Публикувана: 10 апр. 2011, 11:25 ч.
Последно мнение: 10 май 2011, 22:02 ч.

У дома - първи стъпки

7 103
47
1

10 апр. 2011, 11:25 ч.

Sofia
Мнения: 271

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=469918.15

Привет на всички,
Позволявам си да открия нова тема, защото старата "Първи ден у дома" е много отдавна. (горе линка)

Втори ден сме си вкъщи. Нашето мъниче е на 1 годинка и 1 месец.
Първото ни къпане беше смехотворно - ние бяхме толкова тромави, но нямаше плач или рев. Легена се пързаляше, ние не знаехме какво да правим...криво ляво го поизмихме малкия.

Обачеееее....нещо режима хич не можем да го спазваме. От дома ни казаха - спазвайте си режима. Да, ама не! Човека хем му се спи - хем не иска. А като му се спи не иска да си яде - както уж пише.

Първата вечер спа непробудно. Ама снощи като зави сирената в 2:30...и мама трябваше да го гушка...на няколко пъти ставане и лягане за да заспи към 4:00...после искахме да си се върнем към режима - ама не. В 9:00 излязохме на не много успешна първа разходка с количка - не пожела да заспи, духаше силен вятър...ние не разучили количката...Постоянно си мислехме духа ли му, судено ли му е....Направихме една обиколка и вкъщи! Като се върнахме беше кисел и не искаше да яде това междинното хранене...а след 20 минути заспа.

Поне си спи в леглото човека...Ама аз се чудя - аз ли не мога нещо да направя както трябва или той си изгражда нов режим и трябва да се съобразя с това.

Друго също ме мъчи - като се събуди и ревне, или докато си играе - все мен ме търси. Не мога до тоалетната да отидда. Малкия пумпал много бързо разбра, че мама гушка и успокоява и не ще да стои в тати, дори и той да гушка. Търси си ме мен и реве докато не го гушна. После се успокоява. Ама така дали мога да отида някъде и с тати да останат да се гледат...

Малко дълго стана. Искам да мога да споделя с вас как е било, да прочета някъде как се настройвате с малките . Какво мога да направя. Как да излизаме на разходка...Малко съм си шашната още...

# 1 10 апр. 2011, 11:39 ч.

Варна/UK
Мнения: 1 008

MURDJI, напълно нормално е да си шашната, че и много даже. И аз бях така, макар че Алекс беше на две годинки като се харесахме. Тогава мъжа ми беше на път и аз съвсем се побърквах. Мъжът ми каза, че щял да се притесни за мен, ако не съм се шашкала и че е нещо нормално. Относно режима, аз спазвах този на дома в началото и постепенно правихме малки промени, че да бъде удобно и за мен и за детето. Той сам ще си покаже, просто се иска време. При някой повече, при други като нас - бързичко. Сама ще усетиш много неща. Ние почвахме с малки разходки, опознавахме всичко постепенно. Алекс в началото плачеше всяка вечер в продължение на две седмици, плачеше когато го слагах да спи, когато го събличаш за баня, когато го къпех... Но с времето всичко отшумя. Ще се справиш, спокойно Peace

Ти си мама, нормално е да те търси. Гледай после какво ще стане, ще отваря вратата и докато си в тоалетната..."Мамо, дзак" Joy

Сега като поотрасна и баща му си е в БГ, вече търси и тати, но когато е време за игра и да се оплачe от мен. За всичко друго търси само мен - да чистим дупето, да сложа да яде, да мием ръцете...

Последна редакция: нд, 10 апр 2011, 16:36 от luska

# 2 10 апр. 2011, 16:32 ч.

Мнения: 847

Мурджи, нищо не изгражда първия ден. шашнат е повече от вас, необичайно му е, непознато, превъзбуден е ... ориентира се, оглежда се, пробва ... мойта беше мирова скръб на изписването и първите няколко часа вкъщи, после, след първата дрямка три дни беше като маймунка на пружина - хилене, скачане, отначало да си помисли човек, че детето е радостно, а после осъзнава, че е неестествено ...

спокойно, ще си създадете навиците, даже ще се учудиш колко бързо (но не колкото един ден) ... аз първата седмица някъде, не помня вече точно кой ден, звънях по спешност на мила наша съфорумка да я питам какво да правя, че детето хълца ...

