Раждане вкъщи 5

Ей, много сте изписали  Малко ще се върна назад, но ми хареса много линка за татковците при раждането, даже целият блог е пълен с много интересна информация. Много ми хареса това:

What I witnessed will always remain a tribute to the power of the woman. Something truly primal, and deeply moving. How amazing, rich, and expansive is the female spirit! At a time like this, men can only look on in humility and awe. You truly have our deepest respect; we could never even come close.
............
I can truly say that we were more connected during that time than at any other and witnessing the power of a natural woman powered by the depth of her instincts was a most awesome experience I will never forget. It engenders a true sense of respect and understanding. The female often thought of as weaker physically and emotionally vulnerable, stands as a pinnacle of strength, a vision of determination and beauty when faced with the ultimate human challenge of birthing a child naturally. No man should miss this, as it is a true inspiration.

Четейки ми направи впечатление как всъщност много от мъжете се чувстват по-скоро объркани при раждането. (било то у дома или в болница). Аз и друг път бях споменавала, но накрая исках само пълно спокойствие. Наскоро си изгледах филмчето от раждането и има едни моменти най-накрая, в които той ме снима свита на леглото в полумрака и повтаря два пъти в два различни момента "Как се мъчиш само, какво да направя?...". Честно казано въобще не съм го и чувала, но си представям, че не му е било лесно... Ние сме в един облак от хормони и усещания, а те горките могат само да наблюдават реалността острани  Жалко е, че в България поради ред причини татковците не биват допускани и най-често сами отказват да присъстват на раждането на децата си.

Моми4ета благодаря за пожеланията. 


Да, в Германия съм. ще съм благодарна за всяко инфо. 

Аз мисля да си дам 5 или 6 дена - не пове4е.
По принцип акушерката идва 3 седмици преди термин и 10 или 14 дни след.
Аз не мисля 4е ще родя по рано.
При първата бременност също смятах 4е нямам да родя преди термин, така се и полу4и.

Ярка птица, ти само с акушерката ли се виждаш или посещаващ и гинеколог?
И си ходила на гинеколог налагаше ли ти се да дискутираш с него заради ултрашала?

   Само с акушерка(-и) съм, Лолита, а за дискусията по ултразвуковия
преглед виж няколко от постингите ми по-назад - пълен цирк.
Тъй като zozima се интересуваше от домашно раждане след секцио,
попитах за такава възможност акушерката и тя ми отговори, че няма
проблем, като винаги го имат едно наум. Смятам, че търсейки акушерка,
с това трябва да започнеш, ако си решила да раждаш вкъщи.

От няколко дена си мисля как трябва да проте4е разговора ми с акушерките, на които съм решила да се обадя. Досега съм открила само три в района който живея, които придружават домашно раждане. И да си призная много ме притеснява мисълта да не ми откажат и трите, заради предходното секцио. Все си мисля 4е е по-добре да им кажа като се видим, но ако ме питат още на телефона за предходни раждания... няма как да премъл4а. 

Ако набера кураж, утре ще се обадя. Ина4е ми се иска направо при акушерка да отида, а не на гинеколог.

Здравейте момичета
Бебо разположен удобно на гърдите на тати (който междувременно обгрижва и 2-годишното бебе), ще си открадна малко време за да опиша какво ми се случи миналия петък. Преди това обаче не мога да се сдържа:

Определено мисля, че това беше единият от уроците ми от това раждане. Сега съм се настроила също толкова колкото преди срещу гинеколозите, срещу педиатрите. Дано не получавам друг урок по този повод, наистина не е добре да се изпада в крайности, ама все още ми е много прясна раната...

