Деца с увреден слух-8

Здравейте!
Благодаря за отговорите! Въпреки че ми се искаше да се включи някоя майка с по-късно имплантирано дете. Защото ние със СилванаМ сме си в началото още и общо взето не знаем какво следва след този период на бърборене.
Както казва Позор не трябва да сравняваме децата и аз се опивам да не го правя, (друг въпрос е, че не успявам), но просто като светлинка в тунелчето ми се иска да знам как се случват нещата.

Велина, да не би настройките да не са добри и да дразнят Криси? Ние поне с рехабилитацията нямаме проблем.
Елинка обича да се занимава, сяда с желание да реди пъзели, купила съм й бои за рисуване с пръсти, за да развиваме финната моторика. Взех й съвсем обикновени карти с Мечо пух, които ги ползваме като мемои карти. Аз й показвам една карта и тя търси останалите три, като сме ги наредили всички карти. Имаме и мемори карти на Едука с животни. Те са 16, подреждам й ги и й казвам дай ми сега пилето, дай ми охлювът и тя ми ги дава. Или се питаме Къде е козлето? Тя повтаря след мен и намира двете карти с козле.
В градината имат занимания, доволна съм и от учителките в логопедичната група. Едната учителка  е логопед и много ги занимава.
А за вкъщи й принтирам материали от различни сайтове и лепим, изрязваме.

Елина също замества "т" с "П", казва ПУК вместо ТУК. Разменя срички ФОКА вместо КОФА.

Елисана и от мен поздрави за решението за имплантация, нещата ще се наредят! Мисля, че е най-доброто решение!
Това е засега
Ще се радвам да дадете още идеи за рехабилитация вкъщи.

Здравей те и от нас. Мисля, че тук е момента да споделя и нашия опит:
Рафи също не е говорила като бебе, никога, изведнъж просто проговори. При нас нещата тръгнаха така: Три месеца след операцията тя тръгна на ясла на една година, но веднага след пускането на процесора започнах ме рехабилитация на около 10месеца. Не можеше да стой на дупето си, но не пропусках ме ден. Слушаше и ме гледаше в очите месеци на ред без продума, и така един ден се оказа, че е имало полза от постоянствато ни. Сега говори и се надумва с мен и брат си непрекъснато.
Моят съвет е...майки бъдете търпеливи и постоянни в това което смятате, че е добро за децата ви, вярвай те в това което чувствате, успеха и резултата от труда ви ще дойде съвсем скоро!!!

Здравейте ние сме имплантирани от 1 година и Марти миналата година ми говореше бебешки като започнеше бъра бъра бъра и пускаше някоя думичка тогава  разбирах какво иска да каже,ама вече спря така да говори.Вече говори и по телефонае когато не чуе какво му се казва мълчи или отговаря той каквото иска.Иначе  вече разбира всичко и от телевизора някоя думичка като му е позната и я повтаря,или ако говорим с някого и като чуе какво говорим после пита.Скоро говорихме с една позната и тя обясняваше че внучето влязло да се къпе той слушаше и като тръгнахме ми вика мамо Били къпи са.Елисана и аз те поздравявам за трудното решение.Спирам че много дълго стана.

terina, нашият случай е много специфичен и едва ли ще ти е много от полза да споделям конкретни неща, но ще ти кажа, че въпреки моето отчаяние, ето, Йоан вече се справя доста по-добре. И досега, обаче, говори доста неразбрано за непознатите хора. Но и това се променя. Дори и на тази възраст (той вече е на 7) явно може да се работи върху по-доброто изговаряне на звуците и нещата подлежат на промяна. Но наистина няма никакви срокове за нищо, нито пък гаранция как ще се случват нещата и именно затова кохлеарната имплантация не може да се смята за панацея. Да, в повечето случаи явно нещата потръгват сравнително леко, но има и случаи като нашия, които са доста по-различни. Всичко е въпрос на индивидуалност, темперамент на детето, и дори начин на работа и възприемане на информация на мозъка. За съжаление, обаче, тези фактори почти винаги биват пренебрегвани от специалистите, работещи с децата, и на всички се налага една и съща схема на работа, която не за всички е подходяща. Вчера пропуснах да кажа и на Велина, че според мен, за някои от нашите деца (за моето, например, със сигурност) е добре да се използват поне в началото някакви жестове. Знам, че тази идея звучи еретично за повечето родители, но това е, защото този ужас от жестовете им е внушен отново от рехабилитаторите. А не зная дали повечето хора могат да си представят какво е да се опитваш да общуваш само с реч с 2-3-4 годишно дете, което е слабочуващо и няма повече от 50 думи в речника си. Няма начин да не се изнерви и подлуди както детето, така и родителят...
За рехабилитацията вкъщи - пак обстоятелствата ни принудиха да не си и помисляме да правим у дома нещо, което дори и по най-малък признак да напомня на уроците със сурдопедагог. Йоан твърдо се противопоставяше на всякакви такива опити и пак с много търпение и дипломатичност успявахме, докато Йоан си играе, да използваме ситуацията, за да го научим на нещо ново. Най-вече ежедневните ситуации предразполагат към нещо такова - да назоваваме продуктите, необходими за неговата закуска (по-късно пък му давах задача той да ми ги извади от хладилника) и готвехме заедно, докато се мие сутрин и вечер изучавахме банята, прибирахме и сортирахме прането заедно и изобщо - няма по-лесен и приятен начин от този - да се използват интересните за детето неща и така да се учи. Едва сега той има спокойствието и желанието да седне с мен и да си напише домашното от детската градина, без да се тръшка, като го поправям и дори с усмивка да трие сгрешеното, и да го напише отново и отново.

Благодаря за отговорите! 
Аз съм наясно, че имплантите не са панацея и успех се постига с много постоянство от страна на родителите, с много работа от страна и на родителите и на сурдопедагозите. Но просто ми се иска (малко може би егоистично) аз да се успокоя, че сме тръгнали по верния път, макар и по-бавно.
Много хора си мислят, че всичко става много лесно, слагат се и айде, детето проговаря. Аз знам, че не е така. Наши приятели често ни питат за ЕЛина дали чува, дали говори. И аз всеки път обяснявам, че това да говори е въпрос на много работа.
А и нашият случай е специфичен. Елина преди да се разболее говореше страшно много и никога не е говорила бебешки, после след болестта замлъкна и от това лято, докато беше при Таня Димитрова и когато и с настройките стигнахме до говорните честоти най-накрая видях нещо ново. Нови думи.
Преди това бях много притеснена и още съм, но поне виждам напоследък някакво развитие.
Предполагам, че ще ме разберете.
БЛагодаря още веднъж за отговорите!

terina, разбира се, че те разбираме.
Аз за себе си, обаче, вече спокойно мога да кажа, че не съм очаквала такова развитие на нещата и ми беше много трудно да приема, че с Йоан всичко се случва мноооого трудно и мнооого бавно. А уж знаех на теория, че всичко може да се очаква... Уж, защото явно съм се надявала, че все пак ние ще сме един от леките и много успешни примери за кохлеарна имплантация. Е, не сме.  Всеки случай вярвам, че Елина ще навакса много по-бързо, защото съдейства за рехабилитацията си - това е наистина от съществено значение.
Само не мога да се съглася, че родителите трябва да наричат отглеждането на дете с увреден слух работа. Просто ни се налага да се стараем повече от останалите родители, иначе грижите са си същите.
Поздрави!

terina,относно бебешкото говорене моя син дълго време не се разделяше с някои думички ,но постепенно се изчиства това ,като винаги го поправям и до днес ,  наистина всичко е много индивидуално с развитието на речта при нашите деца , мога да кажа от личен опит ,че трябва непрекъсната слуховоречева работа ,забелязала съм че и най-малкия интервал от време ,в който сме спирали занимания(било ваканция или проблем с апаратите,или друга причина  ) се отразява на детето  и веднага условно казано дърпаме назад или се връщаме  -става въпрос за натрупаните знания  !
Много от знанията се "получават "от непосредствения контакт ,от "живия " живот ,но без специфичната работа на сурдопедагог или  логопед с децата няма кой знае какви резултати !Много търпение,обич  и "здрави и неизчерпаеми нерви" за нас родителите  
Много се надявам , че когато станат по-големи децата ,ще се контролират и коригират  сами!
 Ieppe  относно жестомимиката ,мисля че трябва да влезе в употреба само когато са изчерпани другите варианти и няма друга възможност, иначе като помощно средство в рехабилитацията не мисля ,че е удачно да се ползва ,защото познавам няколко деца които са я усвоили добре и категорично отказваат да носят КИС или тайно си махат апаратите ,предпочитат да си контактуват с жестове !С майката на едното момче сме си говорили много, и тя споделяше че той си слага апарата само при сурдопедагога и след това не иска да го носи ,не желае да говори и да се напряга ,дори в къщи очаква да си контактуват само с жестове ,въобще доста проблеми и трудности се получават при усвояването на говора и рехабилитацията .

Velina81 ,отново ще повторя търпение(под търпение имам предвид да полагаш труд и усилия без да очакваш мигновен резултат ) е ключовата дума ,моят син също имаше такъв бунтарски период , отрицанието на всичко и всички , то му беше като мото ,един нормален преглед при лекар не можехме да направим , нито аудиограми искаше да прави нито да слуша както мен, така и сурдопедагога ,в градината също отказваше да спи ,и други такива негови си начини за протести !
Толкова се бях притеснила, че си мислех какво ли не за  детето ,но  въпреки всичко бях убедена ,че това си е  реакция към всичко което се случваше с него ,и наистина с времето нещата си дойдоха на място и всичко улегна ,но медикаменти никога не сме ползвали ,по-добре към  хомеопатията се обърни отколкото  Нотропил!
А като цяло нашите деца са по-емоционални ,по-активни ,по-чувствителни,по-динамични , не очаквай да имаш едно пасивно ,кротко дете ,поне са такива моите впечатления ,важното е ти да не изпадаш в паника  

ФЕН, само искам да уточня и наблегна на това, което сък казала Под "някои" имам предвид, например, децата, които са по-късно слухопротезирани. Те имат наистина огромна нужда от някакъв заместител на речта и не се сещам за нещо по-подходящо от жестовете. На мен лично много ми е липсвала такава възможност да си кажем поне елементарни неща и смятам, че в голяма степен проблемите на Йоан са именно от невъзможността да общува. Не е нормално дете на 3-4 години, което е със запазен интелект, да не може да изрази по никакъв начин нуждите и чувствата си. Това неизбежно води до фрустрация, и то каква! А и по-късно имплантираните деца все пак по-трудно проговарят (в по-голямата си част), така че какво трябва да правят родителите - не е само до нерви и търпение, трябват и някакви инструменти, за да се осъществи комуникацията с детето. Аз смятам, че и ние, и детето ни, сме изгубили много заради липсата на това ранно общуване. Още повече си го мисля сега, когато имам чуващо бебе.
Разбира се, че няма нужда от жестове дете, което е имплантирано преди или около годинката. Или ако има, то те ще са наистина съвсем за кратко в употреба. Все пак, вече има разработени програми за общуване с жестове за чуващи бебета, защото е доказано, че с жестове бебетата могат да общуват пълноценно много преди да проговорят.
Другото, което също смятам за излишно в нашия случай - говоренето зад "екран". Не виждам защо да не разчита човек на четеното по устни - та то аз разчитам много често на това - защо да лиша детето си от тази помощ? Да, в процеса на рехабилитация, като упражнение, да, но да изисквам от него да разчита изцяло на несъвършения слух от импланта... малко безумно ми се струва.
Това са просто мои размисли по тези въпроси, не е нужно да ги споделят всички...

Говорим за едно и също ,само че казано по различен начин !

А пък аз мисля,че децата трябва да могат да четат по устните и да се учат на жестомимичен. Обяснявам защо-ако не могат, като има проблем с процесора са безпомощни и изпадат в ужас.

Ами, не съвсем. Аз не мисля, че трябва да се чака и да се опитва нещо друго, когато става въпрос за дете, на което късно му е поставена диагнозата. Каквото и да става, ще мине поне една година преди да има някакъв резултат от слухово-речевата рехабилитация, а междувременно детето има спешна нужда от начин за общуване. Ако на 2 години се слухопротезира, няколко месеца свиква с апаратите и терапията, и едва след това може да се говори за някакви резлутати, но през това време проблемите с общуването само се задълбочават. Ако тук се правеше този прословут слухов скрининг, да имат някакви претенции специалистите, че няма нужда от жестове, защото ще става въпрос за бебета, но уви, не се прави...
Не мога да не се съглася с Боби, че жестомимиката само би била от полза за децата ни - не като основен начин на общуване, а като допълнително умение.
Аз бях провокирана от историята на Велина и Криси, която доста ми напомни за нашата история. Жалко е когато причините за трудното обучение се търсят само у детето. Как пък веднъж не им хрумна на тези хора, че може би и те не правят нещо както трябва...

Здравейте и от нас!
По стечение на обстоятелствата доста време бяхме без Интернет! За мое голямо съжаление, ние сме в задънена улица - категорично отказваме да си носим процесора! Дразни ни, пречи ни и го изтръгваме от ухото си като че ли е вредител Трябваше да сме във ВМА за нови настройки преди повече от месец, но при това положение не смея да звънна на д-р Асенова! Моля ви, посъветвайте ме какво да направя!

По отношение на проговарянето при децата, от скромния ми опит с нашата кака мога да кажа, че всяко дете проговаря по свой си начин - Ванеса в началото си говореше правилно, след това минахме през етап на смяна на местата на сричките, известно време в яслата беше впечатлена как други дечица говорят бебешки и съответно се опитваше да ги имитира! Сега всичко е ок! Знам че тя не е най-добрия пример и че при нашите дечица с КИ нещата са много по-различни, но все пак са деца!

Аз мисля ,дори и да виждаш 1%    шанс у детето си да развие говор ,хващай се за него и дерзай  
А това децата да усвоят няколко начина на общуване няма лошо ,особено за четенето по устни това е голям плюс и за нормално чуващи даже !
Задавам си  въпроса   -моя син е  в нормално училище , дори и да владее жестомимика какво ще му помогне това в средата в която е ,по-скоро е бариера  и колко хора владеят този език ?
Повярвайте ми при равни други условия ,кое ще предпочетат децата ,естествено ще си изберат най-лесното ,а нашите деца умеят да хитруват  
Имаме кака студентка , сподели че има колежка ,която има проблем със слуха , не носи никакви апарати  , контактува  само  писмено и то с няколко от колегите си !Много се натъжих  
tina_v причината може да е в апарата ,а не  в детето ,трябва да разбереш!

Здравейте!
Ние също ползваме някои жестове с Елина, но те са най-вече, за да помогнат в комуникацията през първите месеци след имплантацията. Съгласна съм с Jeppe, че наистина е много трудно да обясниш каквото и да е, ако не ползваш жестове, поне в началото. Но Естествено жестовете са такива, каквито всички ние използваме в ежедневието си, защото аз не знам жестомимичния език и си мисля, че и Jeppe има предвид такива прости жестове, а не жестомимичния език. (Ако съм разбрала правилно) Ние ползвахме жестове да кажем не, да й покажем, че трябва да ляга да спи или за да я повикаме да дойде. Жестомимиката не мисля, че е решение. Сега се опитаваме да ползваме колкото се може по-малко жестове. Сега най-вече говорим. Но в началото жестовете помагаха.
Относно четенето по устни мисля, че би било полезно за децата.

Тина, не мога да помогна с опит по вашия проблем, Елина никога не си е махала процесорите. Наистина, както казва Фен може да го дразни настройката.
Поздрави и хубав ден днес!