Детски песнички, приказки, анимации, филми, игри!

  Това ме радва. Ще пусна още една  .


Седмичната шапкарка


Живяла навремето една чудата женица в Къщата_на_върха_на_хълма до едно малко градче. Странна жена. Отдалеч се виждало, че е особена.
Къщата, която обитавала, също била невероятна. Обла като ротонда и от разстояние по-скоро напомняла някак на огромна, луда гъба. Отблизо вече се виждало, че покривът и имал формата на шапка с голяма периферия и бил обточен с цветна лента боя. Керемидите били полукръгли и в най-различни оттенъци на всички цветове. Коминът представлявал лакирана фигура на кълвач и през клюнът - отвор в студените дни излизал пушекът. Жената слизала всеки ден до градчето да си напазари, да се отбие в малкото, местно кафене и да изпие един ментов чай с лед. За всеки ден от седмицата слагала различна шапка.
 
В Понеделник: сива, елегантна шапка от твърд, колосан плат с букетче виолетки, които даже ухаели, нищо че били от мукава.

Във Вторник:  тъмночервена шапка с фазанено перо, което се поклащало и игриво помахвало като вървяла със скокливата си походка по улиците.
В Сряда:  ябълково - зелена шапка с истински дребни ябълчици по периферията. Веднъж дори едно детенце си поискало от тях и когато жената свалила една и му дала, смело отхапало и разказало на всички, че е съвсем истинска и леко накиселява. Оттогава всяка сряда жената раздавала ябълките от периферията на шапката на децата от градчето.
В Четвъртък:  черна, кръгла шапчица с гъстомрежна воалетка , тогава жената не говорела с никого, не забелязвала децата и не поздравявала зарзаватчията, месаря и хлебаря, при които се отбивала всеки ден. Четвъртъчната шапка била тъжна и несловоохотлива.
В Петък : жълта шапка с козирка - като на жокей, с малко бяло конче, избродирано отпред. Някои разказват, че като се разминавали с петъчната шапка кончето леко процвилвало. А други твърдят, че са го виждали да обикаля околовръст целия периметър на шапката и отвреме-навреме да прави подскоци и да се изпрвя на задните си крака.
В Събота:  кафява, кадифена шапка с тъмнозелена лента от мъх, на върха на която имало жива, та чак прекалено истинска, пъстра пеперуда, която си пърхала и сегиз - тогиз се откъсвала от шапката, правела по едно тясно кръгче, като размахвала блестящите си тънки крила бавно, грациозно и с небивал финес и пак си кацала на мястото.

Неделната шапка била синя. И била направена сякаш от къс небе. По нея плували облаци и цветът и се променял - от прозирно-син до мастиленосин, като отвреме навреме се разхождал из светлите и нюанси истински слънчев лъч, а в тъмните нюанси - лунен.

Хората от градчето толкова били свикнали с появата на тази странна жена и със седмичните шапки, че всеки знаел - види ли я със зелена шапка - значи е сряда. Дори не е нужно да погледне календара, за да е сигурен.

Първи финал

Един ден шапкарката не слязла в града. Хората се разтревожили. Децата хукнали към хълма и що да видят - къщата я нямало. Мястото било равно и по него никнела хилава тревица, сякаш никога не е имало къща там. Така и не се разбрало - откъде била дошла, къде отишла и имало ли я изобщо шантавата шапкарка.

Втори финал

Една събота шапкарката слязла с вторнишката шапка. Настъпила паника, хората се объркали. Кучетата започнали да се въртят около опашките си и после взели да катерят дърветата, мишките подгонили котките, часовникът на голямата градска кула се завъртял наобратно, птиците започнали да лаят, хлябовете във фурните се превръщали в късове сурово тесто, а един кон в конюшната на местния богаташ проговорил с човешки глас.
Шантав ден, обърнат с краката нагоре.
На другия ден шапкарката слязла с редовната си неделна шапка и всичко си дошло на място.
Но хората още се потрисат от ужас и не искат никак да си спомнят за шантавата, вторнишка събота.

