SUPERNATURAL - The Wait is Over

М-да, казх ви аз, че до десети сезон ще сме си доста...интимни (Импалке, Злате, "вас гледам") Малко съм попропуснала разпределението, гледам ще трябва да се задоволя със Сам и Джаред
Пинокия, миналата седмица мъжът ми каза, че видял на соф. летище един, който бил като Сам. Аз: " Ох, ама и висок ли, и с дълга коса, ох, защо не го снима, щях да го покажа във форума(доста охках, как ме изтрая, незнам) Та въпроса ми към теб е: ЗАЩО НЕ ГО СНИМА?
Между другото, отговори ми на въпросите с "да". Ех, защо не отодох и аз

Ех, Импалка, Импалка, как ме отряза от раз. То не бяха звезди от небето, то не бяха обяснения в почти любов, и после като се навих - шуууут. Още ме боли  . Право ми думаше мама да не склонявам толкова лесно (то аз затова се и дърпах и си пазех доброто име  ), ама и аз съм една мека душа и лесно поддавам. Стиче, Фейче, благодаря ви за добрите думи, с които се застъпихте за мен  .
  Е, ако ще бъдем честни, наистина не й отиват на 67 Chevy Impala майка и играч на голф, по-скоро стриптизьорка и рокер  .

Тези твои думи извикаха представата за Дженсън по голф пуловерче и кожено яке отгоре   Друго, което ме развесели е мисълта, как Дженсън се появява пред мен, а аз започвам да му се дърпам - сакън, не мога, аз съм сериозна и отговорна съпруга и майка  

Пинокия, завид, завид! По коя линия пътуваш, момиче?! Дейна май обясняваше преди време, че засякла някакъв дето мязал силно на юношеския Дженсън. И тя така се кокорела насреща му.

Злате,

1. Не съм, бе, мила. След загрижените постове на Градинарките, се навих обратно – вж. предишния ми пост – , но за насън. За наяве ще ми е трудно, защото не мога да осигуря Ди-й-йн, но ако се налага и Дженсън ще приема , заради теб . Ако можеш ти да уредиш нещо, пиши ми на ЛС – моето Мило чете форума и ако разбере, ще ме наказва с дебелата сопа и това не е евфемизъм.

2. Бед Уитметъл си е стриптизьорка (цитат), пардон танцьорка на екзотични танци .

3а. Т.е. гледаш го – Дженсън и после ХА! – Ди-й-йн. Или по-скоро обратното – жалко, много жалко .

3б. 'Айде пак кокошата/леля 'Нам-коя-си история .

Вижте на какъв интересен фен-арт попаднах
   

 
Аз ти предлагам да си чукнем среща в паралелната реалност, в която аз съм танцьорка на екзотични танци и можем да се уредим както с Ди-й-йн, така и с Дженсън. Стискаме ли ръце? В тази реалност нямаш никакъв шанс да си обадя, ако ми довтаса Дженсън на вратата  . Естествено само заради твоето Мило 

Ей това е загриженост за пример! Не е случайно казвам аз 'сериозна и отговорна' , проверила съм .

 
Импала виновна, но доволна
Това сега го видях. Толкова много съдъжание само в две думи. Може ли да си го ползвам някога, моля, моля, само ако имам повод
(аз често съм доволна, но никога виновна)

Winch_Wench, да не си от Пловдив, защото и на мен ми се е случвала подобна умопобъркваща случка и аз като тебе го зяпах момчето чак докато слезе - сигурно ме взе за някаква луда!
Бързо да споделиш в кой град на милата ни родина се срещат такива екземпляри в градския транспорт, за да се преместим да живеем при теб

Момичета мили, пак сте се разцепили с двусмислените намеци - харесвате ми С глас се смях на този цитат и на идеята как първо е Дийн с коженото яке, а после (отдолу).... това, което емотиконката на Импала недвусмислено показва

Злата, ти да познаваш въобще човешко същество от женски пол, на което попаднал му Дженсън на сгодно (пред вратата вкъщи) ще пропусне да "го опука набързо и да продължава нататък", както се изрази Стичето? (Или пък може да не е чак толкоз набързо, кой знае?! )  Аз щото не се сещам )

Явно премиерният епизод е събудил достатъчно страсти и с нетърпение продължаваме да чакаме по-нататък най Дийн до кога ще се опъва и няма да ще да ловува, а в същото време ще сипва солчица по прозорците в тях и ще проверява под леглото за таласъми (или как беше - "таласъмите преди да си легнели проверявали под леглото за Дийн Уинчестър" )

Девойки, беше в 94 - София!!! Аз тоя мъж ще го намеря кой е! От утре започвам профилактично да се возя в 94 без значение дали ми трябва или не,  ще си правя кръгчета до безкрай... и без това вече съм волна птичка, така че мога да си позволя да го преследвам яко

ПП: И аз искам в паралелната реалност, вземете ме и мен и мен и мен. Сервитьорка, стриптизьорка - за Дийн всякакви жертви 

Ако има и минимален шанс Ди-й-йн Уинчестър да се скриe под леглото ми, може ли да стана таласъм?

