Кърменето по света

Това е втората редакция на текста. Моля, поправете ме, ако има неточности. Също така давайте нови мнения. Хайде, давайте, не може да сме само толкова!


През петдесетте години на миналия век употребата на изкуствените бебешки млека навлиза масово в живота на нашите майки и баби. Става модерно да се храни бебето от шише, където може да се види точно колко и кога е яло, всичко може да се измери и претегли. На пазара излизат все повече марки изкуствени млека, формулите им постоянно се подобряват и много майки решават да ги използват още от родилния дом. Изкуството на кърменето почти се забравя и все по-малко майки хранят естествено бебетата си. След това обаче лекарите започват да се интересуват повече от механизма на кърменето и започват серия от изследвания. Изненадващият им по онова време резултат днес не учудва никого – оказва се, че майчината кърма няма достатъчно адекватен заместител и тази “бяла кръв”, съдържаща живи човешки клетки и имунни защитни вещества, е незаменима и твърде полезна за бебето. Кърменето се възражда и през последните двадесет години се завръща на мода все повече. Днес навсякъде се пропагандира кърменето и всички институции и организации правят каквото им е по силите, за да помогнат на младите майки успешно да кърмят бебетата си. На производителите на изкуствени заместители на майчино мляко е забранено да рекламират продукцията си, както и в много страни не се разрешава в родилните домове да се дават “подаръци”, съдържащи адаптирани млека, бутилки, биберони и всякакви подобни, които биха навредили на естествения ход на кърменето.

Ето как в някои страни майките се подготвят да хранят успешно децата си с най-доброто мляко:

В Англия и Шотландия агитацията в полза на естественото хранене е много силна. Националното здравеопазване организира стандартни предродилни курсове в местните поликлиники и болници. Част от тези курсове са насочени към кърменето, където обясняват как се произвежда и отделя кърмата, как засуква бебето, пози за кърмене, евентуални проблеми, които могат да възникнат и как се разрешават. Бъдещите майки се окуражават да сложат бебето да суче след раждането и да кърмят колкото се може по-често. Показват им и учебни филми за кърменето. Международната млечна лига Ла Лече (La Leche League) има клонове там, и всяка майка може да посети сбирките им и да стане член, да получи информация и помощ от други кърмещи майки. Има и организации, които организират предродилни курсове и курсове за кърмене срещу заплащане. Щом се роди бебето, го слагат на корема на майката, а после и на гърдата. В стаята постоянно минават акушерки, които да проверят как върви кърменето. Дохранване не се предлага, освен ако майката изчирно не пожелае. След изписването от болницата 10 дена идва акушерка на домашно посещение, за да види как са майката и бебето. Помага на майката да кърми, ако има проблеми.

В Канада също силно насърчават майките да избрат естественото раждане и естественото хранене. Подготовката за кърмене се извършва на предродилни курсове към болниците, където раздават и материали за кърменето, които майката да чете вкъщи. Много майки избират да се подготвят за кърменето на сбирки на Ла Лече. Щом се роди детето, веднага го слагат на гърдата. Препоръчват кърменето да е на поискване и от двете гърди, по всяко време. Насърчават майката да взима бебето да спи в нейното легло. На визитация минават сестри, които питат как е яло бебето и как върви кърменето. При изписването на родилката се дава списък с телефони на консултанти по лактация и адреси на центрове, в които тя да потърси помощ, ако й се налага.

В Индия обществото е традиционно и много неща продължават да се вършат както и преди сто години. Това се отнася и за кърменето – почти всички майки кърмят, като за това им помагат техните майки и свекърви със съвети и напътствия. В Индия хората вярват, че колкото по-дълго е кърмено едно дете, толкова по-дълъг ще бъде животът му. За това там не е рядкост майката да кърми детето си до 7 или 9 години. Образованите майки избягват да кърмят бебетата си публично, но в селските райони, където всички работят, кърменето на открито се смята за нещо съвсем нормално. В Индонезия бебетата са кърмени масово и е обичайно да се видят кърмещи майки навсякъде – в офисите, магазините, на пейките в парка.

В Япония от жените, раждащи в болниците и клиниките, се изисква да кърмят. Очаква се те да се приберат у дома си, успешно кърмещи бебетата си. По принцип скромните японки спокойно кърмят на публични места, като оголват цялата гръд, докато продължават да водят разговор. Докторите насърчават жените да кърмят децата си поне до двегодишна възраст, като им посочват, че така те се развиват най-добре физически и умствено.

В Испания бременността се наблюдава в районните поликлиники, а раждането става в болница. Подготовката на бъдещите майки започва от петия или шестия месец на бременността, като част от нея е насочена към кърменето. Раздават се брошури и материали, правят по желание безплатен абонамент за бебешки списания. Курсът завършва с влизането в деветия месец. Насърчава се нормалното раждане, на което е желателно да присъства бащата. Щом приключи раждането, бебето се слага на гърдата. Ако раждането е станало със секцио, бебето се слага да засуче на четвъртия час след раждането заради реанимацията на майката. Много се държи на кърменето и в болницата не разрешават да се дава нищо допълнително, дори вода. Консултациите на бебето и майката се поемат отново от поликлиниката и от педиатър.

В САЩ все повече майки решават да кърмят. Подготовката се извършва на курсове към болницата, в която ще ражда майката, в групи на Ла Лече и други подобни организации или на специализирани частни курсове за предродилна подготовка и кърмене. Бащите се поощряват силно да присъстват и да вземат активно участие в подготовката, както и в самото раждане. Добре информираният баща е силен съюзник на майката, затова много бащи с охота посещават курсовете. Бебето се слага на гърдата веднага след раждането, дори при раждане със секцио, стига да не е била приложена пълна упойка. След настаняване в стаята минава консултант по лактация, който обяснява на майката в кратък курс основните неща, показва й как да държи бебето и как да го слага на гърда, и проверява техниката й на кърмене. На следващия ден отново минава консултант да види как върви кърменето и да отговори на евентуални въпроси, които интересуват родилката. Тези консултации се поемат от здравната осигуровка. На изписване от болницата се дават изрични наставления на бебето да не се дава нищо, освен кърма, както и брошури с информация и списък с телефони на организации и лидери на Ла Лече, които майката да потърси в случай на нужда. Ако възникне проблем, майката може да потърси платена помощ от специалист по лактация, да се свърже с местния клон на Ла Лече или да се обърне към педиатъра на бебето. Американската асоциация по педиатрия (ААП) препоръчва изключително кърмене през първите шест месеца, постепенно захранване, съчетано с кърмене през следващите шест, и след това естественото хранене да продължи толкова дълго, колкото и бебето и майката желаят. Майките се насърчават да кърмят поне до двегодишна възраст, а становището на ААП от миналата година е, че нормален период за кърмене трябва да се приема до седемгодишна възраст.

Едно от най-изследваните племена в Африка по отношение на кърменето е племето Кунг! В това традиционно общество е прието и се очаква жените да кърмят бебетата си. Майките от Кунг! се научават как да кърмят децата си от майките, свекървите си и другите си женски роднини. Бебетата се носят в шал в постоянна близост до майката, и могат да сучат когато пожелаят. При наблюденията се установило, че бебетата сучат средно на всеки 33 минути, или около 48 пъти в денонощието, за по няколко минути всеки път. Въпреки това жените от Кунг! никога не страдат от разранени зърна, тъй като благодарение на възможността от детство да наблюдават как майки кърмят бебетата си, знаят от самото начало как да позиционират детето правилно на гърдата. В това племе се използва методът на естествена контрацепция чрез кърмене и децата се раждат средно през 44 месеца, или иначе казано, средната възраст, до която майката кърми детето си, е 3 години. Не е рядкост кърменето да продължава и по време на следващата бременност, а след раждането да продължи паралелно – кърмене в “тандем”. В някои общности африканските майки избират да не кърмят бебетата си, защото са дезинформирани и смятат, че адаптираното мляко е по-добро за децата им. Поради лошите хигиенни условия процентът на заболелите изкуствено хранени бебета е много висок, както и процентът на детската смъртност. Често някои африканки искат да хранят изкуствено новороденото, защото в някои места все още се смята, че храненето от бутилка е “модерно”. Много световни организации като СЗО и УНИЦЕФ се опитват да просветят майките и в последните години процентът на кърмените бебета рязко се повишава. В други държави като Руанда, Еритреа и Уганда процента на изключително кърмените бебета е много висок както в началото (98-99%), така и на 6 месеца (59-90%).

В Холандия също активно насърчават майките да кърмят бебетата си. Подготовката става на предродилни курсове. В болницата на майката помагат акушерките. Препоръчва се ранното поставяне на гърда и не се поощрява даването на каквото и да е, освен кърма. Акушерките следят как върви кърменето и отговарят на въпросите на майката. Ако се случи бебето да не може да се научи да суче веднага, се храни с изцедена кърма от специална спринцовка, закрепена на пръста на майката, за да не свиква бебето с биберон. Изкуствени силиконови или каучукови зърна за кърмене не се препоръчват и акушерките се съгласяват майката да ги ползва само в краен случай, ако до две или повече седмици бебето не желае да засуче голото зърно, и насърчават майката да не привиква бебето да суче през тях. Препоръчва се кърменето да продължи поне до едногодишна възраст.

