Практикува ли се вагинално раждане след секцио? Толкова ли е опасно?

И аз да споделя , че др Лазарова от Токуда била голям привърженик на нормалното раждане

Здравейте, момичета. Много отдавна следя темата, но има доста за четене и чак сега се реших да пиша (пък и бременността ми е все още по средата). Ето накратко моята история: Синът ми беше с термин 19.01.2008г. Поради измерен тесен таз+хронично ендокринологично заболяване се наложи планово секцио за 11.01. (имах документ от лекуващия ме ендокринолог за препоръчително оперативно родоразрешение). Като първескиня и не толкова интересувала се жена не бях проучила изобщо въпроса за нормално раждане въпреки причините. Но водите ми се пукнаха спонтанно в 35 г.с., тоест един месец преди термин. 20 мин по-късно вече бях на път за болницата, в колата ме започнаха болезнени контракции (аз си бях с контракции от 6 месец), а водата течеше из ведро просто. Приеха ме с 2 см и ме настаниха да изчакам сутринта за събиране на екип за секцио. Да, ама контракциите зачестяваха, болките ставаха по-силни, след 3 часа бяха вече на 2 мин, с продължителност поне половин минута. Влязох в операционната с 4 см. Извадиха детето 2300 гр., 47 см, нормално за неговата гестационна възраст (беше на кослородна терапия 8 дни), но беше на антибиотична терапия заради влагалищна инфекция. Много бързо се възстанових, но сега съм бременна отново и много ме е страх от ресекцио. Акушерката сега ми каза, че тазът ми е вече нормален, но ендокринологът ми е на същото мнение - заболяването ми не е на 100% противопоказно за нормално раждане, но има висок риск ако се проточи раждането да изпадна в хипокалцемичен шок. Все още не съм разговаряла с АГто, което ще ме изражда, но искам първо да съм сигурна за себе си кое е най-доброто. А информацията за моето заболяване е много оскъдна, защото е доста рядко и не знам дали са правени някакви проучвания за рисковете при нормално раждане от заболелите. Нарича се хипопаратиреоидизъм и ще се радвам ако някой може да ми помогне с инфо или съвет  Има доста време де, но постоянно го мисля и не знам какво да реша!
Благодаря ви предварително!   

Момичета, влизам само да ви споделя, че вчера имах неблагоразумието да се видя с една приятелка, която така се нахвърли върху мене като казах че смятам да раждам нормално, че след едночасова разправия и негативни емоции почти ме разубеди.
Това е жена която не е раждала, не е бременна и не се е интересувала още сериозно, но всички лекари й били казали че на "нашата възраст" не можело да се ражда нормално, а всичките й приятелки които имали глупостта да раждат нормално били се мъчили и се молили да им направят секцио и всичките накрая били толкова зле че стигнали до секцио.
Обяви ме за луда. И то само заради това че искам да раждам нормално на мойта "преклонна възраст". Леле пък ако беше чула за за рисковете на VBAC не ми се мисли.
С толкова много хора наоколо  (лекари които "рекламират" секциото и приятели-"доброжелатели") които ти внушават страх от раждането и те убеждават как не можеш да се справиш, как човек да отиде с позитивна нагласа или изобщо ще посмея ли да ида да раждам нормално! (това е реторичен въпрос).

Добре дошла на Мимчето  

Мунка, прати ги да почетат малко преди да говорят глупости и готово!
Наистина е много жалко колко страх има насаден в жените и не само в тях. Но не виждам как решение, взето единствено от страх, може да се смята за правилно.
Четох една статия, че страхът от раждането такъв, какъвто е в момента, започва да се "разпространява" едва след като започва масовата употреба на окситоцинови и простагландинови агенти, т.е. лекарства, които скъсяват, но и правят родилния процес по-болезнен. Статията се отнасяше за Турция, където процентът за страната клони към 50%. Ужас! Но предполагам, че и тук ще ги стигнем скоро.

Мимче, добре дошла!
Какво ти обясни ендокринологът ти, защо ти препоръчва секцио при твоето заболяване? Чета, че може да се наблюдава мускулна слабост, но след като си имала добра родова дейност, явно причината е друга.  Защо ще изпаднеш в хипокалцемичен шок, не можеш ли по време на раждането да си вземеш калциевите препарати и вит. Д? Изобщо интензивната физическа активност води ли до подобни проблеми по принцип?
Въпросите ми сигурно са лаишки, но ми е интересно.

