начин на живот, нито изтощително гладуване - тази опитност ще дойде от само себе си. Вече над 25 000 човека по света се хранят само със слънчева енергия. Мнозина вече са разбрали нейните предимства.

. През първия ден гледайте в слънцето 5 секунди, през втория - 10, на третия - 15 и т.н. Особено важно е да не измъчвате очите, за да не повредите зеницата.
. Още по-важна е вътрешната ви нагласа. Мислено си повтаряйте как слънчевите лъчи навлизат през очите ви, оттам в мозъка и после в цялото тяло. Помолете светилото да ви даде енергията си, за да бъдете здрави и хармонични.
. В слънчевата светлина са всички аспекти на дъгата и вие приемате едновременно свето- и цветотерапия. Ако някои от цветовете на енергията не достигат на тялото, те ще бъдат мигновено попълнени.
. Вярвайте, че болестите ще изчезнат, а космическата енергия храни тялото и регулира процесите в него. Преодолейте страховете от болест и смърт, от мъглата на бъдещето. Менталните нарушения - стреса или депресията - ще изчезнат. Ще се стопи напрежението и страха за решението на важни до този момент за вас жизнени проблеми. Ако такава е била целта ви - не удължавайте времето, в което ще приемате слънчевата енергия. Ако искате да вървите напред - продължавайте с по няколко секунди всекидневната си терапия. След шест месеца или 180 дни вече ще можете да гледате без напрежение в слънцето по 15-20 минути. За това време физическите болести ще изчезнат напълно.
. След като преодолеете 15-минутната бариера за гледане в слънцето, ще започнете да усещате, че апетитът изчезва. Това е победа над чувството за глад, а не негово потискане. Когато ще можете да съзерцавате слънцето по 30-35 минути мозъкът ще започне да съхранява слънчевата енергия и да се храни с нея. Още на 270-я ден или на третия месец ще можете да се взирате в слънцето по 44 минути. ТОВА ВРЕМЕ НЕ БИВА ДА СЕ ПРЕВИШАВА!
За този период потребността от храна ще изчезне напълно и няма да ви мъчи чувството за глад, което ще премине само. Ще откриете нови възможности - способност за ясна визуализация на образи или състояния, виждане на аури и вътрешни състояния. На този етап можете да спрете ежедневното взиране в слънцето, защото енергията вече се е натрупала във всяка клетка. Когато клетките са заредени, редовните сеанси не са необходими, те могат да станат периодични.

Някои предпочитат да тичат боси под слънцето за 40-50 минути дневно. Те усещат освобождаване от вътрешния дискомфорт и пълна свобода, психосоматичните болести изчезват като кошмарен сън. Около тялото ви се образува енергийна корона. Под нейното въздействие ще отстъпват всички болести, а ще имате осигурена енергийна защита.

Дори най-силният враг няма да е в състояние да ви навреди.
Манек казва, че ние губим огромно количество енергия, за да храносмиламе. Ако не дъвчехме всичко и запазвахме вътрешната си хармония, потребностите от енергия значително намаляват. Само в Индия вече има над 20 души, които не се хранят поне от 5 години. Неколцина други не го правят от 20 и повече години. В целия свят числото им надвишава 200.

Мерки за безопасност
. Не увеличавайте визуалният контакт със слънцето с повече от 10 секунди дневно.
. Не превишавайте нормата от 44 минути и не гледайте в слънцето по-дълго.
. Периодично посещавайте очен лекар, за да пропуснете опасността от някакви усложнения.

Манек смята, че когато гледате в слънцето, трябва да стоите боси върху земята. Не върху бетон или камъни и дори не върху трева, а просто върху гола земя. Може да се стои върху пясък или върху прашен път, но не върху балкон. Трябва да сте боси.
Мястото, където приемате слънчевата светлина не трябва да попада в сянка. Ако сте на открито пространство, прекарвайте по час навън веднага след разсъмване или в последния час преди залез.

. Не гледайте в слънцето без да сваляте поглед от него. Достатъчно е само да поглеждате в него и да запазвате визуалният му образ в съзнанието си. Отпуснете се до състояние на релаксация.
. Ако възникнат очни проблеми, Манек съветва да преминете на друг режим - да гледате директно в слънцето 1 сек., после да затворите очи и да го наблюдавате с "третото око", чакра Аджна. Когато мисленият образ изчезне, отворете очи и погледнете в слънцето отново. Правете го докато мисленият образ на слънцето не се запазва 5-6 минути. За това време и медицинските очни проблеми ще изчезнат и вие ще преминете към нормалната практика.

За Манек дългият пост има не само научно, но и религиозно значение. " Ние не използваме дори 10 процента от възможностите на мозъка си. Когато му обезпечим енергийна храна, нашите способности ще нараснат силно. Всъщност разширеното и просветлено съзнание означават 100 процентно използване на мозъка ни."
Докторът по медицина от Филаделфия Маури Д. Пресман пише, че за човечеството са се появили надежди за излизане от старите граници. Надежди да управляваме телата и мозъка си чрез магнитната и слънчевата енергия. Тази нова опитност ще ни превърне в нова раса, по-съвършена в духовен и физически смисъл. Ще отпаднат необходимостите от скалпел и химически медикаменти, войните, които винаги се водят за територии, върху които се отглежда храна и имат петрол ще станат безсмислени. Ние ще имаме повече време и мотивация за духовни победи и контакти с други светове.

