Supernatural - After the Apocalypse

Аууу, Импала пак намери начин да ни израдва За участието съм вътре, макар и да съм убедена, че сънят ми няма да има нищо общо с действителността Но все пак както казва един наш познат "No guts, no glory"  

ПП: Забравих да попитам, много ли ще е строго наказанието ако се опитам съвсем невинно да подкупя по-големия член от журито  

ППП: Аз като разправям, че горката беззащитна Импалка има нужда от спасяване, никой не вярва ... Мисля тази вече да я спася няколко пъти насън

Слагам малкия да спи и ще се тествам за епизод 3
Че нема време до 24

Пинокия, как събра думите "невинно" и "член" в едно изречение, просто не знам

Снимки за лека нощ:

Ауу, November_rain, благодаря ти от разтуптяно сърце 
Какво си помислих само, ей, развали ме този сериал, бях невинна иначе много 
Момичета, толкова хубаво ме посрещнахте    Може ли утре пак да съм нова в темичката? 
Хи-хи, вижте на какво попаднах, дали сте ги виждали вече:

Еп.3 част 1


Няколко часа по – късно:
Решението бе взето. Чакаха само онези на които трябваше да го съобщят. Бяха обмислили всичко. И по настояване на Дийн, Кастиел ги остави сами. Начина по – който щяха да изпратят Анна и Гейбриел бе по добре да не го изпитваше и той.
Печата бе нерисуван на стената от вътрешната страна на вратата и само чакаше Дийн да постави длан на него за да отнесе всички „пернати” на около.
Не чакаха много. С първите лъчи на слънцето още съвсем в зората на новия ден на вратата се почука.
Дийн и Сам застанаха от двете страни на вратата прецелиха се и Дийн извика:
- Кой е ?
- Очаквано посещение -  чуха познатия женски глас.
- Влизай – върна й Дийн, но не махна пистолета.
Анна влезе и на лицето си светна саркастична усмивка при вида на двата пистолета насочени към главата й.
- Момчета, знаете, че това не може даже да ме погъделичка нали?
- Не можеш да виниш мъжете, че опитаха – върна й сарказма Дийн.
Сам ги наблюдаваше мълчаливо. Изведнъж гледаше на ситуацията с други очи. Тези „закачки” погледите, напрежението сигурен беше, че Анна не е била просто поредната бе засегнала сърцето му и затова Дийн я гледаше и реагираше така. И не можеше да го вини.
- Взехте ли решение.
-Да – ясно и отчетливо каза Сам
- Е какво ще бъде Сами – въпросително го погледна Анна – спомените или клетката?
- Само аз мога да му викам Сами – намеси се Дийн – И какво по дяволите искаш да кажеш спомените или клетката? Нали трябваше да започнем битката отново?
- Дийн – обърна се към него ангела – точно това имам предвид, но да не би да си мислите, че ще ви пуснем в играта с такъв коз в ръцете като знанието натрупано до момента?
Братята мълчаха и се гледаха ужасени:
- Ще бъдете върнати, но няма да помните защо. Няма да помните този разговор, няма да помните нищо от сега. Умът ми ще бъде изчистен до момента от който ще почнете наново. Да не би да пропуснахме да ви го кажем вчера? – Тона и лицето й показваха, че го бяха направили нарочно и Дийн едва се сдържаше да не се спусне за да й откъсне главата.
- Знаеш ли Анна – тихо и привидно спокойно каза Дийн – лошото е, че избрахме момент в който за съжаление вече бях ти показал удобствата на Импалата. Не би ли могла да изчистиш тоя спомен в бонус заради доброто старо време – вече не криеше сарказма си – Така няма да се налага всеки път като си спомня, че съм целувал гадната ти лъжлива уста и съм те чукал и докосвал да сдържам рефлекса си за повръшане и да хабя храна. Би ли могла поне това моля те?
Зелените му големи очи хвърляха огън и обещание за възмездие.
- Съжалявам скъпи -  каза жената – след време ще свикнеш. А и не беше толкова зле. Мога да ти припомня – тя с усмивка направи крачка към него.
Дийн протегна ръката с пистолета си още повече и го опря в челото й.
- Ще трябва да развиеш склонност към некрофилия скъпа, защото жив няма да ме имаш никога повече.
Анна се опита да се засмее пренебрежително, но не се получи. Излезе нервен смях а очите й бяха прекалено тъжни за да й се вярва, че й е весело.
- АКо приключихте с любовната игра – прекъсна ги Сам – да я почваме викам.
- Къде избрахте да започнете схватката?
- Върни ни в последната битка с Лилиан – твърдо каза Дийн – можеш да го направиш и извън стаята нали?
- Разбира се – кимна Анна
- Сбогом тогава – опасно тихо каза Дийн после с рязко движение извади нож от ръкава си, поряза ръката си и докосна печата, които бяха изрисували по рано.
Стаята пламна в ярка светлина, а когато си върнаха зрението Анна я нямаше.
- Сам няма време – провикна се дийн
Но Сам нямаше нужда да му напомня вече бе вдигнал телефона.
- Кас прав беше имаше капан. Ще ни изтърка спомените. Отиваме в ърквата при Лилиан. Успех.
После затвори телефона.
Анна бе лъжкиня но те си бяха научили урока. И имаха план.
 
Утре ще са останалите лека нощ.

Така, дълго е, сори


Сам стоеше под лампата. Беше и тъжен и доволен. Тъжен защото видя брат си, но не можеше да му се обади и доволен, защото въпреки цялата си упоритост, която имаше и саморазрушителния му стремеж да го измъква от всичко и от всякъде, дори и от смъртта, този път Дийн спази обещанието си опитвайки се да води един спокоен живот. Да, брат му го заслужаваше, защото никога той така и нямаше възможност да усети какво е дом, какво е да живееш без постоянно да се оглеждаш за демони и чудовища, какво е постоянно да се опитваш да опазиш брат си от неприятности.
Сам трябваше да тръгва. Беше грешка дори само да идва за да се увери, че всичко при Дийн е наред, но не можеше да не го направи. Дължеше на Дийн едно сбогуване дори и той да не разбереше за това.
Едно просветване на лаптата и Сам изчезна стопявайки се в нощта.
Протеперването на лампата привлече вниманието на Дийн. Опитваше се да си внуши, че всичко е наред, че животът му е спокоен, но не можеше да се отърве от старите навици. Оръжието стоеше постоянно заредено, макар и в каса, имаше значителен запас от светена вода, от чували със сол и няколко други оръжия срещу демони. Компютърът му постоянно бе пълен с различни справки от страната и той през свободното си време им хвърляше по едно око и се опитваше да разгадае дали има демонична активност и къде. Беше обещал на Сам да живее спокойно, но ей, той не беше тук, а и нищо не пречеше просто да чете новините, нали така.
Инстинктите му подсказаха, че премигването отвън не е просто проблеми в електрическата система на уличното осветление. Извини се на Лиса и стана от масата. Приближи се до прозореца и огледа подозрително навън. Нямаше нищо. Още една тиха нощ на тази улица, на която изглежда, че нищо не се случваше.
На другия ден Дийн закуси и се качи в камиона и потегли към работа. Не забеляза, че беше последван от още една кола на известно разстояние от него. Беше напълно погълнат от това да състави план, с който да изненада Лиса и момчето. Мислеше да ги изведе на пикник. Не в гората разбира се защото там има доста същества, които само чакаха някой заблуден да отиде при тях, не, щяха да са в парка. Там имаше много хора и щеше да е безопасно.
Сам следваше брат си на известно разстояние и постоянно се питаше какво пради Дийн в това грозно и лишено от свякакъв финес автомобил и къде за Бога е импалата? Да не би брат му да я е изоставил някъде? Не, това не беше възможно. Дийн не би сгигнал до там. Беше страшно изненадан да види, че брат му си е намерил работа в строителството, но все пак трябваше да изкарва пари като глава на семейство. Явно всичко беше наред при него, но Сам не можеше да се отърве от чувството, че нещо не е наред и не трябва да напуска още този скучен град. Не искаше да привлече внимание затова се махна от строежа и реши да се върне отново пред къщата вечерта.
Дийн се прибра късно. Малкият вече спеше както го уведоми Лиса и отиде да си вземе душ. Вече освежен слезе в кухнята и седна на масата. Младата жена вече му бе сложила чиния и го чакаше за да му прави компания. Той я целуна леко и започна да се храни.
Лиса заговори за това как са прекарали денят и попита за неговия. Дийн само изсумтя леко и продължи да се храни.
Изведнъж лапмите отново премигнаха, но този път тези в къщата. Дийн скочи и издърпа Лиса зад гърба си. Светлините отново премигнаха и изгаснаха.
- Нещо не е наред. Чувствам го.
- Какво не е наред, Дийн?
- Трябва да отидеш да вземеш момчето и да изчезваме оттук – каза Дийн и се обърна. Това, което видя го стъписа. Очите на Лиса изведнъж се превърнаха в черни очи на демон. – Боже, какво става тук?
Той се отдръпна назад и търсеше нещо, с което да се защити.
- Е, Дийн – Лиса пристъпи напред с предизвикателна походка и подигравателен израз на лицето. – Не ти ли хареса моето готвене? Признавам, че Лисссса, се е справяла доста добре, но толкова успях да направя за краткото време, в което обитавам тялото й.
- Махни се от нея, чуваш ли – изръмжа Дийн и продължи да търси с очи оръжие.
- Оо, Дийн, оръжието ти е в касата, водата и солта са в килера. Не ме гледай така, Лиса знаеше всичко, а сега знам това и аз – демонът наклони глава, а Дийн гледаше като хипнотизиран, как жената, с която беше живял толкова месеци изведнъж се оказа обзета от демон.
- Каза краткото време, в което обитаваш тялото й. От колко време си в ... – опита се да продължи, но лицето му се сгърчи от отвращение - ... в нея.
- Ммм, да помисля ... около три седмици.
- Три седмици! – направо му се допровръща. – Значи ти... значи ти... – не успя да продължи.
- Да, аз. И, Дийн, ти си страхотен в леглото. Удоволствието беше изцяло ... мое.
- Ще те унищожа – просъска Дийн, но Лиса, т.е. демонът в Лиса, се изсмя.
- Не мисля. Виж, трябваш ни, толкова е просто.
- Върви в АДА – извика Дийн.
- Не ставай малодраматичен.
Дийн се приближаваше към вратата и погледна към стълбището към втория етаж. Обмисляше да се втурне и да вземе момчето и да избяга веднага от къщата. Демонът, сякаш прочел мислите му се изсмя.
- Момчето, ах, момчето. Съжалявам, Дийн, но той е, как да кажа..., ммм, леко мъртъв – усмивката му не слизаше от лицето й. – Упс.
- Упс! – повтори Дийн и в него се разгоря пламъкът на отмъжението. Точно се втурваше към Лиса, когато входната врата се отвори и вътре нахлу Сам и стреля в демона. Още с първите изстрели демона напусна тялото и остави Лиса безжизнена на жемята.
Дийн гледаше брат си все едно е видял поредното превидение. Дори шокът от убийството на Лиса не бе по-голям.
- Сам?
- Дийн – отвърна Сам и се приближи.
- Нали не си призрак?
- Не, не съм, Дийн. Трябва да изчезваме оттук. В града се е повишило присъствието на демони. Нещо става и трябва да изчезваме.
- Но, Лиса, момчето – Дийн гледаше и се чудеше какво да прави. – И ти? За теб се предполагаше, че си мъртъв.
- Да, сам го каза, предполагаше се. Виж, трябва да изчезваме. Сигурно скоро ще дойде полицията.
- Не мога да ги оставя така.
- Съжалявам.
- Съжалявам! Изведнъж се появяваш, убиваш Лиса и казваш СЪЖАЛЯВАМ?
- Съжалявам, но нямаме друг избор, Дийн. Вземи си нещата и да изчезваме.
- Какво е станало с теб, Сами. Не беше такъв безчувствен.
- Бях в Ада и се върнах. Не е нещо, което и ти да не знаеш и да не се промениш – каза тъжно Сам и Дийн трябваше да признае, че беше прав. – Хайде, отивай.
Дийн се качи в стаята на малкия. Влезе вътре, докосна студеното му тяло и сълзите покапаха от очите му. Някой, нещо, беше заповядало това да се случи, беше дало заповедите Лиса и той да пострадат и Дийн се закле, че ще го намери и ще направи така, че никога повече да не изпълзи от адската си дупка.
Събра малкото си багаж, Сам му помогна с оръжието и останалите неща. Натовариха ги на импалата. Досега тя беше спокойно паркирана в гаража, но беше време да гръмне двигателя и да се слуша мъжка музика. Беше време за отмъщение.
