Вагинално раждане след цезарово сечение и превенция на цезаровото сечение. Тема2

Кимбърли, щях да ти пиша снощи, но бях изморена.
Мен също ме хваща шубето от време на време, а не е като баш съвсем никак да не знам какво ме чака 12-13 часа интензивни родилни контракции, някои хора раждат по сто пъти за това време  . Питам се - ще се справя ли, ми ако много боли, ами такова, ами онакова...  
Тогава винаги си напомням, че нещата са направени така, че жената да иска да ражда, тия бебета да искат да се раждат. Никой не е останал вечно бременен, нали! Болката колкото и голяма да е, е поносима и креативна. Има я за да ни кара да "работим" и да направим така, че бебето да се роди.

Приеми предстоящото раждане не като страшно неизвестно, а като вълнуващо предизвикателство. Като приключение! То си е и такова де!  

zozima, Нощни очи, spasdidi, благодаря ви милички за окуражителните думи, моите притеснения са не толкова от болката (е и това де), но повече от усложненията които биха могли да възникнат в резултат на предишното секцио. Изчетох доста за руптури и разкъсвания и това ме терзае, но все пак се доверявам на лекаря си и неговото мнение, пък каквото е писано. Да се надяваме че всичко ще мине гладко и по най-добрия възможен начин, другото не зависи от нас. 

Довери се и на тялото си!  То знае много добре как да се справи и защити!  Бъди сигурна, че всичко си е зараснало както трябва и усложненията са само в учебниците по патология на гинеколозите! 

Kimbarly, поздравления за това, че си попаднала на такъв лекар!
Нормално е да се страхуваш и колкото повече наближава, толкова по-силни ще стават страховете ти, но както ти е казала Нощни очи, приеми този момент като един градивен процес и само си мисли как ще си гушнеш бебчето, когато то е готово да излезе, че природата е мъдра и е измислила нещата по най-добрия начин и че ако нещо се обърка, винаги има време за поредно секцио.
Виж и нещата, които зозима е качила на първа страничка, мисли си само хубави неща, настрой се за едно леко и безпроблемно раждане и то ще бъде такова!  

spasdidi, зози, благодаря ви за подкрепата!

Нощес сънувах D&D&D, нищо конкретно, просто я сънувах, без въобще да съм я виждала. И аз много се вълнувам и преживявам всяко раждане тук, стискам палци при нея всичко да мине добре и спокойно, така, както тя си го е представяла. Нямам търпение да получим новини от нея!

Усмихнатото, хич не ти е тъп въпросът, но не мога да ти отговоря. Ще се заровя в нет-а другата седмица, че сега имам много работа. Сигурна съм обаче, че преди това ще се намери някой знаещ, който да ти отговори (всички знаем кои са знаещите в тази темичка)  

Bg Desi, ти си май третия, който ме сънува,  много ми допада  , но все така чакам, успокоявам се, че тук наскоро роди  вагинално една майка след секцио, 15 дни след термин. Много старнно това усещане все чакам, а то не ще.
Криси благодаря за статията, ще ти се обадим.
Кимбърли кураж, аз уж нямам никави мисли за лошо развитие, но почнах да мисля да не би да му преча нещо на юнака да се роди, от голямо желание да го раждам   

Споко бе, Деска, ще си излезе юнака! Харесва му на топло в мама. Знам, че си е много изнервящо да чакаш накрая, но ще излезе, няма де да иде! 