Има ли майки от Варна или такива, които на 10-ти август ще са там? Нека се преброим, имам нещо предвид, но ще пиша на всяка персонално.

Мунка, каква е тази твоя "преклонна" възраст? Писала съм вече тук и пак ще го напиша, родих в Канада нормално след секцио на 40 години бебе, тежашо 4 300 кг. Наистина имах спорове с лекарите, но те никога не са засягали възрастта ми (никой не си е и помислял да ми каже че възрастта ми била фактор против вагиналното раждане), а за това доколко са нужни интервенции по време на раждането. След като жената на 40 години че и повече е в състояние да забременява и износи бебе, не се съъмнявайте че е в състояние и да го роди. Прородата си го е измислила. Това не ви е бебе, заченато инвитро на 65 години.

Проблемът на заболяването е в това, че организмът ми не може да се снабдява с калций нормално от храната и се налага прием на таблетки. В тази връзка при интензивно мускулно натоварване запасите могат бързо да се изчерпат и да стане проблем. Не ми се препоръчва по-натоварена физическа дейност и спорт, а ако бягам или нещо такова по-дълго време и чувствам слабост. А думите на ендокринолога  във връзка с моето запитване ги цитирам тук, понеже са от мейл:
"Принципно няма абсолютни противопоказания за нормално раждане при хипопаратиреоидизъм, ако нивото на калция в кръвта е компенсирано. Но поради кръвозагубата, стресовата ситуация, учестеното дишане по време на раждане , което води до намаляване на нивото на калция в кръвта е възможно да се провокира хипокалциемична криза. Затова акушер - гинеколозите и анестезиолозите се презастраховат и предпочитат секцио. Освен това не може да се каже колко ще продължи едно нормално раждане , понякога доста часове. Необходима е добра първоначална подготовка, трайно нормални нива на серумния калций и при първи симптоми да се влива венозно калциев препарат. Моята препоръка е да говорите отново с вашия АГ!"
Тоест не ми дава никакъв конкретен отговор или съвет. Та затова съм в чуденка.
Иначе аз съм от Варна ))

Heureuse, ти ми ги знаеш 37   Твоят случай ми дава кураж.
Аз винаги съм давала за пример майка ми, която ме е родила на 43 години първо дете, нормално, в Тина Киркова, без лекарства и препарати, за 12 часа, с едно натискане по корема накрая и няколко шева (вътрешни и външни). Не я е боляло, търпяло се казва и най-важното - не я е било страх, тя ме попита - че от какво да ме е страх? Тези примери обаче се подминават като някаква случайност.

Зозима, звучи логично и това да е причината за страха.
Моето раждане беше предизикано и ускорено. Стигнах до 3 см. През цялото време една докторка настояваше да влизаме в операционната. Писала съм и преди - още като ме видя в приемния кабинет каза - А не, няма да стане - коремът ми бил голям и познай какво - мери ме и каза че съм ниска  
Бях на конференцията и си спомням д-р Мишел Одан как обясняваше колко е важно спокойствието по време на раждането дори без интервенции, как е по-добре с тебе да е спокоен човек който да мълчи, да не се стимулира неокортекса с въпроси, спорове, адреналин... това е абсолютно противоположно на предварително насадения страх, който после ти го поддържат и по време на раждането.

Гледах онова предаване денят започва или не помня точно как се казваше с проф. Чернев от Майчин Дом и той въпреки че беше против възгледите за раждане без окситоцин, така спомена между  другото че неудачната индукция може да доведе до секцио. От тогава обаче разпитвам и не мога да разбера какво е "неудачна индукция" и изобщо някой лекар признал ли си е че е направил такава. Знаете ли нещо по въпроса?



Момичета, сега като се замисля покрай това раждане толкова кусури ми намериха че се чувствам като някакъв непълноценен човек - стара съм, ниска съм, таза ми тесен - пък аз доскоро се мислех за нормална поне физически  

Мунка, винаги ще сме твърде слаби, твърде дебели, твърде стари, твърде млади, твърде ниски, твърде високи, с твърде белязани матки, с твърде бавни матки, или твърде бързи, твърде образовани, твърде неинформирани или твърде информирани, твърде късно раждащи, твърде много раждали, твърде хубави или твърде грозни (на мен наистина ми казаха, че съм много хубава и се чудеха защо се мъча да раждам нормално, явно нормалното раждане загрозява  ), раждащи твърде рано преди термин или твърде късно, с твърде малки бебета или твърде големи...
Иначе "неудачна индукция" е вероятно тази, която се прави без да са налице условия за такава. Писала съм за скалата нас Бишоп, по която се оценява дали индукцията ще е успешна или не. Оценяват се:
1. Позицията на шийката на матката - постериорна (0т.), средно разположена*(1т.), антериорна(2т)
2. Консистенция - твърда(0т.), средно умекнала(1т.), мека (2т.)
3. Изглаждане 0-30%(0т.), 31-50%(1т.), 51-80%(2т.), >80%(3т.)
4. Разкритие 0 (0т.), 1-2 (1т.),3-4(2т.), >5 (3т.)
5. Позиция на бебето в таза*  -3(0т.), -2(1т.), -1- 0 (2т.), +1+2 (3т.) 

За всеки показател се дават точки от 0 до 3. Ако резултатът е по-малък от 5, индукцията няма да е сполучлива, ако е 9 и повече, то раждането ще започне спонтанно.

* малко неточен превод, но не ми дойде нищо по-подходящо, а не знам как е на български    

Мунка, аз родих нормално на 36. Най-забавното е, че бях стара на 33 за нормално раждане, а на 36 не. 
А за страха - майка ти е много права, освен това съм сигурна, че страхът единствено може да увеличи преживяването за болка. На мен лично много ми помогна една статия за връзката между страх и болка (пускала съм линк към нея). Четох я сама, после я четох и на мъжа ми. Коментирахме я, разказвах и на сестра ми. Всъщност говоренето за различните страхове много ми помогна да не преживея това, което моята майка е изпитала при двете си раждания. Моята майка е точната противоположност на твоята - само като чуе думата раждане и сменя всички цветове на дъгата от ужас. Едвам съм изкопчвала някакви разкази около ражданията й. Най-същественото е, че яко е била навиквана, заплашвана и обиждана.
Мисля, че природата ни е създала прекрасни и съвършени, напълно способни да дадем нов живот. Лошото е, че сме спрели да вярваме и да чуваме сигналите на телата си. До такава степен се е извратил света, че се чуват приказки от рода на "сектантки", "луди" и т.н., които искали да родят не обезболени! (това последното са думи на анестезиолог работещ в ТК)  Сега като връщам лентата назад съм сигурна, че можеше да мина и без шевове, стига да не обръщах внимание на акушерката, която ме караше да напъмвам до посиняване. Която още като ме видя и каза, че бебето не можело да мине, макар че след три напъна имало промяна...
Сега знам, че раждането може да е прекрасно, стига човек да се чувства сигурен, което за добро или за зло е пряко свързано с подкрепата на обкръжението.
 

Аз се завърнах, попрочетох ви, видях нови лица, което е супер! 

 бройте ме и мен, до 10ти август се надявам да разказвам за моето VBAC

И си се крила досега!?  Успех, мила!

здравеите момичета ,много се радвам като ви чета и виждам ,че има и други с моето мнение.Аз родих на 27 януари тази година със секцио,а причината беше тесен таз.През цялата бременност си мислех ,че ще родя нормално ,но в деветия месец док. която ме наблюдаваше каза ,че плода наедрява бързо и може да се наложи секцио и трябва да си намеря лекар който  ще ме изражда. До последно се надявах но 10 дни преди термина отидох на още еди преглед при него и тои реши ,4е плода е голям за моя таз и най добрия вариант е секцио.И още на следващия ден бях родила ,боля ме доста,но доктора и сестрата които ми направиха операцията много се грижеха за мен ,много съм доволна,но все пак остано едно съмнение в мен дали нямаше да се справя сама,сега дори съжалявам ,4е не се опитах,а проспах всичко което толкова време очаквах.Дори бебето се роди по малко от колкото ми бяха казали(3500) тя беше едва 3120г. Иска ми се да преживея този велик момент,а сега все още се чувствам разочарована от себе си. Много искам следващия път да опитам и се надявам да намеря сили след няколко години .

Аз съм вече и аз по варненския край, та и мен ме бройте! 

Досега само надничах в темата, но не съм писала. Е, сега с удоволствие ще се включа. 
Родих първото си дете на 27 год. чрез планово секцио.
Родих второто си дете на 30 год. вагинално.
Безкрайно съм благодарна на докторката ми, за това, че ме подкрепи да изживея тази емоция.
Беше дълго, болезнено, трудно, но безкрайно удовлетворяващо. Струваше си.
Пожелавам го на всички, пишещи тук.    Има и добри лекари в България.