За мен истинските проблеми са свързани с болести 
на другото аз му казвам бели ядове ......
на другото аз му казвам бели ядове ...... - Публикувана: 27 окт. 2011, 13:52 ч.
- Последно мнение: 6 юли 2016, 02:47 ч.
Подсъзнанието може всичко 45 /Линкове за всички техники има на първа стр./
Момичета, когато болестта дойде, вярно - може и да я обикнеш, за да приемеш, ако друго не ти е останало. За да станете "приятели", не врагове, защото врагът може да те унищожи, а приятелят - да те пощади.
Обаче, идеята да обичаме болестите по принцип, проблемите, като цяло, не ми изглежда особено полезна. Аз лично не я приемам.
И ако по някакъв начин бих могла да се извися над собствената си болка, болест, страдание, то няма да обяснявам как бих приела подобно нещо за хората, които обичам. Даже се стархувам и да изрека подобна възможност или да ги назова.
Подобни неща мен ме сломяват. НЕ ме извисяват. За любов изобщо не мога да говоря.
Сега, ако иде реч за някакви циклични проблеми от рода - няма пари, мъжът ми кръшка, пие, бие, от работа ме уволняват...ей такива дреболии, то - да! - да се зарадваш, че си ги идентифицирал и можеш някак си да се пребориш с някакви скрити и неосъзнати блокажи, които те водят към един и същ модел, в който си все жертва на живота, хората и обстоятелствата - ок!
Ама...болести, страдания, мъка на любими хора - не! Това е ужасно!
Обаче, идеята да обичаме болестите по принцип, проблемите, като цяло, не ми изглежда особено полезна. Аз лично не я приемам.
И ако по някакъв начин бих могла да се извися над собствената си болка, болест, страдание, то няма да обяснявам как бих приела подобно нещо за хората, които обичам. Даже се стархувам и да изрека подобна възможност или да ги назова.
Подобни неща мен ме сломяват. НЕ ме извисяват. За любов изобщо не мога да говоря.
Сега, ако иде реч за някакви циклични проблеми от рода - няма пари, мъжът ми кръшка, пие, бие, от работа ме уволняват...ей такива дреболии, то - да! - да се зарадваш, че си ги идентифицирал и можеш някак си да се пребориш с някакви скрити и неосъзнати блокажи, които те водят към един и същ модел, в който си все жертва на живота, хората и обстоятелствата - ок!
Ама...болести, страдания, мъка на любими хора - не! Това е ужасно!
Клонка, много си права,че някак си да обикнеш болестта не е в реда на нещата. Но страданията са тези, коиот ни каляват в живота, кото ни карат да творим и да се усъвършенстваме. Всички велики творци са създали своите най-красиви неща, когато са страдали! А и раждането, не е ли вид страдание,за да дадем живот на нещо прекрасно!? Вероятно това е тълкуването на този проблем!
Но страданията са тези, коиот ни каляват в живота, кото ни карат да творим и да се усъвършенстваме. Всички велики творци са създали своите най-красиви неща, когато са страдали!
Точно защото бях велик творец, холерик, съм на тоя хал сега! Да не мислиш, че сега ми се твори? Не искам повече да се калявам.
Преди и аз така си мислех - проблемите само те пречистват и са необходимото стъпало към еволюцията, а страданието те извисява и високопарното "те превръща в онзи, който трябва да бъдеш", променяш се вътрешно и ставаш по - силен като личност. Не искам вече. Нямам нужда от велики дела и саможертви повече, нито да спасявам света защото няма кой да спаси мен. И нещо не ми се вярва в най - трудните ми моменти Бог да ме носи на ръце
Според мене всичко, от което човек има нужда е контрол върху емоциите и правилно фокусиране на вниманието. Ние сами се правим щастливи или нещастни, макар и да не осъзнаваме точно как.
Рози, какво стана днес?
Страданието ни кара да творим?
Да се усъвършенстваме?
Е, недей така
Сега, ако говорим за любовни драми, това е ясно, при тях се раждат най-прочувствените стихове, музика и т.п. Но аз вече казах, че това изобщо не го слагам във великите страдания. В повечето случаи си е чисто самосъжаление.
Изобщо не виждам как ако някой, когото обичам, е болен или страда, аз ще изпадна в творечески подем или ще ме завладеят мисли за самоусъвършенстване. В каква посока?
Страданието ни учи на много неща. Вярно. Чрез него можем да погледнем дълбоко в себе си, да открием грешки, да се покаем за самоувереността си, да се разкаем за обидите, които сме нанесли на някого, да видим болката на другите...
Факт!
Но ако работим усърдно над себе си и просто отворим сърцето си за любовта, можем да прозрем всичко това и без да ни се налага да страдаме.
Приемам идеята за възлюбването на страданието и болката само в случая, когато те вече са факт. Тогава трябва да ги осмислим като нещо, което е дошло да ни научи на нещо, което иначе е нямало как да прозрем. И то не във вид да се радваме на това страдание, а да го приемем като факт, да потърсим скрития смисъл, за да се борим с него.
Но целенасоченото търсене на болка и стрдание, от които да изпитваме радост и творечески подем, си е чист мазохизъм. А това е диагноза.
Или някакво самобичуване, което пък е секстантски уклон, който няма как да приема.
Да се усъвършенстваме?
Е, недей така
Сега, ако говорим за любовни драми, това е ясно, при тях се раждат най-прочувствените стихове, музика и т.п. Но аз вече казах, че това изобщо не го слагам във великите страдания. В повечето случаи си е чисто самосъжаление.
Изобщо не виждам как ако някой, когото обичам, е болен или страда, аз ще изпадна в творечески подем или ще ме завладеят мисли за самоусъвършенстване. В каква посока?
Страданието ни учи на много неща. Вярно. Чрез него можем да погледнем дълбоко в себе си, да открием грешки, да се покаем за самоувереността си, да се разкаем за обидите, които сме нанесли на някого, да видим болката на другите...
Факт!
Но ако работим усърдно над себе си и просто отворим сърцето си за любовта, можем да прозрем всичко това и без да ни се налага да страдаме.
Приемам идеята за възлюбването на страданието и болката само в случая, когато те вече са факт. Тогава трябва да ги осмислим като нещо, което е дошло да ни научи на нещо, което иначе е нямало как да прозрем. И то не във вид да се радваме на това страдание, а да го приемем като факт, да потърсим скрития смисъл, за да се борим с него.
Но целенасоченото търсене на болка и стрдание, от които да изпитваме радост и творечески подем, си е чист мазохизъм. А това е диагноза.
Или някакво самобичуване, което пък е секстантски уклон, който няма как да приема.
....
Ние сами се правим щастливи или нещастни, макар и да не осъзнаваме точно как.
...
Ние сами се правим щастливи или нещастни, макар и да не осъзнаваме точно как.
...
Малко от любимите ми мисли в подкрепа:"Когато промениш начина, по който гледаш на нещата, нещата, които гледаш, се променят."
"Хората страдат не от това, което се случва, а от своето отношение към станалото." - Монтен
"Чудесата не противоречат на законите на природата. Те противоречат само на нашите представи за законите на природата”- Свети Августин
"За да промениш всичко, просто трябва да промениш начина си на мислене.
...
Когато започваш нещо ново, успехът ти се определя преди всичко от отношението ти към него." - Хорас Джексън Браун
Клонка, кой говори за целенасочено търсене на страдания? Интересно, колко сте чувствителни на някои теми, мили феи 
- страдания, болки, смирение, вяра в Бог и т. н. Според мен, много по - продуктивно е да говорим за психологически блокажи, които имаме - всеки свои си. Осъзнаването им и работата за тяхното разблокиране си струва всяка секунда - много освобождаващо и вдъхновяващо е. Факт!
Мили и любими, днес е празник за мен и моето семейство! Преодоляхме голямо и кардинално препятствие - за няколко дни нещата се наредиха по най - добрия, Божествен начин за нас и всичките ни проблеми се разрешиха! С молитви, работа, мозъчни атаки (успешни
) и вяра успях да премина през бурята и сега е светлина, радост и благодарност! Духът и душата, сърцето и тялото ми ликуват и славят Бога! Искам и с вас, и чрез нас заедно да извикам -
Слава Тебе, Господи, Слава Тебе!
Феи, всичко е постижимо в тоя живот - ВСИЧКО! Искам само да ви помоля от личен опит - искайте смело, големи, велики за вас неща (и духовни, и материални) и бъдете убедени : ще го получите непременно!
Накрая ще напиша един любим псалм - защото, празник е, да ликуваме заедно!
Псалом 23
Господ е пастир мой,
Не ще бъда в лишение.
На зелени пасища ме упокоява,
при тихи води ме води.
Възвръща душата ми.
Води ме през пътеки на правда
заради Името Си.
И даже в дола на смъртната сянка
ако ходя,
не ще се уплаша от зло,
защото Ти си с мене.
Твоят жезъл и Твоята тояга,
те ме утешават.
Приготвяш пред мен трапеза
срещу враговете ми,
помазал си с елей главата ми,
чашата ми се прелива.
Наистина, благодат и милост
ще ме следват
през всичките дни на живота ми,
и ще живея в Дома Господен
на дълги дни.
Благодаря ви, че сме заедно в радостта!
- страдания, болки, смирение, вяра в Бог и т. н. Според мен, много по - продуктивно е да говорим за психологически блокажи, които имаме - всеки свои си. Осъзнаването им и работата за тяхното разблокиране си струва всяка секунда - много освобождаващо и вдъхновяващо е. Факт! Мили и любими, днес е празник за мен и моето семейство! Преодоляхме голямо и кардинално препятствие - за няколко дни нещата се наредиха по най - добрия, Божествен начин за нас и всичките ни проблеми се разрешиха! С молитви, работа, мозъчни атаки (успешни
) и вяра успях да премина през бурята и сега е светлина, радост и благодарност! Духът и душата, сърцето и тялото ми ликуват и славят Бога! Искам и с вас, и чрез нас заедно да извикам - Слава Тебе, Господи, Слава Тебе!
Феи, всичко е постижимо в тоя живот - ВСИЧКО! Искам само да ви помоля от личен опит - искайте смело, големи, велики за вас неща (и духовни, и материални) и бъдете убедени : ще го получите непременно!
Накрая ще напиша един любим псалм - защото, празник е, да ликуваме заедно!
Псалом 23
Господ е пастир мой,
Не ще бъда в лишение.
На зелени пасища ме упокоява,
при тихи води ме води.
Възвръща душата ми.
Води ме през пътеки на правда
заради Името Си.
И даже в дола на смъртната сянка
ако ходя,
не ще се уплаша от зло,
защото Ти си с мене.
Твоят жезъл и Твоята тояга,
те ме утешават.
Приготвяш пред мен трапеза
срещу враговете ми,
помазал си с елей главата ми,
чашата ми се прелива.
Наистина, благодат и милост
ще ме следват
през всичките дни на живота ми,
и ще живея в Дома Господен
на дълги дни.
Благодаря ви, че сме заедно в радостта!
Корал, сърцето ми се радва с теб!!!
Относно смирението и Бог, не съм "чувствителна"
Просто не мисля, че идеята е страданието да бъде някаква радост. То е изпитание, чрез което ние стигаме до Бог, ако говорим от христянаска гледна точка.
Но то не е цел по никакъв начин. Пътищата към Бог са много, не бих избрала този на страданието за себе си.
Нищо повече.
За блокажите се изказах като теб - всеки си ги има, но и тях може да идентифицира извън болката, както и да ги коригира, без да се налага да се разболява за целта.
Относно смирението и Бог, не съм "чувствителна"
Просто не мисля, че идеята е страданието да бъде някаква радост. То е изпитание, чрез което ние стигаме до Бог, ако говорим от христянаска гледна точка.
Но то не е цел по никакъв начин. Пътищата към Бог са много, не бих избрала този на страданието за себе си.
Нищо повече.
За блокажите се изказах като теб - всеки си ги има, но и тях може да идентифицира извън болката, както и да ги коригира, без да се налага да се разболява за целта.
Просто не мисля, че идеята е страданието да бъде някаква радост. То е изпитание, чрез което ние стигаме до Бог, ако говорим от христянаска гледна точка.
Но то не е цел по никакъв начин. Пътищата към Бог са много, не бих избрала този на страданието за себе си.
Но то не е цел по никакъв начин. Пътищата към Бог са много, не бих избрала този на страданието за себе си.
не гледам на страданието като на път към Бог и смятам за пълен идиотизъм твърдението, че Той, видите ли, изпраща изпитания, защото "ви обича". Бляк! 
Айде и аз в отбора на повръщащите Пътят е по-скоро към себе си - кой съм аз и какво мога да науча от това?
Когато се огледам назад, виждам, че в моментите на изпитания някой всъщност ме е подритвал в правилната посока. Понякога доста грубичко, но аз съм упорито ко**ле.
Всъщност, знае ли човек
Корал,
Препоръчани теми