Качиха се в колата и след един последен поглед се отдалечиха от града. Цареше мълчание, и никой от двамата не искаше да го нарушава. И все пак Дийн имаше много въпроси към Сам.
- Откога си ... навън.
- От месец.
- И не помисли да се обади?
- Помислих, но ти беше толкова ... щастлив.
- Щастлив?! Тази физономия на щастливец ли е? – Дийн се опита да направи нещо средно между щастливец и някой, който яко се е надрусал и си мисли, че е в Рая.
- О, стига. Ти се чувстваше добре с Лиса. Не исках да ти го отнемам.
- А да ти е минавало през ума, че може би... може би съм бил нещастен, и че съм се обвинявал за смъртта ти и че съм искал да тръгна да те търся, но глупавото обещание не ми позволи?
- Съжалявам.
- Ако още веднъж го кажеш не отговарям.
- Добре. Какво ще правим?
- Мисля да се обадим на Боб. Ще отидем при него.
- А на някой друг?
Гласът дойде иззад двамата и Дийн извъртя изненадано волана и наби спирачки. Те се обърнаха и срещнаха милите очи на Кастиел. Той ми се усмихваше доволен да ги види.
- Ти знаеше ли за това? – попита веднага Дийн.
- За кое?
- За Сам.
- Да.
- Браво. И защо не ми каза?
- Мислих, че си щастлив – отговори просто.
- О, не започвай и ти – вдигна ръце Дийн, а Сам и Кастиел извъртяха очи заради реакцията му. – Отиваме при Боби. Предлолагам, че идваш с нас.
- Ами няма какво друго да правя. Ангелите са доста спокойни поне за сега.
- Супер. А демоните убиха Лиса и момчето. Браво.
- Искате ли компания? – четвърти глас се намеси и Кроули се усмихна иронично.
- Мамка му. Тази кола да не ви е крайпътен хан, че всички да идвате когато си искате – извика Дийн.
- Виж, мислих, че ще имате нужда от някой с вкус, който освен че е невероятно красив и очарователен, има връзки с подземния, упс, демонския свят. Междудругото, Дийн, съжалявам за Лиса. Ще ми се да ти кажа, че щях да те предупредя, но не мога. Очавидно връзките ми са леко поизстънели.
- Че тогава за какво си ни – отвърна Дийн.
- Най-малкото ще внеса известна доза хумор в това тежко положение.
- Поласкани сме – каза Сам, но не успя да прикрие студения си тон.
- Недейте. Знам, че е така. Няма нужда да ме четкате повече – каза Кроули и се засмя самодоволен.
Дийн поклати глава и запали колата. Караха известно време в мълчание и Сам го наруши най-накрая:
- Дийн, това ми напомня на първи епизод от Свръхестевствено, само че тогава приятелката ми изгоря, а ти ме измъкна.
- Има известни прилики, да.
- За какво говорите? – попита Кастиел.
- Теб още те нямаше в историята, даже не си и бил замислен – отвърна Дийн.
- Ааа, добре. И сега какво? – продължи да пита ангелът.
- Чудя се – поде Сам, - дали от случилото се тази нощ могат да се направят още шест сезона?
- Мисля че „да” – каза несигурно Дийн.
- Може да омръзнем на фенките.
- Аз няма как да омръзна на никого – додаде Кроули. – Неотразим съм, краката ми са прави, не правя смешни физономии ала Сам, не нося някакъв смешен шлифер като Батман, сори Кастиел, но само ако знаеш колко пъти съм искал да го изгоря сам ще го направиш. И последно - просто съм си готин. А и съм като лошото момче.
- Боже, самочувствието ти е върха.
- Нали – засмя се Кроули и намигна към камерата.
- Ей, снимай мен – каза Дийн. – Момичета, видни мараканки, мислите ли, че ще можете да гледате още шест сезона с мен?
- А мен? – погледна неуверено Сам. – Ще гледам цветята в лехите никога да не увяхват.
- А аз... – поде Кастиел, но Дийн се обърна и го скастри.
- Сори, 45 минути изтекоха. Време е за реклами. Мисля, че схванаха посланието.

Просто Дженсън

 

Miriel, страхотно е!! На края се е получило много весело. Смях се от сърце. Страшно много ми хареса

Уоми, обичам този съспенс дето пресъздаваш. Ще повярваш ли, че се чудя, какво ли са замислили двамата братя, за да прецакат хвъркатите?   

Пинокия,
Не съм сигурна точно кой имаш предвид, но и двамата са твърди и непреклонни. Казвам го от опит, защото когато започнахме да четем втория сценарий на galina, веднага усетих накъде ще отидат пак нещата и се опитах да се измъкна със стандартното: “Аз трябва да тръгвам – забравих ютията включена”, ама нъцки – не 'клъвнаха'. Опитах с подкупи: оръжия, списания, бира, хамбургери, свръхмодерни компютър и мобилен телефон – ни-що. Опитах със заплахи – пак нищо. Отчаяният ми финален опит беше молене на колене, но се оказа ужасна грешка. И за всичко това виновна горепосочената авторка   , която ми натресе спонсорската дейност . Благодаря ти, мила!

WomanitKa,
Пореден    за теб.

Miriel,
Прекрасно е, много ми хареса. Краят е неочакван и свеж. Комплименти !
PS. За предпочитанията ти – разбрах. Oнова, по което съдех, е било невинно подсъзнателно кривване, което не се брои .

Момичета,
Мога да коригирам поста си със събраните линкове ограничено време, затова засега ще го оставя така както е. Когато приключи набирането на творбите ще го оформя окончателно, с ваша помощ, разбира се, за да звучи интелигентно и прилично – две непосилни за мен неща.

И накрая, една закачка: какво имах предвид под “н***я г-н Ремарк”   ?

Уоми,  , създаваш ми размисли и страсти.  
Мириел, разби ми очакванията, като ги надхвърли. Особено на края!
"Просто Дженсън" е...

Добро утро, дами

Минавам да ви нагледам и да ви кажа, че в следващата тема, ако искате, мога да сложа анкета да гласувате за любим супернатурален разказ

Хубав ден на всички ви пожелавам 

Аз отсега да си кажа, че ако има анкета няма да  мога да избера любим, най- хубав, по- най- хубав...Всичките са страхотни, всеки по свой начин ми харесва. 

Ще форсираме ли избора този път?   (шегичка  )

Идеята с анкетата ми харесва Трябва да бъде само с възможност за повечко отговори

Гутен Морген и от мен  

Галче, не се потресавай от липсата ми на избирателна пропускливост, при съставяне на изречение свързано с Тренера Това е напълно нормално   A сега като се загледам в първата ти снимка за лека нощ , се сещам за Импала, която тъкмо ще почва да реди молби, на колене пред Тренера  ... Импалка, ще се поуча от твоя опит относно подкупите и смятам да повторя ужасната ти грешка ... Колкото до закачката, аз по презумция се сетих за 'ненаситния', като пренебрегнах мисълта, че броя на звездичките вероятно е броя на липсващите буквички... но очевидно греша   Амааа, сега ми стана много любопитно       

Уоми и Мириел, браво  
Изи, добро утро  
Fairy, то хубаво да гласуваме, ама вЕрно трябва да има повече от един избор  

ПП: Имам чувството, че правя най-хаотичните възможни постове   Съжалявам за което

Ненаситници сте в тая тема и това си е, върти ги, сучи ги, все искат по много да избират
Щом така искате, ще ви дам възможност да цъкате на всичките разкази