Трудно проговарящи деца - тема 2

Здравейте! да разкажа и аз нашата история. Синът ми е вече на 3 г. и 8 м. и не говори. Прекарах патологична бременност лежах един път с кървене, с болки и два пъти с високо кръвно. Родих нормално, но синът ми беше с увита пъпна връв около врата и беше няколко часа на кислородна палатка. В първите мвесеци имахме висок билиробин, но до към началота на 4 ти месец всичко се оправи. Не искаше да сучи, до година се изцеждах и му давах като дохранвах с НАн. На около година и малко казваше мама, баба, ало, баво, което е браво. Проходи стабилно на година и половина. и после деградация. КАзваше някоя дума и после с месеците не я чувахме. Много обича да си изграе с констуктор, в пясъка, с колички. Аз самата съм проговорила след третата си година. Не се храни сам, прави опити да се съблича и облича, но когато е в настроение , не съобщава за тоалетна с памперс сме вечер и при следобедния сън. изпълнява поръчки, разбира какво му казвам и го прави, подрежда си дрехите на стола, обувките под стола и чорапите в обувките. като му кажа да даде сандали и маратонки ми дава точно това, а чорапите ми ги дава по чифт. Като направи 3 и не говори го заведохме на невролог д.р Алексиева (ние сме от Русе), предписа ни неоотропил 2 пъти по 1 мл, и после увеличи дозата, но понеже не му влияше добре и го спрях. Слава богу имаме спокоен сън. Много е палав, като се ядоса или като се преумори много събаря столове изобщо иска да  направи поразии и те гледа каква ще ти е реакцията, и това че осъзнава това което прави. заведохме го при д-р Мечкунова и тя ни постави диагноза Генерализирано разснтройство в поведението - аутистично разстройство. В детската градина с него работи ресурсен учител и логопед 2 пъти в седмицата. Има някакъв напредък, много обича да ходи на градина и да си играе с децата. РЕагира на народна музика и се заглежда в картинки. Показва ми и например къде е мечо пух на топката. Този понеделник се явихме на ТЕЛК и ни поставиха диагноза ранен детски аутизъм, 80 % с чужда помощ. Прочетох доста материали за деца аутисти. може да се покриват някои неща но не мисля че детето ми в действителност е аутист. Усмихнато дете, здрависва се с хората , мах ас ръка за чао, дава целувки , маха с ръка и за ела - ела, закача ги. научи че педиатъра има едни бонбони и отива сам да си взема. Моята свекърва която е педагог също се занимаваше с него след като аз тръгнах на работа като ми свърши майчцинството. Обаче ако го закъчих лично се срамува и се гушка в мен. Много обичма да се глези и да се гушка в баща си ил ив мен. Не сме много по яденето. Многто е злояд, сега започнах да му давам бирена мая като добавка. най много обича да се яде бисквити сам си ги взема . а също и водата сам пие, от с(шише от чаша. Иначе яде всичко и не му пасирам. Като го облека и му викам хуваво момче, върви се виж на огледалото и той отива и много се радва като се вижда. И не обича ада е сам, обича и животните особено кокошките Като отидем на село взема една кофичка пълни я с трева или смеска и отива да ги храни.
Това е накратко нашата одисея. Ще ви бъда благодарна да ми дадете координати на други спезциалисти, може във Варна, Плевен , София, няма значмение, но искаме да получим още някое мнение, може и да направим изследвания.

debelanka_81, струва им се, че не e толкова важна още една консултация с лекари, които да ви кажат дали детето е с ГРР или не. Все пак щом са се подписали и са ви дали ТЕЛК, значи са видели достатъчно неща. Мисля си, че трябва да потърсите специалисти за обучение, защото детето няма да навакса само. А нещата, които описваш говорят, че той има потенциал. Ресурсното подпомагане в градината не е достатъчно. Обучителни специалисти има и в София, и в Пловдив и Варна, важното е да откриете този с подход за вашето дете и да ви обучи и вас как да работите с детето. По въпроса за добавките, мисля, че може да се доверите на Мина Ламбовски от център "Тацитус" . В стандартните медицински заведения ще ви препоръчат скенер и подобни, а от Тацитус могат да ви насочат да си направите биохимични изследвания и да се види липсва ли някой витамин, минерал или друг нутритиент.