така че, стой и го гледай, че тоз момент не се връща, бързо се променя всичко и нещата ще си дойдат по местата Simple Smile

а, за спането в леглото - ами там ще си спи, къде да спи, той друго не знае, леглото май им е най-близко до стария свят, почти еднакво. моето дете месеци наред нямаше нужда от приспиване въобще, а в допълнение не можеше и да ме прегърне - държеше ръцете настрани, докато я гушках ... научихме се и двете Simple Smile

прегръдки за малкото човече!

# 3 10 апр. 2011, 17:20 ч.

София
Мнения: 9 517

аз съм забравила, как беше... минавам само да кажа честито на новите мами bouquet

# 4 10 апр. 2011, 18:12 ч.

Някъде в България
Мнения: 1 036

Ние зарязахме режима още на същия ден, защото реших да не я будя ако спи. Менюто изобщо не съм спазвала освен броя хранения. Първите дни минахме на 4 хранения, после пак се върнахме на 5 за известно време, но той е голям и сигурно вече е на 4. Ходим си заедно до тоалетна или я разкарвам да ми носи разни играчки от другата стая...ми няма как, защото много се катери. Не се притеснявай ще се окопити детето и ще започне да си спи спокойно. Относно коритцето - на нашата щерка и слагаме една стелка за баня да не се пързаля, защото не искам да я сресирам и плаша от водата. Прегръдки от нас! Hug

# 5 10 апр. 2011, 18:22 ч.

Западен парк
Мнения: 394

Честито, Мурджи! Радвам се за щастието ви и те разбирам напълно за целия шаш, в който си в момента. Аз бях точно като теб - пълна обърквация и никакъв спомен как точно се гледа дете. От момента в който го взехме от дома, ми се изпариха всички знания и наблюдавах само детето. Устискахме в София пет дни, докато подадем документи за ЕГН и детски надбавки (беше ми за първи път, защото докато бяхме с едно дете нямахме право на тях). Още в петъка следобяд отидох на моето село и се отдадохме един на друг. Не гледах часовник, не му казвах кога да спи или какво да яде. И понеже не знаех колко трябва да яде му давах колкото иска и когато поиска. Резултата беше кило и 400 за един месец в къщи и личната лекарка ми се скара, че не можели да му наваксат костите на рязкото напълняване. Свикнах с него и той с мен за около три месеца. Толкова време ни отне - на мен да се грижа за него без да се притеснявам и да се чудя кое-как и на него да усети, че аз съм мама и съм винаги на разположение.
А относно вятъра, който ни издуха последните два дни - от Саши си спомням, че винаги когато духаше той плачеше в количката. Предполагам бебетата ги е страх от напора в нослетата. Нещо подобно си го обяснявам, като да си подаваш главата от движещ се влак, не може да се диша спокойно.
Питай за всичко което ти хрумне, ние ще помагаме виртуално и ще си спомняме нашата обърквация.

# 6 10 апр. 2011, 18:45 ч.

Вън от пространство и време
Мнения: 2 277

Мурджи, първо честита рожба! Да ти е жива и здрава и весело детство ви пожелавам, с безброй лудории! Grinning

Шашът при вас е пълен и това е нормално. Малкото човече също е в стрес. На абсолютно ново място, с нови хора, с нови миризми, порядки и.... разходки. При първото ни излизане моето момченце, което беше на 2 годинки, първо се парализира, после се обърна и се скри зад ввратата на входа. Половин час ни трябваше само за свикването с уличния шум. (Тогава живеехме на един много оживен булевард).

Относно режима - ще си създадете нов, ваш си режим. Но това ще започне да става след поне 1 - 2 месеца, когато се поопознаете и посвикнете.

Че те търси теб е нормално. Той познава само жените като хора, които задоволяват екзистенциалните потребности - хранене, преобличане, миене, облекчаване на болка. Мъжете досега са били просто случайно и много за малко появили се статисти в живота му. Но постепенно палачинката се обръща и започват да се радват по-емоционално на тате. Моята теория е, че свързват появата на трайно присъствие на мъж в живота им с другите приятни промени. Мойто голямото даже по едно време ми казваше "татата", демек придатък към тате.