Адашке, радвам се, че ти харесва да те сънуват, ще те държа в течение
Не с е притеснявай и не се пренавивай, бебчето ще си излезе, когато реши и е готово. Ти не обръщай внимание, че те споменавам(е) (предполагам, че мога да го кажа от името на всички тук) - мислим за теб, но в никакъв случай не искаме да ти досаждаме или да те притесняваме с "айде, кога?'" или "ама още ли не си?". Просто сме нетърпеливи да чуем хубавата новина

Ох, аз хич не знам какво е да чакаш вече и да нямаш търпение - при мен беше обратното - все се молех да не излиза още, рано му е и т.н.  Та не знам какво ти е, ДДД, но сигурно пак не е приятно. А и като се добавят разни близки, познати и приятели, дето питат "още ли не си родила" или "няма ли да раждаш вече" - сигурно наистина е кофти...  Ама, да подкрепя адашката ти - ние не сме от тях 

Но споко - надали ти го възпираш по някакъв начин

Кимбърли, и от мен кураж! Изгледай нещата, които Зозима ти предлага - определено ще придобиеш повече вяра в себе си! Може и да изчетеш и постовете на Зозима Те също са много надъхващи     

здравейте момичета

първо, честито на мимчето, да ви е жива и здрава щерката и само усмивки да ви носи!  

за съжаление няма да мога да ви зарадвам с успешна истоия за VBAC, но поне направих всичко,
което зависеше от мен.

Както ви бях споменала при мен имаше много въпросителни и неточности около термина ми, който официално беше на 4ти ноември. все пак на 14ти ноември всичко си тръгна естествено, през нощта започнаха първите леки болки, после цял ден нерегулярни контракции, докато към 20 ч. станаха на 5 мин. и тръгнахме към болницата. Приеха ме, бях с 5 см. разкритие, всичко вървеше ок.

Звъннаха и на моя док да има готовност да идва. Разкритието бързо стана 8 см. и тогава започнаха изненадите - първата и най-голяма психологическа беше, че моят доктор се оказа, че не може да дойде (и преди ми беше казал за тази вероятност във въпросния ден, но ми беше казал, че до 5 ч. сутринта е на линия). Пое ме
дежурния лекар, който директно си каза, че при най-малкото опасение ще пристъпи към операция и ми спука мехура (въпреки че му казах, че предпочитам да не го прави).

После контракциите съвсем се усилиха, станаха безумно болезненени, чакаха ме за напъни, но уви...
Бебето и този път се оказа "високо" и не пожела да слезе. Последва подготовка за секцио, операция и в 2 часа през нощта проплака моята Емма - 3 600, 52 см, като казаха, че главичката е застанала по много странен начин и е нямало как да стане нормално раждане. За съжаление не е още при мен епикризата за да видя, точната диагноза и прилежание, но ще споделя после ...

После възстановяването беше трудно, като вчера беше първия ден, в който нямах безумно главоболие.

И така. Иначе се кърмим, свикваме една с друга, всичко е наред засега.

Успех на всички момичета в борбата за нормално раждане!    

hrisi-pisi честито бебче. Да сте живи и здрави и много щастливи 
Наистина си направила всичко, което зависи от тебе.
Съжалявам за главоболието; и аз имах такова при първото секцио и е от предозиране на упойката. По-ужасно галвоболие не съм имала през живота си.

hrisi-pisi    Желая ви много щастие!

Малшанс!  Явно им е по-лесно да те срежат отколкото да ти кажат да клекнеш или да заемеш някоя друга поза, която да намести бебето.  Божке, в каква държава живеем! 
Пък каквото и да пише в епикризата един бог знае колко е вярно. 

Хриси-писи, 
Честита ти Емма! И да ти е жива и здрава! Съжалявам, че раждането ти не е минало както ти се искаше, но браво, че си стигнала чак до 8 см. (а вероятно и повече!)  !   

hrisi-pisi, честито мила! Да ти е живо и здраво момиченцето и да има много късмет в живота!   
Направила си и невъзможното! Браво на теб - мъжко момиче! 