Във Франция подготовката също се извършва на курсове, където е застъпена и подготовка за кърменето. Там въпреки силната агитация сравнително малко жени кърмят продължително време, което е свързано с краткия отпуск по майчинство – 10 седмици след раждането – част от майките избират изобщо да не започват да кърмят, въпреки насърчението, което срещат. В родилния дом слагат бебето на гърдата след раждането или до 2 часа след това. На майката помагат акушерките в болницата, показват й как да сложи бебето на гърда, и дават съвети за кърмене. Ако след изписването от болницата възникнат проблеми, майката може да се обърне към местната лидерка на Ла Лече. Около 60% от жените кърмят до двумесечна възраст на бебето.

В Австрия има болници, които са специализирани по естествено раждане. В тях много държат жените да кърмят. Подготовката на бъдещите майки се извършва на курсове, организирани от болниците, от различни курсове и организации – платени и безплатни, и в тях подробно се засяга кърменето. Има и кратки курсове специално за кърменето, които се провеждат в болниците през почивните дни по няколко часа. При прегледите на бременната през последните месеци винаги я питат дали ще кърми и й раздават брошури и материали, в които има и листовки за кърменето. След раждането бебето се слага на корема на майката, а след прерязване на пъпната връв – и на гърдата, като акушерката му помага да засуче. Щом детето започне да суче, родителите се оставят за около час сами с него, за да изживеят пълноценно момента. В родилния дом бебето и майката се настаняват заедно, като родилката се насърчава да кърми колкото се може по-често. Дохранва се само по медицински показатели и ако майката изрично настоява за това. Кърмачките се изписват, след като акушерките се уверят, че бебето суче добре, а майката знае как да го поставя правилно на гърдата. За напрегнати гърди и по-обилна кърма се прилага хомеопатия. При изписването майката получава специални талони, с които може да вземе помпа за кърма от специална служба, където й предлагат помощ и съвети, ако възникнат проблеми. Педиатрите също помагат на майките със съвети, изписват билкови чайове за лактация, съветват за изключително кърмене до шестия месец и забраняват даването на вода и други храни и течности. Насърчават майката да храни на поискване и да кърми и нощно време, докато бебето само не се откаже. Кърменето се насърчава всякак, има много организции и курсове, които помагат на майките и ги поощряват да хранят естествено бебетата си.

В Италия кърмят срванително малък процент майки. Почти липсва предродилна подготовка за кърменето, повечето лекари също не поощряват жените да хранят естествено и са привърженици на изкуственото хранене, като често дори ги съветват да отбият децата си още през първите месеци. При раждането почти всички майки се опитват да кърмят, но се отказват при първите проблеми, които срещат и тъй като не получават адекватна подкрепа нито от семейството си, нито от някоя организация, преминават на изкуствено хранене. Ако майката успее да кърми, околните като цяло се учудват, а кърменето след 12-месечна възраст се смята за крайно необичайно и дори неприлично. Малък процент от тях се осмеляват да кърмят публично, а реакциите на околните са смесени – от одобрителни до отхвърляне.

Норвегия е страната с най-голям процент кърмещи майки в Европа. Във всички болници, клиники и лекарски кабинети има плакати и брошури за насърчаване на кърменето. На бременните се раздават разнообразни материали, свързани с естественото хранене. Има платени подготвителни курсове, които се провеждат около края на бременността, където се гледат видеофилми с пози и начини за кърмене. Има възможност за безплатен абонамент за бебешко списание. След раждането бебето се слага веднага да засуче, при раждане със секцио – след няколко часа, за да мине действието на упойките. Майката се насърчава от персонала да кърми и от двете гърди по 20 минути на 2 часа. По принцип не се дохранва, освен по изрично желание на майката. Персоналът помага на майката със съвети как да кърми и да държи бебето. Майката и новороденото се настаняват заедно и се поощрява бебето да спи в леглото на майката. Вода не се дава, нито се насърчава даването й след изписването. На консултациите лекарят разпитва как върви кърменето и се грижи за майката, ако има евентуални проблеми. В много магазини и обществени сгради има специални места, предназначени за кърмене с всички удобства, с места за преповиване и микровълнови печки. Публичното кърмене е много популярно, поощрява се и никой няма против него. Майките в отпуск за гледане на малко дете до 12 месеца са добре осигурени финансово от държавата. След срока на платеното майчинство когато кърмачката се върне на работа, има право на два часа в работно време, за да кърми бебето си. Ако възникнат проблеми, майката може да се обърне към организация, която осигурява помощ.

Във Венецуела и Перу навсякъде могат да се видят кърмещи майки – в парка, в магазина, в публични сгради, в автобуса. Никой не се учудва и не гледа неодобрително на това – то е нормална част от живота. Кърменето е много по-често срещано от изкуственото хранене. Традицията на кърменето се предава от майка на дъщеря. Когато бебето суче, голите гърди на майката не се възприемат като сексуален обект от мъжете. Кърменето се смята за нещо красиво и когато видят майка да кърми бебето си, родителите го посочват на децата си с одобрение.