как се справяте със ината на децата си?

Много е различно - в зависимост от възрастта на детето, в зависимост от ситуациите.
Когато беше съвсем мъничка, отвличах вниманието и беше лесно, много бързо действаше.
Сега е доста по-различно, на 4 г. и малко има собствено мнение за всичко и много добре знае защо настоява за нещо, а и не се разсейва толкова бързо. В повечето случаи разговарям защо държи и ако ме убеди - разрешавам. Ако въпреки аргументите не съм съгласна, обявявам решението си като крайно и тя знае добре, че не може да ме разубеди, така че често няма дори и мрънкане. Е, понякога има рев, но е за спорта.
Във всички случаи смятам, че подхода е с добро и с обяснения, както и с предложение за нещо алтернативно, което да отвлече вниманието и да е достатъчно забавно. Рядко се случва, но ако наистина нямам време и бързам, просто заявявам решението си, в стил "Защото съм ти майка". Само че в повечето случаи това отнема повече време при нас.
Лично аз не вярвам в теорията за налагането на детето над мен - то си иска нещо просто защото го иска, с най-примитивни методи обикновено, а не за да ми се налага и заради инат. Много често се опитвам да предвиждам ситуации и да се договоря предварително как ще постъпваме - например преди влизане в магазин се уговаряме ще купуваме ли нещо допълнително, колко и какво да бъде, за да няма драмите "искам това и това и..."
А, да, и ината най-често, както и тръшкането е в случай, че детето е уморено и гладно, обикновено се опитвам да избягвам такива ситуации или да ги разреша бързо.

Да, точно така. Как позна 
Наистина ли мислиш, че на подобен въпрос може да се отговори с няколко изречения? Т.е. то може де, ама няма да е сериозен отговор, който би могъл да бъде от полза, а ще е просто обща приказка.

Като начало, аз не смятам, че детето ми е длъжно винаги да прави това, което "трябва", нито да изпълнява каквото му се каже. Разбираме се отлично 

Става въпрос за възрастта между 3 и 5 годинки, когато децата тестват граници, доколко могат да се налагат или да правят на пук или инат или каквото и да е от този род. Например вчера бях свидетел на следната ситуация и затова и се породи в мен интереса, как действате вие. Едно момиченце отиде и оскуба много лошо едно друго. Майката реагира като му обясни, че така не е хубаво и аргументира твърдението си. Но детето и не спря да го скубе. Мине се замине и го оскубе ей така без причина. Майка му като видя, че не взима от дума с хубавото, му каза, че сте го прибере в къщи ако не престане. Детето и в резултат на това след известно време отново прави същото- скубе все едно и същото детенце и майка му си го взе и си го заведе в къщи. Това е само един пример. Просто исках с този пример да се опитам да обясня за какви ситуации става въпрос. Защото в тази възраст има често такива.

Мен също много ме вълнува темата.Малката от сега е с характер,а за по-нататък не ми се мисли .Лошото е,че и аз съм една "мека Гана" не мога да отказвам,не я оставям да плаче че ми е жал .Ще си имам проблеми но да видим

Изчетох внимателно написаното. Аз лично при подобни прояви подбирам и прибирам сина си от площадката моменталически. Вече според зависи от възрастта със строг тон, просто прибиране, леко пошляпване, сърдене от моя страна... не одобрявам и не толерирам своенравните и нежелани постъпки за обществото. Пресичам ги като гноен циерй още в зародиш, каквото и да ми струва това! 

Моето дете е вече големичко и с ръка на сърце мога да се "похваля", че не ми се е налагало да се боря с инат. Има различни ситуации и нашата роля като родители е да ги различаваме и реагираме според вида им. Ние най-добре трябва да познаваме децата си и да знаем какво "работи" при тях - според случката. Инатът по принцип не го разбирам, честно. С детето се общува отрано с  думи, пример... Меренето на инат е грозна работа, както и да погледна. От една страна, да ме командори нещо 2-3-4-годишно е обида за интелекта ми, от друга - да му покажа, че съм по-силната и мога да се наложа... виж т.1
Има си ситуации, които изискват утешаване, други, които искат компромис, трети - разсейване, а някои - твърдо и категорично пресичане на порива, независимо от характер и темперамент (напр.желанието да бръкне в контакта или в нечие око, да си поиграе с ножа или пипне котлона).

Зависи какво разбираш под инат. С дъщеря ми не съм имала особено много проявления на инат и не се е налагало да тествам много варианти за справяне. С малкия сега, който е на 2г. и 8м. се надцакваме редовно Пример, навън сме, той иска да се съблече по къс ръкав, но е студено. Около 15 минути провеждаме разговора - Искам по голи ръчички; Не може, студено е.  И така, той повтаря искам, аз му отговарям - не може, в крайна сметка на него му омръзва по-бързо отколкото на мен
В описаната ситуация от теб ще го взема, ще му обясня защо и какво не трябва да прави и превантивно ще го отдалеча от детето, което иска да скубе. След известно време ако продължи да иска да играе с детето, ще го оставя да отиде при него, но при второ провинение го прибирам вкъщи.