Това, че човек само допуска мисълта за VBAC, си е геройство при положението, в което се намираме и промиването на мозъци по нашите болници! А този, който е дръзнал дори да опита - вече наистина е постигнал много и е отишъл твърде далеч!
Защо не помагат на родилките в нашите болници? Недоумявам просто! Какво им пречи да те отвържат и да клекнеш или да застанеш на четири крака? Защо не ни дават шанс? Готови сме да платим и за избор на екип, и на лекар - само да има подкрепа? Каква е тази "диагноза" високо е бебето? Ами нали при такова разкритие може да му се даде шанс да се придвижи и да "слезе"?
Според мен, единственият начин за нормално раждане, след секцио е в къщи! В болница - мисията невъзможна!
Аз не мога в къщи, за съжаление! Ще взема да се откажа, като слушам какво става. Ще си спестя притесненията, конфуза и обидите по болниците, които да завършат накрая с някоя безумна диагноза и скалъпено изреченийце! Не мога да изтърпя обидите и псувните в болниците - ще ми спре цялата родова дейност и ще се свия вътре в себе си! Ще притесня и невинното си малко бебе! Ще отида спокойна, да ме срежат планово и сигурно!
Съжалявам, ако натоварвам темата, но наистина не издържам, като гледам как момичетата се борят със стени и ей толкова, пък поне една ръка някой да им подаде в ш...ните болници! 

spasdidi  
Сигурна съм, че можеш да намериш сили в себе си и да продължиш да държиш на своето!  
Трябва да се борим, момичета! Нямаме друг избор! Длъжни сме да опитаме да дадем най-доброто от себе си за да могат и децата ни да получат най-добрия възможен старт.
Понякога се изкушавам (и като нищо да го направя), когато настъпи момента да отида в болница и да си родя като пич. Да им натрия носовете на тия идиоти, че не са Господ и нещата не стават само както те кажат!  

Колкото и да ненавиждам аг-тата, сигурна съм, че има и чудесни лекари, които наистина са такива по призвание и че са преди всичко ХОРА, които имат съпруги и деца и разбират за какво се борим. Не трябва да се отказваме!

Както обичам да казвам понякога: failure is often temporary. giving up make it permanent! (демек - провала обикновено е временен. но предадеш ли се - правиш го постоянен!)

Знам, че не ви е лесно! Но нали за това сме жени и майки! Да ни е трудно, ама все пак да постигаме всичко!   Ако не бяхме ние мъжете сигурно още щяха да висят по дърветата. Или дори да не са излезли от океана! 

Хриси-Писи, честито ти бебенце! Нека е много щастливо и безгрижно дете!
Съжалявам, че са ти оплескали раждането.

Сиска, какво да ти кажа за руптурата...
Представлява цялостно разделяне на маточната стена и покриващата я сероза. Асоциира се с клинично значимо кръвотечение, фетален дистрес, изпадане на фетуса, плацентата или и двете в коремната кухина и нужда от спешно цезарово сечение, поправка на матката или хистеректомия. (от статия "Руптура на матката" в Medscape)
В наличните изследвания няма случай на майчина смърт. Но това не означава, че няма такива клинични случаи.
При вагинално раждане след цезарово сечение рискът от смърт при бебето е колкото и при първораждащи (Flemm).
Повече за рисковете на VBAC спрямо ресекцио може да видиш в табличката на първа страница. Информацията е обективна и не се спестяват рисковете на нито единия начин на раждане.

Спасдиди, момичетата дотук наистина минаха през ада, но хубавото при тях е, че раждането е започнало, хормоните са били отделени, бебето е било готово да се роди и е получило повечето от стимулите и предимствата на вагиналното раждане. Това е важно и за майката, за изграждането на връзката между двамата и за кърменето. Аз лично никога не съм съжалявала, че отказах да ме оперират седмица преди термин, а си изчаках детенце да определи кога да се роди (17 дни след датата, която ми определиха за секцио) и така не поех риска той да се роди недоносен. Станах обект на присмех, обиколих сума лекари, цъкаха с език, обявиха ме за луда и страхливка и в крайна сметка пак ме оперираха. Но бебето ми беше доносено, аз усетих красотата и предизвикателствата на вагиналното раждане. И знам, че следващия път ще се справя, ако, дай Боже, всичко е наред.