Раждането ми започна в четвъртък през нощта, към 3 и половина-4 получих първите незначителни контракции, каквито бях получавала многократно преди това и за които първо мислех че са пак подготвителни. Времето беше просто идеално за мен, като се има предвид че имам голямо и шумно семейство. Много съм щастлива със семейството си, ама за да остана сама със себе си и да се концентрирам върху собствената си личност, обезателно трябва да е нощ. Не събудих мъжа ми, не почувствах нужда. Разхождах се в тъмното, често ходех под душа, правех въртеливи движения и полюшвания на таза за да улесня слизането на бебето, бях спокойна, сама със себе си и раждането вървеше супер бързо. Към 7 без нещо сутринта вече контракциите бяха на 2 минути-2 минути и половина, много силни, определено бях навлязла в транзиция, последните сантиметри от разкритието. В един момент започнаха да ме обземат мисли че няма да мога да се справя, също присъщо за този етап на раждането. Тогава и семейството се събуди, стана светло, докато с мъжа ми се приготвим да тръгнем, се притеснявах че не можех да скрия от децата че ме боли. После колата, сутрешния трафик, светлина, страх от болницата, която бях успяла истински да намразя, абе докато пристигнахме към 8 часа, контракциите ми се разредиха на 5-6 минути и станаха по-слаби Вие знаете какво може да намали нивата на окситоксина - страх, чувството че си наблюдаван, светлина, неприятни емоции. Така че ние се оказахме в болницата, ама раждането ми вече беше забавено, а предварително бяхме решили че ще вляза в последния момент. Така че трябваше да вървим по коридорите на болницата, без обаче да влизаме в родилното отделение. Решихме че в този сезон на вируси най-безопасното отделение в болницата е гинекологичното, там където ме бяха следили и където напоследък имах толкова неприятни емоции. Започнахме да вървим по коридора с познатите сестри и лекари, тътри мъжа ми куфарчето с багажа, гледат ме странно, а на мен ми идва вдън земя да потъна. Можете да си представите как се е отразило това на окситоксина ми. Единственото което ме крепеше беше спокойствието което той ми внушаваше, наистина получавах невероятна психическа и всякаква подкрепа от него, за всяко мое решение. После влязохме в едно коридорче по което минаваха хора доста по-нарядко, внесохме в него един стол, понякога сядах на него, а той ми масажираше гърба по време на контракциите, понякога се разхождахме. Някои ме питаха дали съм добре, дали имам нужда от помощ. По едно време успях да се абстрахирам от заобикалящата среда, вярвяхме бавно, аз със затворени очи, някак си се изолирах вътрешно от света около мен. Така в един момент започнах да усещам напъните. Ама пак не намерих веднага сили да влеза в родилното. В крайна сметка най-после отидохме след 3 часа и нещо обикаляне по коридорите.  Естествено че гинеколожката ми и всички сестри ме бяха видели, тя между другото ме беше питала как съм, дали съм отишла при сестрата, дали бебето мърда. Като постъпих в родилното естествено бях с пълно разкритие. Отказах система с антибиотик (пък и нямаше време, тя трябва да се почне поне 4 часа преди раждането). Обясних им че не искам да се напъвам в позата, която те ми предлагат. Една от сестрите беше много нагла, пита ме защо не раждам с акушерка, казах й че заради секциото нямам право, последваха гадни коментари. Както и да е, оставиха ме да правя каквото си искам. Тогава започнах да сменям позиции - на четири крака, на колене, клекнала (ама ами беше много трудно да я заема тази позиция), абе всички за които бях чела. Както споменах, напъвах както ми идваше отвътре (ама и бях чела че е най-добре - с кратки вдишвания, по малко но често). Наистина не усещах никакъв напредък. Всъщност няма смисъл да се повтарям, знаете как се получи. Като ме оставиха няколко часа да го правя както си знам, новият екип (симпатични лекарка и сестра) ми казаха че и така ще родя, но ще мине много време, и ми предложиха да опитам по техния начин. При тяхната поза (виждам че леглото, което показа Лейди Фрост е удобно за нея) усетих някак си център, успях по-лесно да фокусирам усилията си да се напъвам. Те не ми казваха колко дълги да са напъните, но като усетих че бебето тръгна навън, съвсем инстинктивно се опитах да  удължа напъна, за да може да направи по-голям напредък. Просто ми изглежда невероятно че толкова бързо излезе. Възможно е и тогава да ми е дошло времето, но всъщност напъните ми бяха започнали много отдавна. Не знам, едва ли ще намеря обяснение защо се получи това, още повече че както бях споменала, по същия този начин при предишното ми раждане не постигнах абсолютно нищо. Както и да е, важното е че се роди едно здраво бебе, без системи, форцепси, изкуствен окситоксин и т. н. Бебето между другото тежеше 4 кг 300 гр., диаметърът на главата също доста голям, 36 см.  
И сега следва моята най-неприятна част - с бебето и педиатрите. Заради Стрептокок Б бактерията, заради която не бях получавала антибиотик, но бях спокойна че бебето няма да я пострада заради хомеопатичното лечение. Да не говорим че бебетата получават инфекции в изключително редки случаи, и си има рискови групи към които ние не спадахме, и че в страни като Великобритания изобщо не правят такъв скрийнинг. Първата ми среща с педиатърката беше по повод на това че отказах на сестрата да му бият рутинната инжекция с Витамин К, да му слагат антибиотичен крем в очите и да му правят глукозен тест (бяха побъркали брат му преди 2 години, цял ден го бодоха защото първия му резултат не бил добър и накрая нищо). Сестрата ми изпрати педиатърката, на която обясних защо не ги искам. Тя специално настоя за Витамин К, предложи да го приеме чрез устата. Приех в края на краищата, за другите неща се разбрахме да не се правят. Вечерта педиатърката говори с мъжа ми и каза че са му изследвали кръвта от пъпната връв и белите кръвни телца му били ниски, което било индикатор за инфекция. Каза че трябва да се обмисли даване на антибиотик. Даде ни време за размисъл до сутринта. Ние по линия и на двамата имаме в семейството хора с по-ниски нива на белите кръвни телца без да има инфекеция, така че на другата сутрин поискахме да не се бърза с антибиотиците, а да се направят повече тестове. Тук вече аз направих фаталната грешка да предложа да му направят някакъв C-reactive protein тест, за който бях чела в Midwifery Today май, с който можело да се докаже че няма инфекция. Тя каза че е много оспорван тест, че почти не го използват, само за ппреждевременно родени, но се съгласи да го направи. Боцнаха го и взеха кръв пак за бели кръвни телца, за въпросния поискан от мен тест и някакви хемокултури, който бил най-точният, но първите резултати идвали след 48 часа. Първият резултат още същия ден дойде от белите кръвни телца - били се нормализирали. Бяхме страшно щастриви. По-късно обаче педиатърката дойде и каза че поръчаният от мен тест бил много лош - при норма от 0 до 6, стойностите за Мишо били 60 и нещо. Детето изглеждаше прекрасно, от друга страна белите му кръвни телца бяха нормални... Тя обаче побърза да ни каже че е говорила с колегата си от Неонантологията и той й казал че ако откажем, да ни кажат на социалните служби Ето това вече ме сломи напълно. Нямаше и едно денонощие откакто го бях родила това дете, а те вече заплашваха да ми го вземат... Вече нямаше място за спорове, правеха каквото си знаят. Взеха му кръвни проби за нови изследвания, след което му сложиха на ръчичката катетър (не знам как се казва) и започнаха да вливат 2 вида антибиотик. Да не ви казвам какво е да намериш и влезеш във вената на новородено бебе, казаха да си стоим в стаята докато му правят манипулацията (въпреки че настоявахме да сме при него), плачът му обаче се чуваше по целия коридор... Както и да е, започна се с периодичното вливане на антибиотик, от време на време му вкарваха във вената солен разтвор за да не се блокира, проверка на всеки 4 час на температура, пулс и още нещо. Междувременно детето нямаше никакъв симптом на инфекзия, просто страдаше като го бодяха и му вкарваха медикаментите. Една нощ се оказа че вената му се е спукала, защото катетърът не бил сложен където трябва и пак се повтори същото. Този път поне ме пуснаха да съм с него и можех да го целувам по главичката докато той плаче В края на втория ден ми казаха че в отделението мога да остана най-много 3 дни, но бебето трябвало да го оставят там. Имало някакви легла за майки на друго място в болницата, ако имало свободно щели да ми уредят, ако нямало... Иначе съм могла да стоя на стол до него колкото си искам, ама понеже кърмя не можело да не спя. Могла съм да се цедя и да оставям мляко, те щели да му го дават. Това вече съвсем ме разби. Питах педиатърката защо не разчитаме на 48-часовия тест, чиито резултати се очакваха на следващия ден, каза ми че вероятно трябвало да се продължи с антибиотика, не знае още дали 5 дни, 10 дни или колко... Тестовете му ги повтаряха всеки ден, от този ден стойностите на този тъп