# 7 10 апр. 2011, 21:47 ч.

София
Мнения: 215

Здравей и честито отново и в тази тема! Hug

Чудех се дали да пиша, защото нашият момък беше на 4 месеца, когато си дойде у дома, но се сетих за шаша и паниката, която ни обзе тогава. На мъжа ми му дадоха 2 седмици отпуска и честно казано всичките тези дни са ни абсолютна мъгла и на двамата. Та, както всички са ти писали - нормално е.

Режимът го изгражате наново. Или му е подействало шоково смяната или изобщо не е бил на този режим, за който са ти казали. Това ще го изградите най-бързо. Постепено и тати ще се включи. Бащите стават много любими, защото играят по-нестандартни игри. По-интересно е с тях, защото ние, мамите по някое време им омръзваме. Моите двамата се борят по цяла вечер - е, много по-забавно е от това да го карам да четем или да усвоява умения.

Първата разходка я помня, беше 15 минутна, веднага на втория ден. Той си лежеше само. Вие сте по- големи, знаеш ли дали познава количката. Не знам как е по домовете, дали ги возят в колички. Ако е нещо ново за него - ми, няма да заспи. За вятър има едни прозрачни покривала за колички, не е много хубаво да духа вятър на децата, може да им влезе пясък или прах в очичките.

Постепенно ще свикне, ти също ще се организираш по съвсем друг начин. Не се притеснявай за нищо, следвай си детето и инстинкта.
Hug

# 8 11 апр. 2011, 00:39 ч.

Мнения: 131

Честита радост и от мен bouquet

Тук мамите, са ти казали вече почти всичко. За жалост и аз като теб не бях подготвена за стреса, който изживяхме, а и детето - също. Моята госпожица беше на почти 2 години, но мисля, че много за малко беше излизала навън и ревеше неистово през целия път от дома - до в къщи, а и през следващите няколко дни. Успокояваше се само като я сложехме в нейното креватче(единственото познато за нея място), но и там не след дълго започваше отново да плаче, да се клати, а в добавка и да си удря главата в креватчето. Нищо не я успокояваше - ни приказки, ни гушкане(не даваше да я гушкат) - нищо не помагаше. Помня как след няколко дни дойде баба й и ние с баща й излязохме на малка квартална разходка и честно - не ми се прибираше въобще. Паниката беше наистина пълна! Но нямаше кой да ни каже, че това е нормално - за нас, а и за детето. Чувствах се като провалил се родител...
Режимът, наново, си го създадохме ние - мисля започнахме с четири хранения и два дневни съня - преди обед между 11 и 12 часа, а след това и в 16 до 18 часа. Свикнахме един с друг и изградихме отношения за около 2-3 месеца. Нататък нещата вървят по-бързо.
Още веднъж поздравления и споко - питай за всичко каквото те притеснява. Аз навремето доста "досадих" на мамите тук. То не беше поднормено тегло, то не беше прохождане(самостоятелно проходи чак у нас на 2-годишна възраст!), съмнение за болест в опорно-двигателната с-ма, защото в началото ходише много вдървено и си влачеше(според мен) едното краче и... Shocked

Освен това, четейки темите тук, може също да са ти от голяма полза.
Хайде, newsm10

# 9 11 апр. 2011, 02:04 ч.

космополитно
Мнения: 941

Колко хубави вълнения! Hug

Дете и родители в стрес! С всеки ден и всяка стъпка напрежението ще спада! Само споко! spoko

Не съм спазвала никакви домски режими! От първия ден си минахме на наш си режим!

# 10 11 апр. 2011, 22:38 ч.

Sofia
Мнения: 271

Блгодаря Ви мами.

Мисля, че сте прави за режима. Аз трябваше да го изхвърля още веднага, както направих с този за менюто от дома. И може би нямаше да имам моменти в които имах чувстово, че ще полудея.

Имаше моменти на реване, ама истерия...и аз - шаш и паника. А той човека явно си се нагажда къмто негов си режим...А аз моля ви се - дилетантката - седя и се чудя що ми се тръшка.

