, картофени постни кюфтета ...
Дай моля рецептата им.
- Публикувана: 27 фев. 2011, 12:02 ч.
- Последно мнение: 26 апр. 2011, 10:33 ч.
Великденски пости -2011!
Дай моля рецептата им.
Иренка, ето как правя аз постните картофени кюфтета:
Сварявам картофите необелени. След като изстинат и съм ги обелила ги рендосвам на едрото ренде. Прибавям ситно нарязан лук, сол, черен пипер смлян, чубрица. Омесвам хубаво сместа. Правя си не много големи кюфтета, които оформям като елипса и ги сплесквам до дебелина 1 см и малко. Като не са големи , не се разпадат.
Панировката е същата, която писах по-горе: В една купа смесвам бира( газирана вода) с брашно, черен пипер, сол, лимонов сок, може и соев сос. Получава се гъста каша (горе-долу като кексово тесто). В нея топвам кюфтето и след това го овалвам в галета и пържа в силно сгорещена мазнина.
Преди няколко дни ми казаха и една "екстра" към постните картофени кюфтета, но още не съм я пробвала, само я споделям с вас. Към така приготвената смес за картофени кюфтета се настъргват 1-2 сурови картофа, които служели за спойка на кюфтетата. Аз и без тях се справям, но ми казаха, че така ставали още по-хубави.
Е, приятен апетит!
Здравейте 
Да споделя някои идейки,може на някой да се харесат:
Питки с тесто с мед-мекички и много приятни:
От същото тесто направих една пърленка в сандвич мейкъра.За първи път правя такова нео,доста ми хареса с маргарин и шарена сол:
Постни локумки:
Да споделя някои идейки,може на някой да се харесат:
Питки с тесто с мед-мекички и много приятни:
От същото тесто направих една пърленка в сандвич мейкъра.За първи път правя такова нео,доста ми хареса с маргарин и шарена сол:
Постни локумки:
Момичета, да споделя с вас една рецепта за кюфтета от тиквички, пробвах ги за първи път миналия пост и ми станаха любими:
500 гр тиквички
половин връзка зелен лук
половин връзка копър
3 средни картофа
1 и половина к.ч. олио
сол
(1-2 с.л. овесени ядки)
Картофите се сваряват в подсолена вода с кожата, така се запазва скорбялата в тях и кюфтетата няма да се разпаднат. Тиквичките се обелват и нарязват на едро ренде. Посоляват се и се оставят да престоят 40 минути. Лукът се настъргва, залива се с половина кафена чаша олио и се оставя да отлежи. Картофите се обелват и настъргват на едро ренде. Копърът се накълцва на ситно. Тиквичките се изстискват много добре и се слагат в дълбока купа. Добавят се картофите, лукът, копърът и сол на вкус.Сместа се омесва много добре. Ако е твърде рядка, може да се добави 1-2 с.л. овесени ядки, но задължително сместа трябва да престои около половин час, за да набъбнат ядките. Оформат се кюфтета и се пържат в силно сгорещена мазнина, като преди това се овалват в брашно.
Много са вкусни, аз не ям лук и копър и ги правя без тях, не слагам и овесени ядки, всеки може да си ги направи според вкуса. Да ви е сладко
500 гр тиквички
половин връзка зелен лук
половин връзка копър
3 средни картофа
1 и половина к.ч. олио
сол
(1-2 с.л. овесени ядки)
Картофите се сваряват в подсолена вода с кожата, така се запазва скорбялата в тях и кюфтетата няма да се разпаднат. Тиквичките се обелват и нарязват на едро ренде. Посоляват се и се оставят да престоят 40 минути. Лукът се настъргва, залива се с половина кафена чаша олио и се оставя да отлежи. Картофите се обелват и настъргват на едро ренде. Копърът се накълцва на ситно. Тиквичките се изстискват много добре и се слагат в дълбока купа. Добавят се картофите, лукът, копърът и сол на вкус.Сместа се омесва много добре. Ако е твърде рядка, може да се добави 1-2 с.л. овесени ядки, но задължително сместа трябва да престои около половин час, за да набъбнат ядките. Оформат се кюфтета и се пържат в силно сгорещена мазнина, като преди това се овалват в брашно.
Много са вкусни, аз не ям лук и копър и ги правя без тях, не слагам и овесени ядки, всеки може да си ги направи според вкуса. Да ви е сладко
Бразилка, как си, оправи ли се? И другата мама , която беше болна също как е?
Бразилка, искам да те питам теб, другите ако са запознати също могат да кажат. Знам, че е индивидуално и трябва да се пита отец, но сега нямам възможност точно. Та въпроса ми е, колко време е редно/ добре/ прието да пости 7 год. дете на което не му е за първи път да пости по принцип. Коледният пост изкара две седмици. Сега е по- строг поста, нужно ли е да е повече време и до колко време е добре предвид възрастта?
Бразилка, как си, оправи ли се? И другата мама , която беше болна също как е?
Бразилка, искам да те питам теб, другите ако са запознати също могат да кажат. Знам, че е индивидуално и трябва да се пита отец, но сега нямам възможност точно. Та въпроса ми е, колко време е редно/ добре/ прието да пости 7 год. дете на което не му е за първи път да пости по принцип. Коледният пост изкара две седмици. Сега е по- строг поста, нужно ли е да е повече време и до колко време е добре предвид възрастта?
Най - малкото е в деня на причастието да не е яло нищо. А иначе за различните случаи съм слушал от свещениците от един ден до цял пост в зависимост от състоянието на детето. На моята дъщеря например на времето (тя тогава беше на 5 годинки) свещеника настоя да пости поне един ден преди причастието, на синът ми пък (той тогава беше на 8 години) искаше поне една седмица. После на следващите пости свещеника настояваше времето да се увеличава, но искаше да има пълна увереност, че следим детето и че лекаря знае за тия неща.
Иренка, здравей!
Аз също съм говорила със свещеник по този въпрос, въпреки, че моята дъщеричка е малка. Всеки отец отговаря индивидуално. Ти си реши, ако детето е добре може да си изкара и целия пост. Ще се опитам да копирам една статия за въпроси и отговори за поста. В нея един от въпросите е именно за поста на децата.
Копирам цялата статия по долу, защото не можах да намеря линка от който съм я взела.
ОСПОРВАНИЯ ОТНОСНО ПОСТЕНЕТО[Въпроси и отговори]
"Защо варива , а не месо?Къде е посочено - казват - че през поста може да се ядат варива, а не яйца, маслини, а не зехтин? В маслините няма ли зехтин?
В св. Писание има два вида пости: промяна на храната и пълен пост. Първият пост - въздържанието от определени храни, го е заповядал Бог на първия човек Адам. Заповядал му, значи, да не яде от плодовете на определено дърво. Това означава, че въздържанието от определени храни има своята стойност. Това е първата заповед, престъпването на която доведе до пръвородния грях, а впоследствие до Христа и изкуплението.
Вторият вид пост - въздържанието от всякакво ядене, е на втория Адам - Христос. Църквата прилага и двата вида пост от древни времена: и въздържанието от определени видове храна, и въздържание от всякакво ядене.
Когато, прочее, Църквата от древността, от апостолските времена, както видяхме, е определила определени дни през годината за пости от първия и о"т втория вид, защо отричат тези пости, щом като:
а) по начало заповедта за определени дни пост е от св. Писание
б) този вид пост - промяна на храната - е първия вид пост, (заповядан) от Бога на Адам
в) Църквата, която има силата да отделя автентичните книги от св. Писание от неистинските, ми заповядва да прилагам тези пости? Защо да не Я послушам? Когато без друго се подчинявам на Църквата, се подчинявам на Самия Христос, Който казва: "който вас слуша, Мене слуша, и който се отмята от вас, от Мене се отмята" (Лук. 10:16).
1. Църквата, както е известно, е Самият Христос, пребъдващ во веки. "Който има добро послушание, всички заповеди изпълнява" - говори авва Моисей.
2. Трудно е пазенето на заповедта за поста
Това, възлюбени, са думи на материалистите, които имат като правило "да ядем и да пием, защото утре ще умрем". Това са думи на хора, за които може да се каже, че "техният бог е коремът" (Фил. 3:19). Те виждат само тукашния живот. Не другия, великия, вечния. Но: "Царството Божие не е ястие и питие" (Рим. 14:17). За да се придобие Царството Божие, трябва да минем през "тесните врата и стеснения път" (Мат. 7:14). За да се наслади човек на вечното блаженство в Рая, трябва да се лишава от излишни земни блага. Църквата е аскетическа. Папистите и протестантите са се отдалечили и са си изградили светски "църкви". Те удовлетворяват тук зле наученото наше Аз, но човекът не се спасява така.
Престъпването на заповедта за поста ни изгони от Рая. За да се отвори той пак, трябваше да бъде разпнат Бог. Необходимо е сега и ние да постим. Постът ще помогне при нашето възстановяване в Царството небесно. Той е средство към целта, което ще ни помогне да я достигнем.
3. Не това, което влиза, вреди, а това, което излиза
Има, за съжаление и някои, които, за да оправдаят лакомията си, използуват думите на Господа за това, което влиза и това, което излиза, ако и да не знаят значението им. Прочее, св. Евангелие говори:
"Тогава дохождат при Иисуса иерусалимските книжници и фарисеи и казват: защо Твоите ученици престъпват преданието на старците? Понеже не си мият ръцете, кога ядат хляб" (Мат. 15:1-2).
Значи, те казват на Христос, че не си мият ръцете (преди ядене) и следователно нечистотиите влизат в стомаха им. Господ им отговорил:
"Не това, що влиза в устата, осквернява човека, а онова, що излиза от устата, то осквернява човека" (Мат. 15:10).
Но понеже не го разбрали, обяснява: "И вие ли още не разбирате? Не разбирате ли, че всичко, що влиза в устата, минава през корема и се изхвърля навън? А онова, що излиза от устата, иде от сърцето, то именно осквернява човека" (Мат. 15:16-18).
С други думи: не разбирате ли, че нечистото, което би влязло в устата, преминава през корема и навън се изхвърля? Тези неща не омърсяват човека. Онези, които го омърсяват, са които излизат от устата и произлизат от лукаво сърце. "Защото от сърцето излизат зли помисли, убийства, прелюбодеяния, блудства, кражби, лъжесвидетелства, хули: това осквернява човека. А яденето с неумити ръце не осквернява човека" (Мат. 15:19-20).
И тъй, съществува ли някаква връзка между поста и това, което влиза и излиза, за което говорил Христос? Господ го казал, пламтейки от гняв заради лукавството на фарисеите. Не се оскверняват учениците, ако ядат с неумити ръце. Горко обаче на онези, които говорят толкова много лукави и грешни неща с устата си, което е продукт на лукавото им сърце. Ужасяващо е да си служат с този повод, за да оправдаят лакомията си.
Но в такъв случай, щом като казват, че не вреди това, което влиза, нека погълнат цианкалий, арсеник или нещо друго отровно. Ще го направят ли?
Нека изоставят, прочее, философстванията, че това, което влиза, не вреди. Вреди, и то извънредно много, когато нарушава заповедта за поста.
