Темата много ме заинтригува,защото в живота ми има много случки,които наистина след определен начин на мислене са ставали точно така.Проумях го и сега гледам да мисля само положително.Но не мога да се преборя с негативизма на майка ми.Как ли не и обяснявам,че така се нарушава естествената енергийна защита на човека,имунитета спада когато става въпрос за заболяване.И не мога да постигна нищо.Тя разсъждавала реално,как можело да не ме притеснява това и това,вечно има какво да я притеснява.Всяка сутрин ми звъни,че не е мигнала да мисли как ще си издържаме студента-казвам той ще започне работа,направили сме зимнина от вилата,има зайчета и кокошки,ще колим.Следва дълбока въздишка ,че ще й се спука сърцето да мисли и в следващия момент е измислила нещо друго.Ами то нейните черни мисли влияят и на мен,дори и само с това,че ме ядосва от сутринта.
Как действам аз? Ами научих се да не обръщам внимание вече и си поставям прегради или пък въобще не слушам... В крайна сметка не може своята глава да пресдиш на раменете на другия. Всеки си има своя гледна точка на нещата и като не иска да я променя, нищо не можеш да направиш. Постарай се да не се натоварваш и толкова. Възприемай това като урок, който трябва да научиш.