Публикувана: 26 юли 2010, 09:48 ч.
Последно мнение: 12 апр. 2011, 20:16 ч.

Това може да се случи и в най-добрите семейства

8 790
74
1

26 юли 2010, 09:48 ч.

Мнения: 25 633

Това може да се случи и в най-добрите семейства
Ерата на тезата "няма лоши деца, има само лоши родители" приключи
Ричард Фрийдмън, преподавател по психиатрия в медицинския колеж на университета Корнел

   "Не знам къде сгреших", каза ми пациентката. Беше интелигентна жена в началото на 40-те, която идваше при мен заради депресия и тревожност. Когато обсъждахме стреса, на който е подложена, беше очевидно, че синът й, тийнейджър, е основният причинител от много години насам.
Когато растял, обясняваше жената, често се биел с други деца, имал малко близки приятели и му се носела славата на подло момче. Все се надявала да се промени, но сега - когато той вече наближаваше 17, това й се струваше все по-невероятно. Попитах я какво има предвид под "подло". "Страшно е за мен да го призная, но не е добър и състрадателен към хората", отвърна тя. Бил груб и инатлив у дома, често обиждал грубо близките си в семейството.

   През всичките тези години майката пращала детето за преглед при много детски психиатри, включително и на изчерпателни невро-психологически тестове. Резултатите винаги били едни и същи: момчето показва по-висока от средната интелигентност, без никакви признаци на умствено изоставане или психично заболяване. Съвсем естествено жената си задавала въпроса дали тя и съпругът й не са се провалили като родители.

В това отношение изглежда и двамата показали по-лоши резултати на прегледите от самото момче. Един терапевт отбелязал, че не са съвсем последователни спрямо сина си, особено що се отнася до дисциплината - майката била като цяло по-благосклонна от таткото. Друг специалист предположил, че бащата не присъства достатъчно в живота на сина си и намекнал, че не представлява добър пример за него. Но тези обяснения имат един проблем - тази предполагаемо несъвършена двойка е успяла да отгледа две други съвсем възпитани и перфектни момчета. Как са го постигнали, ако са толкова лоши родители?

Цялата статия - ТУК.

# 1 26 юли 2010, 10:13 ч.

Мнения: 13 291

Хм интересно е, много размисли предизвиква.
Кой може да каже, кои фактори и как влияят върху развитието на едно дете вече. Динамичността на днешния живот и коренно различния начин и среда, с която са заобиколени децата, може би се нуждае от нов подход. Старите психологически теории дали са изцяло приложими и адекватни към днешните човечета се питам, в същото време възникват нови теории и хипотези, които никой не може да каже колко са верни.

# 2 26 юли 2010, 10:55 ч.

Мнения: 5 370

Най-после някой да се осмели да каже, че НЕ СЕ раждаме еднакви.
Евала, за първи път нещо , написано от специалист, ми харесва на 100%.
Просто е максимално близо до това, което се случва в реалността.
И, да, наистина добрите родители не са застраховани от "лоши" деца.
Благ'дря, Сийке.

# 3 26 юли 2010, 11:33 ч.

Мнения: 212

Така е,хората не се раждат еднакви.Но пък в много голяма част влияние върху възпитанието им оказват точно родителите.
В случая си мисля,че едно такова дете,с такъв нрав няма как да стане добро само от възпитанието на мама и тати,но пък до голяма степен те могат да го научат да контролира избухливостта си,агресията и т.н
В края на това,което е публикувала Кака Сийка пише нещо изключително важно. Последователността във възпитанието е ключа (в моите очи де). Ако мама е добра и склонна да прощава,а тате вечно наказва,това разминаване обърква едно дете.В един момент то се научава примерно да показва простотиите си пред мама,а пред тате да е сдържан. В един момент спира да му пука,но знае,че мама е зад него каквото и да направи. Често сам ограничава връзката с баща си.И това води до още по-големи проблеми в семейството.
Мен са ме наказвали максимум 3 пъти за целия ми живот. Обаче и 3те наказания са били от мама и тати,а не от тати,или от мама. Винаги са били единодушни във всичко-ще ми се карат ли,ще ме наказват ли,ще ме хвалят ли.
Та така,аз съм на мнението,че последователността във възпитанието е ключа от мазата

# 4 26 юли 2010, 11:50 ч.

Мнения: 1 879

За последователността във възпитанието съм напълно съгласна, но докато четях и особено там, където се твърдеше, че детето показвало по-висока интелигентност от обичайното, малко се зачудих. Според майката синът й е груб, инатлив, държи се зле с близките си, а това говори, че дететото има много ниска емоционална интелигентност, това няма нищо общо с логическо-математическата интелигентност. Всички сме срещали много кадърни хора в тяхната си специалност и пълни неудачници в отношенията си с дригите. Убедена съм, че се раждаме с някакъв капацитет, който може да бъде развит или да не се развие, но все в рамките на изначалната даденост.

