За частното образование

За съжаление всеки родител/дете има различен праг на търпимост и различен възглед за това как следва да се реагира. Глупаво е от страна на директорката да не намери време, за да успокои майката, но пък не всяко училище си пасва със всяко дете. Явно детето на Мила и Св. София не са верните едно за друго.

За това и моето мнение е, че няма универсално "добро" или "лошо" училище - било то частно или държавно. Всичко зависи от това какви са нашите (родителски) възгледи и какъв тип човек е детето ни.
Избирайте внимателно и преценяйте на какво държите най-много при обучението на децата си. 

Oтносно по-предните постове:
Нямам представа кой с кого се е срещал и не мога да коментирам дали всичко е точно така. По-долу ще ви опиша как е при мен.
 Включих се, защото имам разказа на сина ми. Още тогава го питах дали някое дете е удрял дъщерята на "Мила". Той каза, че в такава ситуация е трудно да се каже кой кого е ударил след като две деца са бягали и двете са се блъснали. И двете ги е завел до мед. сестрата. Не ми се искаше да го споменавам, но, когато видях детето в детската градина, не видях да има насинено око, а беше минутки след разговора с майката и определо се загледах. Но сигурно и тук нивото на възприятие е различно при различните майки. Но не, нямаше нещо, което да се забелязва. И, разбира се, слава богу, но майката си знае.
Нямам представа дали другото дете, с което се е блъснала дъщерята на "Мила, се е извинило на дъщерята на "Мила", защото в такава ситуация би било двупосочно извинението.

Относно директорката, психоложката, класните - за почти 7 години нямам никакъв проблем в общуването с тях. Разрешавали са хиляди проблеми. Не бих казала, че аз не съм ги вдигала по тревога и се проучвали всичко и са ми се обаждали. Определено разчитам на тях много. Като беше по-малък, си говорехме за взаимоотношенията между деца-деца, деца-учители. Сега повече обсъждаме разни идеи, които ни споходят - например, участие в мат. състезания из страната. И всичко е приемано много сърцато и дори за междучасие време се реагира.
Отделно синът ми пък бъка от идеи, а и съучениците му и нонстоп ходят да предлагат да се реализира някой техен проект. Скоро синът ми ходил отново да говори и с психоложката, и с директорката и тази година да има Лего изложба, която той организира заедно със съученици. Приятелят му пък предложил да направи кулинарен фест.

Иса, определно точно си го казала. Наистина няма прави-криви. Всеки си има своите разбирания.

Дани,
Дали наистина искаш да кажеш това, което казваш? Все пак, когато се видяхме, имаше и други хора, нали помниш?
Виждам, че взимаш присърце всяко негативно мнение за избраното от теб училище за твоите деца. Не разбирам наистина защо не разбереш, че и в това училище не всичко е черно и бяло.
Категорично обаче не приемам да се вадят изводи за мъжа ми или за мен самата, само защото сме си позволили да не харесаме нещо, което ти или повечето хора ангажирани по темата частно образование харесват.
Зная, че много хора, включително и аз, разчитат на мнението ти за частното образование. Различната от твоята гледна точка не прави твоето мнение по-малко стойностно, но позволи на други хора да имат различно мнение по същите въпроси.
И въпреки, че още докато писах по темата съзнавах какво ще последва, считам себе си за рационален човек и съм уверена, че съм била полезна с разказаното и на други родители.
Нямам намерение да продължа да водя тази / вече по-скоро лична/ дискусия - форумът не е място за това.
Както казах - пожелавам ти успех - за теб все пак разискването на тези въпроси е и професионален, и личен ангажимент.

Разбира се, че стоя зад думите си, мила! Аз съм човек, който се занимава с писане и говорене от почти 20 години. Ясно е коя съм. Не бих написала нещо, което да няма как да защитя.
В това училище учи и моето дете и е нормално да се вълнувам от темата и да изказвам и своята позиция.
По другите точки за различното мнение съм съгласна с теб. Нямам никакъв интерес всички да го харесват и да се втурнат натам. Знаеш.

100% от личен опит, не случайно дадох пример за моето несъответствие с цели 2 училища едно държавно и едно частно ( или от части частно) с моите деца и моите разбирания. Иначе и до ден днешен наплива към тези училища не само не спада, а дори се увеличава, но аз съм сигурна за себе си и своите синове - че това не бяха нашите училища.
И за себе си съм права.
Затова и в следващите си избори бях много детайлна и много задълбочена в проучванията си, както и търсех и намирах информация за всяка тема, която считах за важна при избора си.
Тук е мястото да кажа, че именно Danybon беше човека, който навремето успя да промени коренно мнението и отношението ми относно частното образование, както и да ми помогне в оформянато на критериите ми на търсене, за да успея на финала да намеря точно това, което ми трябва   
Именно затова в подобни дискусии винаги акцентирам върху това, че при мен не се е получило, но не мога да омаловажа всички останали деца учещи там, преподаватели преподаващи там и родители, на които им пука за децата им.
Така че Мила, за мен вие сте точно такъв частен случай и го приемете точно като такъв. Дано детето не запази лош спомен, макар че моето мнение е, че трябваше да изискате по-стабилна намеса на Директорката особено след нелепата "помощ" от психоложката, ако приема за чиста монета написаното в поста ви за нейното поведение.
Със сигурност Директорката щеше да вземе адекватни мерки, ако и бяхте дали шанс. А за бързата ви реакция не ви съдя - самата аз си преместих детето в 3-ти клас, за 2 дни, защото не можах да понеса несправедливото ( според семейството ни) отношение към него.

Химикал, изобщо не одобрявам, че директорката и класната не са реагирали. Аз също със сигурност бих искала обяснение, и тн. Нито пък обвинявам Мила в параноя, изобщо не я познавам. Само казвам, че трябва да се изчака, да се види дали това е инцидент или практика. На всяко дете може да се случи да пострада, да се нарани и тн. В старото ни училище при игра едно от децата разби устата на друго. Момченца, най-добри приятели... Такива неприятности се случват, за жалост. Просто от опит съветвам, в интерес на децата, да не се бърза с преместването.

Според мен много зависи от инцидентите. В нашето училище по едно време бяха стигнали до уникална глупост да забранят топките в междучасието, защото дете се е наранило.  Зимата им бяха забранили да се пързалят по купите със сняг, защото друго дете пързаляйки се пада и си чупи зъб.

Дъщеря ми получи комоцио при сблъсък с друго дете на двора. Двамата бягайки са се ударили един в друг. На младежа му нямаша нищо (до колкото разбрах), дъщеря ми беше с комоцио и амнезия. Не съм искала обяснение нито от директора, нито от учителката, нито от никой... Инциденти стават навсякъде. Сега като се замисля може би трябваше поне учителката да ми се обади, но факт не го направи.  Само сестрата, която ме повика говори с мен.

Лени, благодаря за милите думи! 
Междудругото сега се сещам, че същият ми ден синът ми също беше пострадал. И също беше ходил при мед. сестра. И доста куцаше вечерта като го видях и когато звъняхме на "Мила". Мед. сестрата му беше казала, че този ден трябва да си натоварва крака. Така че не можа да играе кунг-фу. Нямаше никой виновен! Сам се беше ударил.
Може би след ваканцията все още всички бяха по-емоционални, сега - като гледам е-дневник - ученето е започнало яко. Информират ме за какво ли не и аз цяла седмица контролирам дистанционно сина си, защото не съм в София. Чак се учудва колко неща знам.   

Момичета, всеки си има своята истина, всеки вярва само на себе си. И не, не е нужно да се налага мнение на всяка цена- благодаря, че не го направихте   

МОМИЧЕТА,предлагам следната хипотеза - ваше дете е посинено,но някой друг го вижда,но не съвсем щото неговото дете е лидер в училището,в което е инцидента,та не синината въпреки,че цяла детска градина я вижда и коментира ....защо ще питате - нека каже и дали е съгласна да бъде посинено нейно дете и някой друг да каже,че синина има - кой е пи ар на Света София и защо мила ще твърди друго-за да мести едно наранено дете,което се е представило добре и според Лени,да моли психолога за помощ заради несъществуваща синина,да иска съдействие от директора без необходимост-кой и защо ще го причинява ................................Мила майка на добре адаптирано в Света София дете няма да навредиш на детето си и на бъдещия кандидат в Света София ако просто кажеш истината за синината,за това,че посиненото дете е отишло в детската градина за да потърси помощ и да се увери,че има и други педагози,които обичат децата и които се грижат за другото ти дете.............

Вие за въпросната хипотеза ли се регистрирахте?

Извинете, мили господине, но много ми е трудно да проследя мисълта ви с този изказ на български!

Вече в няколко дълги поста + в обаждане на сина ми до съпруга Ви Ви обясних какво е видяло голямото ми дете, което е помогнало на дъщеря Ви и искрено е било загрижено какво се е случило с нея. Ако не беше самият той свидетел на случката и не беше се включил с помощ, едва ли щях да се включа в толкова подробни разкази тук.
Успокойте се - имате прекрасна дъщеря!
И, да, това, че харесвам Св. София, не означава, че не потвърждавам думите Ви, че педагозите и в нашата детска градина са прекрасни.
Надявам се да съм била ясна с този специално поискан отговор.
Ох!

Ох, извинете, но тук се изгубих вече в превода. Моля, не спамете темата, пишете някакви смислени изречения. Достатъчно е важно за много родители.

Здравейте!
Познавам Мила и Дани от ДГ на децата ни. Многократно сме си говорили по най-различни теми. Уважавам мнението на всяка от тях. Тъжно ми е да чета последните им постове.
Известна ми високата оценка на Дани за „Света София”, безспорните успехи и постижения на големия й син в училището. Имам информация и от други родители, на чието мнение мога да се доверя. За дете, завършило „Света София” преди година, това е най-доброто училище. Познавам и родители, предприели нелеката стъпка да преместят детето си. В този ред на мисли смятам, че разбирам  включването на Дани и тази подробност, с която предава случката.
Познавам и Мила. Мисля, че зная какво търси за детето си, какви са приоритетите й в този така труден избор на училище. Затова бях много щастлива от отличния резултат на момиченцето й на изпита в „Света София”. Представете си само – приемат четири деца за първи клас. Детето е наистина прекрасно – чаровно, умно, самоуверено, артистично и много мотивирано. На първия учебен ден искрено им пожелах успех.
Присъствах на срещата в деня на инцидента с насиненото око. Неприятно ме изненада разказът на Мила. От моя опит я посъветвах да изчака поне една седмица. Истината ме задължава да подчертая, че около окото на момиченцето ИМАШЕ прекрасно синьо кръгче. Предполагам по-голямото разстояние между Дани и детето, както и отличното  настроение на хлапето са причина за поста на Дани малко по-горе.
Както и да е, всяка от двете има своята истина, която споделиха.
Моето мнение (това повтарям и на децата си постоянно) е, че във всяка ситуация, на всяка реплика, на всяко действие има поне пет начина да се отреагира. И всяка от тези реакции носи своите последствия. На нас възрастните (родители, учители, педагози) се пада тази отговорност. Така възпитаваме и децата си.
Желая успех и късмет на всички търсещи родители!

pavlovich не разбрах нищо от поста ви, като за всек случай го прочетох и трети път, но видях, че има и други изгубени в превода. Най-вече не разбрах поради какви причини намесвате и моето име в него?!
Аз не взимам страна във въпросния спор по 2 причини.
Първо защото не избрах Св.София за училище на моите деца - писала съм по-горе защо и второ защото години наред съм коментирала с Данибон доста неща, за да зная какво и как говори и че мога да и имам доверие.
От друга страна, като родител, на който му се е наложило на 2 пъти да мести детето си - единия път напълно съзнателно и по мое желание, а другия заради неадекватното и нелепо поведение на ръководството на едно сдружение съчувствам най-искрено на Мила за случката и начина по който самата Мила я е приела и това, което чувства за детето си.
Мисля, че конкректния случай бе изчерпателно коментиран и гледните точки на страните пределно ясни - не намирам никакъв смисъл да се регистрират нови акаунти, за да се пишат нелепици и да се спами темата, която наистина се чете от други хора, за които е важна.
Още повече този стил на писане сам по себе си така или иначе е непонятен - пишете на български, след като мислите, че имате какво да кажете по същество!