У дома - първи стъпки

  • 7 318
  • 47
  •   1
Отговори
# 15
  • София
  • Мнения: 9 517
Eлито, бъди твърда, че моята мома още я мъкна до детската... но само там, иначе и аз съм непреклонна - тати, ако иска, да носи. Напоследък сключвам сделки - ще излезеш на вън само ако вървиш сама  Crossing Arms

# 16
  • Sofia
  • Мнения: 271
Супер сте.

Дааа...за режима - думи няма! Без коментар! Снощи като си легнахме в 21 и цяла нощ си спахме непробудно...за моя радост...въпреки, че аз не спах - ставах да проверя диша ли Simple Smile голям съм смях...

Но си има моменти в които наистина си проявява характер и се "пробва". Например пада назад и леко си удря главата в пода...аз виждам, че не е кой знае какво а той - рев...иска веднага да отида да го гушна. Аз обаче в първия момент решавам да го ударя на майтап - карам го сам да се обърне и започвам да го занимавам с нещо. Но има и такива моменти в които прдължава да си циври..е, тогава си се гушкаме. То нали тук коментарите от майките е, че гушкането е разковничето. Та гледам да има някакъв баланс...макар да не съм лишена и от грешки.

За спането и не-буденето сте прави. Така ще да го бъде. Аз вече го знам кога му се спи. Има си един жест, който прави - слага си ръчичката пред устата и така си се приспива. Не винаги заспиваме веднага...иска вече повече да се носим на ръце. Но днес, след като реших, че и кръста ми не е вечен го оставих в количката и го приспах там.

Сега е мрачно навън и не знам следобяд как ще се разхождаме. Ама ще излезем. Трябва и на такова време човека да излиза. А и обича да е навън. 

# 17
  • Някъде в България
  • Мнения: 1 036
При нас и духа, а е и доста студено - ще се разминем с излизането Sad В момента се разминаваме и със спането, но това е положението Wink
Моята щерка я оставям сама да стане като падне и се справя да ти кажа. Само като видя, че се е ударила я взимам и успокоявам. Много искам сама да се оправя и да не се жалва за щяло и не щяло, защото животът си е гаден и трябва да са оправни. Аз не бях такава и много до късно изживявах емоционално трусовете, с които се сблъсквах...Не зная дали постъпвам правилно newsm78, но кой ли е сигурен...
А иначе ни пробват всеки миг и час за различни неща ooooh! Прегръдки от нас! Hug

# 18
  • Велико Търново
  • Мнения: 15
Здравейте! Записвам се в темата и започвам да ви следя. Нашето дело е следващата сряда (20ти Април) и се надявам до края на месеца нашето момче да си е в къщи. Стискайте ни палци!

# 19
  • Мнения: 737
Честито! Стискам палци!

Честито и на всички нови мами. С много радост чета за новите постъпления в нашата дружина!
Тоя април месец, дето малкия като видя вчера снега, каза, че е "хулиган", май донесе много радост Grinning

# 20
  • Мнения: 4 123
иххххххххххххххххх, завидях Heart Eyes пази си тези спомени, че после идва истинският гърч. колкото повече расте, толкова повече Wink

не се шашкай, води се и по детето. и не забравяй, че и ти си ора. купи си и един слинг, като ще е маймунче, поне да можеш да си ползваш ръцете...

Последна редакция: сб, 16 апр 2011, 00:07 от matakosmata

# 21
  • Велико Търново
  • Мнения: 15
Днес мина делото - ще си вземем момчето у дома следващия четвъртък! Ще ви пиша как са минали пътуването и първите минути в къщи.

# 22
  • Мнения: 22 036
Моето дете е биологично, но напасването ни беше подобно. Като се прибрахме от родилния дом с мъжът ми изпаднахме в ступор. Не знаехме какво да правим, как да го правим и въобще беше страховито. Отне ни месец - два да се адаптираме.
Да носиш отговорност за някой друг не е лесно и изисква време.
Аз съм осиновена и искам да стана родител отново - да осиновя дете.
Свиквонето с ново същество не е лесно, дори да е биологично дете. На мен ми отне месеци. В началото се побърквах от ужас дали няма да направя нещо погрешно. Честно казано педиатъката ни помогна много - тя ни насърчи да търсим най-доброто съчетание на нашия режим с този на новопоявилото се бебе.
Когато става въпрос за напасване почти няма разлика дали ставаш родител след раждане или след осиновяване.
И двете водят до коренна промяна на живота . От информацията която получих за осиновяването знам, че има дълъг период на "рехабилитация", но това го има и при биологичните деца - аз лично живях три месеца почти в ступор със синът си. Нито знаех какво да правя нито нищо... Просто се нагодихме някак.
Колкото по-малко е детенце, толкова по-лесно ще бъде нагаждането между неговия режим и вашия.
Няма значение дали е осиновено или биологично - то е индивид с негови потребности - просто се водете от неговия цикъл.
Успех и се надявам и аз скоро да се присъедина към вас.

# 23
  • Sofia
  • Мнения: 271
Привет,
Христос Воскресе! - За всички мами и бебоци и не толкова бебета Simple Smile
Днес гледам календара - и се изненадах. Минали са само две седмици откакто сме вкъщи с малкия смърф, а си мислех, че е минало много повече време. Явно 24/7 "работният" ми режим си казва думата.
Адаптацията ни върви добре. Нямаме проблем с хранене, нито със спане. Спим навсякъде: При майка ми, при свеки, в колата, с количката....Обаче винаги се будим с адски рев. Не знам дали това е само при осиновените деца, или се среща често и при биологични. Не знам дали се дължи на дома и изоставянето или е нещо типично за моето дете и ще отшуми с възрастта.
Понягока е кисел и като реши, че трябва да е неговото - виж чудо - дере се до побъркване...Но хубавото, е че са редки случаите и мисля, че ще отминат с времето. Така ги усещам. Все пак сме заедно от скоро.
Има дни в които спи само 1 път през дедя: друг път - по два пъти. Не го насилвам да спи - като видя че не вървим на към спане...си го оставям буден до 20-21.
Сутрин като се събуди в 5...го взимаме при нас...иначе няма спане за никой....Но си мисля, че пак зависи от времето човечето да си свикне. Това сме ние - 2 седмици у дома.
А...още малко ни остава да тръгнем да ходим сами...правим крачки, но развновесието ни се губи малко. Ползваем навън колани за прохождане...защото вече си имаме едно падане и обелено челце - бързаме да тичаме преди да сме проходили Simple Smile

# 24
  • Някъде в България
  • Мнения: 1 036
Ти пък защо реши, че плаче като се събуди защото е осиновен newsm78 Просто си зависи от детето и типа нервна система. Моето дете никога не е плакало като се събуди само, но ако го събудиш насила - просто не е истина как се възмущава Simple Smile Познавам обаче едно момиченце/1г 3 м/, което се буди поне 7-8 пъти на нощ и винаги с мощен рев/ не е осиновено/. На едната ми приятелка дъщерята също плачеше още като отвори очи/1г и 4 м/, но тя ревеше за всичко и от всичко, така че въобще не и обръщаха особено внимание и с времето нещата се уталожиха. Колкото повече пораства, толкова намаляват тези пристъпи. Всичко ще отмине, ще видиш!  bouquet

# 25
  • Sofia
  • Мнения: 271
Елито,

Благодаря ти.
Друго е да знаеш, че можеш да съгласуваш мнения. Аз няма с кого да съпоставям моето дете...та е хубаво да си обменям опит от време на време и да съм "в час" с информацията.

  bouquet

# 26
  • Мнения: 737
Здравей, Мурджи,
И аз да се включа, че бяхме на тази възраст.
Първо, не се стряскай, детето в будно състояние трупа изключително много впечатления. Дори видимо да има лека адаптация, натоварването е огромно. Моят също го правеше това няколко пъти, но нощем, и се събуждаше с див рев без да даде възможност да го успокоиш. Търпях, търпях, безумно ме бе жал за него, докато една нощ не го грабнах от леглото, съблякох го, гушнах го и под душа с мен. Полива го водичката, говоря му, гушна се малчо и разбра, че има защита. От тогава с рев не ми се е будил. Будеше се само да играе нощем...

Освен това сега ви растат зъбки. Може просто да спи и да се събужда от този дискомфорт, или на събуждане да го усеща по-осезаемо.

При всички случаи - това е естествено и ще отмине.

# 27
  • Някъде в България
  • Мнения: 1 036
Има едни хапченца,които са хомеопатични - Дентокинд, много са добри при никненето на зъбите. Дават се най-много 6 на ден през час. Гушкайте се и стъпка по стъпка всичко ще се оправи Hug Hug Hug

# 28
  • София
  • Мнения: 9 517
съвет от мен - не търси причината във всяка болка и плач на детето си в осиновяването - моята щерка например се будеше до преди 6-7 месеца по 10-тина пъти на нощ с рев - просто е по-чувствителна и преживяваше през нощта всичко от деня, преди това пък растяха зъби и беше един невероятен кошмар.... близо 2 години не съм спала като хората, добре че напоследък започна да спи  Peace

# 29
  • Велико Търново
  • Мнения: 15
Взехме си момчето и вече сме в къщи. Радост голяма и много тревоги. Проблемите с храненето ще преодоляваме с времето. Упражнения и масажи, за да позаякнем ще започна след като посвикне с новата среда. Режима, който ни дадоха не се мъча да спазвам, а оставям детето да ме води. Два дни беше милия с запек, но вече е добре. Нослето беше пълно със жълто - зелено сополи, но сега е по-добре, почти ги няма, ама само колко рев изрева докато му слагах капките и чистих след това нослето. Първия ден заспиваше само по корем с пръст в уста. От вчера все по-често го намирам да спи по гръбче, с залъгалка в устата. От постоянното смучене на пръстчето му се е получило мазолче, което предполагам ще се оправи. Най-голям проблем се оказа къпането. На всяка смяна на памперса му мия дупето и Дани се радва, обаче само като му потопя крачетата в коритото и започва страшен рев. Да не говорим какво се случва като го полея с вода. Пробвах и с по-топличка и с по-хладка вода и резултата беше един и същ. Изрично питах на изписването дали ги къпят във ваничка, и ме увериха че е така. Моля за съвет как да преодолеем страха от къпането.

Общи условия

Активация на акаунт