С ината се справям според ситуацията. Има случаи в които обяснявам по 100 пъти, защо трябва или не трябва да се прави даденото нещо. В други случаи игнорирам тръшкането и след като видят, че няма да стане тяхното престават да се инатят.
В конкретната ситуация, която е описана бих постъпила по същия начин като майката на детето.

  Тази тема на мен ми е доста полезна, защото си имам дъщеря,- 100% зодия Овен (нищо, че е на границата с Риби - няма нищо общо с Риби), на всичкото отгоре е с атопичен дерматит и има характерната за тези деца (според докторите - казано ми още като бебе, а после - констатирано и от мен) упоритост,  завишена енергия и .............. Но, както казва съпругът ми - тя по инат ще те надмине и теб........... 
Та - за ината - инати се. Но - нищо не върши работа по-добре от обяснения - продължителни, подробни и ......... нагледни. Ако обърна с лошия тон - все едно гледам себе си по 5 - още повече се запъва и инати.
Не мога да кажа, че ината й е от негативния инат, ако може така да се нарече - не е дете, изпадало в истерии от нищо или за нещо, което не й се дава или позволява. Но - инатът й е постоянна черта - като поне аз свикнах да правя разлика между високата й степен на упоритост и инат. Упоритостта при нея е проводник на креативност и развиващо качество (в две ДГ е била досега - на първия месец и в двете ДГ учителките са ми го казвали). Докато инат тя проявява най-вече в случаите, когато нещо не й харесва да го направи, а някой я кара - и почти винаги е съчетано с физическо състояние - спи й се, уморена е, раздразнителна е, не излизала навън, гладна е .... и така. И пак -  не е този лошия инат, който преминава в истерична криза и истерично поведение  - около нея има такива деца, които за най-малкото нещо - за да бъде тяхното - изпадат в в пълен несвяст от истерия.
Сега вече - точно на инатливата възраст (4 гг и 3 м.) - я гледам, че е поомекнала (в сравнение например с 2-3 годишна) - общо взето като реши да се инати, и само като й кажа, че ................... - намира вариант да направи това, което е редно (не казвам това, което аз искам) - т.е. - вече разбира, че това което тя иска няма особен смисъл и не е най-добрия вариант на поведение.
И в същото време, когато я гледа някой друг - винаги, ама винаги се възползва и ......... се налага. Ако мине .......... - нали не е мама и тати................

И аз като Блонди  "Пресичам ги като гноен цирей още в зародиш, каквото и да ми струва това!"
Обяснявам, давам аргументи, давам предрешен избор.
Ако трябва, онагледявам обясненията.
Ще покажа какво е да си на обратното място.   

Не толерирам такова поведение, независимо че съм доста толерантна майка. Едно дете трябва от съвсем малко да разбере кои неща са позволени и кои не са, кои неща биха му навредили и т.н. Коствало ми е и продължава да ми коства много обяснения. Сега като по-голям и разбиращ, директно го карам да се постави от другата страна и го питам дали е готов да понесе последствията - говоря за неща в рамките на нормалното, когато не е необходимо да се нарани физически, за да разбере, че инатът му е излишен. Когато му позволявам нещо, го правя с изричното условие да го върне на мястото му, да прибере след това нещата и да остави обстановкото във вида, в която я е заварил.
И никога не се налагам, само за да се наложа, защото съм майка и съм по-възрастна. Иска се абсолютна категоричност от страна на родителя.

Denniss, все едно описваш моята дъщеря. И тя Овен с омразния ми атопичен дерматит. Много своенравна. Даже сестрата в детската ми каза, че тя си е със собствена програма. Когато реши, че нещо ще прави, нищо не е в състояние да я откаже. С нея имам обаче по-сериозен проблем. Не знам дали е подходящо място за тук, но ще питам все пак. Тя ме хапе, когато се ядоса или когато не й дам да прави нещо. И то само мен. Не знам как да я отуча. Пробвах какво ли не, допитах се и до психолог, не помага. Има ли някой с подобен проблем или още по-добре, ако е имал, да сподели как сте го преодолели.

aleni_cvetya на колко години е дъщеря ти?

И с двамата си сина го имах този проблем. Единият Овен , другия Телец. С големият умирах от срам, когато на обществено започваше да се търкаля за да получи желаното. При него много приказки и думи изхабих... И понякога от страх да не ми направи сцена отстъпвах.
С малкия прдприех съвсем друга тактика - и тя много бързо проработи за разликата от приказките. Настъпи ли време за проява на сценка на инат го отминавах и тръгвах. Скривах зад ъгъл и чаках да мине постановката. След втория или третия случай като го вдигна  една жена?след като беше изтрил с дрхи пода на една книжарница/ , той започна да ме търси уплашен. Повече сцени на инат не направи , само един опит, но ме следеше с очи, на къде "изчезвам".
 Много е индивидуално... бих опитала с обяснения и после действие, че не ви пука.