С-протеин бяха намалели от 60 на 40, белите кръвни телца бяха пак нормални... Детето здраво и жизнено. На следващия, последния ни в болницата ден, най-после педиатърът беше различен. Бях казала на сестрата от предишния ден да остави бележка че искам да го видя, така и не го видях, но няма значение. Сестрата също нова, питах я дали няма да може да направят за мен изключение и да ме оставят в стаята с бебето поне още един ден. Тя каза че още не може да ми каже нищо по въпроса. Резултатите от 48-часовия тест ги чакахме към 3 и половина следобяд, сестрата каза че всичко ще зависи от тях. Ако тестът бил отрицателен, щели да спрат антибиотика веднага и да му махнат катетъра. Казах на мъжа ми за всеки случай да вземе и нещата за изписването на бебето, както и моите неща, в случай че ме изхвърлят от стаята и се наложи да изкарам нощта в "цивилни" дрехи на стола до бебето. Надеждата умира последна, нали... Към 4 часа сестрата идва и казва че тестът е отрицателен, но педиатърът е казал че ще му влеят още веднъж антибиотик (единият от двата), защото му били влели 3, а не 4 пъти Това при  условие че никога не е имал инфекция. Никакви обяснения защо трябва да му влеят точно 4 пъти. После идва една помощник сестра, която също ни казва че ще му влеят още една доза антибиотик, но преди това и след това трябвало да му вземат кръв от вената Пак ви казвам, да намериш и забодеш игла във вената на бебе изобщо не е като при възрастните, това е истинско мъчение. На въпроса ни "Защо?" смотолеви нещо че за да се види как се усвоява лекарството, ама не знаела точно, да сме питали сестрата. Лекарство което вече трябва да спрат, което при всички случаи повече няма да взима, да подлагат бебе на такова мъчение, за да видят как се усвоявало... Викаме ние сестрата, не идва. Отивам да кажа че искам да говоря с педиатъра, вече не бил в отделението, нямало да дойде. Това между другото е университетска болница, в която правят много клиниични изследвания. Мен само през тази бременност са ме включвали в две, само че след писмено съгласие. В този случай за изследване никой не говореше, само искаха абсолютно нелогични неща. С мъжа ми просто отидохме на регустратурата с бебето и казахме че при условие че няма бактериална инфекция, искаме да се подпишем и да си тръгнем. Не ни отказаха, свързаха се с педиатъра, той казал поне да отидем на другата сутрин за да му направи крайния преглед и да му вземел пак някакви проби. Оправиха ни документацията, подписахме отказ за лечение (не че е имало такова) и си тръгнахме щастливи с бебето. На другия ден отидохме в уречения час, ама вече смятахме да откажем да го боцкат за последните изследвания и след малко си тръгнахме без преглед. Поискаха мъжа ми да извади нова болнична карта за бебето (той такива му беше издал вече три и тази трябваше да е четвъртата), той каза да си ги намерят при тях, те казаха че нямаме избор, тогава просто станахме и си тръгнахме. И до там с болничната ми  одисея. Като излизах от болницата, имах чувството че излизах от затвор. И сега  още ми е останал някакъв страх че някой може да се оплаче на социалните служби и да ми вземат бебето. Вчера това ми беше първата мисъл когато на вратата се почука силно...
Извинявам се за отклонението, момичета, втората част не е точно за раждането. Чувствам се много виновна към Мишо че му причиних това. Всъщност всичко, което направих за раждането си не беше точно заради духовния аспект, а за да му осигуря най-здравословния старт в живота... И му осигурих два дни силни антибиотици и страдания в самото начало на живота му... Май всичко се обезсмисли така...
В заключение и за да се върна отново към темата - много, ама много си струва да се ражда вкъщи. Болници и лекари са за болни, не за здрави хора. Те могат и здрав човек да разболеят след като са научени да търсят и откриват само патологията. И не само го могат, но и успешно го правят. От раждането си не се оплаквам, не беше духовно изживяване, не беше прекрасно, но поне беше естествено. Ако си бях останала вкъщи (и домочадието ми беше по-тихо ) още един час най-много и щях да съм родила. Вариантът с ходене в болница в последния момент съвсем не е идеален, но поне е по-малкото зло ако по някаква причина не сте готови за раждане вкъщи. И пак да кажа - за хора като мен е важно докато раждат да имат един опитен човек до себе си. Я ми кажете, има ли идеи в България да започнат да се обучават акушерки по новите стандарти?
Толкова засега, по-късно ще пусна и снимки

