За или против Хипократовата клетва в България"?"!!!!

Не разбрах много от това,което си написала,а също и за източниците ти?откъде съдиш,че сега се отказвали от Хипократова клетва?Защо обобщаваш всички лекари?Според мен един съвестен човек е и такъв специалист-без значение лекар,космонавт или продавач...или според теб,завършвайки медицина човек какъвто и да е(добър,внимателен,съвестен,коректен в отношенията си с другите) внезапно се превръща в корумпирано човече?
Цитираният от теб психолог никога не съм го чувала и не виждам как това,което е казал/или не той обобщава всичко и всички?

Ako spazvat napalno dumite ot tazi kletva zna4i te i semeistvata im da umrat gladni v usluga na pacienta. E haide nema nujda. Komunizma si otide otdavna i bi triabvalo da ste go zabeliazali. Stiga gluposti. Za6to ne vi davat v magazina bezplaten salam?
Mejdu drugoto niama takova ne6to kato otkaz ot hipokratova kletva. Vsi4ki do edin ia polagat pri diplomiraneto si.

Sorry za latinicata, no v momenta niamam drug variant.

Да,и аз знам,че клетвата се чете при раздаването на дипломите..ако може авторката на темата все пка да обясни как точно става ,,отказът''?

   Все пак,Дами България е страна на "неограни4ените възможности"...Даже,когато си плащам за преглед не полу4авам ка4ествено обслужване..4есто ми препоръ4ват да пия те4ности-вода/може би студена/..."Комунизма отдавна си отиде",ама то4но по "онова време"не са подписвали клетвата...Измежду хората ги има всякакви и навсякъде,със сигурност съществуват някъде и добри лекари,например такива като доктор Хаус...За жалост оба4е аз в Бг,не съм попадала на такъв до сега...Въпросния е не психлог,а психиатър и не сте го 4ували защото в БГ се занимава само с винарство..А колкото до изто4ника,за това "сведение"за отказа им-Даваха по телевизията репортж...Естесвено не се вдигна много шум-беше за кратко,само като дребна новинка в някой медии...Самата клетва е просто символ на гаранцията за нравствено и хуманно отношение към пациента..Има я написана след арката на Медицинска ак-я на една стена...Не знам дали ще се слу4и,това което искат и искрено се надявам да-НЕ се слу4ва..

"За" Хипократовата клетва. Лекарската професия трябва да е призвание, а не занаят.

И все пак моми4ета и изобщо посетители на темата/анкета/,нека не превръщаме смисъла на заглавието в повод за "другарски съд"..Ако искате гласувайте.Със сигурност лекарите са имали такава идея,но не знам дали е внесено като официално искане за НЕ подписването..Просто до4ух за "идеята"им и мисля,4е си струва да се обсъди.. Дима Димитрова, Божидар Костадинов, Ванга: "България – страна на неограничени възможности", небесни послания ... Нали се сещате на кои по-то4но неограни4ени възможности,страна е България ...Нека живеем в настоящето и да се вглеждаме в проблемите на нашето време,без да забравяме разбира се,как ни се отразява миналото...

Хипократовата клетва се полага при дипломирането и е просто ритуал и няма някаква юридическа стойност.Този човек чието призвание е да бъде лекар ще бъде такъв независимо от това дали е положил или не клетва.

     Каква е ползата да има клетва, след като на никой не му дреме.   
 
     Знаете ли, от години не ходя по велики доктори с титли, а при лекари, които са ХОРА. Бях ходила при професор и след като отидох до аптеката, виждайки изписаното ми от него, установявам, че изобщо не ме е слушал... Но след като започнах да ходя при личната си лекарка( която е един много мил човечен човек, извините за тафтологията), тя ме насочваше към необходимите специалисти.
     А когато бях бременна, тя много ми се зарадва. Дойде моментът да ми вземат кръв и понеже не обичам всеки да ми вкарва игли разни, а човек, на когото вярвам, лично тя слезе в манипулационната ми ми взе кръв... А как тя помогна на една моя приятелка с белодробен тромбоемолизъм- момичето си дойде от Испания, беше в МВР болница( с връзки), доценти и професори не и откриха нищо и я изписаха. Заведох я при моята лекарка и тя я хвана за ръка при белодробната докторка. Това момиче нямаше болки в дробовете, а кракът и отичаше. Така се случи, докато ми беше на гости за няколко дни( тя е от друг град)и я заведох в бърза помощ. Там попаднахме на моя позната лекарка, която обърна изключително внимание и изрази съмнение за туберкулоза. Каза да идем рано сутринта, за да ни изпрати в ТУБ болницата, но не я сварихме и бамм- при моята. След това тя се погрижи доста добре за нея- първо в нашата болница, после в Плевен и докторката ми постоянно се интересуваше за моята приятелка, дори и като ме видеше на улицата случайно... Е, това е лекар.