Егати каръка съм  - 10 години живях в Студентски град и така и не срещнах таквоз чудо на природата. То не че тогава имаше СПН (млада съм, млада съм  ), ама ако бях видяла подобен мъж даже и да не съм гледала сериала, пак щях да се заинтересувам.
Пинокия, преследвай смело!

Дами не се събра в една част съжалявам ама ще има още една.


Епизод 4 Част 4

Сам спря колата пред желязната разбита врата излезе и се спря. Въпреки, че знаеше какво трябва да направи му трябваше цялата му воля и концентрация за да си напомни, че не трябва да убива. Руби зад него губеше търпение.
- Сам, хайде няма време.
- Дай ми минутка Руби.
- Няма време.
- Дай ми мунута, Руби. – стросна й се той. Чу зад себе си звука на въртяща се стомана във въздуха. Руби имаше този навик, когато беше нервна въртеше ножа си.
Вдигна телефона за да прослуша гласовите си съобщения, ако има нови инструкции или промени. Имаше само едно съобщение за което Кас го бе предупредил. Грубото измислено съобщение от Дийн, което трябваше да го разгневи и тласне в посоката която кучката зад него искаше, но той знаеше този път знаеше. Въпреки това гнева на лицето му не бе театър, но този път бе към демонката, а не към Дийн. Естествено не й каза да си мисли каквото иска.
Влязоха в манастира и вече всичко крещеше, че са очаквани. Нямаше охрана. Как по дяволите не се бе усетил предния път?! Що за наивник е бил?
- Тя е зад завоя – прошепна до него Руби.
Определено ставаше за актриса. С много по малки таланти от нейния бяха пробили в Холивуд.
- Трябваше да пиеш. Лилит едва ли ще се остави да я убиеш ей така.
Сега беше момента. Знаеше го усещаше го.
- Дай ми ножа си Руби.
- Какво ?
- Дай ми ножа си. Нямам намерение да се приближавам до нея. Ще я убия от тук.
- Ти си луд. Може да отблъсне острието преди да я е достигнало.
- Но няма да го направи нали ? – иронично й се усмихна Сам.
Руби го погледна изумено.
- Какво искаш да кажеш?
- Хайде Руби. Аз съм добър ловец знаеш, че правя проучвания откакто можех да използвам компютър, че и отпреди това. Нима си мислеше, че няма да разбера плана ти?!
Руби се дръпна назад готова за отстъпление.
- Не нее нямам нищо против. Виждаш ли аз наистина съм роден за това. Няма да се боря вече. Брат ми ме ненавижда, ангелите искат да ме убият. Единствения ми шанс е той. Да го пусна на свобода и да разчитам на закрилата му.
- О – Руби бе предпазлива, но вече почти убедена – ти ще бъдеш нещо повече от защитен Сам.
Той го знаеше, но тя никога нямаше да го разбере.
- Хайде Руби да приключваме.
Руби му подаде ножа си, а миг след това той се заби в гърдите й.
- Малка лъжлива кучка – прошепна й Сам  - никога не манипулирай Уинчестър. Никога.
След като тялото се отпусна безжизнено на земята. Той избърса ножа с дрехите й и зачака останалите. Не чака дълго. Кастиел и Дийн се появиха след по малко от минута. Даже не си проговориха. Дийн просто протегна ръка и Сам му подаде ножа. Не трябваше да има оръжие въпреки самоконтрола си можеше да се поддаде на изкушението.
После тримата пристъпиха към последната врата.
На завоя Дийн и Кастиел изостанаха. Сам трябваше да влезе пръв. Всичко в Дийн крещеше да не го пуска, че е рисковано , но нямаше друг избор. Трябваше да приключи сега. С Кастиел щяха да се телепортират зад гърба й докато Сами я разсейва и Кастиел трябваше да й попречи да напусне тялото.
Сам тръгна към вратата и я видя. Лилит стоеше до каменен олтар, в бяла рокля и го чакаше.
- Здравей, Сами.
- Вие адски изчадия не се ли научихте, че само брат ми може да ме нарича така.
- Извинявай да не те засегнах. – саркастично отбеляза тя.- имайки предвид, че идваш да ме убиеш мисля, че мога да си го позволя. Къде е кучето ти пазач малката Руби?
- Предаде богу дух.
Смеха на Лилит изкънтя в залата.
- Интересно словосъчетание, Сам. И с какво се провини, че да го заслужи.
- Реши да ме манипулира. Точно както и ти.
Очите на Лилит се разшириха от изненада.
- О, даа. Знам всичко.
Лилит започна да отстъпва към олтара. Бавно , а очите й не се отделяха от него. Късно разбра капана. Падна право в обятията на Кастиел, а той запуши устата й с ангелската си ръка и й се усмихна толкова злобно колкото би могъл един ангел.
- Да изчезваме. Трябва да я махнем от портата за всеки случай. Сам отвън на поляната тръгвайте с Дийн. Аз ще я доведа.
Братята не чакаха хукнаха към изхода и към последната част от плана.

ох след тази снимка не знам как ще спя тая нощ 

Хахаха ,това означавало значи ненаситница - амиии леко, мноого леко  


И аз така.
Толкова хубави мъже аз там не съм видяла