Ето и един мотивиращ постинг на една майка от преди 7-8 страници, подобно нещо трябва да е и вашият път

Успех!

Много хубаво го е написала тази съфорумка ,че тези деца с проблеми в говора трябва да се насочат много правилно към нещата който ще им подпомогнат проговарянето  и най вече трябва да се работи с добър логопед .Дано и при нас има напредък ние започваме логопедични занимания другата седмица и ще пишакак се развиват нещата при нас 

               Да се отчета и аз.
               Не знам дали се сещате, писах за пръв път януари, мина около половин година от тогава. Синът ми тогава на 4 г не разбираше почти нищо, за говорене пък беше немислимо.
               Какво не направих. Не съм го водила другаде освен при логопед, т.е., нямаме диагноза. Възможно е и да го направя скоро...
               Какво направих. Запознах се с колкото можах повече системи за ранно развитие и работим усилено. Монтесори, Глен Доман и др. Като стане сутрин баткото (той де, имам и бебе), започвам да го юркам да прави сам всичко, което съм правила аз. Вземи чашата, полей цветето, сгъни завивките, сложи ги в чекмеджето, после помагай за закуската, къде е маслото, нареди сандвичите във фурната... Да не ви отегчавам. Детето с такъв кеф се хвърли в боя, че не мога да ви опиша. Аз съм убедена, че развитието е цялостен процес, това е развитие на ума, на мисленето, а не само на речта. Но вие си го знаете. После рисуване.(примерно) Понеже искаше само аз да рисувам, започнах сама да му правя схематични лесни рисунки от точки, да ги свързва. Фигурки, букви, цифри, после да оцветява... Имам много картинни речници на различни езици, филолог съм. Започнахме с отделни думички, просто ми е по-готино да го гушна и да седнем на пуфа, пред това да си ги превърта на компютъра. В картинните речници има всичко, предлози, глаголи, професии, растения и животни, къщи улици, всичко. За момента той знае всички думи от поне два картинни речника. Но не само думи. Когато усетих, че е готов, започнах въпроси и отговори. Къде, какъв цвят, какво прави, кой и всичко останало. Все пак като филолог познавам последователността на обучението по език. Като дръпнахме малко свалих от един американски сайт критериите за детска градина - едни тестчета. Като нашия моливко. И започнахме, кое е различното, кое е по-голямо, къде има повече ябълки. И редувам, конструктори, мозайки, (това да бучи мозайка ми се струва по-лесно за момче, вместо да ниже мъниста). Юркам го нон-стоп. Остане ли за малко сам на себе си, започва да бута количките напред-назад и времето е загубено.
               От нета свалям само реалистични картинки, пускам му клипчета от youtube да види как излита ракетата, какъв спорт е стрелбата с лък...  Скоро сме в парка, за пръв път над нас прелитат въртолети, вместо самолети. Всички деца викат самолет, моят вика въртолет!  За пръв път го вижда на живо, но никакво колебание. Като си казва адреса почва от планетата земя  . Не съм го търсила умишлено, просто учихме за астронавтите.
               И нещо много важно, никога не трябва да усеща изнервяне, никога. В началото полудявах, имах чувството, че никога нищо няма да разбере. Отивам на балкона за минутка, поемам въздух, връщам се, цункам си го и продължаваме. Началото е най-трудно. Когато не иска да направи нещо, от страх, че не може, опростявам максимално задачата и го правя аз, докато не му дойде меракът. Един ден направих около 50 патици оригами, докато не поиска и той. 
               Вероятно правим и други неща, уча го да чете, на принципа на фотографската памет, но да не ви отегчавам. Само ще споделя, че детето жадува за тези занимания, ако всичко е интересно и според силите му. И не се изморява. Понякога след цял ден занимания заспивайки чета някаква приказка, а той слуша. Оставям четенето за преди лягане, защото все пак не се изисква супер концентрация от негова страна... Първо чета приказката както е, за да обогатим речника, после по картинките със свои думи пак от началото казвам съдържанието.
               Спорт - много напредна с катерушките, беше доста плашлив преди - провираше се отдолу само. Пускам го почти всеки ден да скача на батута в парка, учим се да кара колело, , ще се научи, няма къде да отиде. Като вървим върви по бордюрчетата, да пази равновесие. Домашна гимнастика с мама, най-простите работи, като физерядката навремето. Монтирах баскетболен кош в коридора, вечер "забиват" с баща си. 
               Сега резултатите - човекът знае много думи, не съм ги броила. Разбира всичко от ежедневието, като се говори ( от книгите не - там му е сложен езика). Прави изречения и с повече думи, но ето го и проблема - ехолалия. С това се борим сега. Повтаря като папагал. Но, с пълно разбиране. Съответно бърка местоимения мой-твой, аз ти...  Чела съм, че при аутизма го има това. Но без разбиране. Силно се надявам да го израстне и с помощта на логопед. (За добрия логопед - само добро, но два часа седмично ще даде малък напредък, ако през другите часове си бута количките)  Между другото - скоро ми попаднаха критериите за аутизъм, от различни източници. Ако бях ги прочела преди половин година, щях да съм сигурна, че сме там. Но сега... много голяма промяна. Човекът като види деца, казва "играй си с децата", казвам "добре" и отива. Те почват да го питат това-онова, някои усещат колко е зле, някои изобщо. Нямаме проблеми с емоционалността, привързаността, казва си сам, че иска да ходи на гости при баба и дядо и при кои точно.
               Чух, че вместо пълното обследване, което се прави в София, имало и един двама много добри психолози, които след дълъг разговор с детето, могат да поставят диагноза самостоятелно. Препоръчайте ми такъв, моля ви, в която и част на България да е. Време е да разбера дали сме в аутистичния спектър все пак. Дано не съм ви отегчила и успех на всички деца!