      Да ме прощавате, малко се отклоних, но говорим за лекари, които полагаи и не полагат клетва. Дано не ви отегчих. Не се тревожете, има и хора все още на тая земя

Току-що прочетох в нашия професионален форум историята на една жена и за това как мъжът и починал (Бог да го прости) от рак на белия дроб за по-малко от година. Възмутих се на цялата история и много плаках на края. Та, да ви кажа не знам защо въобще съществува тая клетва. Всичко е въпрос на вътрешно усещане и няма смисъл да се кълнем в нещо, което впоследствие забравяме.

Ману ,извини ме за невежеството,но след като не полагат такава клетва,какви са тия номера от селски ве4еринки по медийте..Защо повдигат темата,може би има цел на занятието...Някаква "идея"в цялата работа.. Много мразя преференциалното добро отношение към пациента въз основа на "връзки"или познанство..Тая схема на извършване на медицински услуги ми напомня на търговска спекула..В това отношение,докторите са просто търговци.Плаща им се за вси4ки,а приемат в разни болници "познати пациенти",като 4е ли са си в къщи и са поканили някой на гости да се видят и да поговорят..Да но това са обществени медицински заведения все пак,предназна4ени за вси4ки,които имат нужда от медицинска помощ..Колкото до самия акт на полагане,подписване или заклеване в нещо-4исто механи4ен акт е..Доколко отделната персона-ли4ност поема отговорност пред закона и пациентите,не се знае..Но и отговор на този въпрос,може да се намери в Библията..Там пише:"..по делата им ще ги познаете.."...Знам за много слу4аи,в които лекарите не с изпълнили законовите им задължения към пациента..Или от незнание,или от нехайство или просто от мързел и разсеяност..Знам за един слу4ай,в който пациент полу4ава силни стомашни колики без да е болен от нищо друго..Викат "Бърза"помощ/в слу4ая и последното може да е в кави4ки/,идват и му поставят обезболяващо,но вместо мускулно както е било изискването за този препарат-венозно.След два 4аса пациента умира...На какво ви мяза това?На "висок професионализъм"..И сега за капак на хилядите такива слу4аи,не им се поема отговорност за малоумията,които извършват върху населението на /US of /Bulgaria... 

Е добре де, теб не те ли е срам да слагаш така всички под общ знаменател? Ами то плява има във всяка една професия и гилдия. Защо не плюете по адвокатите или инженерите или архитектите построили част от малоумията в новото строителство а? Направо се умопомрачих от твоите изказвания честно. Може би пък човек си заслужава специалистите, на които попада.

А ето ви и пълния текст на самата Хипократова клетва, че гледам дори авторката на темата не е съвсем наясно за какво говори.

Кълна се в Аполон - лечителя и в Асклепий, в Хигия и Панацея, и нека свидетели ми бъдат всички богове и богини, че доколкото ми стигат сили и разум, ще спазвам настоящата си клетва, скрепена с моя подпис.


Учителят, обучил ме в лечебното изкуство, ще имам за свой родител, като на драго сърце ще споделям с него и ще осигурявам необходимото за прехраната или работата му. А неговите потомци ще са ми като родни братя и ако желаят да изучат това изкуство, аз ще им го предам безплатно и без да им искам разписка за дължимата сума.


Ще наставлявам писмено и устно и чрез всички останали форми на обучение единствено своите деца, децата на своя учител, както и учениците, заклели се по лекарския обичай - никой друг.


Ще препоръчвам на болните полезен начин на живот, доколкото ми позволяват това умението и разумът, и ще ги предпазвам от всичко вредно и опасно.


Не ще се поддам на ничия молба да поднеса някому смъртоносно питие, нито пък аз сам ще реша да сторя такова подобно нещо.


Също така не ще дам на жена песар за унищожаване на плода; ще пазя своя живот и своето изкуство винаги чисти и неопетнени от никакво престъпление.


Нито пък ще оперирам страдащите от камъни, а ще оставя това на опитните в тази област.


