Моля, споделете всички "за" и "против" за двете форми на обучение в първи клас и в начална училищна степен на обучение.Какви са предимствата и недостатъците и по какви причини, / освен конкретната трудова заетост на семейството/ предпочетохте едната пред другата.
- Публикувана: 23 юни 2012, 15:04 ч.
- Последно мнение: 5 окт. 2012, 19:45 ч.
На училище- целодневна или полудневна форма на обучение
Аз съм категорично против целодневната форма на обучение. Вярно,че така е по-удобно на родителите,но според моите наблюдения не е по-добре за децата. Да бъдат в училище от осем до шест е много изморително за тях въпреки часовете за отдих. В малките у-ща е по-добре,но в големите групите са по 30 деца. Как ще успее учителят да обърне внимание на всички,да им провери домашните и др.Всъщност се оказва,че децата имат по-дълъг работен ден от родителите. Целодненото обучение е поредната тъпотия на МОН и просто превръща училището в продължение на ДГ.
Зададох този въпрос поради причината, че моето дете все още има нужда от следобеден сън.Днес имах разни планове и нямах намерение да го слагам да спи, но той се промъкна и си легна сам, като заспа на момента.
Спи от 22ч. вечер до 7ч. сутрин, а тази сутрин спа до 8ч.
Но независимо от това има нужда от още сън.
За мен вариантите са два- полудневна- при която ще ми е малко напрегнато с обедно вземане и водене, но ще му осигури на детето сън и целодневна- при която няма да се налага да го вземам излизайки по обед от работа, но предполагам за детето ще е уморително.
Притеснението ми при избор на полудневната форма е дали детето няма да изпусне нещо от възможността да бъде обучавано в занималня?Защото у дома си имаме твърде либерална баба, която ще наглежда детето след училище.
Спи от 22ч. вечер до 7ч. сутрин, а тази сутрин спа до 8ч.
Но независимо от това има нужда от още сън.
За мен вариантите са два- полудневна- при която ще ми е малко напрегнато с обедно вземане и водене, но ще му осигури на детето сън и целодневна- при която няма да се налага да го вземам излизайки по обед от работа, но предполагам за детето ще е уморително.
Притеснението ми при избор на полудневната форма е дали детето няма да изпусне нещо от възможността да бъде обучавано в занималня?Защото у дома си имаме твърде либерална баба, която ще наглежда детето след училище.
И моето,което догодина ще е ученик също има нужда от следобеден сън. За малките този режим е доста натоварващ. Ти сама ще прецениш кое е най-добро за детето ти,но щом имате баба вие сте щастливци. Бабата би трябвало да следва твоите инструкции,а ти после само да проконтролираш изпълнението на домашните и задачите.
Твърдо против целодневното, особено във вида, в който се прави по нашенско - нищо целодневно няма в обучението, а само в престоя на децата. Ако семейството може да си позволи, най-добре за детето е да е половин ден на училище, да си подготвя спокойно уроците вкъщи, кеф му да спи, кеф му да яде, кеф му на извънкласни занимания. Дори самият факт, че на прага си събува обувките и съблича дрехите от "външния свят", дава едно допълнително успокоение и сваляне на стреса. Но е голяма хамалогия, да знаеш, трябва един човек зачислен към детето, особено ако има извънкласни дейности. Дали ще е баба, бавачка или родител, трябва си занимавка.
Мисля, че няма еднозначен отговор на този въпрос!
Зависи как са организирани нещата в конкретното училище и за конкретния клас.
На 15 септември бях не само категорично против, ами направо "само през трупа ми"!
Още повече, че имах възможност да си отглеждам и занимавам детето лично. Десетина дни по-късно малкият сам пожела да остава и следобяд с децата, казах хайде, една седмица пробно и така ... до края на годината! Но... случихме на невероятен учител и педагог в занималнята, който не само че успяваше да обърне внимание на всички, да провери домашните, да напише саморъчно в тетрадката на всеки допълнителни задачки според нуждите, да четат книжки, да играят навън... Дори не мога да кажа при кого детето ми научи повече - при основната учителка, която сами си избрахме, или в занималнята, която първоначално исках да избегна. А и едва ли бихме се справили вкъщи по-добре! Грам умора или натоварване не съм забелязала у детето! При същите условия и догодина ще го пусна!
Зависи как са организирани нещата в конкретното училище и за конкретния клас.
На 15 септември бях не само категорично против, ами направо "само през трупа ми"!
Още повече, че имах възможност да си отглеждам и занимавам детето лично. Десетина дни по-късно малкият сам пожела да остава и следобяд с децата, казах хайде, една седмица пробно и така ... до края на годината! Но... случихме на невероятен учител и педагог в занималнята, който не само че успяваше да обърне внимание на всички, да провери домашните, да напише саморъчно в тетрадката на всеки допълнителни задачки според нуждите, да четат книжки, да играят навън... Дори не мога да кажа при кого детето ми научи повече - при основната учителка, която сами си избрахме, или в занималнята, която първоначално исках да избегна. А и едва ли бихме се справили вкъщи по-добре! Грам умора или натоварване не съм забелязала у детето! При същите условия и догодина ще го пусна! 
Ако се абстрахираме от удобството на родителите, а гледаме само удобството на децата, целодневната форма не е добро решение. При нивото на нашата училищна система децата имат нужда от допълнително обучение у дома. Ако се чака само на училището децата ще си останат средняци. Като се учи до обяд остава време и за езици, и за спорт, и за проверка на напредъка на детето, и за общуване. Естествено, това става само ако има баба/дядо или родител със свободно време.
О, да, много зависи и от амбициите и целите, които родителите си поставят! Аз лично коментирах от позицията на човек, за когото е достатъчно детето в първи клас да усвои писане, четене и смятане на добро за възрастта му ниво, плюс някаква елементарна основа на езика, изучаван в училище. Оттук нататък 3 пъти в седмицата спорт и само едно съботно извънкласно мероприятие! 
Да не забравяме и че не всеки родител, макар и да има време и желание, има подхода да обучава качествено детето си! Аз лично установих, че е много по-ползотворно и приятно за двама ни, когато си общуваме с дечко, да се занимаваме с извънучилищни неща. Така че всеки преценява според даденостите.
Да не забравяме и че не всеки родител, макар и да има време и желание, има подхода да обучава качествено детето си! Аз лично установих, че е много по-ползотворно и приятно за двама ни, когато си общуваме с дечко, да се занимаваме с извънучилищни неща. Така че всеки преценява според даденостите.
не толкова трудно да провериш или да накараш дететто да си напише домашното, да му направиш една диктовка. неприятнотто е, че ставаш "лошия", а не искаш да си лош, а да си добрият, който не тормози детето. Лошите да са учителката в училище, в занималнята или бавачката и баба.
Против знималните съм по принцип. Самата идея детето да си подготвя уроците заедно с всички останали ми е странна. По мое време на занималня ходеха единици и то само по принуда. Спомням си, че който не се справяше с материала го заставяха да ходи на занималня. Просто в главата ми занималня асоциира с наказание един вид.
Аз имам още една година преди синът ми да стане ученик. Не мисля да ходи на занималня, но знам ли, може да се окаже, че по-голямата част от децата ходят и той също да поиска
Привърженик съм на идеята, че детето трябва да си научи уроците и да си напише домашните вкъщи. След това, ако иска да си играе, да спи или да си чете книжка. Аз израстнах по този начин и той ми се струва правилния. Никога не ми е било скучно. Искам да се научат сами да си се грижат за уроците и домашни.
Аз имам още една година преди синът ми да стане ученик. Не мисля да ходи на занималня, но знам ли, може да се окаже, че по-голямата част от децата ходят и той също да поиска
Привърженик съм на идеята, че детето трябва да си научи уроците и да си напише домашните вкъщи. След това, ако иска да си играе, да спи или да си чете книжка. Аз израстнах по този начин и той ми се струва правилния. Никога не ми е било скучно. Искам да се научат сами да си се грижат за уроците и домашни.
не толкова трудно да провериш или да накараш дететто да си напише домашното, да му направиш една диктовка. неприятнотто е, че ставаш "лошия", а не искаш да си лош, а да си добрият, който не тормози детето. Лошите да са учителката в училище, в занималнята или бавачката и баба.
Малкият го оставих на училището и сам ме гони да му видя домашното, да му направя диктовка, да почетем заедно.... Деца, какво да ги правиш...
Ами като изграждате у децата си усещането, че ученето /домашните/ са мъчение - така ще е. Я го остави сам да си се занимава и да те търси, само ако не разбира нещо.
Децата нямат изградени навици за самоподготовка. Не винаги учителките са склонни да развиват у тях тези умения. За тях е важно да отидат с написани домашни. Написани, ама от кого? Айде: домашната е на дъската със съдействието на по-активните деца, после всички дружно преписват.
"Написа ли домашното, мами?" "ДАААА?" Мчи кво, да не ви лъже?
Децата нямат изградени навици за самоподготовка. Не винаги учителките са склонни да развиват у тях тези умения. За тях е важно да отидат с написани домашни. Написани, ама от кого? Айде: домашната е на дъската със съдействието на по-активните деца, после всички дружно преписват.
"Написа ли домашното, мами?" "ДАААА?" Мчи кво, да не ви лъже?
Категорично против целодневното съм. Искрено съжалявам децата, чиито родители са на работа и няма кой да помага. Някои деца са оставени в училище още в 7 ч., защото по-късно няма кой да ги води. До 17 ч. - това са 10 часа. Без да си събуят обувките, да сменят дрешките, да полегнат и т.н. Колкото и да играят - тялото не си почива. Вярно е, че имат квалифицирана помощ за уроците. Вярно е, че при толкова много деца учителят не може да помогне на всеки. Вярно е и това, че има много добри учители, при които все пак успяват. Но това са единици. Имам лични наблюдения, когато съм замествала възпитателя. До обяд са буйни, приказливи, енергични. След като се наобядват, настъпва тишина и умора. Седят по чиновете и едва гледат. Случвало се е някой да заспи. Домашните се пишат без старание, колкото да са написани, а уроците се учат трудно. Правила съм сравнение с деца, които ги вземат, за да обядват вкъщи и ги водят след около час - два. Разликата е голяма.
Аз съм за целодневната форма на обучение. Изключително доволна бях, но за съжаление беше само в първи клас. По никакъв начин нямаше да успея да я накарам да работи два-три часа всеки ден, докато в училище го правеше с удоволствие..
Не помня точно какъв беше режимът им, но резултата- да. Един час не съм отделила да обяснявам как се пишат ченгелчета и бастунчета.
А да не говоря за задачите по математика в първи клас, които нямаха условие и все още не разбирам, добре че не се наложи аз да й ги обяснявам. 
Следобед са с друг учител.
Аз също съм учила целодневно(обаче ние си и поспивахме на обяд), и не само това-чантите си ги носихме в петък у дома, т.е. родителите ни виждаха какво сме учили в края на седмицата, което си мисля, че спомогна много и се ограмотихме добре. Родителите, ако не са учители по-добре да не се бъркат в обучението на децата, много често само вредят.
Не помня точно какъв беше режимът им, но резултата- да. Един час не съм отделила да обяснявам как се пишат ченгелчета и бастунчета.
А да не говоря за задачите по математика в първи клас, които нямаха условие и все още не разбирам, добре че не се наложи аз да й ги обяснявам. Следобед са с друг учител.
Аз също съм учила целодневно(обаче ние си и поспивахме на обяд), и не само това-чантите си ги носихме в петък у дома, т.е. родителите ни виждаха какво сме учили в края на седмицата, което си мисля, че спомогна много и се ограмотихме добре. Родителите, ако не са учители по-добре да не се бъркат в обучението на децата, много често само вредят.