heureuse За сега мога само това да ти дам: 
Надявам се скоро и на живо да успея! 
Много си се изтормозила с тези лекари. Направо ми беше болно докато четях.
Прегръщам те пак  Благодаря ти, че сподели с нас.

Ярка птица И аз седях доста време във ваната, но не ми стана студено, нито хладно, а даже накрая ми стана горещо. Потях се много.
Но това беше точно преди да започнат напъните, т.е. съм била с почти пълно разкритие. (При мен няма дупка между разкритието и напъните, и при трите раждания). Ваната я бях измила и дезинфекцирала с tea tree oil. След това я напълнихме с вода и не сме я сменяли (освен след като котката скочи вътре...може да прочетеш историята - има линк на първа страница). Водата определено е захладняла накрая, защото аз 1 час киснах вътре, но аз изобщо не съм усетила захладняване. Гледах в банята и статите да е нормално топло.
А за влизането и излизането - мъжа ми помагаше. Просто си бях оставила чехлите точно до ваната и ги обувах тях като излизах.

Не знам как е с басейните - Sheila твоят с надуваемо дъно ли беше? Т.е. беше ли му меко дъното?
Защото при мен - твърдият под на ваната малко ми беше неудобен, когато седях на колене, наведена напред.

А, и освен това си имах бутилка с вода и Rescue Remedy до мен и отпивах между контракциите.
Друго не ми трябваше по време на контракциите.

Heureuse, имаш много прегръдки и от мен

Наистина си се изтормозила с тези лекари, но станалото- станало, не се обвинявай и не се тормози допълнително.Направила си най-доброто според ситуацията. Желая ви само положителни емоции от тук нататък

И във връзка с разказа на Щастливка да попитам - ако раждането се беше случило в родилна къща как се действа след това с бебето, има ли ги всички тези задължителни манипулации и т.н. ?

heureuse преминах от гордост до сълзи с твоят разказ.  За съжаление, когато докторите искат, могат направо да те сринат с нападки и изнудвания за да постигнат целите си.
Колкото и естествено да се роди в болницата, свободата която има в къщи е несравнима. Да ти е лека душата и да не гледаш на всичко с внимателни, съмнителни очи е безценно в този момент.

escorial - да, басейна има надуваемо дъно, което беше доста удобно на колената ми. Другият проблем с домашната вана е, че корема не може да е под водата и трябва да се внимава бебето да стои там докато е напълно родено. Затова спеицалните вани са високи.