В който и дом да вляза, ще влизам, за да помогна на болните, ще стоя далеч от всяко подозрение за умишлено нанесена вреда и за подкуп, а най-вече от любовни увлечения по жени или мъже, били те свободни или роби.


Това, което видя или чуя из личния живот на хората, когато лекувам или дори когато изобщо не се занимавам с лечебна дейност, и което в никакъв случай не бива да става публично достояние, ще премълча, считайки го за тайна.


И ако благословено спазвам тази клетва и не допускам непристойни деяния, то нека винаги се радвам на щастлив живот, обграден с всеобща почит, и нека получа преобилен плод от своето изкуство. А ако я престъпя и опозоря, да ме сполети обратното.


Заклех се!

Сигурна съм, че не слага всички под общ знаменател. В нашта сфера наистина положението е трагично и знаещите и можещите на пръсти се броят. Със сигурност знаеш какво влиза в кабинета всеки ден. Аз вече се чудя дали тия "колеги" са завършили същото училище, което и аз. А за докторите да не говориме. Била съм свидетел на какво ли не отношение, дори към мен, като колега. А другите съсловия нямат пряко отнощение към живота и здравето на обществото, за това и критиката към тях е бегла. А това ти изказване: " Може би пък човек си заслужава специалистите, на които попада." е възмутително, следя постовете ти и в други теми и наистина много му се учудих. Обикновения пациент не знае какво му се случва и в болницата, и в стоматологичния кабинет. Такива като съпругът ти, кото обясняват и разясняват са единици, повечето не смятат, че има смисъл да си губят времето с "подобни глупости", вместо да изкарват пари. За съжаление ситуацията наистина е такава и лекарите и зъболекарите са се превърнали в търговци на здраве. Проблемът е, че 99% обръщат по-голямо внимание на търговията, а останалият един % го е грижа и за пациента. Некомпетентността е повсеместно разпространена и Хипократовата клетва е само една хартийка, на която не се отдава значение.
Това е историята, която ме разстрой вчера:


За хуманизма умрял с Хипократ
Автор lara_sun (непознат )
Публикувано 07.01.10 18:28



Здравейте,публикувам разказа на майка ми за българското здравеопазване....предварително се извинявам,ако тук не е мястото.