Освен това май няма да го насилвам да го будя сутрин... Пак заради "режима" освен ако не преспи много. Ето днес преди обяд мисля, че направих грешка. Изведох го на разходка. Заспа в количката. Аз го прибрах заради вятъра и като започна един рев...дра се 1 час и сестра ми, на която се жалвах ми предложи да си го сложа в количката у нас и той заспа на секундата. Това е положението. Явно ще спи когато му се спи и където му се спи. Днес не спа следобяд и реших да го подържа да пободърства с игри и занимания до по-човешко време за спане към 20:30 и след банята ми заспа в ръцете. Не искаше просто както предната вечер аз да стоя до леглото само...
Явно и така ще се приспиваме, защото слагайки го в леглото тези два дни преди обяд и следобяд огласяше квартала...и се чудя не съм ли му създала някакъв стрес на малкочо с опитите си да спазвам тъпия им режим.
Абе моя мъж добре се усъмни - те написали моля ви се 5 кратно спане и 5 кратно ядене. И аз решавайки да съм стриктна - въобще не се усъмних, че това е режим като за 1 месечно бебе, не за 1 годишно...и той човека си иска свой си.
Сега май ще има много гушкане докато се напаснем...и ще гледам да не прекалявам, че малкия маймун май започва да усеща как може да ме работи и не искам да ми се тръшка на инат. А той инат май си има доста...
но в бъдеще ако имам и такива проблеми - ще Ви тормозя за съвети - какво да правя Simple Smile

# 11 12 апр. 2011, 07:00 ч.

София
Мнения: 9 517

пет спанета за едногодишно бебе??????????? Тия изтрепаха рибата ooooh!

ПП От мен да знаеш - спящо бебе не се буди, ако ще и да проспи деня, иначе става много тежко Wink

ППП За креватчето - за да не го приспиваш на ръце, измисли нещо друго - моята ситната например проспиваше деня в шезлонг - все искаше да е при мен, спеше като къпана на всякакъв шум. Вие сте големи за шезлонг, но една кошарка при теб може да помогне Peace

# 12 12 апр. 2011, 08:51 ч.

на път
Мнения: 2 804

Цитат на: Дзвер в вт, 12 апр 2011, 07:00

пет спанета за едногодишно бебе??????????? Тия изтрепаха рибата ooooh!

ПП От мен да знаеш - спящо бебе не се буди, ако ще и да проспи деня, иначе става много тежко Wink

..... и пет хранения!!!! Това да не е кърмаче на 3 месеца! Горкото ...

Подкрепям с две ръце писаното от Дзвер.

Милото детенце, чуди се какво му се случва. Много скоро ще разбере обаче колко е щастливо и обичано bouquet

# 13 12 апр. 2011, 09:23 ч.

Мнения: 3 715

Ти много не вярвай на написаното от дома. Те си имат готови написани бланки и само сменят имената. На нашето диване епикризата не беше вярна. Бяха писали, че има херния, познай дали имаше. За режим изобщо не съм ги питала. Водех се по детето.
А за тръшкането - това е нормално за децата на тази възраст. Не е от инат или характер, това е бебешкия пубертет. Или криза на двегодишните, ама почва от 1 годинка
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=252071
http://www.kaminata.net/bebeshki-pubertet-t38190.html
Има много инфо по въпроса, просто се поразрови в библиотеката на сайта и в Нашите деца има теми.

# 14 12 апр. 2011, 10:23 ч.

Някъде в България
Мнения: 1 036

Е как пет спанета на ден бе, радвай се ако ти спи един два пъти на ден! Знаеш ли, че пък на нас ни бяха писали "занимания по интереси" за 7 месечно бебе Simple Smile

, но поне спанетата бяха 2 през деня. Вчера и мойто диване реши да си почива на земята и аз я оставих да си поседи и после сама си стана и тръгна, защото искаше да я нося на ръце, но мама е непреклонна и твърди, че "само тати носиии". Ще се тръшка, но тук ме успокоиха, че преминавал този период. Rolling Eyes

Препоръчани теми

Шеста тема на чакащите

5 034
Осиновители

Статистика

225
Осиновители

ОСИНОВЕНИ, време е да кажем нещата такива, каквито са/2/

271
Осиновени

Разсиновяване

42
Осиновени

Причина:

Причина: