За класическата литература

  • 24 140
  • 242
  •   1
Отговори
  • Варна
  • Мнения: 1 744
Трудно ми беше да измисля заглавие на темата. Дори не съм сигурна, че това е правилното. Но много ми се искаше да поговорим за хубавата, качествената, истинската литература. Прозата, която се е доказала с времето. Чете ли се, харесва ли се, възприема ли се? Или е просто част от училищната програма?
Темата е провокирана от факта, че дори в Литературния подфорум основно се чете, споделя и коментира литература, която е, да я наречем, повърхностна и наивна. Литература без особена художествена стойност. Единственото хубаво в тази тенденция е, че поне се чете.

Та за това, да не се стига до констатацията: "Може да е чиклит, но поне е книга", нека споделим любимите си класически романи.


# 1
  • Мнения: 4 300
Любимият ми класически- дори не знам дали класически е правилно- автор е Шекспир.
Редовно препрочитам някои от пиесите му. Но не го споменавам нито във форума, нито в читателския си дневник  Wink.
Освен това, дори той за съвременниците си е бил как да кажа, лек и развлекателен.

Класика, която тепърва чета, са някои руски романи. Никога не са ме интересували, честно казано, не съм очарована и сега. Но повечето книги вървят с определен етап от житейското развитие  и възратс, дори класиката.

# 2
  • София
  • Мнения: 1 508
От класическата литература най-много съм чела май от руската . Харесват ми Достоевски, Толстой, Шолохов, Солженицин. Обичам и южноамериканците като Жоржи Амаду, Исабел Алиенде, която си е съвременен автор, Маркес. Последно от класиците четох "Селяни" на Владислав Реймонт и "Мостът на Дрина" на Иво андрич. Наистина класическата литература носи заряд в себе си. Много силни не само с историите, които разказват, но и със стила си и литературните похвати. Обичам и американските класици, но пък   не ми харесват английските. Конкретно не можах да изтърпя стила на Джейн Остин, с такъв кеф съм гледала съвременните екранизации, но не мога да я чета. Арчибалд Кронин също не ме грабна, въпреки че му прочетох и  "Замъкът на шапкаря" и "Дървото на Юда". Много са ми далечни.
Благодарение на форума намерих и добра съмременна литература. Peace Няма само класика да чета. Simple Smile

# 3
  • Мнения: 945
Ерих Мария Ремарк брои ли се Grinning Навремето бях луда по книгите му Peace

Но повечето книги вървят с определен етап от житейското развитие  и възратс, дори класиката.

Много точно Peace

Какво точно значи класик, кой автор е класик newsm78

# 4
  • Мнения: 753
Ще спомена "Престъпление и наказание" на Достоевски - книгата, която най-силно ме е разтърсила.
Навремето четях Джек Лондон с голяма наслада. Силно ме впечатляваха Йовков и Елин Пелин, Пушкин и Лермонтов.

# 5
  • Мнения: 106
Ще спомена "Престъпление и наказание" на Достоевски - книгата, която най-силно ме е разтърсила.
Навремето четях Джек Лондон с голяма наслада. Силно ме впечатляваха Йовков и Елин Пелин, Пушкин и Лермонтов.


Само добавям Толстой и Димитър Талев.

# 6
  • Мнения: 2 617
Единственото хубаво в тази тенденция е, че поне се чете.
Не съм напълно сигурна, че има нещо хубаво в тенденция, която стимулира продажби на автори, които биха направи по-добре да замълчат (или поне да не пишат често), защото така се "дотират" тиражи на издания за сметка на други, които остават на заден план като по-слабо прадваеми, предвид че аудиторията им е по-ограничена.
Вярно е и че българските издателства в голяма част не проявяват особено старание към тези, за които се предолага, че работят. Разбира се, че за тях е по-важна първо комерсиалната страна, но "напипат" ли, че някой се продава, започват да експоатират докрай, без да се интересуват често от това, колко добри са преводите, оформлението (ако решат да не го забравят, ни карат да плащаме нереално повече).
Не харесвам думата "класическа" литература, по-скоро, не смятам, че е литература, която винаги е показател за добър стил и белетристично майсторство. С годините са останали класика и произведения, които имат и само характер на паметници с историческо значение. Въпреки че съм изчела повече от задължителното, което влиза в този кръг, отчитам, че за поколенията след нас и тези, които в момента учат, много произведенията са оправдано остарели и не съм сигурна, че всичко, което все още е в програмата, заслужава да остане там или да бъде заменено с друго.
За мен ранг на "класика" имат много съвременни автори, които независимо, дали ще останат в историята или не, понякога ни дават повече от един поглед назад.

# 7
  • Варна
  • Мнения: 1 744
"Престъпление и наказание".
Спомням си, че в училище ни преподаваха как Разколников е един възвишен човек, идеалист, философ. Изтерзана душа с две думи. Още тогава се пулех насреща и се чудех дали четем една и съща книга.
Според мен да убиеш, дори и "низше" човешко същество е далеч от идеята за възвишеност. А да убиеш за пари - още по-малко.

# 8
  • Варна
  • Мнения: 1 744
Не харесвам думата "класическа" литература, по-скоро, не смятам, че е литература, която винаги е показател за добър стил и белетристично майсторство.
За мен ранг на "класика" имат много съвременни автори, които независимо, дали ще останат в историята или не, понякога ни дават повече от един поглед назад.

Права си, че съвременните издания са под всякаква критика. Липсва редактор и коректор, пълни са с грешки, но затова пък са скъпи Simple Smile
Затова предпочитам да чета книги, издадени преди 1989г.

По повод "класиката", да, тъпо наименование, но така се е установило в езика. Наистина, не всички автори са създатели на шедьоври, но някои от тях звучат изумително съвременно. Наскоро препрочитах "Човешка комедия" на Балзак. Ами, всичко е много актуално, само трябва да заменим кринолините с от котюр и каретите с лимузини Simple Smile

Някои съвременни автори ще станат класици, но след време. Както и сегашните класици едно време са били актуални автори. Въпреки, че Маркес вече е класик Simple Smile

# 9
  • София
  • Мнения: 1 508
Достоевски ме впечатли с "Идиот". Peace

# 10
  • Мнения: 4 300
Не харесвам думата "класическа" литература, по-скоро, не смятам, че е литература, която винаги е показател за добър стил и белетристично майсторство.
За мен ранг на "класика" имат много съвременни автори, които независимо, дали ще останат в историята или не, понякога ни дават повече от един поглед назад.

Права си, че съвременните издания са под всякаква критика. Липсва редактор и коректор, пълни са с грешки, но затова пък са скъпи Simple Smile
Затова предпочитам да чета книги, издадени преди 1989г.

Мисля, че двете имате предвид различни неща. В крайна сметка какво е виновен авторът, че липсват редактор и коректор след него? И обратно, наличието на редактор и коректор няма да направят от една посредствена творба шедьовър.

Освен това аз не бих била толкова категорична в оценките си. Кой знае дали след 50 или 100 години манекенският днес Коелю няма да е втори Маркес.

# 11
  • Мнения: 21 473
    Понеже тук всички сме възрастни хора, класиката би трябвало отдавна да е прочетена, осмислена, и в този смисъл за мен е обяснимо, защо във този форум, а и общо взето в другите литературни такива се коментират главно съвременни произведения... какво да му обсъждаме например на Юго... или Дикенс... А и техните произведения, понеже ги споменах, за времето си са били нещо като чиклит - булевардна литература, излизаща в подлистници, със сантиментален и често нереалистичен сюжет, и само времето и е придало една благородна патина, и сега ги считаме за класици и като такива по-висши от съвременните романи...
 Но темата ми е приятна, така че с удоволствие ще се включа в обсъждането на което и да е класическо произведение Laughing
  А, да - щом е дума за класика, няма друг кат' Шекспир, който и да е той (сега чета една книга за Шекспировия въпрос).

# 12
  • España
  • Мнения: 342
Не знам дали се води класик или не- Зола харесвам.
От българските автори-  Йовков, Елин Пелин, Талев и Димов.

# 13
  • Мнения: X
 Не знам защо се противопоставят класическите и съвременните автори. Тези съвременници, които ще се четат след време ще станат класици. Само времето ще покаже кои са. Но съвременното комерсиално книгоиздаване ,определено може да съсипе някой днешен класик с лошите преводи и липсата на редакторска работа. А дали Коелю ще се чете или Маркес, зависи и какво поколение ще израсне, какъв ще е светът след 50-100 г. Няма да се учудя Коелю и Букай да се окажат бъдещите класици. За мен класическата литература не е остаряла. Авторите имат обикновено неповторим стил, изразни средства, общочовешка проблематика. Чела съм най-много нашите, руските и френските класици и начинът ,по който са ме докоснали  , развълнували , не ми се случва често със съвременни произведения. Обикновено е и голямо естетическо удоволствие да ги четеш. Така е и със "Селяни" на Реймонт - последната книга от "Световна класика",  която привършвам. От английската класика са ми любими "Брулени хълмове " и "Джей Еър", а от американската много ме впечатли "Американска трагедия" ма Теодор Драйзер. Един класик, който съм пропуснала и мисля да изчета е Томас Ман.

# 14
  • София
  • Мнения: 23 097
От българските класици любими са ми Йовков, Елин Пелин и Димитър Талев. Не случайно детето ми се казва Катерина - когато забременях, четях за пореден път Железният светилник  Wink
От чуждите класици - как да ги изброя като са много и ще пропусна някой. Достоевски, Кронин, Цвайг, Толстой, Дикенс, Ъруин Шоу, Юго, Джеръм Джеръм, Моъм, Марк Твен, Дюма...
Като дете изконсумирах трите тома на Александър Беляев и бях запленена. Ще взема да ги прочета отново, да видим сега как ще ми въздействат.
Удхаус, ако се приема за класик, ми е любимият - изчела съм му всичко по няколко пъти и ще продължавам  Grinning
В момента съм "нападнала" Алиенде и се чудя как съм могла да пропусна толкова прекрасна авторка!
Опитах се да харесам Маркес, но не успях.
Чиклитите са си чиклити, четя и от тях уж за разнообразие, но ги забравям след няма и две седмици  Mr. Green

Общи условия

Активация на акаунт