Всичко започна преди една година...
Моят съпруг се събуди с голям оток на лицето,очите бяха две чертички,бузите огромни,устните подути.Първа консултация с офталмолог,заключение-конюктивит-капки за очи и компреси,след една седмица терапия нещата не се промениха.Втора консултация с алерголог-хапчета за алергия,след една седмица терапия нещата останаха същите.Трета консултация с токсиколог в Пирогов,вече имаше и сини петна под гърдите.Заключение-алергия не се знае към какво,нови хапчета за алергия и цитат”...както на жените се пукат капилярчета по краката,така при вас по гърдите...”Четвърта консултация с УНГ,терапия-промивки на устната кухина-всичко е от зъбните протези.Пета консултация с алерголог-тестуване-заключение-алергия към бира „Ариана” и домашна прах,нови хапчета за алергия.Шеста консултация с нефролог,събиране на 24 часова урина,изследване,заключение-с бъбреците е добре.Седма консултация с алерголог в Александровска болница,заключение-алергия към нещо,но не се уточнява.Преди да потърся осма консултация,споделих с нашата главна сестра за проблема и без изобщо да го е видяла каза”...снимай белия дроб..”
И се започна най-страшното нещо в моя живот.До края на живота си ще помня тази дата-22.01.2009,три месеца лекувах какво ли не и накрая се оказа рак на белия дроб.На 23.01.2009 направиха скенер в МВР болница и нещата лъснаха с целия си блясък-карцином с размер 75mm ,надбъбрек,черен дроб,бял дроб.Наложи се да започнем с нови консултации този път в белодробна болница.Първо-бронхоскопия-резултат приемлив-няма патологични промени,от цитонамаската-б.о..Второ трябва да се вземе биопсия,но отговор на водещия белодробен хирург е цитат”...намери си анестезиолог,който ще си сложи главата в торбата,за да ти даде упойка”Вече целият корем на съпруга ми беше нашарен с изпъкнали вени като въжета.Трето-доцент от Военна болница се смили над нас и го прие в гръдна хирургия.Започна се лечение с отбъбващи инжекции и на 12.02.2009г. го свалиха в операционната.По време на операцията хирурга излезе и ми каза”...съжалявам госпожа,но не мога да го оперирам,много съдове са обхванати и може да остане на масата,ще взема само биопсия.”Умирах бавно пред вратата на операционната,чаках първото изследане от биопсията.Отново среща с хирурга-„..съжалявам,от лошото най-лошото-плоскоклетъчен карцином,който расте бавно,но не подлежи на химиотерапия.Притиска белодробната куха вена с размер 8/6 см.”На 14.02.2009г. ни изписаха и зачакахме окончателния резултат.След 22 дни чакане,излезе дребноклетъчен аденокарцином диференциран.Консултация с химио и лъче терапевт.За лъчетерапия абсурд,за химио отговор-„от двама един се повлиява”
И се започна-няма точна дума или израз,за това което преживяхме двамата.Длъжна съм да го разкажа,за да научи света,че хуманизма при лекарите,които обслужват най-тежко болните,е умрял с Хипократ.
Половин час ние се лутаме,за да разберем,кой е лекуващият ни доктор...е все пак разбрахме кой е-горе долу нещата са”тука има ,тука нема”.Първо среща с госпожа докторката,цитат”...гърдите ви са толкова големи от рака ли,или по рождение.Ще ви опада косата,а сега отидете да си купите платината,защото я няма в болничната аптека”Курсът започна в 10ч и завърши в 19ч,8 банки изтекоха,лекар не влезе да ни погледне дали сме живи.На следващия и по следващия ден тече по една банка и чао,да са живи и здрави сестрите,че вкючваха,следяха и изключваха банките.И така четири курса,аз тичах и стоях пред вратите на лекуващите лекари,които всеки път бяха различни,питах,но отговори нямаше-пълно бездушие и апатия се четеше в очите на лекуващите лекари.Когато наближаваше датата за приемане ми настръхваше косата,кой ще бъде в приемния кабинет,дали пак ще карат съпруга ми да тича по етажите,за да не го погледнат,а да подпиша аз документите...и пак сестрата ми помагаше за всичко.Така без да получа нито една епикриза минаха 4 курса от 09.03.2009 до 10.06.2009.Най-накрая ми беше казано,че се налага контролен скенер.На 15.06.2009г направихме скенера във Военна болница,заключение-не се чете.Отново тичах до МВР болница,където бе направен първия скенер.Сравнение между двата...и о светъл лъч-карциномът стопен на половина-тичах,скачах,виках,плаках,целувах...всичко правих този ден.С двата скенера при химиотерапевтите,потвърдиха че сме стопили тумора на половина. И отново ЧУДО-оказа се,че лекуващите хабилитирани лица и лекари,цитат”...а аз за сефте му чета диагнозата,ама той бил комбиниран,е нищо сега ще включим друг препарат и ще оправим нещата”.Баба ми казваше”как да не ги обичаш”,след 4 курса химиотерапия ти казват,че за първи път му четат диагнозата...на това аз не знам какво се вика.
