Трябва да се отделя от бебето за 1.5 месеца, а не искам да го отбивам ....

Saly, браво за усилията! Направо нямам думи!
Надявам се, че и по-голямото детенце е добре:)
И нещо друго се сетих, ако мислиш че е ок - предлагай му кърмата, която изцеждаш (четох наскоро в друга тема, че често майки с по-голями дечица им цедят/ събират в чашка).

Saly, браво за усилията, не се отказвай на края, още малко остана. 
И на мен ми е интересно дали ще суче.

Saly, поздравелия за усилията! Ти си герой!!!
Вярвам, че малката ще засуче... пиши как се справя като се ърнете.
Дано и с баткото всичко да е наред!

Да , аз му предлагам кърмата. Той не я пие с ентусиазъм, но с някои трикове поне половината от изцеденото го изпива (дугото аз , че да не става зян ценната суровина, пък и от където дошло, там и отишло ) Но нещо странно забелязвам. Преди седмица се разболях от грип и тогава се промени вкуса на кърмата, стана неприятен. До тогава можеше да стой цяла нощ изцеденото вечерта и нищо му нямаще на сутринта че и до обед. (По принцип я пием не веднага, че по хладна е по-приятна на пиене) Та като се разболях, си мислех че от това е промяната във вкуса, пък и пиех разни лекарства (билкови препарати) Но забелязвам, че сега дори като се оправих, като престои малко кърмата и пак придобива този неприятен вкус и дъх, но не на вкиснало (макар , че как мирише вкиснла кърма не знам). Днес дори я изхвърлих. Чудя се , защо така. Имам една догадка, тъй като тук не мога да мия винаги помпата много добре, а не съм я изварявала, виждам, че по някои части, трудни за почистване има остатъци от кърма.  Мисля , че може би от това тя се разваля по-бързо. Веднага след изцеждане , този вклус го няма. Друга причина сещате ли се? Чувала съм , че с времето състава и вкуса на кърмата се променя, ама може ли да стане чак неприятна ? Макар , че аз лично си мислех , че разлики може да има от храната, а не просто в дългосрочен план.

Saly, според мен по-вероятно е да има някакви бактерии в кърмата, които да я развалят по бързо, по всяка вероятност от помпата... Ако ти се занимава, можеш да направиш тест - изцеди малко на ръка и останалото с помпа, а после сравни вкуса.
Струва ми се много малко вероятно физиологично да настъпят такива драматични промени...
И пак браво на теб, дано като се върнете да си засуче доволно детенцето и ще си получиш нагарадата за усилията

И аз си мисля така, че аз тука не си правя труда да я мия много прилежно всеки път. Ще взема да я изваря.