Източник: www.fenomenibg.com

# 103 14 юли 2009, 15:22 ч.

Мнения: 957

Нещо, което се надявам да ви бъде от полза... за достигането на душата - най-мълчаливата част от нас Heart Eyes

Душа срещу его

Моето Его е донякъде обезкуражено сега. Моето Его и без това е един страхливец. Звучи винаги така уверено само когато тялото е във форма, но пази боже нещо да не му е наред. То не умее да понася болки, те са му неприятни и му пречат да се преструва, че се справя с всичко. Когато съм болен, редовно установявам, че се оттегля. Именно тогава Душата може да се прояви. Както сега. Когато плача, не плача заради болките или от самосъжаление, а защото осъзнавам, че забелязвам моята пренебрегната Душа. Какво нежно, чудно създание е тя! Аз дори не я познавам истински. Въпреки това, тя ме придружава винаги и навсякъде. Тя не се натрапва, но ако се огледам за нея, ще бъде тук. Тя всъщност винаги е тук, но Егото я изтласква извън кръгозора ми с упрека, че пречела, нямала думата, била напълно откъсната от действителността, нямала право на мнение, и без друго нищо не разбирала от това - накратко, би трябвало да си затваря устата и да се изпарява.

Е да, тъй като Душата не се бори, повече не я виждаме и не я чуваме, докато...? Да, докато се случи нещо. Моето падане от прозореца не беше случайност, ако и Егото се опитва да го представи така и непрекъснато да говори за злополуката. Но Душата знае по-добре. Сега говори тя, а Егото има почивка. Това е моментът, когато пак ми потичат сълзите. Някои хора може би ще си спомнят подобен момент, когато след диагноза рак за първи път остават сами или когато трябва да признаят пред себе си, че имат СПИН или друга тежка болест. Истински сериозно става за всекиго, когато присъдата гласи: "Неизлечимо!"

Човек наистина е още жив, но е на ниво нула. Който действително е на нулата, вече не хленчи. Нулата си е нула, а хленченето - не. Аз искам да остана колкото се може по-дълго в нулевото състояние. Душата ми напълно присъства. На Душата болките са и безразлични. Само Егото се окайва. Душата се отнася към болката наистина съчувствено, но не и състрадателно. Тя гледа на болката като на свой рупор, като на зов да я зачитат. Чрез болката тя съобщава за своите нужди, които животът, доминиран от Егото, и е отнел. Душата не вижда в болката болка, а това, което болката има да разкаже - а то не е окайване, а съкровена, важна молба. Как да разбера тази молба? Как да чуя какво иска да ми каже Душата ми?

Когато лежа абсолютно неподвижно и дишам съвсем повърхностно, без да изпадам в кислороден недостиг, който изисква дълбоко вдишване, тогава нямам болки. Висящо положение. Но и едно-единствено по-дълбоко вдишване предизвиква реакция на централната нервна система в гръбначния мозък.

Когато казвам на санитарите и сестрите, които много обичам, че моето доволство не е доброволно, а ми се диктува от заплахата за болка, те ме гледат невярващо. Така е обаче и аз умея да ценя тази принуда, понякога дори да и се наслаждавам, тъй като в това абсолютно вътрешно спокойствие моята Душа е съвсем близо до мен. Ние се обичаме и аз не трябва да мисля нито за вчера, нито за утре. Това е състояние на най-дълбока медитация с часове, дни и седмици.

Докато пишех тази книга, болките се развихриха. Сериозна физическа причина за това не можах да намеря. При писането за моето нараняване клетките ми си спомниха и се върнаха в онова болезнено състояние, което цареше след падането ми. Над 20 години не бях разбутвал нищо и още не бях размишлявал действително върху това, защо отново мога да ходя. С тази книга за първи път си правя равносметка и от това боли. Подозирах, че моите нерви ще се успокоят отново едва когато завърша книгата.

Мисля, че една обикновена настинка или грип могат да накарат нашето Его да отстъпи и да поприказваме с Душата си! Това е чудесен начин за смяна на отношението ни към болестите, а оттам - към тяхното приемане и лекуване. Hug

# 104 14 юли 2009, 18:24 ч.

у дома
Мнения: 708

Цитат на: tonimar в вт, 14 юли 2009, 15:22

Мисля, че една обикновена настинка или грип могат да накарат нашето Его да отстъпи и да поприказваме с Душата си! Това е чудесен начин за смяна на отношението ни към болестите, а оттам - към тяхното приемане и лекуване. Hug

Ей, Тони как позна Laughing

В тези високо Т дни които ги изкарах миналата седмица - все едно бях взела емоционално очистително. Mr. Green

Не можех да ям, да пия и да мисля с ума си. И изхвърлях натрупаното - и с тялото и с емоциите. Минах през огъня на ада и .. осъмнах в рая - лекичка и разтоварена Laughing

За първи път в живота ми поглеждайки назад към сериозна болест която ме повали я виждам в положителна светлина - имала е своето важно значение като коректив. Все едно се е случило чудо - въпреки че нямам много енергия и съм изтощена физически и спя почти постоянно - съм като нова, преродена някак. Wink

И на мястото на изчистеното се е настанила някаква забравена, набутана надълбоко обич - към себе си и към всичко Heart Eyes

И преди да се потопя пак в стреса на ежедневието искам да се поглезя, да се порадвам и позабавлявам и да благодаря за това че съм жива..

Препоръчани теми

Санторини

ВАКСИНИ - дискусия САМО за вредата от тях - тема 18

Къде в Пловдив? - 55 тема

752
На пазар

Раждане в къщи 13-съдбовна тема

Причина:

Причина: