Ранните прегледи според мен имат смисъл за жените, които биха направили аборт по медицински показания. Аз не бих могла и това беше една от причините да не правя ранна ФМ и БХС. Плюс риска от лекарска грешка и плюс факта, че с УЗИ може евентуално да се диагностицира една малка част от всички съществуващи генетични заболявания.
- Публикувана: 19 март 2011, 19:35 ч.
- Последно мнение: 14 апр. 2011, 13:00 ч.
Ваксини - дискусия САМО за вредата от тях... (тема 16)
БЯСЪТ ОТ НАУЧНА ГЛЕДНА ТОЧКА
Милисент Мордън – лекар и хирург
Бясът е едно старо суеверие – спомен от времената, когато демоните са се лутали между животни и хора, причинявайки болести.
Пастьор, който е имал кръвоизлив в мозъка, направил от това старо суеверие болест, чрез която да печели пари.
Сега бясът е любимото дете на международния тръст, контролиращ вивисекцията.
Ако вивисекцията е доказала нещо, то това е невъзможността човек да се зарази с която и да е реална болест от куче.
Колко дълго презряната печалба ще крие фактите от измамените хора?
В миналото, както е записано в статии, намиращи се все още в старите библиотеки, целувка от владетеля би излекувала бяса. По-късно било открито, че парче от дрехата на владетеля би било също толкова ефикасно. Още по-късно, когато се сложел „бесен камък” на мястото на ухапване, би „издърпал бяса”. След това някой от „космите на кучето, което те е ухапало” биха могли или да се сдъвчат или да се глътнат, или да се допрат до раната. А още по-късно бил открит екстрактът от „луди хлебарки”...
През 1806 година г-н Краус получил награда от 1000 долара от тогавашния управник на Ню Йорк, за научното си откритие, благодарение на което бясът отсъствал от Ню Йорк повече от 20 години. Неговата формула е записана и се състои от: челюстна кост на магаре или куче, част от езика на жребче и зелената ръжда от цент с лика на Джордж I-ви.
Това последното изглежда е задържало бяса далеч от светлината на прожекторите до времето на Пастьор. Медицината е слушала много за изумителното лечение на Джоузеф Майстер от Пастьор. Малко известен факт е, че трима роднини на момчето Майстер били ухапани от същото куче и се възстановили напълно без лечението на Пастьор.
Д-р Х. Бастиан, съвременник на Пастьор, остро е критикувал неговите научни идеи и заключения. Д-р Антоан Бешам, друг съвременник на Пастьор, яростно се е противопоставил на докладите му за бяса и междудругото, точно д-р Бешам е твърдял, че е открил от по-рано причината за болестите по копринената буба. Освен това той е бил човекът, който е разгадал и ферментацията. Записите от Френската академия на науките потвърждават твърденията на Бешам.
Д-р У. Р. Хадуън от Англия също бил в противоречие с Пастьор. Д-р Уилям Бруте, бивш помощник-директор на Департамента по животновъдство във Вашингтон, също бил съвременник на Пастьор и е дал много доказателства за погрешните му открития. Д-р Бруте е доказал, че ваксината против бяс е не само измама, но е и вредна. Той многократно изпозва ваксината и заявява, че „инокулацията разпространява болестта”. Стига до там да каже, че продажбата на ваксината за бяс си е чист рекет.
Д-р Матю Уудс, друг съвременник на Пастьор и изтъкнат член на Филаделфийското медицинско дружество, е писал много по въпроса за бяса. Той казва: „... в общинския приют за кучета във Филаделфия, където годишно минават около 6000 безстопанствени животни, и където ловците и пазачите често са хапани, докато се занимават с тях, няма нито един случай на бяс в цялата му 25-годишна история, през което време от там са преминали около 150 000 кучета”.
„Според сведения от болница Лондон преди няколко години, са били ухапани 2 668 човека от раздразнени кучета. Нито един от тях не се е разболял от бяс.”
Болница „Сейнт Джордж” в Лондон докладва за 4000 пациенти, ухапани от кучета, за които се предполагало, че били бесни. Няма нито един случай на бяс.
„В доклада за всички заболявания, случили се в болницата в Пенсилвания за 140 години, е имало само два случая, за които се е предполагало, че са от бяс. Само на един от тях е направено бактериологично изследване, което не е потвърдило диагнозата „бяс” и местните здравни власти са отказали да запишат смъртта като дължаща се на бяс.”
Д-р Чарлс У. Далъс, преподавател по История на медицината в Университета на Пенсилвания и назначен от щатските медицински дружества да изследва бяса, казва, че той е склонен да счита, че „такава специфична болест няма”, защото след 16 години изследване той не е намерил „нито един записан случай, който убедително да е доказан, че е в резултат на ухапване от куче или каквато и да е друга причина”. Докладът и писмото на д-р Уудс били подкрепени от д-р Теофилус Парвин от Медицинският колеж Джеферсън и президент на Националната медицинска академия; д-р Томас Г. Мортън, съдебен лекар; д-р Чарлс К. Милс от Университета на Пансилвания и д-р Томас Й. Мейс от Многопрофилната болница.
Д-р Уудс наскоро написа доклад за мимическите болести, сред които обсъжда и бяса. Неговите данни подкрепят становището, че т.нар. човешки бяс е резултат от разстроено въображение (страх). При животните, т.нар. бяс се дължи основно на малтретиране или недохранване или и на двете.
Д-р Уилкокс от Ню Йорк е изследвал „страхът от бяс”, заради 11 предполагаеми смъртни случая след ухапване от бясно куче. При направеното пълно разследване е установено, че нито един от тези смъртни случаи не се дължи на бяс. С оповестяването на неговия доклад пред градския съвет, „стахът от бяс” изчезнал незабавно.
Д-р Елмер Лий сложил край на страха от бяс и в Стейтън Айлънд. При аутопсията на бясно куче било установено, че то е умряло от глисти, а не от бяс. Глистите се намирали в сърцето на животното. Подобен случай с глисти сложил край и на паниката от бяс в Клондайк.
През 1922 година д-р Стилман изрази мнението, че бясът е „чиста глупост” и че за повече от 40 години като лекар с голяма практика и пътувал из цяла Европа, той „никога не е виждал случай на хидрофобия или бяс”.
В писмо с молба за информация д-р Стилман пише: „Преди няколко години имаше голямо вълнение по повод изявлението за карантина от бяс от Щатския департамент по земеделие в Олбъни, Ню Йорк. Тя продължи 2 години. Бяха убити много кучета. Техните глави бяха изпратени за официален преглед във ветеринарния отдел на Корнел колидж. Много от тях бяха обявени за бесни, но изследването зависи от наличието на телца на Негри в мозъка на животното.”
„Един ученик на Пастьор във Франция ми беше казал, че понякога тези телца на Негри се наблюдават и когато няма никакво подозрение за бяс. Ние изпратихме главата на едно безобидно малко куче без каквито и да е болестни симптоми в Корнел и тя бързо бе обявена за бясна. Накрая отидох в Департамента по земеделие, който е отговорната институция и настоях, че нашето общество би трябвало да затвори всички кучета, обявени за бесни и ще видим ако се развие случай на бяс. Не се появи нито един случай и не сме имали такъв от тогава. Когато животните са били държани само за да се види дали имат бяс, нито едно от тях не е умряло и целият страх отмина след две години на фанатичен смут и възбуда, които трябва да са предизвикали лисофобия или въображаем бяс.”
Д-р Дж. У. Ходж съобщава, че при 56 000 улични кучета и котки, събрани за една година, не е имало нито един случай на бяс. Освен това той заявява, че в Англия няма бяс и не е било разрешено да се прилага лечението на Пастьор. Д-р Ходж разполага с имената и адресите на повече от 2 500 лица, за които е докладвано, че са починали от „бяс” скоро след като са получили превантивното лечение на Пастьор. Това изглежда потвърждава факта, че лечението е много по-смъртоносно от самата болест, особено като се има предвид, че близо 300 от тези „жертви” на Пастьоровото лечение изобщо не си спомнят някога да са били хапани от куче. Д-р Ходж предрича, че „бъдещите поколения ще гледат на днешната заблуда относно бяса и лечението на Пастьор с чувства, подобни на тези, които ние преживяваме, когато четем историята за магьсническата заблуда.”
Д-р Далъс, който беше споменат по-горе, е казал: „Мога да цитирам собствения си опит в лечението на лица, ухапани от кучета със съмнение за бяс, според който за 30 години не съм имал нито един случай на разболяване от тази болест. А вероятно аз съм видял повече случаи на т.нар. бяс от който и да е друг медик”. Д-р Далъс е преподавател по История на медицината в Университета на Пенсилвания, хирург консултант в болница Раш и директор на Университетската болница.
Д-р Уилям Брейди, общонароден журналист, е заявил, че: „Лечението на Пастьор на бяса е безразсъдно лечение и никой не знае дали то осигурява някаква защита срещу бяс. Никога не бих бил склонен да приема това лечение или да го предоставя на който и да е при всякакви възможни обстоятелства, защото се страхувам, че в някои случаи инжектираният материал ще има пагубен ефект. Лечението не винаги е успешно и понякога причинява парализа”. Мнението на д-р Брейди е, че бясът „не се среща при хора”.
„Ние, представителите на медицинската професия, сме свидетели на много грешки, направени с добри намерения, освен заблудените личности и методи. Стандартизацията на дигиталиса за кучешкото сърце, ще бъде отменена, защото има отклонение с 300% от стандарта.”
В книга, озаглавена „Бешам или Пастьор”, от Е. Д. Хюм, могат да бъдат открити много доказателства, отнасящи се до нашата дискусия. Забележителен провал на лечението на Пастьор е бил този с млад пощальон на име Пиер Роскол, който, заедно с друг човек, е бил нападнат от куче, за което се предполагало, че е бясно, но не бил ухапан, тъй като зъбите на кучето не разкъсали дрехите му. Но неговият другар имал тежки ухапвания. Приятелят му отказал да отиде в института Пастьор и останал напълно здрав, но за съжаление Роскал бил принуден от ръководството на пощата да започне лечение, започвайки от 9 март. На 12 април се появили тежки симптоми, придружени с болка на мястото на убождането – не на мястото на ухапването, защото той никога не е бил хапан. На 14 април той умира от паралитичен „бяс” – нова болест, появила се в света благодарение на Пастьор.
Друг инцидент, взет от същата книга, показва силата на внушението или страхът от причиняване на т.нар. бяс. Трудно е да се повярва, но случаят е записан, както следва.
„Двама млади французи били ухапани от същото куче в Хавър. Единият починал от последиците в рамките на един месец, но преди това приятелят му отплавал за Америка, където живял 15 години без да знае какво се е случило с него. Когато се върнал във Франция, чул за трагедията и той самият развил симптоми и за три седмици умрял от „бяс”.”
Друг интересен документиран случай е този на една дама, която връщайки се от къпане заявила, че била ухапана от куче. „Разтревожените родители я накарали да се подложи на лечението на Пастьор, тя се разболяла сериозно и починала. Прибирайки се от погребението, момичето, с което се къпали заедно, казало на родителите ѝ, че тя не била ухапана от куче, а от нейния приятел.”
Има документирани над 3000 смъртни случая в докладите на Института Пастьор на лица, ухапани от кучета. Всички са умрели след лечението. От друга страна, докладът от болница Лондон преди няколко години, показал 2 668 лица, ухапани от раздразнени кучета – нито един от тях не е показал бяс и никой не е бил лекуван по метода на Пастьор.
„Кой е бил този човек Пастьор? Какво всъщност е открил той? Отговорът на първия въпрос е, че той е бил химик със съмнителна репутация. На втория въпрос може да бъде отговорено само с напомнянето, че той е разграничил L и D винена киселина. И това е абсолютно всичко, което е направил. Останалата част от неговата работа – да – дори болестите по копринената буба и работата по бактериите е била изплагиатствана от един не много известен и доста пренебрегван професор от Монпелие – Антоан Бешам. В трудовете на проф. Бешам, когато се проучат правилно, ще се намери осигурено решение на много от проблемите, които от години озадачават биолози, физиолози, патолози и философи.”
Говорейки за работата на проф. Бешам, д-р Левърсън от Англия казва: „В тези трудове аз открих абсолютно доказателство за абсурдността на теорията за бацилите. Чрез изучаване писанията на Пастьор, към които неминуемо ме доведе работата на Бешам, аз открих пълно доказателство, че великият бог на учените хора от втората половина на 19-ти век, както и на много от 20-ти, всъщност е най-удивителният плагиат и изопачител на чужди открития, предимно тези на проф. Антоан Бешам и на неговите сътрудници и ученици. И че този плагиат, чието съществуване ни е разкрито, е най-изумителният шарлатанин в цялата история на медицината”.
„Вече сте предположили кой е този плагиат и шарлатанин. Това е Луи Пастьор, в чиято памет Франция издигна статуи в цялата страна и му даде Института Пастьор.”
Тъй като този документ не е достоен за завиждане, нека да разгледаме бяса от гледна точка на известните факти. Виждали сме, че нормални кучета се определят за бесни чрез микроскопия на т.нар. телца на Негри. Виждали сме също така, че идентификацията на тези телца зависи от конкретния наблюдател. Рядко наблюдателите са на едно мнение. Експерти от Института Пастьор признават, че телцата на Негри не са специфичната индикация за бяс. Освен това те са документирали много смъртни случаи, дължащи се на лечение по системата на Пастьор.
От друга страна докладваните неблагоприятни ефекти при нелекувани пациенти (много малко случаи са докладвани и забелязани) могат да бъдат обяснени на базата на страха или чувствителноста към леки наранявания. Например д-р У. У. Дюк от Канзас сити, наред с други, пишейки за алергията, цитира случаи на силни гърчове и смъртни случаи, в резултат на леки наранявания при индивиди във видимо добро душевно и физическо състояние.
Тези принудителни смъртни случаи са докладвани като резултат от одрасквания, изваждане на зъб, подкожни инжекции, крайности в топло или студено, шок, дължащ се на различни причини, любовни афери и т.н. Експертите алерголози често обвиняват стреса като относително важен за миналите заболявания, които може да са разклатили здравето на пациента. Подобни разнообразни причини биха били индикация, че „страхът” играе основна роля при наблюдаваните усложнения.
Д-р Бисо от Франция е бил лошо ухапан от куче и е отказал да умре от бяс. Той разказва, че страхът му е бил толкова силен, колкото и страданието му. Решил да опита да облекчи болките с топла баня. След час и петнадесет минути киснене, конвулсиите му изчезнали и той се почувствал добре. По същия начин лекувал всички останали случаи, които идвали при него. Баните на Бисо били прилагани с голям успех във Франция при случаи на бяс.
В Германия случаите на ухапване от куче благоразумно се обработвали чрез сукция (изсмукване) на раната или чрез изтискването ѝ до появата на леко кървене. Съсирената и засъхнала кръв отгоре се оставяла без друга намеса и никога не са се появявали по-нататъшни проблеми.
Съгласно моят опит, нищо по-силно от мек сапун и вода не би трябвало да се използва при подобни рани. Мисля, че обгарянето е твърде стресиращо за тъканите.
В такъв случай бясът болест ли е? Изолирали ли сме вирус или бацил? Има ли нещо специфично в лечението на Пастьор? Бясът факт ли е или измислица? Аз вярвам, че той е измислица, защото съм се справил с т.нар. бесни животни и хора и без ползата от лечението на Пастьор, като в нито един от случаите не е имало смърт или някакви други симптоми на бяс. Смея да твърдя, че бясът не съществува и че лечението на Пастьор е по-лошо от самата болест, ако е такава изобщо, а тя не е.
Източник: http://www.whale.to/vaccine/rabies.html
превод: nenaatoa
Ми кака има вече 6 месечна котка. Като я взе като малко коте, след три седмици се напълни с глисти. Не знам дали е някакъв конфликт (от смяната на положението и разделянето с майката), ама нямаше как да я остави така. Даже и сестра ми пи някакви хапчета за всеки случай, щото мачето й спи на шията 
Ами.. stelt77, паразитите също се развиват при определени условия и не успяват да инвазират всички организми. И аз съм си мислила по въпроса, но не намирам конкретни данни, явно няма достатъчно проучвания в кои случаи човек е податлив. Иначе децата, които похапват пясък и разни неща от улицата, или си пипат устата с мръсни ръце, всички щяха да имат паразити. Наблюдавала съм също, че имела не паразитира върху всички растения от един вид. Това какво ти говори?
Че то си е чисто раждане....
Не знам, мулти, защо паразитите не се развиват при всеки, но те наистина не са и не могат да бъдат полезни за нас, не могат да се разглеждат и от страна на ГНМ като някакви разрешени конфликти и прочее... А иначе е въпрос на късмет дали ще попаднеш на яйца на някой паразит, но предпочитам да си мия ръцете, както и плодовете и зеленчуците, които ям... Обяснявам, че не го правя заради бактерии, а заради паразити, както и други видове замърсяване... Ето например, киселинен дъжд валя преди няколко дни в нашия край... Разни други химикали и боклуци се разнасят из въздуха, та дори и зеленчуците ми да са домашни и да нямат пестициди, пак има какво да им се налепи... Иначе признавам, че като дете почти не миех зеленчуци, само ги триех от тениските си и така си ги хрупахме навън, а плодовете направо от дървото - за миене и дума не ставаше...
Ами не знам, Стелт, защото забиваме в много екзистениални въпроси...
Стелт, ако знаеш аз как съм яла морковите от на любимата ми баба ранчето.... 
Всъщност имам спомен за едни глисти при мен и кака (острици май им викаха). Ама сигурно и поне още по веднъж сме имали. Тръгнеха ли въшки, все първи бяхме с кака
....
(между другото отдавна нищо не съм чувала за въшки....
)
Всъщност имам спомен за едни глисти при мен и кака (острици май им викаха). Ама сигурно и поне още по веднъж сме имали. Тръгнеха ли въшки, все първи бяхме с кака
....(между другото отдавна нищо не съм чувала за въшки....
)