mom , браво на теб.Само работа с логопед няма да ти помогне.Само работа в къщи обаче също.Добре е, че си филолог.Тръгваш с една обиколка преднина пред нас останалите майки.Логопедите си имат някои тънкости за обучение, което ти няма начин да прочетеш или знаеш.Опитай да ходите поне веднъж седмично за да събираш свежи идеи за работа в къщи.Например ехолалията може да я пресечеш още в зародиш, или да се затвърди с времето.Има си начини за справяне с нея, и много зависи какъв тип е ехолалията.Един специалист ще ти даде много насоки за коригиране на проблема.Можем и ние да се опитаме да помогнем, но тъй като не познаваме детето е по вероятно да навредим дори.
Не мога да те насоча към специалист.Доколкото знам невролозите поставят диагнози с които се минава на ТЕЛК, но според мен в клиника св. Никола в София детето се обследва от повече от един човек.Колкото и да е добър специалиста аз вярвам на комплексното обследване - все пак е повече от едно мнение 

Много ме зарадваха резултатите ви.Ти още повече ме зарадва.Справяш се блестящо 

mom     браво на теб ,за търпението и отделянето на толкова внимание за да преодолеете това  Много е хубаво че имате добри резултати с течение на времето добре работа си свършила .Аз искам да кажа че наистина при деца с говорни проблеми освен логопед трябва и детски психолог и невролог да разгледат поведението на детето за да се установи точно какво му е 
Моето момиченце е все още на 2г.2м. и доста изостава с говоренето водих я на двама логопеди ,детски психолог и невролог и всички казаха че трябва да ръботим основно в подпомагане на проговарянето  Та някой ще кажат че сме малки ,но за мен един проблем открит на време е по лесно поправим 