Трети финал

Шапкарката решила в един хубав ден да отвори вратите на тайнствената си къща и да пусне всички любопитни да я разгледат. Намерили се, разбира се, много желаещи - целият град се стекъл. И какво имало в тази особена къща? - нищо особено... - шапки. Навсякъде било пълно с всякакви цветове, модели и размери шапки. По полиците, по закачалките, по диваните, по креслата, по стените на гвоздейчета - шапки, шапки, шапки. И шантавата шапкарка не оставила никой да си тръгне току-така. Всеки получил според вкуса си или обиколката на главата си желаната шапка.
И после хората говорели, че тези шапки ги правят много весели. Щастливи направо. И не ги сваляли от главите си дори когато спели.

Жабката Жоржета

 автор: Marta

Не на края на земята, а малко по-насам, имало едно жълто-зелено блато. Там живеела жабка на име Жоржета Зелената шапка. Тя си имала жабешки татко Жоро и майка Жулиетка Зелената плетка.
Живеели си тримцата в това блато дружно и благато. В жабуняка крякали и скачали, докато един ден Жоржета Зелената шапка не решила да се омъжи.
Младите жабки са много капризни и тя, като всяка женска жабка си имала мечта - жабешки принц да я вземе, на сватбено пътешествие да я заведе до Голямото Зелено Блато, там на слънце да се пече, седнала на лист от водна лилия, а като й припече – да цамбурне във водата, да поплува, после да излезе на брега, да подскача и да си хапва богато.
Желанията на Жоржета били закон в мокрия жабешки дом. Таткото Жоро написал обява на лист от папур за местната преса:
"Внимание, внимание! Търси се принц за Жоржета Зелената шапка. По възможност светлозелен, обезпечен и да знае чужди езици".
Явили се трима кандидати от другото блато: Жабор, Жабур и Жабер.
Мама и татко избрали Жабер, защото той знаел езика на Голямото Зелено блато, и Жулиета също избрала него, защото имал най-голяма уста и можел повече да се усмихва.
Направили жабешка сватба, оженили се и заминали на пътешествие до Голямото Зелено Блато. Жоржета Зелената шапка, като всяка разглезена жабка, искала само да яде, да спи и да се забавлява, а Жабер искал жена му да готви, предимно желирани пеперуди и водни кончета, сутрин с кафенце от тиня да го буди, да бъде грижовна съпруга и добра бъдеща майка.
- Кррря, кррря! – казвал Жабер, което на жабешки език значело: "слагай да ям, слагай да ям! "
- Ква-ка-как, ква-ка-как? – питала Жулиета.
- Уърк, уърк – отговарял Жабер, което на езика на Зеленото блато означавало: работа, работа!
Жалко, че никой не се ражда научен. Жоржета поплакала малко и се обадила по джиесема на татко Жоро, който я съжалил и й казал:
- Ерра, ерра! – тоест - ела си, ела си!
Върнала се натъжена Жоржета Зелената шапка, а мама Жулиета Зелената плетка се заела с нелеката задача да я учи да домакинства. Жабер обещал да почака четири пъти, защото иначе Жоржета била много женствена и мила жабка и само дето не можела да готви и да му глади зеления панталон.
След четири пъти по толкова отново се събрали.
Жоржета вече можела да готви желирани пеперуди и водни кончета, както и да глади зеления панталон и даже зелената вратовръзка на Жабер.
И заживели по жабешки славно, защото който знае да се оправя, всичко му е забавно и животът му е щастлив и лесен като жабешка песен.
А Жоржета Зелената шапка останала в приказките, защото била не жабка, а чудо и защото била разбрала най-важното: от живота не може само да се очаква, трябва и да се дава.
Скок-подскок, скок-подскок, нека ти е за урок!

Ето я:
Живяла е нявга/2/една Червена шапчица/2 пъти целия ред/
Пр. О бим-бам...една Червена шапчица!

Веднъж тя отишла на гости на баба си/същите повторения/
Пр...................на гости на баба си.

Там я срещнал един кръвожаден вълк!
Пр..........................................................

Той я попитал: "Къде живее баба ти?"
.................................................................

"Баба ми живее на края на горичката!"

Мелодията сигурно я знаете.
Ако не, ще трябва да идвате на "Бебешка музика"!