# 5 26 юли 2010, 14:28 ч.

Мнения: 1 547

Цитат на: Как` Сийка в пн, 26 юли 2010, 09:48

Но тези обяснения имат един проблем - тази предполагаемо несъвършена двойка е успяла да отгледа две други съвсем възпитани и перфектни момчета. Как са го постигнали, ако са толкова лоши родители?

Като не са намерили правилния път към третото си момче, така са го постигнали. Успехите на едното ти дете съвсем не означават, че по дифолт си чудесен родител и че другото ти дете се е родило "такова". Изключвам от темата случаите на здравословен проблем или каквато и да била друга доказана диагноза. Има хора, които постигат еднакви резултати при децата си, като търсят и прилагат различни подходи спрямо тях; има и такива обаче, които държат на подхода си, и съответно достигат до различаващи се резултати. Към днешна дата всеобщият стремеж е децата в едно семейство да не се делят, да бъдат третирани еднакво и всичко да е равно. Моето мнение е, че това е невъзможно и неефективно, и води до гореописаната ситуация.

# 6 26 юли 2010, 19:42 ч.

Мнения: 419

Не съм съгласна с написаното в статията. Първо, не винаги отклоненията от нормалното поведение сочат патология, понякога става въпрос за абнормно, девиантно и още няколко вида поведения, които не спадат към патологията. Второ, отношението към децата в семейството, в зависимост от тяхната последователност на раждане, пол и възраст на родителите, социалнен, финасов и друг статус никога не е еднакво, следователно децата в семейството не се възпитават еднакво. Трето, не е посочено изследване и резултати от него, авторът съобщава само за единични разговори с пациенти, т.е. изложените факти не са подкрепени с аргументи. Четвърто, психиатрите по правило се занимават с патология, т.е. не виждам изводи за случаи, когато става въпрос само за отклонения от нормите, без патология. Пето, това, че психолозите са обучавани да гледат на децата просто като продукт на съответното обкръжение важи само за американските такива, и по-точно за бихейвиористите, и не е общовалиден подход.
Наръчникът за оцеляване с трудни деца пък въобще няма да го коментирам.

Колкото до това, кое семейство е добро или не, имаме познати, които за целия град са добро/перфектно/прекрасно семейство, само защото не знаят какво става зад стените на дома им.

С едно обаче не мога да не се съглася - това може да се случи във всяко семейство.

Последна редакция: пн, 26 юли 2010, 19:48 от Танцуваща с вълци

# 7 27 юли 2010, 14:03 ч.

Мнения: 5 877

Мисля, че децата се раждат с различен темперамент - интровертни или екстровертни, срамежливи или пък динамични, "несвъртък", дето се вика.
Не е лесно да се намери подходящия родителски модел за всеки характер, още повече като се вземе предвид, че родителите също са хора, ходят на работа, там ги ядосват, изморяват се и т.н. Като пък си имал две деца, не е трудно да решиш, че просто трябва да приложиш наученото.

Само че динамичното дете например, дето непрекъснато иска да се движи, като го гледаш по същия начин като кроткото - например като трябва да седи дълго неподвижно в час, а после на пианото, на френския и т.н., няма да издържи дълго и ще почне да прави магарии - да се бие например, защото боят гори много енергия много бързо, носи адреналин и т.н.

# 8 27 юли 2010, 14:45 ч.

sofia
Мнения: 8 938

....едното от децата да прилича на съседа.... Wink

е любомото ми допълнение към фразата

Цитат на: Танцуваща с вълци в пн, 26 юли 2010, 19:42

Второ, отношението към децата в семейството, в зависимост от тяхната последователност на раждане, пол и възраст на родителите, социалнен, финасов и друг статус никога не е еднакво, следователно децата в семейството не се възпитават еднакво.
С едно обаче не мога да не се съглася - това може да се случи във всяко семейство.

Това са и моите мисли по въпроса.

# 9 27 юли 2010, 15:44 ч.

Мнения: 22 437

Не всеки може да възпитава деца. И това, че двама души са станали родители не означава, че те ще могат да възпитат и да дадат правилните насоки на тяхното дете.
За това се получават и много подобни примери с "уж" добри родители с "лоши" деца.

Моето мнение е, че човек трябва да се подготвя за това да е родител, за това да възпитава дете, деца.
Лошото е, че няма хора, които да работят с родителите, да показват грешките им при възпитанието, да ги насочват и т.н.
По-точно към специалисти се обръщат хора, които са изпуснали влака, детето е станало неконтролируемо и е необходима помощ, за да успяват да се справят.

И нещо, което в последно време на мен ми прави силно впечатление (не е съвсем по темата).
По Дискавъри, започнаха да дават предаването - "Говорещият с кучета". В началото мислех, че това е някаква пълна простотия, докато не изгледах един епизод. Направи ми потресаващо впечатление как 1човек се справя с животни по уникален начин. И винаги си правя аналогия с хора, с които може да се работи и ще се постигнат същите изключителни резултати по отношение на поведение.

# 10 27 юли 2010, 21:59 ч.

Мнения: 1 849

Не съм съгласна със статията. Няма лоши деца! Има родители които не реагират адекватно на нуждите на децата си.
Подходите към децата трябва да са индивидуални в зависимост от нуждите им. Но ако майката е видяла, че малкото и дете не проявява състрадание и е агресивно къде е бляла до 17. Всички тези неща се коригират докато детето е малко с много търпение и личен пример, с точни и ясни правила и причинно следствена връзка между поведение и последствия.
Ние също сме привърженици на единното мнение на родителите. Не може мама казва едно , тати друго. Ние можем по между си да спорим колкото си искаме, но пред децата ние сме едно. Дава резултат.

# 11 1 авг. 2010, 22:29 ч.

Мнения: 613

Това че някой има две възпитани деца, не означава, че не са сбъркали в подхода си с третото. Ние и да искаме да се отнасяме еднакво с децата си, това е невъзможно, защото са различни. Имат различна необходимост от споделяне, подкрепа, амбициране, помощ, похвала и др. Може дори да се е чувствал не достатъчно обичан или пренебрегван, да е непрекъснато сравняван с братята си. Възможности много.....четем статия, но всъщност по същество нищо не знаем, че да можем да го коментираме и да имаме конкретно мнение по темата. Освен да изкажем мнение има или не лоши деца. Аз мисля, че няма, но винаги има вероятност да греша.

# 12 1 авг. 2010, 23:26 ч.

най-шареното място
Мнения: 8 197

Статията не се отваря сега, но цитиранотот тук си мисля, че нещо са пропуснали някъде по пътя родителите, Те са тези, които водят и подкрепят. Много ми прилича на изтърване на момент и после опитване да се вкара в рамки, с необходимите за това специалисти за ракош. Самия опит да те вкарат в някакъ приемлив измерител е травма, а тя не води до хубави работи.

Всяко дете е различно. Даже темперамента е нещо много относително. Хората не винаги /никога по-скоро не/ реагират еднакво или предвидимо само защото са определен тип темперамент. И съм напълно съгласна, че това дете иглежда изключително ниско интелигентно /EQ/ или е травмирано/

# 13 2 авг. 2010, 08:57 ч.

Мнения: 25 633

Цитат на: арт мама в нд, 01 авг 2010, 23:26

Статията не се отваря сега

Отваря се, може би временно е нямало връзка със сайта.

# 14 2 авг. 2010, 09:48 ч.

Мнения: 1 252

Напълно съм съгласна с мнението на Жози -не се раждаме еднакви!

Четейки статията си мислех защо аз не се обвинявам тогава, че децата ми са абсолютно различни.А са съм ги възпитавала еднакво и в една среда растат... Няма и да се обвиня.

Мисля даже , че тези, които не са със стадото, различните, са двигателят.

Препоръчани теми

Пубертетът при момичетата - как да подготвим децата? - тема 20

Пубертетът при момчетата - тема 16

Коя е последната книга, която подарихте на детето си? - 12

Помогнете-дъщеря ми не иска да живее с мен

Причина:

Причина: