Споделете 125

Ели, прасетата живеят до Коледа.
Недей така!


ПП - излей си душата, дано ти олекне

Елист-ако имаш желание-сподели на ЛС.
Че животът е свински-няма да отрека.

Точно на великоорландовските тържества да не съм си в къщи, срамота.
Нали знаете, че живея в Орландовци, иначе?
Темата ще бъде заличена ли?

Настинала съм зверски. Треперя като лист и съм се лепнала за печката.
Главата ми е като балон, очите ме болят. Ей т'ва най го мразя.

Дид, като изключим, че мразя курбан, атмосферата си е съвсем веселяшка.
Селските събори ги обичам и аз. Носят ми незабравими спомени от моето детство.
Когато с поредното левче в ръка тичахме цяла тумба към сергиите.
Купувахме такива щуротии, а тогава си мислих, че са истински съкровища.
Пръстенчета с калинки, медальончета разни, балони, захарни петлета, захаросани ябълки...
И въртележките!
Сега с удоволствие гледам как моите деца се наслаждават на детството си.

Споделям радост, майка ми пише в скайп, толкова се вълнувам, най-после се пречупи и повярва, че компютърът не хапе. Млада жена е, на 46.

Прекрасна , ти прекърши всичко момичешко у мен......
А, свекърва ми е вече близо 70 и много бързо схвана!
Откакто внуците и се разпиляха - се научи!

Хубава новина Катюша   

Май изкарах бърз грип на крак. Вчера спах, а днес започва да ме боли гърло.

Преди няколко часа ни се скапа нета. Аз, естествено, веднага позвъних и мило попитах какво може да се направи. След час позвъних отново и ми обясниха, че нищо днес щото техниците са си тръгнали. Дежурен има принципно, но днес няма. Ауууу. Вбесих се и затворих телефона насред изречението. Залагам си главата, че втория път разговарях с техника 
И, не щеш ли, се задава от хола Винаги правия с мобилка в ръка " а да.... вчера телевизията днес компютъра...айде чакам ви"  (това сме аз и децата) След 4 минути бяха пред вратата 
Ми, като ме чул как им говоря.... Е как да им говоря като ми е спрял нета?
Ровиха младежите, търсиха и накрая донесоха един дебелшък кабел от шахтата пред блока. Бил изгризан от мишки.
пп/ а на бас, че дойде същият, с когото говорих и който ми каза, че няма техник.

Споделям, че ви разконспирирах още под номер 123 и дори щях да ви поздравя със "Заточеници" на Яворов, но Алиса ме изпревари в друга една тема...
Мислех, че след форумската смърт Сопранова тук ще настъпи мир, но явно наистина вече съм изгубила проницателността си по отношение на форумските дела. Отдавна и аз замислях форумското си самоубийство и лебедовата тема на Сопрано беше добър повод да му го посветя, ама напоследък съм толкова заспала, че и собствената си смърт ще пропусна. Ще чакам друг удобен случай. Друго си е, да се отправиш към безкрая в името на някаква кауза и с посвещение...
Споделям и огромно разочарование от новия албум на Шакира. Да ми имахте проблемите... Но нали съм вярна като куче, името си няма да сменя... Единствено ме радва песента за циганската й душа. И аз нося такава... По-скоро хипарска. Ама каква стана тя... Уж бях родена за големи дела, но сама се натиках в птича клетка... Обещала съм си един ден да избягам, ако ще и за един последен полет... На Шаки пожелавам по-скоро да се жени, да ражда и да се развежда, защото иначе ще загине като артист... Щастието е най-големият враг на твореца. В тази връзка... Елист, не споделяй. Просто пиши стихове...
Ще изчакам и Калина да престане да събира и трансформира чуждата мъдрост, и да започне да записва своята собствена...
Естер, подложи се на хипноза и престани да сънуваш кокоши крачета. Поради спецификата на сезона, през който си родена, ти си закърмена с животински дреболии. Поучи се от Ео и наблегни на зарзавата. Боледува се по-малко, но по-качествено...   Гарантирам...
На Катюша мисля че и друг път съм казвала, че е от благословените жени, така че друго не съм и очаквала.
На Вълчан отдавна съм простила коцкарските изпълнения. Преживяват се по-леко от споделените тъжни болнични новини...
Уважих ви! Сега се заравям обратно при историческите артефакти... Не е никак лошо да си вкаменелост. Малко е студено, сравнително спокойно, но пък и обнадеждаващо, че някой някога си ще те изрови... И парадоксално..., но по-изтърканият облик (клиширано по форумски 'фейс') те прави по-ценен (имам предвид житейската реалност)...

А, ти, Ниара, защо така вкаменена? 

Ех, изтървала съм интересното тук.
Днес си мислех за Татти, че скоро не съм го виждала и май издърпах дявола за опашката

Ех, Ниарка, веднъж на три месеца ще споделиш, но се помни

Прекрасна, направо ме разби и вкара в размисли. 

Бях навън привечер и усетих студа. Видяхме се със стари приятели, живеещи оттатък океана.
В момента гледам по Канала други стари приятели и колеги от СУ-то в дискусия за иманярството. Радвам се, че въпреки на всичко ставащо са останали верни на археологията.

А утре какви празненства се заформят към Орландовци?

Ниара,  ! Клетките сами ги измисляме и рисуваме. Щом душата е хипарска, жива и волна- всичко си идва на мястото рано или късно.

Благодаря още веднъж!
Всъщност споделям, че открих, че съм на някаква дупка в средата сякаш. Изведнъж ми "просветна", че аз съм човека и други няма/или главният друг го няма/ и си позволих да отроня една- две сълзи в чашата с вино. Тогава от някъде изникна Митко, погледна ме втренчено и такава прегръдка ми даде, галейки ме по косата, че ми стана ясно, че всичко разбра това човече. Те, тези деца всяко страдание разбират всъщност май. Смехът, шегите и веселбата го учудваха в началото много като продължителност на емоцията, но ето тази я прозря от раз. После обесни на Мишо, че на мама и е мъчно за тати и трябва да са послушни и да ми помагат повече.
Истината е, че когато напрежението отмине човек се отпуска и емоциите му избиват вероятно.
Извинете ми мрънкането.
Пия някакъв асеновградски "Мавруд и Рубин" и никак не е лош  . Наздраве!

Ай, Катюшаааа! Толкова е толкова... 
Didranad, каква е посоката на размислите?

Тва с вечно живата хипарска душа е отживелица и демоде.  Пийс брадърс енд систърс. И чиърс и чиърс!