4. Претекст за извършване на грехове
И когато отиваме, поканени на обяд или вечеря през постен ден, какво да направим?
Най-лесното: да не отидеш в постен ден. Но ако е необходимо да отидеш, тогава няма да нарушаваш, ще пазиш поста.
"И да предизвикам конфликти? Ще спазя друг ден вместо този, през който ще наруша поста". Къде си го намерил написано - да пазиш през друг ден поста? Да не би да си станал законоположител или Вселенски Събор?
Тогава ще бъда като фарисей?
Ако нарушиш поста, тогава ще бъдеш като фарисей, но наопаки. В епохата на Христа постът преминавал публично и фарисеите постели от пустославие, "за да се покажат пред човеците" ( 6:16). Докато сега той не преминава пред очите на хората и ти не искаш да постиш от пустославие. Затрудняваш се, за да не те коментират. Нямаш смелостта да явиш не другите, че си вярващ. Отричаш се да изповядаш Христа. Но Христос казва: "И тъй, всеки, който Мене признае пред човеците, ще призная и Аз него пред Моя Отец Небесен. А който се отрече от Мене пред човеците, и Аз ще се отрека от него пред Моя Отец Небесен" (Мат. 10:32-33). Когато лекар е забранил определени ястия, които са на масата, ще ги ядеш ли? Разбира се, че не, както и да настояват другите. Значи, лекаря слушаш, а Църквата и Господа не слушаш. Този, който е разбрал какво е постът, пости, където и да се намира.
Някога един турчин началник в Константинопол поканил на трапезата един грък християнин, на име Иаковос, който също бил между най-богатите. Той извършвал внос в Константинопол на месо от придунавската страна. Иаковос не ял от блажните храни, а постни, които му се намирали подръка.
- Защо не ядеш? - запитал турчинът.
- Защото ние, християните, сега имаме поста на апостолите (Петрови пости) и постим - му отвърнал Иаковос.
- Вие, християните, имате хубава вяра - казал турчинът. - На мене ми се разболя жената, заведох я при всички наши ходжи, но не можаха да направят нищо за да я излекуват. Когато обаче отидох при патриарха ви и той възложи една кърпа (става въпрос за епитрахил) върху нея, тя се излекува. Исках да стана християнин, но ще загубя положението си.
Този християнин е по-сетнешният новомъченик и чудотворец Иаков.
Който е верен, се държи така и не се интересува от коментариите на другите. Или имаш принципи, или нямаш. Или вярваш, или не вярваш. Християните не са страхливи, не са зайци.
Императорът на Германия поканил в двореца си на обяд големи мъдреци на своята епоха. Между тях били и мъдрият и ревностен духовник Евгений Вулгарис, както и невярващият Волтер. По време на обеда Вулгарис отбягвал блажните храни и ял само постни, защото било постен ден. Безбожникът Волтер му рекъл, иронизирайки го:
- Яжте, господин Вулгарис, - му казал - и оставете тези пости. Не съществува Бог и друг живот освен този, който живеем сега.
- Това е вашето мнение - му отговорил Евгений Вулгарис. - Моята вяра обаче ме уверява, че има Бог, заради Когото постя и безсмъртие на душата, което очаквам. Ако, прочее, е вярно вашето мнение, то аз няма да загубя нищо, защото живея този живот, както аз си искам. Ако обаче е истинна моята вяра, тогава придобивам и земния живот, и другия - вечния. Докато Вие губите със смъртта и този живот, и другия. Няма ли да ми кажете тогава какво ще стане с Вас?
Тогава Волтер, макар и невярващ, се удивил на вярата на този мъдър православен духовник и млъкнал.
5. А как да постъпвам с гостите?
- А когато имам гости в постен ден, какво да им готвя да ядат? - би попитал.
- Каквото правиш и през друг ден, когато е пост. Ще им предложиш постно ядене. Твоят дом, възлюбени, трябва да има своите принципи. Не може някой да ги престъпва за незначителни неща. И ако гостите идват в дома ти само за да си хапнат добре, по-добре да не идват.
- Но ако им предложа постна храна, няма да ме разберат правилно.
- По-добре да не те разберат правилно човеците, отколкото да съгрешиш пред Бога, пред Когото ще даваш отговор в Съдния ден, защото не си Го изповядал пред човеците и защото си накарал и тях да нарушат поста. Християнинът трябва да изповядва вярата си винаги и навсякъде, ако и това да му струва ирония, подигравки или дори смърт.
Наистина, да останеш твърд във вярата си в днешно време е трудно. Но така ще имаш въздаяние от Бога.
Живеем практически в една материалистическа епоха, но е необходимо голямо внимание, за да не бъдем увлечени от духа на времето. Веднъж живеем тук в света. Изпитите пред Бога полагаме тук. Но без труд и презрения не се придобива Царството Небесно.
"И ще бъдете мразени от всички, заради Моето име" (Марк. 13:13) - Господ не е ли рекъл тъй?
Християнинът, който е разбрал цената на поста, го пази, независимо от всички трудности и враждебни обстоятелства.
Никога няма да забравя следното събитие: През 1941 г., както е известно, Гърция се бореше в титанична борба с две могъщи тоталитарни държави - Германия и Италия. В Тепелени в Северен Епир ставаха най-свирепите битки. Точно срещу Тепелени, на височина 1720 метра, имаше една позиция, прочутият и страшен Донти (Зъб). Беше дълго време заснежено и отвсякъде го атакуваха. Който войник отидеше до Донти, нямаше надежда да се върне обратно. Евзоните (елитен отряд от гръцката армия) бяха принудени през нощта да отблъскват 2-3 атаки на врага. Помня, беше Велики Четвъртък. Един боец, който воюваше цялата зима на Донти, ми каза, докато отстъпвахме:
- Ако се спасих, го дължа на поста. Пазих цялата св. Четиридесетница горе на Донти. Там ни носеха месо, консерви и сирене. Аз ядях само войнишки хляб, който беше толкова сух, че не можеха да го повредят дори италианските мини и по 100 грама стафиди, които ни даваха сутрин. Така изкарах цялата св. Четиридесетница. Слава Богу!
Това беше пост. Не го наруши войникът, въпреки толкова трудности там на позицията, където го брулеха всички природни стихии: студ, сняг, влага и непрестанните битки, които водил.
Но днес множество християни нарушават поста заради най-малката пречка, а когато имат всички условия, стараят се да намерят оправдания, за да го нарушат. Воля е необходима, възлюбени и ревност, и преди всичко - страх Божий.
6. Да постят ли и децата?
- Разбира се, че трябва да постят. Та децата не са ли християни? Кръстени ли са? Децата - нямат ли и те душа?
Всички, всички трябва да постят. Мъже и жени, старци и старици, младежи и девойки и децата.
Разбира се, че и децата. Наблягаме на това специално, защото много родители не го практикуват от прекомерно голям страх да не се разболеят децата им. Няма да се разболеят от пост. Напротив, ще укрепнат. Постът, както казахме, дарява здраве.
Примерът - тримата отроци във Вавилон. Цар Навуходоносор ги въдворил заедно с другите в училище. Искал да ги възпита, за да приемат по-късно високи ръководни постове в държавата му. Издал заповед да ги хранят с най-отбрани ястия, за да бъдат и в тяло охранени и силни. Обаче тримата отроци, които вярвали в истинския Бог, ги презирали заедно с готвачите и ядели само постни храни, т. е. варива и други подобни. Когато след това ги посетил, Навуходоносор намерил тримата момци за по-охранени и по-израсли от другите, които ядели месо и блажни храни (Дан. 1:5-15).
Най-после, ако не се научи от малък да пости, и като възрастен няма да пости. И отговорността ще е твоя - на майката и бащата.
- Но плаче. . . - ще ми кажеш.
- И като плаче? Да плаче. Ще се очистят и очите му. Ако нямаш блажна храна, какво ще направиш? Ще го оставиш ли гладно? Ако сутринта не му дадеш мляко, а му дадеш чай, и ако не му дадеш масло, а мармалад, това не е ли храна? Ако не му дадеш сирене, а маслини, няма ли да яде?
Цялото семейство трябва да пости. Поне тези, които са вярващи.
Затова внимавай какъв мъж ще си вземеш, а мъжът - за каква жена ще се венчае. Защото ако са далече от Бога и нецърковни, това няма да те улесни. Единият ще се старае да укрепи децата по Божия път, а другият ще руши.
Св. Василий Велики говори, че и войниците постили. И служили, забележете, в езическа войска.
Колко мъченици през турското робство и преди това предпочитали да пострадат мъченически, отколкото да нарушат поста, както ги принуждавали друговерците.
- А пътниците - да постят ли? Поговорката казва, че "болен и пътник грях нямат".
Св. Василий говори да не постят пътниците, ала кои пътници? Тогавашните, през онази епоха, защото тогава вървели пеша и да стигнат от Атина до Константинопол били необходими три и повече месеца. Не са могли да носят толкова храна със себе си, на пътя не са намирали лесно храна.
Днес обаче разстоянията са лишени от значение. Дистанцията, за която били необходими три месеца, седящият в автомобил я минава за един ден, а със самолет - за един час! Следователно, днес не важи правилото за пътуващ, а само за боледуващ.
7. И поповете не постят
За нещастие мнозина, за да оправдаят робуването на корема си, казват, че се съблазняват от поповете, които не постят:
- Поповете не постят - казват - та ние ли да постим?
С това обаче не си оправдан. Ти сигурен ли си, че попът не пости?
- Но така чух, казаха ми - би казал.
От това да ти кажат и да чуеш не следва, че е наистина. Освен това, не знаеш ли, че против духовниците се борят отвсякъде и с всички средства еретиците йеховисти, масони, униати, лайънс клъб, безбожните комунисти, евангелисти, сатанисти и мн. други. Те сеят в света клевета и лъжи против свещениците. Искат да им разклатят авторитета, за да привлекат хората и да нанесат удар върху вярата. Откъде знаеш, прочее, че това, което си чул, не произлиза от зложелателните уста на враговете на вярата? Когато сега ти разпространяваш това, не разбираш ли, че съгрешаваш и ставаш виновен пред Бога, защото с това ти удряш по своята и на другите вяра? Вършиш делото на сатаната.
Ако и видиш, пак не трябва да бъдеш сигурен. Някога, през св. Четиридесетница, в дъното на един ресторант в Атина се хранил един свещеник от епархията. Който погледнел чинията на свещеника, виждал парчета месо, кости и мозък.
От съседната маса се съблазнили и попитали сервитьора с какво се е хранил свещеникът.
- Яде - отговорил им - орехови ядки и три банана.
Ореховите черупки изглеждали като "мръвки", а ореховите ядки - като парченца мозък.
Друг случай: било през събота на Великата Седмица. На една поклонническа екскурзия, след св. Литургия, седнали да се хранят и видели, че един свещеник ядял добре препържени дробчета. Всички се съблазнили. Започнали да поглеждат към него и да се чудят. Свещеникът поднесъл "мезето" на една госпожа.
- Благодаря Ви, отче, но не са ли блажни?
- Ами! Не е блажно, чадо мое. Печени гъби с доматен сос.
- А-а, - възкликнали всички - а ние мислехме, че са пържени дробчета!
