Как да възпитаме сина си да бъде мъж?

   Взели сте много правилно решение. Стискам ви палци всичко да се оправи и случилото се да няма никакви последици за детето!

Та покрай тези консултации науЧих<Че имало разлика в третирането на момиЧенца и момЧенца<но каква е тоЧно тази разлика не се поинтересувах>
Синът ми пропълзя на година<проходи на година и осем месеца>През цялото това време го водех на гимнастика<на музика и на други занимания с други деца<за да свикне с тях>НаЧалото беШе много трудно<заЩото той беШе най_едрото дете<а повеЧето деца се забавляваха като го удрят<заЩото той не можеШе да ходи>В един момент бях станала тоЧно майката_орлица>И тоЧно затова реШих<Че<ако искам сина ми да расте без комплекси и да стане нормален мъж< с нормална доза самоЧувствие и увереност трябва да ангажирам мъжа ми повеЧе<заЩото а него от много работа поЧти не му оставаШе време с хлапето>

Сега всиЧко е наред<но ми струваШе доста усилия< а и на детето съЩо>
Поне се радвам<Че <когато играе с момиЧенца на пързалката винаги ги пуска преди него и ги заЩитава<когато други момЧета искат да ги скубят за опаШките>

Надявам се синът ми да прилича на баща си, да има неговите качества.Да е нежен, отговорен, грижовен, сръчен, всичко, което аз съм харесвала в мъжа си, искам да го има и  сина ми.Затова им оставям много време заедно.
Целувки, ласки, гушкания са в реда на нещата/ той е още малък/.Но аз съм приела ролята на "обгрижваща фигура", грижа се повече за битовизми, а модела на поведение съм го оставила на таткото.Аз, напр. съм малко от кръжока"Коя ръка ми е по-лява", таткото е със златни ръце.Оставям детето да наблюдава, когато таткото ремонтира нещо.Но аз съм музикална, затова почти непрекъснато пея с детето.Ще се изненадате сигурно, но дрехи и обувки почти на 100% избира таткото.Пазаруването и мъкненето на торби си е мъжка работа и това се наблюдава от детето.За мама са по-фините неща-подредба на масата и др./макар, че у нас няма строго фиксирано разпределение на мъжа и женска работа/

Моето мнение е, че за да се развива пълноценно едно дете му е необходимо време както с двамата родители, така и с всеки един поотделно.

Мили мами, моля за съвет за едно вече пораснало момче - на 21 години. Знаете с кого мога да се консултирам как да го върна обратно към правия път, тъй като се е забъркал с престъпни среди. Чували ли сте за психолози и педагози, които могат да дадат съвет.

Питай личния лекар.

Изпуснала съм темата,докато ни нямаше,но прочетох важни неща.
С повечето съм съгласна , моята дилема е по-скоро как аз да накарам себе си да го пусна от мен ,да му позволя време и с други хора. Вярно,че и за момичето е важно,но според вас кое е по-лошо - мъжко момиче или мамино синче? Затова казвам,че е по-трудно да се отгледа мъж. А и според мен зависи и от характера на детето.Има деца,като дъщеря ми,които не обичат много много да ги гушкат и да ги целуват,по-самостоятелни и други -като сина ми,които са по-глезенки,които повече се омилкват в мама. Но се страхувам това да не прерасне в проблем с времето. Сега е сладичък и като се разплаче е естествено да го гушна,но ако стане на 10 и това продължи ще има доста да страда от приятелите и съучениците си.
А и не знам доколко един властен баща  е добър пример за едно момче.Може би пак зависи от характера на детето,защото според мен той е вроден. Ако е по-борбено ще му се опълчи,но ако е по-свитичко,като нас ще се свие в черупката си и е възможно да се срамува,че не е като тате.
Имам такъв пример - сина на мой първи братовчед е плахо и скромно дете,спомням си го като малък ,баща му постоянно го караше да не отстъпва на децата на пързалката като го бутат или в други подобни ситуации,караше го да отиде сам да се защити,но той чакаше тате.След толкова години си остана все същото дете,не стана по-смел. Как се постъпва в този случай? Още повече ,че моят мъж е точно от властните бащи и много се страхувам,че при един проблем с други деца ще скочи той да го защитава. Не искам детето ни да е мишената за подигравки и шамари.
И последно - какво за мен е да бъде мъж - да е смел,да е честен,да не предава приятелите си,да уважава жените. А в училищна възраст да не е от гамените,но да не е и от балалайките,които всички тъпчат. Не знам как се възпитава това.И темата ми е за момчетата,защото в моето семейство сме две сестри и имам някакъв модел,мога да си направя заключение кое е било правилно и кое грешно във възпитанието ни,но си нямам идея как трябва да се държиш с момче.По-точно не знам как да се накарам да му дам възможността да се отдели от мен,като аз не го искам. Знам,че ще го направя,но ще страдам много ...

Защо се вкарваш в някакви филми? Разбира се, че бащата е готов да си защити сина като се наложи! За момчетата, че и за момичетата има значение силният на чия страна е и колко е силен. Да ти е направило впечатление, че на най-глезените и арогантните деца точно бащите или майките все вдигат скандали и направо заплашват онези, които пречат на децата им? Те затова и се държат така безочливо, защото знаят, че бащите им ще са винаги на първа линия.

ОставИ детето да расте спокойно и не изперквай на тема как се прави от момчето мъж. Ти разсъждаваш като жена, а баща му, колкото и да е властен мисли като мъж и е доста полезен за сина си в това отношение.

Не е по-лесно да се възпита момиче. Просто хората приемат по-трудно мамините синчета от мъжкараните и то защото вторите са ербап.

   Andariel е абсолютно права. По-малко разсъждавай на тема " как да възпитам сина си като мъж" и повече бъди негова майка.
   Съпругът ми е на 33, но понякога му се случва да е разстроен и дори да плаче. Щом мога да го прегърна, целуна и утеша, защо да не мога да направя това и със сина си?

Именно - момичето и да е мъжкарана и да е нежна все е добре,но за момчето не е така
А иначе си права,че баща му е по-важен за него отколкото аз и това ме плаши   Не искам да здавам контрола Това е по-скоро проблема при мен,пак го казвам,а не толкова как се въпитава.На книга е ясно,ама на практика? Как да се преборя със собствените си чувства?

   Все пак и двамата са мъже, нали?  Нормално е да имат здрава връзка помежду си. А я си представи, че имахте дъщеря и тя беше по-близка с теб, отколкото с баща си! Трябваше ли тогава таткото да се притеснява и плаши от това, че ти си по-важна за нея? Начинът, по който се чувстваш, може би се дължи на факта точно, че сте две сестри ( разбирай момичета, жени) и сте били по-свързани с майка си, отколкото с баща си.
   А контрола няма да го сдадеш! Все пак ние, жените, командваме вкъщи ( независимо, че никой мъж не си го признава). 
   

Чак за сдаване на контрол едва ли. По-скоро оставИ баща му да се занимава повече с него, да го възпитава, да го учи на разни неща. Ако е нормален човек няма да навреди на сина си по никакъв начин. С времето ще се пребориш. Само си го напомняй по-често като ги виждаш заедно и си намирай някаква работа, за да те няма или ги пращай някъде заедно.

Ами ние имаме и момиче и то е по-свързано с баща си засега още не ме притеснява,просто защото така или иначе аз съм тази,която прекарва повече време с тях,но по-нататък ще видим 
За мен проблема е как да се науча да бъда момчешка майка Искам си ги за мен и както казва мъжа ми - Ти не ги даваш на никой Вярно,че ги оставям в яслата,но там е друго,няма как да се привържат повече към учителките си,отколкото към мен,но с баща им е друго.
Ревнувам ги и това си е  На вас не ви ли се е случвало?

Случва ми се постоянно, но от мноооого години съм го осъзнала и е в рамките на нормалното.    Питаш ли ме какво ми е като щерката влезе в пубертета и гледа баща си с обожание! Ама, зная че е нормално и дори полезно за нея, защото това ще й помогне да израсне нормална жена. Кой родител не ревнува? И бащите да питаш, и те ревнуват децата си от майките им!
Всъщност, мен дори ме радва, че децата ми са толкова привързани към баща си. Така ме оставят мен малко на спокойствие. 

Това че се е привързала дъщерята повече към таткото, обикновено се получава защото татковците повече глезят дъщерите. За разлика от мамчетата, които само дават наставления и често се държат по-строго защото все пак някой трябва да въвежда ред в къщата. Така ли е?  Но мисля че тепърва ще има да намирате общи неща, особено ако имате еднакъв вкус за модни аксесоари, и евентуално ако щерка ти се заитнересува от готвене   
Уф, а момчешка майка не е толкова трудно да се усъвършенства като качество. Все пак, особено в страна със подчертано мъжки традиции като България, има толкова стереотипи за мъжете и мъжкарството, че нямаш проблеми, ще се ориентираш    Ама остави я малко тази ревност и дай възможност и на таткото да се прояви.

Мъж няма как да го направиш, но можеш да му дадеш възможност да се развива като такъв.
Наблюдавай децата, откликвай на нуждите им, съобразявай се с индивидуалните им особености и интереси - какво повече? Детето обикновено само си показва от какво има нужда, просто прябва да си наблюдателна.

И чак пък такава разлика между момечешка и момчешка майка да има