Напълно съм съгласна. Но не мисля че имах избор. От болницата излязох с рецепта с намалена доза на щитовидния хормон, който трябва задължително да взимам и с направление за нов тест след 6 седмици. Ако не ми бяха намалили дозата веднага, чрез кърмата завишената доза щеше да стига до бебето и да му вреди. А в системата няма алтернативи както в България, всичко е централизирано. Ето затова беше целият зор накрая да родя в болница.
Поздравявам новите бременелки в темата! И дано скоро се увеличат

Дами, спешно трябва да решим какво правим в неделя!!
Резервацията на целия втори етаж е 300 лв по тарифа за приятели, тъй като това е най-натоваренето време за чайната. Засега сме около 15 човека, не броя бебета, това прави по 20 лв консумация на човек, на мен лично ми е много, т.е. аз трябва да поръчам 12-годишно уйски за да направя такава сметка Следобедния чай с нещо към него немя да дойде повече от 7-8 лв....
Или трябва да променим мястото, или времето, или да останем на вариянт малка част от втория етаж!!
Бързо трябва да решим! За мен и неделя преди обяд и в ранния следобяд са ок, защото има но кого да оставя малкия...

Това за колко души...и тази сума после се приспада в сметката?
Аз също мога по всяко време.

heureuse 
Коментарът ми не беше насочен към теб специално, а по скоро генерално, защото има разпространено разбиране, че болницата може да е като в къщи, че няма разлика ако раждаш естествено. И като човек който е направил и двете знам колко е неверно това виждане и твърдение.

Цункай бебо от мен.   

heureuse, отвъд яда и болката от разказа ти, радостта и полезността не са по-малко.
Благодаря, че сподели!   

heureuse,  Не се измъчвай!
Мег, на мен ми е удобно по всяко време в неделя, може и предиобед да се видим.

Heureuse, съжалявам, че хубавото раждане е имало такова продължение, мила, но не смятам, че трябва да изпитваш някаква вина.

Ц-реактивния протеин наистина се смята за най-модерния индикатор за налична инфекция в организма, и се счита, че реагира доста по-бързо от примерно утайката, която толкова често се изследва в България с  тази цел. Нямам си представа какво може да предизвика промяната му при новородено бебе, не знам дали въобще има направени такива проучвания.

Имай предвид, че лекарите понякога работят "на сляпо" - докато чакат 48 часа да излезе посявката за бактерии се чувстват длъжни да предприемат действия. И понеже действията им трябва да се коригират периодично, затова е цялото това бодене всеки ден.

Малкият ми син изкара 15 дни в болницата след раждането си, като бях при него през цялото време, та ми е ясно какво си преживяла, гледайки как го бодат да му включат системи и да му взимат кръв. Наистина е жалко, че медицината ни работи с толкова нехуманни методи. Знам, че медицинските специалисти го приемат като част от работата си и свикват да го правят, но за майките наистина е жестоко.

Успокой се, бебо е по-силен, отколкото го мислиш, и животът му оттук нататък няма да е само цветя и рози. Говори му, че е бил смел и се е справил чудесно с това изпитание, и че след време ще може да постигне велики дела, защото изпитанията няма да го спират и да го плашат - вече е доказал, че се справя чудесно. Опитай се да извлечеш положителното от едно неприятно и късащо сърцето събитие.

Ти си му дала най-доброто, но светът за него не си само ти, не си вменявай излишна вина. Прегръщам те, знам колко ти е било  тежко, но ето - справили сте се и вече сте си у дома, където ви очаква много радост!