Затова нека не бързаме веднага да обвиняваме. Освен това свещеникът, дори и да нарушава поста, може би е по Божие допущение, понеже вероятно е болен, или презвитерата, или децата му. Не изключваме, естествено, че вероятно има свещеници немарливи и неблагочестиви. Но те сами ще отговарят пред Бога в Съдния ден. "Която душа греши, тя ще умре" (Иез. 18:48). Заповедта за поста не е на свещениците, а на Бога и на Бога всеки ще дава отговор, независимо от това дали е свещеник или мирянин. Освен това Христос не е казал това, което вършат архиереите и свещениците, да го правите и вие. "Затова всичко, което ви кажат да пазите, пазете и вършете, а според делата им не постъпвайте, защото те говорят, а не вършат" (Мат. 23:3). Не се оправдавай, прочее, че не постиш, понеже свещениците не постят."Архим. Хараламбос Василопулос
Аз също съм говорила със свещеник по този въпрос, въпреки, че моята дъщеричка е малка. Всеки отец отговаря индивидуално. Ти си реши, ако детето е добре може да си изкара и целия пост. Ще се опитам да копирам една статия за въпроси и отговори за поста. В нея един от въпросите е именно за поста на децата.
Копирам цялата статия по долу, защото не можах да намеря линка от който съм я взела.
ОСПОРВАНИЯ ОТНОСНО ПОСТЕНЕТО[Въпроси и отговори]
"Защо варива , а не месо?Къде е посочено - казват - че през поста може да се ядат варива, а не яйца, маслини, а не зехтин? В маслините няма ли зехтин?
В св. Писание има два вида пости: промяна на храната и пълен пост. Първият пост - въздържанието от определени храни, го е заповядал Бог на първия човек Адам. Заповядал му, значи, да не яде от плодовете на определено дърво. Това означава, че въздържанието от определени храни има своята стойност. Това е първата заповед, престъпването на която доведе до пръвородния грях, а впоследствие до Христа и изкуплението.
Вторият вид пост - въздържанието от всякакво ядене, е на втория Адам - Христос. Църквата прилага и двата вида пост от древни времена: и въздържанието от определени видове храна, и въздържание от всякакво ядене.
Когато, прочее, Църквата от древността, от апостолските времена, както видяхме, е определила определени дни през годината за пости от първия и о"т втория вид, защо отричат тези пости, щом като:
а) по начало заповедта за определени дни пост е от св. Писание
б) този вид пост - промяна на храната - е първия вид пост, (заповядан) от Бога на Адам
в) Църквата, която има силата да отделя автентичните книги от св. Писание от неистинските, ми заповядва да прилагам тези пости? Защо да не Я послушам? Когато без друго се подчинявам на Църквата, се подчинявам на Самия Христос, Който казва: "който вас слуша, Мене слуша, и който се отмята от вас, от Мене се отмята" (Лук. 10:16).
1. Църквата, както е известно, е Самият Христос, пребъдващ во веки. "Който има добро послушание, всички заповеди изпълнява" - говори авва Моисей.
2. Трудно е пазенето на заповедта за поста
Това, възлюбени, са думи на материалистите, които имат като правило "да ядем и да пием, защото утре ще умрем". Това са думи на хора, за които може да се каже, че "техният бог е коремът" (Фил. 3:19). Те виждат само тукашния живот. Не другия, великия, вечния. Но: "Царството Божие не е ястие и питие" (Рим. 14:17). За да се придобие Царството Божие, трябва да минем през "тесните врата и стеснения път" (Мат. 7:14). За да се наслади човек на вечното блаженство в Рая, трябва да се лишава от излишни земни блага. Църквата е аскетическа. Папистите и протестантите са се отдалечили и са си изградили светски "църкви". Те удовлетворяват тук зле наученото наше Аз, но човекът не се спасява така.
Престъпването на заповедта за поста ни изгони от Рая. За да се отвори той пак, трябваше да бъде разпнат Бог. Необходимо е сега и ние да постим. Постът ще помогне при нашето възстановяване в Царството небесно. Той е средство към целта, което ще ни помогне да я достигнем.
3. Не това, което влиза, вреди, а това, което излиза
Има, за съжаление и някои, които, за да оправдаят лакомията си, използуват думите на Господа за това, което влиза и това, което излиза, ако и да не знаят значението им. Прочее, св. Евангелие говори:
"Тогава дохождат при Иисуса иерусалимските книжници и фарисеи и казват: защо Твоите ученици престъпват преданието на старците? Понеже не си мият ръцете, кога ядат хляб" (Мат. 15:1-2).
Значи, те казват на Христос, че не си мият ръцете (преди ядене) и следователно нечистотиите влизат в стомаха им. Господ им отговорил:
"Не това, що влиза в устата, осквернява човека, а онова, що излиза от устата, то осквернява човека" (Мат. 15:10).
Но понеже не го разбрали, обяснява: "И вие ли още не разбирате? Не разбирате ли, че всичко, що влиза в устата, минава през корема и се изхвърля навън? А онова, що излиза от устата, иде от сърцето, то именно осквернява човека" (Мат. 15:16-18).
С други думи: не разбирате ли, че нечистото, което би влязло в устата, преминава през корема и навън се изхвърля? Тези неща не омърсяват човека. Онези, които го омърсяват, са които излизат от устата и произлизат от лукаво сърце. "Защото от сърцето излизат зли помисли, убийства, прелюбодеяния, блудства, кражби, лъжесвидетелства, хули: това осквернява човека. А яденето с неумити ръце не осквернява човека" (Мат. 15:19-20).
И тъй, съществува ли някаква връзка между поста и това, което влиза и излиза, за което говорил Христос? Господ го казал, пламтейки от гняв заради лукавството на фарисеите. Не се оскверняват учениците, ако ядат с неумити ръце. Горко обаче на онези, които говорят толкова много лукави и грешни неща с устата си, което е продукт на лукавото им сърце. Ужасяващо е да си служат с този повод, за да оправдаят лакомията си.
Но в такъв случай, щом като казват, че не вреди това, което влиза, нека погълнат цианкалий, арсеник или нещо друго отровно. Ще го направят ли?
Нека изоставят, прочее, философстванията, че това, което влиза, не вреди. Вреди, и то извънредно много, когато нарушава заповедта за поста.
4. Претекст за извършване на грехове
И когато отиваме, поканени на обяд или вечеря през постен ден, какво да направим?
Най-лесното: да не отидеш в постен ден. Но ако е необходимо да отидеш, тогава няма да нарушаваш, ще пазиш поста.
"И да предизвикам конфликти? Ще спазя друг ден вместо този, през който ще наруша поста". Къде си го намерил написано - да пазиш през друг ден поста? Да не би да си станал законоположител или Вселенски Събор?
Тогава ще бъда като фарисей?
Ако нарушиш поста, тогава ще бъдеш като фарисей, но наопаки. В епохата на Христа постът преминавал публично и фарисеите постели от пустославие, "за да се покажат пред човеците" ( 6:16). Докато сега той не преминава пред очите на хората и ти не искаш да постиш от пустославие. Затрудняваш се, за да не те коментират. Нямаш смелостта да явиш не другите, че си вярващ. Отричаш се да изповядаш Христа. Но Христос казва: "И тъй, всеки, който Мене признае пред човеците, ще призная и Аз него пред Моя Отец Небесен. А който се отрече от Мене пред човеците, и Аз ще се отрека от него пред Моя Отец Небесен" (Мат. 10:32-33). Когато лекар е забранил определени ястия, които са на масата, ще ги ядеш ли? Разбира се, че не, както и да настояват другите. Значи, лекаря слушаш, а Църквата и Господа не слушаш. Този, който е разбрал какво е постът, пости, където и да се намира.
Някога един турчин началник в Константинопол поканил на трапезата един грък християнин, на име Иаковос, който също бил между най-богатите. Той извършвал внос в Константинопол на месо от придунавската страна. Иаковос не ял от блажните храни, а постни, които му се намирали подръка.
- Защо не ядеш? - запитал турчинът.
- Защото ние, християните, сега имаме поста на апостолите (Петрови пости) и постим - му отвърнал Иаковос.
- Вие, християните, имате хубава вяра - казал турчинът. - На мене ми се разболя жената, заведох я при всички наши ходжи, но не можаха да направят нищо за да я излекуват. Когато обаче отидох при патриарха ви и той възложи една кърпа (става въпрос за епитрахил) върху нея, тя се излекува. Исках да стана християнин, но ще загубя положението си.
Този християнин е по-сетнешният новомъченик и чудотворец Иаков.
Който е верен, се държи така и не се интересува от коментариите на другите. Или имаш принципи, или нямаш. Или вярваш, или не вярваш. Християните не са страхливи, не са зайци.
Императорът на Германия поканил в двореца си на обяд големи мъдреци на своята епоха. Между тях били и мъдрият и ревностен духовник Евгений Вулгарис, както и невярващият Волтер. По време на обеда Вулгарис отбягвал блажните храни и ял само постни, защото било постен ден. Безбожникът Волтер му рекъл, иронизирайки го:
- Яжте, господин Вулгарис, - му казал - и оставете тези пости. Не съществува Бог и друг живот освен този, който живеем сега.
- Това е вашето мнение - му отговорил Евгений Вулгарис. - Моята вяра обаче ме уверява, че има Бог, заради Когото постя и безсмъртие на душата, което очаквам. Ако, прочее, е вярно вашето мнение, то аз няма да загубя нищо, защото живея този живот, както аз си искам. Ако обаче е истинна моята вяра, тогава придобивам и земния живот, и другия - вечния. Докато Вие губите със смъртта и този живот, и другия. Няма ли да ми кажете тогава какво ще стане с Вас?
Тогава Волтер, макар и невярващ, се удивил на вярата на този мъдър православен духовник и млъкнал.
5. А как да постъпвам с гостите?
- А когато имам гости в постен ден, какво да им готвя да ядат? - би попитал.
- Каквото правиш и през друг ден, когато е пост. Ще им предложиш постно ядене. Твоят дом, възлюбени, трябва да има своите принципи. Не може някой да ги престъпва за незначителни неща. И ако гостите идват в дома ти само за да си хапнат добре, по-добре да не идват.
- Но ако им предложа постна храна, няма да ме разберат правилно.
- По-добре да не те разберат правилно човеците, отколкото да съгрешиш пред Бога, пред Когото ще даваш отговор в Съдния ден, защото не си Го изповядал пред човеците и защото си накарал и тях да нарушат поста. Християнинът трябва да изповядва вярата си винаги и навсякъде, ако и това да му струва ирония, подигравки или дори смърт.
Наистина, да останеш твърд във вярата си в днешно време е трудно. Но така ще имаш въздаяние от Бога.
Живеем практически в една материалистическа епоха, но е необходимо голямо внимание, за да не бъдем увлечени от духа на времето. Веднъж живеем тук в света. Изпитите пред Бога полагаме тук. Но без труд и презрения не се придобива Царството Небесно.
"И ще бъдете мразени от всички, заради Моето име" (Марк. 13:13) - Господ не е ли рекъл тъй?
Християнинът, който е разбрал цената на поста, го пази, независимо от всички трудности и враждебни обстоятелства.