И така дойде денят за първия курс с новия препарат,питам сестрата,кога ще бъде пуснат прословутия Гемзар,а тя милата ми отговаря”..ама няма изписан такъв препарат,той е на старата схема..Потърсих тъй нареченият лекуващ лекар,за да попитам какво става-ако очите й бяха мълнии,аз щях да съм на пепел-викове,цитат”на мен никой не ми е казал,никъде не пише”Тогава я помолих да отвори тефтера,в който записват новото назначение...след като видяхме името на съпруга ми с големи букви пише ГЕМЗАР.Реакцията беше бурна”като знаете толкова ще чакате”Е някак мина и петият курс,записана дата за шести-3.08.2009г.Наистина отпускарски сезон,но болните не могат да чакат.Идва денят и аз отново тръгвам по мъките да бъде приет в отделението.Отивам при зам. Завеждащия и ми казват”ама той е задраскан от списъка,няма да го приемем”Питам защо-отговор”незнам отивай в приемен кабинет”.Там”лекуващата ни докторка” пак питам защо е задраскан-отговор”незнам бях в отпуск”.В цялото отделение никой не знае,защо е задраскан мъжа ми от списъка-този път не ми издържаха нервите,застанах в коридора и се развиках-„какви хора работят тук,как няма един с душа и сърце,сложени табели”с приятелдо теб”,а аз питах къде е лекарят в цялата тази история.Завеждащата вдигна телефона и с леден глас нареди на лекуващата да ни приеме,като ме обвини в силна емоционалност.Пак се връщам в приемен к-т,чукам и питам кога да подам документите.Отговор-„ще чакате като минат всички пациенти ще взема вас.Аз работя в тази болница от 31 години,такова отношение не съм предполагала,че може да има изобщо към болни хора,камо ли към персонал.Започна шести курс пак само със сестрата,за втората вливка паднаха левкоцитите и новият ни лекуващ лекар каза”....ако до два дни не вдигнем левкоцитите-губим вливката.”Как се вдигат...това си е личен проблем,няма напътствия от лекуващия лекар...и пак сестрите ми помогнаха.За два дни успяхме да ги вдинем двойно..Настъпи денят,в който си казахме,че това е края на мъките ни-13.08.-денят,в който преди 20г. Загубих баща си,тези неща се помнят докато си жив.Помолих за епикризи,все пак от 09.03.2009-до 13.08.2009г. има какво да се напише.Попитах-„а сега какво следва”-отговор”това е нищо повече не може да се направи,стопили сме тумора на половина.
На 1.09.2009г. направихме контролен скенер и ето го ужаса отново .Докторът/от трета градска болница/ ме извика в кабинета си и директно ми каза”....сестро мила,то расте като бесно,не знам какво са те лъгали,но тумора е 92mm,бог да ти е на помощ.”.Излезнах от болницата ни жива,ни умряла,как да го кажа на милият ми човек-истината в този случай е много болезнена,излъгах и реших,че битката продължава.Обадих се в Пловдив-чух,че турската болница може да ни помогне,пратих документите,но не получих конкретен отговор дали ще могат да помогнат,а само”ще видим на място,елате в Турция,носете 1600Е за резонанс,1000Е за консултация и 2000Е за хотел.Всеки би преценил.че това е само събиране на пари.И тази надежда умря,появи се нова-д-р Уокър”преведете,изпратете и той ще ви помогне.”Преведох,писах,изпратих,но отговор не се получи до края.От 12.09.2009г започна една мъчителна кашлица,няма ден,няма нощ,измъчи се горкият.Отивам в Онко диспансера да питам какво да правя,никой не ме погледна,имало реформи и не се знаело кой,кой е.Все пак има и онкологична болница,отидох там с всички скенери и документи.Гръдният хирург ме изпрати при лъчетерапевт.Бях посрещната от една доста емоционална г-жа,която веднага ме изпрати на регистратурата да си купя личен картон.Там доста неадекватна личност,15 мин. Писа на компютър и рече”...дай 4лв”подадох 5-отговор”нямам да ви върна”това си го знаех,не съм и чакала ресто.Качвам се пак в сектор лъчелечение и докторката ме посрщна с думите”идете и платете 30лв за моята консултация”Обратно при моята приятелка с рестото ,платих 30лв,качих се обратно и докторката каза”съжалявам,но няма какво да направя,няма да пиша и в картона,няма какво”.
Тръгнах си от там унизена,уморена и отчаяна...Обичам битките,особено ако става въпрос за здравето на мой близък.Отворих интернет и четох за Алое Вера гел и Натанал.Дъщеря ми,която до последно беше плътно до мен в тази борба за живот,отиде купи и двата препарата уверна,чещ е помогнат.Писа по цял свят-Калифорния,Куба,Мексико...почти от всички получи бърз отговор,но не и в родната България.Започнаха припадъци,както си седи на стола и пада на земята и така до 30.10.2009г.,когато падна от леглото и повече не стана.Лежеше на един матрак сложен на земята и бавно гаснеше.Парализираха се и двете му ръце,малко мърдаше с краката,но и те отказаха.И така на ½ ампула морфин до 2ч.40мин на 12.11.2009.Напусна ни тихо и безмълвно,както гасне свещица,най-хубавият и добър човек на земята.През живота си на никой не каза лоша дума,не направи лошо дело и ако има скала за човечност от 1-10,той беше 11.Пиша тези редове и си спомням разказа на нашата секретарка...кучето й се разболяло,завела го в болница за кучета.От вратата го поели без тя да казва и пита нещо.Върнали й го с диагноза и терапия.Тържествено заявявам,в тази наша страна-
ИСКАМ ДА СЪМ КУЧЕ!
В памет на любимия ми съпруг
Подпис: сестра Василева

Източник:

http://clubs.dir.bg/showflat.php?Board=rak&Number=1950728316 … part=all&vc=1