Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 17

_re_ge , с роднините си не поддържам връзка от 7 години
Хара които познавам и са се отдръпнали заради детето много бързо късам отношения
Първият случай който описах, обаче беше непознат човек и синът ми се държеше съвсем спокойно додето госпожата не описа какво й е мнението за аутистите Снимката ни беше видяна от публикация в местния печат за 2 април
Приятелката ми изказа съвсем аргументирано опасенията си спрямо случая Не й се сърдя защото не се учудвам на мисленето й, а ние сме съученички от основното училище
Притесняваме това, че мнението става типично за аутисти, а едно такова мнение може да доведе до обща отрицателна реакция не предизвикана от поведението на аутистичните деца

Съжалявам, но клавиша с точката ми не работи

re_ge,
етървите, снахите, зетьовете и т.н. не са ни "родни". Родни в миналото са били хората, които са имали дори само няколко капчици от една и съща кръв. Днес "родни" са ни само тези по първа линия - майки, бащи, братя, сестри и деца и само от тях можем да се огорчаваме и да очакваме разбиране и помощ. Аз лично разчитам донякъде само на другия си син (но не и на жена му), на сестра си (но не и на племенниците си).

Принципно семейството са мама, тати и деца. Баби дядовци, братовчеди са други семейства с роднинска връзка. Никой на никого не е длъжен. Нито децата са длъжни на родителите, нито родителите на децата. Всеки човек е индивидуален индивид със собствен живот и виждане. Не бива мъжа да се слива с жена си, нито жената с мъжа си. Не бива детето да се слива с някого от родителите си, нито родителя да живее за и от живота на детето си. Децата са ни дадени за да ги отгледаме докато станат самостоятелни и да им помогнем да оцеляват сами. Точно като животните би трябвало да е. Кученцето се отделя на около 40 дни от майката - тя го гони и то трябва да е самостоятелно, научено да се справя само. Други животински видове отглеждат и по повече или по малко време поколението си, а само ние хората разчитаме и очакваме грижи до живот. Дори братя и сестри не са длъжни да се обичат, но е добре да ги научим да се обичат не по задължение, а по заслуги. Колкото повече очакваме нещо от някого - толкова повече страдаме, че не го получаваме, защото просто никой с нищо не ни е длъжен. При хората е прието да се грижим за децата си до 18 Годо. възраст по закон - но това означава да ги научим през тези 18 годи. да живеят самостоятелно и се научат да оцеляват без нас.
Това съм го чела пи психолог. книги и наистина ми харесва и съм го приела като свое виждане. Засега   Сигурно като стана стара и  немощна ще си променя мисленето и ще си тормозя поколението да ме обгрижват   дано никога не стане така де

Не са роднини, но повечето са роднини на детето ти и би следвало отношението към твоето дете и друго в същата връзка да е еднакво но това не е така и не може да бъде, но трябва да бъде поне в определени граници
Отношенията родители - деца и братя и сестри са такива, но по правило Нашите деца са далеч извън правилото и самостоятелност на 18 е почти мираж
Нашето отношение също не може да е еднакво към коренно различни неща
Честно казано не си представям да имам две деца - едното аутист и другото в норма
Не ми е ясно как се справят такива хора, а за в бъдеще още повече
Не е никак за пренебрегване възприятията на един аутист към другите и към собственото си състояние
Децата порастват и започват да сравняват себе си с другите Разликите са очевидно много големи

Катина,
всичко това е вярно “принципно”, както казваш, но животът поднася и други ситуации, които за хората, живеещи в тях са реалност. За нашето дете семейството са татко, баба и той. А баба засега не е толкова стара и немощна и много би й се искало да изпълни неща, които е отлагала цял живот за тази си възраст – да прочете книги, за които не е имала време, да рисува, да гледа филми, които е пропуснала и т.н. и изобщо да е “принципно” баба. И разбира се, и тя се надява, да не достига до състояние, в което някой трябва да се грижи за нея в буквалния смисъл.

При вас изглежда принципът е спазен и сигурно ще приложиш тези си разбирания по отношение на дъщеря си. Искрено ти пожелавам това да стане и с Мишо. А на помощта аз не гледам като на нещо материално или на стоварване на проблемите  ни върху други хора. Това, на което разчитам на сестра си, без да прекалявам, е да поговорим по телефона и си споделим неща от ежедневието и общите си духовни интереси. На другия си син разчитам да пообщува отвреме на време с аутистчето, което има нужда от общуване и с други хора, които чувства близки, а от известно време – и с братовчедката си, която е на година и пет месеца, но проявява желание да играе с него.

Аз не съм чела много книги по психология, но не разбирам и не приемам крайния индивидуализъм. Имала съм възможност да наблюдавам отношенията между кученцата и между тях и кучката, която имахме. Много обичах кучката, но не ми е минавало и през ума да взема пример от нея. И изобщо, какъв е смисълът на толкова дълга еволюция, ако нейният “венец” – човекът започне да прилага в живота си принципите на общуване на животинския свят?! И тъй като това наистина е факт, нещо, започнало преди десителетия, питам се, не е ли отчуждението един от факторите за нарастване честотата на аутизма?! Не става въпрос за мен, за теб и за който и да е от родителите на деца от спектъра, а за промени, засягащи човешкия генофонд.   

Не съм убедена, че нарушението в човешките взаимоотношения води до нарушение в генофанда на човечеството, но има много нарушения във възприятията който в комбинация  с възпитанието и фактори от заобикалящата среда дават големи отклонение
Имала съм куче почти 5 години преди раждането на Алек и 4 години живя с нас тримата Имам и котарак в момента Разликата между " човешките отношения " при животните и тези при хората е много голяма
Възприемането на нещата и тяхната трансформация в отношение е огромна
За мен аутизма е външна изява на много по- съществени неща и за разлика, че повечето заболявания са известни и при животните 9 то засега не съм чула за такова аутистично поведение в животинския свят при социални същества

Снеже, нещо не си ме разбрала съвсем правилно. Прочети пак какво съм написала и във връзка с какво споменавам кучката и кученцата. Говоря за индивидуализма и “отчуждението”, а за да се стигне до отчуждение в обществото на една страна или една цяла цивилизация се минава през много етапи, включващи разбира се и промени във възприятията и възпитанието. Животните нямат нищо общо.

Мами, може би сте забелязали, че много рядко използвам символите, дадени ни
наготово (усмивка, букет и т.н.). То е може би , защото хората от моето поколение сме свикнали да вникваме в думите, да мислим повече върху изразните средства и да четем между редовете. Това не е упрек към никого . Но не ви ли се струва, че тези символи наподобяват картите “пекс”?  Помислете, защо ли днешните хора ги използват толкова често?  За улеснение или ... Ето и аз ги използвам, за да не ме разберете погрешно 

констанца мисля, че ти не ме разбра или и двете не се разбрахме За мен "отчуждението един от факторите за нарастване честотата на аутизма?! " е производно, не причина, а следствие

Мисля, че за онагледяване
Преди време попаднах на едно съотношение какви са % между виртуално /думи/, визуален контакт и интонация в разбирането при хората
 Бях учудена и за самата себе си % на разбирането чрез думи беше най- малък- 7%, което и досега мисля, че е само за деца
Проучването не беше при деца, а възрастни хора

Май не се изразих много добре. В една от книгите си Хорхе Букай разсъждаваше за взаимоотношенията между двама партньори на семейни начала. И мисълта му беше следната . Единият партньор се разочарова, когато очакванията му от партньора са по големи от възможностите му. Затова препоръчва да нямаме свръхголеми очаквания от партньора си за да не останем разочаровани от това, което ни дава той /тя.
Перафразирах го като да не очакваме от роднините си нещо свръхвъзможностите им, за да не изпитаме разочарование, че не са ни го дали. Да не очаквам да ме обичат, а ако ме обичат да се насладя на това. Например разочаровам се, че свекървата не ме обича, аз съм се надявала на това. А като не очаквам обич от нея, пък тя покаже обич към мен ще го оценя и зарадвам. Дали се изразих по ясно???Надявам се.

Катина, на себе си можеш да го обясниш и да си наложиш това, но повечето хора желаят, не очакват най- близките да ги обичат такива каквито са Тогава когато отношението към тях и по - точно чувствата им се променят в зависимост от условията не се възприема много лесно Отнася се и за странични хора
За децата пък съвсем Те очакват всички да ги обичат независимо какви са
Свалянето на летвата и очакванията ни до крайно ниво е по - скоро за защита на нас, а това не е добро Да възприемаш естествено отношение на базата, че си заложил другото за случайност Хората им е свойствено да го правят обратното - те залагат много високо и след това са разочаровани

 Здравейте на всички. За първи път се включвам. Имам син на 4г. и 10м. със синдрома на Уилямс - Бойрен. Проблема ни е; че не се държи като такъв. От много малък се държи аутистично. Все ще не е проговорил. Върши само неща; които му харесват и то когато той иска. Започна да проявява агресия и ми става все по-трудно да го контролирам. Водя го в ДЦДУ в Ж.К. "Надежда 1"; но само по 1ч. и половина три пъти  в седмицата. Обръщам се към вас с огромната молба да ми кажете за специалисти-психолози; логопеди или специализирани центрове; където дете с нашите проблеми ще се чувства добре и ще се развива. Много се надявам да има такъв център; в който да е повече часове; а не да ме чака да домакинствам и само да си губи времето у дома. Живеем в Люлин 7и трябва да се придвижвам с градския транспорт. Чакам мненията ви; моля ви! Вече се отчайвам; помагайте!

Люси,
надявам се, че някои мами ще имат по-полезна за теб информация. Знам че В.Съръиванов има момиченце с това заболяване и го водеха (не знам дали все още) в Пумпелина. Едва ли ще е удобно за теб, но евентуално може да попиташ поне за консултация.

  Благодаря ти Констанца. Вече се запознах със съпругата на Витомир Саръиванов и поддържаме връзка. Опитвам се да събера колкото се може повече мнения за добри специалисти от всички; които вече са минали по този страшен път. Свързах се с доц. Ваня Матанова; но все още не сме се срещали. Някой има ли лични впечатления от работата ѝ? Ходихме и при хомеопат. Точно от хомеопатичното лекарство имаме още по-силни изблици на агресия сега и само чакаме да се успокои. Някой от вас пробвал ли хомеопатия  подобни поведенчески проблеми?

Lyusy, каква по-точно хомеопатия прилагате?
Аз успешно прилагам цветотерапия на д-р Бах и е безвредна.

Мами,
спазвам обещанието си да ви информерам за предложените промени в DSM-5. 
Преди това обаче искам да ви дам някои пояснения.
 
DSM (Diagnostic and Statistical Manual of Mental Disorders, Диагностичен и статистически наръчник на психичните нарушения) е запазена марка на АРА (Американската психиатрична асоциация). Това се отнася и за действащата DSM-ІV, и за DSM-V, която трябва да влезе в сила през май 2013г. В САЩ този справочник се използва от клиницистите за поставяне на диагноза на пкихичните нарушения. Болниците, клиниките и застрахователните институции също изискват диагнозата да бъде поставена при използване на заложените в наръчника критерии. Тези критерии се използват и за включване на пациентите в проучвания.

ICD (International Classification of Disease, Международната класификация на болестите) пък е наръчник на СЗО, който всяка страна има правото да приеме или не. САЩ са изразили готовност да го приемат през 2009г., но са отложили това за ноември 2013г. В момента действа ICD-10, приета през 1992г. и осъвременена за четвърти път през 2010г.)  Можете да я намерите на www.who.int/whosis/icd10/

Психиатри от 66 страни са сравнили използването на двата наръчника и са установили, че ICD-10 се използва по-често за диагностични цели, а DSM-IV за изследователски.

Така че:
(1) Очевидно обсъжданията ще продължат.
(2) Не е ясно, дали и кое от указанията ще се промени, имайки предвид, че в ICD-10 фигурират и синдромът на Аспергер, и синдромът на Рет, и атипичният аутизъм, и ГРР, неуточнен, а DSM-V предвижда отпадане на някои от тях и прецизиране на други въз основа на по-строги критерии.
(3) България е приела ICD и е малко вероятно да се промени нещо по отношение на диагностиката на нарушенията от аутистичния спектър, ако не се направят промени в ICD-10.
(4) Освен това, доколкото ми е известно, нашите психиатри се въздържат от поставяне на диагноза “Синдром на Аспергер”.

Мисля, че тези уточнения са полезни и не представляват чисто теоретичен интерес. Ще ви запозная в следващи поустинги с новите критерии и реакциите на неправителствените организации в САЩ.
 
Между другото Wikipedia само преди няколко дни е актуализирала статиите си за аутизма и аутистичния спектър en.wikipedia.org/wiki/Autism