               Да, при нас също го имаше този момент, че сме малки и има време, но при дете с проблем общо взето нищо не се случва през тези две години, докато се чака да стане на 4, например.
               А ако се работи, може много да се постигне. Дори при напълно здрави деца не са излишни тези занимания, всъщност тези системи за ранно развитие са си за здрави деца, за болни никой не пише, понеже се предполага, че само специалистите са компетентни.
               Един японец е написал книга, че "на 3 вече е късно". Просто умът на малкото дете си има някои особености и възможности, които трябва непременно да се използват и които намаляват с времето. При нас се смята, че логопедичната работа започва на 4. Ами мисленето? Почти съм убедена, че всяко дете, което забавя речта, забавя и мисленето и другите умения.
               Лично мое мнение е, че при нашия стил на живот децата не се стимулират достатъчно. В моя картинен речник имаше индианци, нарисувана беше индианка, с нещо като дървена поставка, завързана за гърба й и бебе, завързано за поставката. Помислих си, колко ли движения прави това дете на гърба на майка си, как се развива усещането му за горе, долу, вестибуларния апарат, колко ли картини се сменят пред лицето му... които то осмисля, колко ли разнообразна реч чува? Как няма да проходи на 10-11 месеца и да проговори на година и половина? И може би да язди кон на две-три? А този  Спок с неговото, оставете детето да реве, не го пипайте..., добре, че се отрича вече. Ние полагаме страааашно много грижи за децата си, но те са свързани основно с хигиена и хранене. Чисто, добре облечено бебенце, загърнато отвсякъде в количката, да не му духа вятър, до 6-7 месец виждащо почти само тавана или небето и пипащо само чаршафчетата, слушащо музикалната играчка или тв. Съжалявам, че не мога да върна времето назад. Първо, нямаше да го държа в кошарата. Щях да му постеля едно одеало на пода и да го пусна затрупан с предмети и играчки и да му говоря много повече, както и много други неща... Но, важното е да не се губи повече време.
               Катина, моля те за всякакво инфо за ехолалията или линкове. Аз така или иначе съм такъв човек, че ще чета, независимо от това, че ползваме и логопед. Влязох в един западен форум, в който се трерираше този проблем. Там лекарят специалист, уж с дългогодишна практика, нищо не споменаваше за стопиране на процеса. Той обаче, ме научи на нещо важно - слагайте в устата на детето адекватните думи, колкото и да е странно. Т.е., казвайте нещата от негова гледна точка, в първо лице. Не му споменавайте името, за да не заучава обръщения към себе си и да ги рецитира на детската площадка. Идеята е да звучи напълно адекватно. Но как би могло да се спре това напълно? Как ще се радвам, ако стане.

Mom, моето детенце не е стояло в кошарата, но пак има проблем с проговарянето. Както ни прави впечатление, като че ли не изпитва нужда да говори. 

Аз мисля, че е въпрос на ген. Детето така се ражда.
Не е късно на три, чета вече в чешкия форум за деца от спектъра, постигат се много добри резултати.
Според японския доктор синът ми трябва да е отписан. Абсолютно отказвам да разсъждавам по този начин.
А няма ли между вас мами със ВФА или АС?

Мом, възхищавам се на резултатите ви с детето!
Моят син вчера каза "благодаря" в съвсем адекватна ситуация. Много съм щастлива.
Редим мозайки, ровим в просо, боб и леща, пресипва от чашка в чашка и много му харесва.

Открих много интересен блог на английски език, ако на някой му е интересно.
http://life-with-aspergers.blogspot.com/p/series-articles.html
 

               Е, аз не се вземам толкова на сериозно, мислих си ги тези неща, повече като тенденции. Понеже всички педиатри казват, че децата днес узряват по-бавно (както и родителите  ) А за дете, което има и проблем някакъв пък нещата изобщо не могат да се коментират в тази светлина, че не сме ги развивали. Нали и аз спадам там, критиката е към мен, основно. 
               Аз самата имам пълното убеждение, че съм можела повече да направя за детето преди 4 ако бях правилно насочена от педиатъра му. Всъщност този японец дава 7-та година като горна граница, а до три години е някакъв специфичен момент за мозъка, който не мога да го обясня. Детето се раждало с огромен потенциал, мозъкът правел огромно количество връзки, един вид без да знае къде ще потрябват и къде - не. Които връзки потрябват, се развиват, останалите, мозъкът спира да ги прави. Това обяснение го давам в най-примитивен вид, но е вярно. Има го и при зрението. Ако сега излекуваме очичките на бебчо, дори да са напълно здрави, пак може да не вижда, просто мозъкът не е свикнал да ги използва. Но това са други мои грижи, да не ви натоварвам. Та било жизнено важно какви дразнители или среда ще има малкото дете до 3.  Но пак казвам, че тези неща вероятно важат за напълно в норма, здрави деца. Но все пак и на нас може да ни помогне информацията, да "видим" как да развиваме нашите деца.

дъщеря ми на 3 години каза ЧРД тати . проговори някъде тогава. но преди 4 години вече сричаше, познаваше всички букви и числа,цветове ит.н. дадох й компютъра и с него се научи - с детски програми седеше с часове и си играеше и явно учеше. може да опитате така. сега с малкия е същото. всичко разбира,но трудно проговаря. най му е лесно с компютъра.

mom, много ми харесва как мислиш.Опитваш се да "влезеш" в главицата на детето.Браво - така ще намериш по бързо "вашият" твой и негов начин на обучение.Има общи правила, но индивидуален подход, защото всяко дете е различно с различни трудности и различен начин на преодоляването им.Линкове не мога да ти дам.Мога да ти преразказвам какво съм научила от терапевтите ни.За справка моят син има аутизъм и първата си дума каза на почти 4 год.Преди тази думичка даже сричка не съм чувала от него.В момента говори почти като връстниците си - тоест доста понавакса.
И така един от начините е да застава човек зад детенцето и да му подсказва правилната дума или изречение така, че детето да не вижда подсказвача.Невиждайки го  сякаш чува правилната дума или изречение от вътрешния си глас.Да, не се подсказва името на детето, а само това което се очаква то да каже.Когато задаваш въпрос на детето задължително изчакваш няколко секунди за да може мозъка му да обработи въпроса.Доказано е, че са необходими 14 сек. на детето да обработи въпроса.Понякога детето дори и час да го чакаш няма да ти отговори, ако не знае отговора на зададения въпрос.Но ако го знае, но му е трудно да се сети му подскажете с вътрешния му глас (човек зад него).Също така и на въпроси които не знае,но се опитвате да го научите да отговори пак подскажете, но му оставете няколко секунди толеранс да "чуе" и осмисли въпроса.Поправяйте го пак с подсказване зад него.Този метод се използва до известно време обаче.На по късен етап се използва и името на детето за да осъзнае и собственото си аз.Работете много с "аз" и "ти" за да разбере и почувства и усети детето своето аз и се осъзнае като отделна личност.Това с аз и ти е сложничко за обяснение и описване в нета.Ще трябва да го видиш как става.На още по късен етап, когато детето започне да задава въпроси, много повтарящи се въпроси се "връща" въпроса, тоест задаваш му същия въпрос на него, какъвто ти е зададен.Целта е детето само да отговори на въпроса който знае, но въпреки всичко задава.Но това по натам ще ти обяснявам подробно.
Засега освен подсказване от човек зад гърба му, става и подсказване с променен тихичък глас от теб но нека не вижда как му подсказваш.Когато не изговаря правилно думите например не казва кученце, а кушенце му подсказвай така куЧЧЧЧЧЧЧЧЧЧЧЧЧенце.Така натъртваш на трудната буква.При трудни за изговаряне думи ги разбивай на срички и учете от зад напред.Например при "куче" го учи първо на "че" и после на "ку".По лесно е отзад напред.
Не е лошо да преразкажеш съветите ми на логопед, който ще прецени дали твоето дете е на подходящ етап от развитието си за тях.
Внимавай с телевизора и компютъра.От ТВ се учат много рекламни изрази и като ги повтаря детето без смисъл се нарича "отложена ехолалия" не по малко гадна от "непосредствената" която детето ти има.От компютъра детето се учи на механични действия и понякога е полезен, но компютъра не учи детето да общува.Няма диалог, няма контакт,а ние искаме освен да произнася думички, и да може да ги използва детенце в разговор - нали 

 
               От както се занимавам усилено с него, спирам тв-то, пускам или класическа музика, която е добра и за бебо или подбор от песни, с които знам, че пее. Съпругът ми е музикант, така че го наглеждам дали няма да се прояви и той.  Филмче пускам по веднъж на ден, само докато си взема душ и то с угризения. Искам да го отделям от всякакво еднообразно въздействие, което провокира папагалстването. Спряла съм домашните клипчета, които най-вече повтаря. Всъщност той не повтаря от филми и реклами, понеже не схваща потока на речта. Повтаря само мен и това, което най-често чува. Озвучава си действията, иска си позволение. Например:  "Удари ли се? Боли ли те?Нахрани ли се? Има ли пиш? Ще нанкаш ли? " Ей такива, но само в точния момент. Но някои от най-простите изречения с искам, например, си ги казва нормално, а ако съм му подсказала правилните думи, може да каже: "Мамо, искам да пия чаша вода" Всъщност новите неща ги казва по-вярно, клишетата се проявяват в най-старите неща, които са му се набили в главата. Понякога сам си отговаря, помнейки моя отговор. " Ще дойде!" Аз питам - Кой, мамо?" Тати, ще дойде. Ще чакаме. Ще дойде довечера" Като всъщност ме гледа, дали ще потвърдя. Повтаряне без смисъл не съм чула от него. Понякога иска да повтаря след мен, докато му чета книга, но аз усещам, че това е от мерак да говори и да се учи. Чувствам, че той страшно много иска да се научи да говори. Но после не ги повтаря тези приказки.
               Има нещо друго особено при него, че казва еднакви неща в еднакви ситуации. Вижда самолет и казва всеки път "отива на летището". Вижда пожарен кран и казва " пожарникарят гаси огънчето". Това в резултат на обучението с речниците Яде череши и на всяка повтаря "плюй костилката". Това е и въпрос, тъй като той не прави почти нищо, без да е насърчен от мен - работя по въпроса за самостоятелността.
               Сега ще споделя още нещо, което си мисля, ако прозвучи безумно на някой, може и да не съм права. Мисля, че да се научи родния език е някаква специфична дарба и състояние на ума, в което той се намира само в най-ранна възраст. Когато по някаква причина това не се случи, после родният език се учи като чужд език, със същите етапи. Може пак да се научи добре, но я няма магията или чудото на гладкото говорене. Някак все си ученик и чужденец. И като гледам сина ми, така си е. Обяснявам един ден отговори с да и не, после глаголът мога, после въпросителните изречения, след време времената... (не точно в този ред) Все едно учи чужд език. А при обучението по чужд език децата винаги учат първо текстчета наизуст, едва след много активно обучение, когато им е предадена цялата основа проговарят, просто защото познават принципите на езика и се стремят да използват тези принципи. Въпрос на много мислене и съобразяване. Някои ученици, с по-малка дарба за езици изобщо не проговарят гладко, колкото и знания да натрупат. Аз самата, независимо, че се водя добър специалист, особено в единия си чужд език, само мога да си мечтая да го говоря като роден. Винаги има момент на напрежение и осмисляне на това, което казвам. Чудя се така ли ще е и детето ми с българския? Ще дойде ли магията на родната реч? Дано! Понеже човек, който не говори гладко, не може и да мисли гладко. Точно липсата на спонтанна реч, може да го направи да изглежда по-глупав, независимо от високия потенциал, който съм уверена, че има и който се проявява в конструктивното мислене. Но за да е човек напълно адекватен на ситуациите, общуването, е нужна гладка реч. В началото е словото, нали...
               Дано не съм прекалила, отивам сега да цункам и намачкам човечето, което днес има имен ден! 
               

Ехолалията и общуването са  голям проблем. И много малко специалисти се занимават с него, така че ще е полезно, ако има инфо в чуждите сайтове да споделяте.
Ние се преборихме за около 2 години, като първо имахме терапия по подобен на Катина начин и при същите специалист, но са били около 20 пъти.
И аз се бях усъмнила, че има проблем с осмислянето на думите и така нареченото "активно внимание" - за там правихме игри "джуджета" - "великани", правят се като  се движите с детето и като кажете "джуджета" клякате, а като кажете "великани" вдигате ръце. С това упражнение се тренира слуха, трябва да внимава какво чува и да се сети какво да прави. Лесни гатанки от рода на "кое е това животно, което обича моркови и има дълги уши". Малко като понапредна игри "лети, лети самолет" или "лети, лети крава" и детето трябва да каже да или не, простички игри на карти тип "черен петър" с още двама човека, всеки тегли карта и казва "аз имам..." и казва на човека до него "сега си ти наред". Да учи да повтаря звукове "казвате 4 букви и детето да ги повтори". В един психо тест за нормално развитие бях прочела, че детето на 4 години трябва да може да повтори 4 думи, а като пробвах моето на 5 години едвам повтаряше 2 думи. Но пък всеки ден като я карах и се научи за 2-3 месеца. После идват стихотворенията, много е важно от ваша реч, детето да повтаря. Не да учи от касетка, а по класическия начин, казвате 1 ред, то повтаря и т.н. Детската градина също е важна, там обикновено децата блокират, но си има начини детето да се приобщи към груповия говор.
Физическата култура, т.е физкултурата е много важна, аз ще пиша статия за нея, миналата година цяло лято се занимавахме с това и оказа голямо влияние. Най-важната игра, според мен е подхвърлянето с друг човек на топка, там има безсловесна комуникация /евентуално говорите окуражителни думи/ - гледаш човека, ориентираш си ръцете, чакаш и се сещаш какво да парвиш като лети топката. Миналото лято ни беше изкючително трудно с таткото, все пак към края на лятото схвана, а сега още от началото си играем както с всяко дете. И това е един от най-щастливите моменти - да детето да те гледа със смеещи се очи и чака топката.
Е горе долу така преодоляхме ехолалията, имаше и други занимания, но бяха с подобни цели и започна да говори. Все пак като е с непознати не винаги говори, но това е нормално.
Първата година преодоля ехолалията у дома, т.е говореше нормално, а 2-рата година започна и с други хора, започна да говори в последната си градина, в която е от преди 2 месеца, преди това в 2 други слушах "ами тя повтаря след нас..."

Допълвам Таня  
mom , не е лошо за твое успокоение просто да погледнеш тази тема.Това си е отделен проблем - не е диагноза или болест.Преодолимо е, но честичко не го виждаме докато специално не ни се обърне внимание.Случва се деца с такава особеност да се объркат с деца с аутизъм.Много идеи могат да ти дойдат като се зачетеш в темата.Още нещо знам от терапевт - центъра в мозъка отговарящ за проговарянето е долепен до центъра отговарящ за фината моторика.Тоест развивайки фината моторика респективно цялата фина двигателна активност - ти подпомагаш проговарянето.
За ученето като чужд език.Трябва да си сигурна, че детето разбира всяка една дума, която го учиш, както и всяка една дума, която изговаря.Най лесно се разбира думата, ако се визуализира.С карти, с движение, с картинка, с рисунка - и най вече в ежедневието.
Когато детето яде череши и казва "махай костилките" го поправяй (подсказвай)например ммммм вкусни череши, сладки череши.Детето ти е готово за подсказване и си го търси - според това което казваш.
Ехолалията е нормален етап от проговарянето, но при някои деца се задържа много, много дълго.При аутисти може и завинаги да остане.
Може да опиташ като каже детето - отива на летището при вида на самолета - ти да го попиташ веднага.Кой отива на летището?Къде отива самолета.Разбивай изреченията на съставни части.Например"Плюй костилката - попитай го кой плюе костилката?Какво е костилка, с какво я плюе, защо я плюе.Така ще разбере фразата плюй костилката от всякъде.Ще я разнищи на съставни части и ще осмисли какво и защо се казва плюй костилката.И ще спре да повтаря този израз.Според мен отложената ехолалия е от неразбирането на фразата.Повтаря някои изречения или изрази за да ги осмисли, за да опита да попита за друго обяснение, но все още не умеещ да задава въпроса под друг ъгъл.
Още нещо - голяма част от думите се учат като се покаже ясна разлика с обратното им значение.Например:Сладко горчиво.За да разбере какво е сладко нека опита след сладкото и горчиво.Естествено назоваваш сладко или солено.Топло, студено.Освен топлата чаша чай му дай веднага след нея и студена чаша вода или запалена клечка кибрит и кубче лед.За малко и голямо - нека е голяма разлика между голямото и малкото.Маалка топчица и огромна топка.Като ги понаучи трябва да се смалява и разликата между топките да е почти незабележима и да я види.Но това е на по късен етап.

Мом - добре дошла си в аутистичната тема   .Писането в темата не те обвързва с нищо, но ще са ни полезни идеите ти.На мен специално - много ми е интересно.Мисля, ч(е и ти доста би понаучила от нашата тема.