И тъй като ние плуваме в този океан на световната памет, нека не забравяме, че макар да сме избрали да живеем точно в този свят, той не е единственият, и че мозъкът ни е омнипотентен - и че дори чисто физиологично мозъкът не може и не прави разлика между реалното и въображаемото.
Каквото и да помислим, ако го помислим с всички нива на съзнанието, при пълна осъзнатост, то мигновено става реално. Въпросът е как да уплътниме Аза - до точката на изчезване. Ако всяко съзнание е миниатюрна черна дупка, то светът е преработената и изпарилата се част от него. Затова ни е толкова близък - това наше бивш...е Аз. Всичко което някога някой си е помислил, вече е било или ще бъде.
Нека да имаме куража да посрещнем истинската реалност с тази невъобразима отговорност, спрямо която дори гравитацията е нищожна, и да живеем така сякаш Вселената е кристална топка, която държим в ръката си и най-малкото невнимание може да я върне обратно в небитието!
darena. Счупеното носи щастие