Никога няма да забравя следното събитие: През 1941 г., както е известно, Гърция се бореше в титанична борба с две могъщи тоталитарни държави - Германия и Италия. В Тепелени в Северен Епир ставаха най-свирепите битки. Точно срещу Тепелени, на височина 1720 метра, имаше една позиция, прочутият и страшен Донти (Зъб). Беше дълго време заснежено и отвсякъде го атакуваха. Който войник отидеше до Донти, нямаше надежда да се върне обратно. Евзоните (елитен отряд от гръцката армия) бяха принудени през нощта да отблъскват 2-3 атаки на врага. Помня, беше Велики Четвъртък. Един боец, който воюваше цялата зима на Донти, ми каза, докато отстъпвахме:
- Ако се спасих, го дължа на поста. Пазих цялата св. Четиридесетница горе на Донти. Там ни носеха месо, консерви и сирене. Аз ядях само войнишки хляб, който беше толкова сух, че не можеха да го повредят дори италианските мини и по 100 грама стафиди, които ни даваха сутрин. Така изкарах цялата св. Четиридесетница. Слава Богу!
Това беше пост. Не го наруши войникът, въпреки толкова трудности там на позицията, където го брулеха всички природни стихии: студ, сняг, влага и непрестанните битки, които водил.
Но днес множество християни нарушават поста заради най-малката пречка, а когато имат всички условия, стараят се да намерят оправдания, за да го нарушат. Воля е необходима, възлюбени и ревност, и преди всичко - страх Божий.
6. Да постят ли и децата?
- Разбира се, че трябва да постят. Та децата не са ли християни? Кръстени ли са? Децата - нямат ли и те душа?
Всички, всички трябва да постят. Мъже и жени, старци и старици, младежи и девойки и децата.
Разбира се, че и децата. Наблягаме на това специално, защото много родители не го практикуват от прекомерно голям страх да не се разболеят децата им. Няма да се разболеят от пост. Напротив, ще укрепнат. Постът, както казахме, дарява здраве.
Примерът - тримата отроци във Вавилон. Цар Навуходоносор ги въдворил заедно с другите в училище. Искал да ги възпита, за да приемат по-късно високи ръководни постове в държавата му. Издал заповед да ги хранят с най-отбрани ястия, за да бъдат и в тяло охранени и силни. Обаче тримата отроци, които вярвали в истинския Бог, ги презирали заедно с готвачите и ядели само постни храни, т. е. варива и други подобни. Когато след това ги посетил, Навуходоносор намерил тримата момци за по-охранени и по-израсли от другите, които ядели месо и блажни храни (Дан. 1:5-15).
Най-после, ако не се научи от малък да пости, и като възрастен няма да пости. И отговорността ще е твоя - на майката и бащата.
- Но плаче. . . - ще ми кажеш.
- И като плаче? Да плаче. Ще се очистят и очите му. Ако нямаш блажна храна, какво ще направиш? Ще го оставиш ли гладно? Ако сутринта не му дадеш мляко, а му дадеш чай, и ако не му дадеш масло, а мармалад, това не е ли храна? Ако не му дадеш сирене, а маслини, няма ли да яде?
Цялото семейство трябва да пости. Поне тези, които са вярващи.
Затова внимавай какъв мъж ще си вземеш, а мъжът - за каква жена ще се венчае. Защото ако са далече от Бога и нецърковни, това няма да те улесни. Единият ще се старае да укрепи децата по Божия път, а другият ще руши.
Св. Василий Велики говори, че и войниците постили. И служили, забележете, в езическа войска.
Колко мъченици през турското робство и преди това предпочитали да пострадат мъченически, отколкото да нарушат поста, както ги принуждавали друговерците.
- А пътниците - да постят ли? Поговорката казва, че "болен и пътник грях нямат".
Св. Василий говори да не постят пътниците, ала кои пътници? Тогавашните, през онази епоха, защото тогава вървели пеша и да стигнат от Атина до Константинопол били необходими три и повече месеца. Не са могли да носят толкова храна със себе си, на пътя не са намирали лесно храна.
Днес обаче разстоянията са лишени от значение. Дистанцията, за която били необходими три месеца, седящият в автомобил я минава за един ден, а със самолет - за един час! Следователно, днес не важи правилото за пътуващ, а само за боледуващ.
7. И поповете не постят
За нещастие мнозина, за да оправдаят робуването на корема си, казват, че се съблазняват от поповете, които не постят:
- Поповете не постят - казват - та ние ли да постим?
С това обаче не си оправдан. Ти сигурен ли си, че попът не пости?
- Но така чух, казаха ми - би казал.
От това да ти кажат и да чуеш не следва, че е наистина. Освен това, не знаеш ли, че против духовниците се борят отвсякъде и с всички средства еретиците йеховисти, масони, униати, лайънс клъб, безбожните комунисти, евангелисти, сатанисти и мн. други. Те сеят в света клевета и лъжи против свещениците. Искат да им разклатят авторитета, за да привлекат хората и да нанесат удар върху вярата. Откъде знаеш, прочее, че това, което си чул, не произлиза от зложелателните уста на враговете на вярата? Когато сега ти разпространяваш това, не разбираш ли, че съгрешаваш и ставаш виновен пред Бога, защото с това ти удряш по своята и на другите вяра? Вършиш делото на сатаната.
Ако и видиш, пак не трябва да бъдеш сигурен. Някога, през св. Четиридесетница, в дъното на един ресторант в Атина се хранил един свещеник от епархията. Който погледнел чинията на свещеника, виждал парчета месо, кости и мозък.
От съседната маса се съблазнили и попитали сервитьора с какво се е хранил свещеникът.
- Яде - отговорил им - орехови ядки и три банана.
Ореховите черупки изглеждали като "мръвки", а ореховите ядки - като парченца мозък.
Друг случай: било през събота на Великата Седмица. На една поклонническа екскурзия, след св. Литургия, седнали да се хранят и видели, че един свещеник ядял добре препържени дробчета. Всички се съблазнили. Започнали да поглеждат към него и да се чудят. Свещеникът поднесъл "мезето" на една госпожа.
- Благодаря Ви, отче, но не са ли блажни?
- Ами! Не е блажно, чадо мое. Печени гъби с доматен сос.
- А-а, - възкликнали всички - а ние мислехме, че са пържени дробчета!
Затова нека не бързаме веднага да обвиняваме. Освен това свещеникът, дори и да нарушава поста, може би е по Божие допущение, понеже вероятно е болен, или презвитерата, или децата му. Не изключваме, естествено, че вероятно има свещеници немарливи и неблагочестиви. Но те сами ще отговарят пред Бога в Съдния ден. "Която душа греши, тя ще умре" (Иез. 18:48). Заповедта за поста не е на свещениците, а на Бога и на Бога всеки ще дава отговор, независимо от това дали е свещеник или мирянин. Освен това Христос не е казал това, което вършат архиереите и свещениците, да го правите и вие. "Затова всичко, което ви кажат да пазите, пазете и вършете, а според делата им не постъпвайте, защото те говорят, а не вършат" (Мат. 23:3). Не се оправдавай, прочее, че не постиш, понеже свещениците не постят."Архим. Хараламбос Василопулос
Ето някои постни предложения и от мен. Дано Ви харесат!
Салата с нахут Подобна е на това, което четох от рецепти във форума
В голяма купа нарязах на дребно два домата, две червени чушки и няколко стръка пресен лук. Накъсах 5-6 листа маруля и изсипах една консерва сварен нахут (купих го от Карфур). Овкусих със сол, зехтин и оцет/лимон по избор. Съжалявам, че снимката ми е малко размазана:
Пататник (бързо, лесно, икономично, много вкусно) Така, както баба от Родопите го прави
Порция за един тефлонов тиган: в съд настържете 4-5 картофа на едро ренде (ако се окажат малко ще настържете още преди да го сложите на тигана), добавете две глави стар лук нарязан на дребно, поръстете с джоджен обилно (да кажем 1 супена лъжица, но не съм мерила) и добавете малко по-малко чубрица, сол на вкус. Размесете с ръце хубаво. Пропорциите са примерн,защото зависщт от големината на тигана, на който ще се пече.
Загрейте тефлоновия тиган, намазан с олио или зехтин, когато се загрее го поръсете с брашно и изсипете сместа като я оформите като питка с дебелина около пръст и половина 2. Поръсете отгоре с малко зехтин и брашно. Намалете тигана,за да не изгори на коричка,а вътре да остане суров...печете едната страна да кажем 10 минути, после рязко обърнете пататника върху тава,за да го сложите да се пече и от другата страна и така въртете докато не стане готов. Отвън ще е с хрупкава коричка а вътре мекичък
Моят любим не пости, но си облиза пръстите
на него му поръсих пататника със сиренце 
Салата с нахут Подобна е на това, което четох от рецепти във форума
В голяма купа нарязах на дребно два домата, две червени чушки и няколко стръка пресен лук. Накъсах 5-6 листа маруля и изсипах една консерва сварен нахут (купих го от Карфур). Овкусих със сол, зехтин и оцет/лимон по избор. Съжалявам, че снимката ми е малко размазана:
Пататник (бързо, лесно, икономично, много вкусно) Така, както баба от Родопите го прави
Порция за един тефлонов тиган: в съд настържете 4-5 картофа на едро ренде (ако се окажат малко ще настържете още преди да го сложите на тигана), добавете две глави стар лук нарязан на дребно, поръстете с джоджен обилно (да кажем 1 супена лъжица, но не съм мерила) и добавете малко по-малко чубрица, сол на вкус. Размесете с ръце хубаво. Пропорциите са примерн,защото зависщт от големината на тигана, на който ще се пече.
Загрейте тефлоновия тиган, намазан с олио или зехтин, когато се загрее го поръсете с брашно и изсипете сместа като я оформите като питка с дебелина около пръст и половина 2. Поръсете отгоре с малко зехтин и брашно. Намалете тигана,за да не изгори на коричка,а вътре да остане суров...печете едната страна да кажем 10 минути, после рязко обърнете пататника върху тава,за да го сложите да се пече и от другата страна и така въртете докато не стане готов. Отвън ще е с хрупкава коричка а вътре мекичък
Моят любим не пости, но си облиза пръстите
на него му поръсих пататника със сиренце
Не мога да се справя със снимката, съжалявам. Пробвайте да я видит така:
https://picasaweb.google.com/108238007971767655567
https://picasaweb.google.com/108238007971767655567
mimmox а как така го печеш - във фурната ли или на котлона 
, ще го пробвам и аз, кюфтетата от тиквички и картофи също. 
, ще го пробвам и аз, кюфтетата от тиквички и картофи също. На котлона го пека, не сме пробвали на фурна, но мисля, че на котлон е най-лесно за обръщане (като палачинка, и колкото по тънко, толкова по-хрупкаво)
mimmox, колко пъти така се обръща пататника в тигана? Само веднъж или няколко пъти?
Аз винаги го обръщам по няколко пъти докато стане,защото не ме бива много с котлона и преценяване кога е станало и кога загаря на коричка, иначе може и само по веднъж от всяка страна да се запече...веднъж дори ми се разпадна при обръщането, но аз си го оформих пак и стана даже по-вкусен,защото хрупкаше и вътре