Здравейте. Вчера се върнахме след месец и половина отсъствие. Малката като ме видя първо се усмихна. Помислихме че ме е познала. Като я взех, няколко минути кротува, а после се разплака, взе да гледа към баща си, той като я вземе млъква и ме гледа подозрително. Като видях това почнах да се държа по на дистанция. Баща я като я държа отидох пак към тях, седнах до тях , тя ме  гледа , гледа и заплака, като се отдалечих се успокои. Скоро дойде времето и за хранене , решихме все пак да видим как ще реагира  на гърда, бяхме заедно с таткото, реакцията, както можеше да се очаква, беше отрицателна - рев и стисната уста. Опитът беше незабавно прекратен. Сипахме млякото и в шишето, (имаше още няколко дози замразена кърма , през целия период и даваха по два пъти на ден кърма , а през остналите хранения, пюре, каша и АМ) И отново в компанията на тати, аз и го предложих, почна да си го пие , но на средата на яденето, отново заплака. Тати я взе и я донахрани. После ние седнахме да вечеряме, а нея сложихме на столчето, така че да може да ни наблюдава. Не и обръщах внимание , я тя ме наблюдаваше и слушаше. Мисля , че повече реагираше на гласа ми, явно и беше познат.   Понеже вече стана време за лягане, заедно с тати я измихме, по-точно аз само асистирах. Занесохме я в спалнята, почнахме да я преобличаме. сложихме я в леглото и почнах да и пея песнички , които и бях пяла и преди. Тя слушаше внимателно. Даже почна да се усмихва, помалко. Ама както се усмихва така и заплаква. Като тръгна да излизам, заплака, после се успокои, като вляза пак заплаква. Абе въобще , явно объркано беше детето. Явно хем нещо и проблясва, хем е отвикнала. Не можа да заспи сама,  бяхме и попросрочили времето за лягане и се беше превъзбудила. Взех я на ръце , почнах да я нося и да и пея, в началото ревеше, постепенно се кротна и заспа. На няколко пъти и предложих гърда, но реакцията си беше стисната уста и рев. Както и да е, все пак я приспах. После като си легнах , реших да я сложа при нас на спалнята, така че като се събуди, да ме види и почувства, а и с идеята, като  огладнее през ноща да се опитам да я кърмя в просъница. При преместването тя се поразбуди, запротестира, но се обърна към баща си и заспа. Към един и половина се събуди, опитах да я кърмя, но тя пак стисна устата. Явно трябваше все пак отново да прибегнем към шишето. Позатолих 120 мл , от кърмата която изцедих преди лягане. Тя като я изпи естествено и се видя малко и зарева, взех празното шише поднесох биберона към устата и и тя като зяпна, пъхнах зърното и ....тя го засука, не съвсем добре , но все пак. А и аз се бях изценила преди час и половина, така че нямаше много материал. Тя подърпа минута две , пусна и почна да реве. Повече не се излъга да захапе зърното. Позатоплих още 60 мл, като ги изпи пак се разплака, но този път номера със подмяната не мина, така че и дадох последните 30 мл. Тя и тях изяде и пак запротестира. И понеже нямаше повече кърма , а и реших че е изяла достатъчно вече - около 200мл, така че едва ли е гладна, а по скоро изморена и раздразнена. И така докато ревеше пак успях да и сложа зърното в устата и тя отново засука. И този път сука продължително. Тя вече не беше гладна, и слабата струя явно не я дразнеше. Тя сучеше бавно и взе да заспива.  И така се пренесохме бавно на спалнята. Тя спеше и  посукваше от време на време. На наколко пъти се опитвах да я откача , но щом изпусне зърното почваше да плаче. Извесно време дремах полуседнала с нея на ръце, а накрая услях все пак да легна , и да продължа да я кърмя така. Сигурно още час така прекарахме, спейки и сучейки и накрая тя сама пусна зърното и дори я преместих в кошарката и . Сутринта се събуди към 8 , както е свикнала на последък , като ме видя се усмихна, а като се скрих запротестира. Тя по принцип си ядеше в 8 и я взех. Лапна зърното и засука, беше си възвърнала навиците на кърмено бебе. Попипваще ме с ръчички по гърдите , по косата  . Понеже докато ме нямаше се цедих към 10 - 11 часа , а сега беше едва 8, а и тя беше сукала до 3 , гърдите ми не бяха пълни, млякото не течеше силно , та се хранихме около час и половина.  Първата половина от времето беше будна, а после заспа, но не искаше да пусне зърното. Към 11 пак сукна малко и дремна за около 15-20 мин.    На обед яде пюре, след обед и направих каша с кърма, която тя изля върху себе си, понеже я оставих неразумно без наблюдение за минута, та правихме нова доза,  Явно и аз трябва да си връщам навиците, че изоставам.     Сега в осем пак се кърмихме около 40 мин, и явно се нахрани  . Ще видим  кога пак ще яде , но явно успяхме До ден- два съвсем ще сме в час.  Е вярно , че ще развалим хубавия режим, който бабите бяха направили.  Ама няма как, ще направим друг.
Макр че вече ме прие и спомни, все  още като че ли повече се радва на баща си.  Искам още да споделя, че на батко си не ревна нито веднъж, дали че го позна, дали че е дете , не знам. Чудя се дали , точно ме беше забравила или е била обидена или някак объркана, не мога да кажа ... Не знам какво помнят бебетата на тази възраст и какво мислят 

Saly,
Страхотно се е получило при вас, БРАВО! Знам за случаи по седмица, десетина дни, но вашето си е постижение

Saly, браво на вас! Пожелавам ви само хубави преживявания! И щастливо дълго кърмене

Благодаря момичета! Вярно положих усилия, но имах и късмет. а и детенцето ми е добро и ящно. Но си мисля, че сукането е наистина базов инстинкт, който не се забравя лесно. Досттъчно беше веднъж да захапе зърното, за да се сети как се прави. Определено много повече време отне да се научи да пие от биберон или да яде с лъжица.
Искам с тази история да дам кураж на много майчета неуверени в кърменето - това е най-естествено нещо на света, ,  нужни са само увереност и желание и воля да се справиш, когато възникнат трудности. Дори стреса не е задължитлно да повлияе, а на такъв определено бях подложена в определени моменти.

Saly, толкова се радвам, браво на теб!!!
Предполагам, че те е позабравила - за толкова малки бебета 1,5 месец е като година за нас, но е страхотно, че пак се е получило!
Какво стана с баткото - всичко наред ли е?

Saly, и аз ти пожелавам само хубави емоции с баткото и малката кукла занапред
Браво за упорството! Страхотно сте се справили всички!!!

Сали, толкова се радвам, че всичко е минало добре 

Saly, толкова се радвам, че нещата се получават при вас!!! Поразчувствах се докато те четях...
Много хубави моменти да имате за в бъдеще с малката принцеса.

Не пишеш как е баткото - вярвам, че и с него всичко е наред!

Saly, не мога и аз да не се включа, защото е толкова мило и вълнуващо това, което си написала! Много ми хареса твоята история и ще я запомня!
И отсега нататък да са ти здрави и двете дечица!