Искам съпруг до себе си, не портфейла му!

  • 22 858
  • 550
  •   1
Отговори
  • Мнения: 448
Никога не съм била материалистка.Дребните жестове ме правят щастлива, не парите.Брака ми се превърна в съжителство по сметка.Неговата гледна точка е "Щом осигурявам материално семейството си, работя като куче за да не се лишават от нищо, значи съм добър съпруг и баща"Не разговаряме помежду си, не играе с децата(дори вечер като се прибере те са по креватите нахранени, изкъпани, той не отива да ги види)Мина родителската среща на големия, не попита нищо, чакал аз да му кажа какво е станало.Дори боклука не изхвърля вкъщи, за дома се грижа изцяло аз.Не излизаме никъде, защото вечно е изморен или зает.За секс да не говорим...Изпадаме в кризи често, говорим си, обещания, но всичко се променя за ден-два.Казва на мен така ми е добре, ти не си щастлива, ако кажеш се разделяме.В същото време говори колко ме обича, как децата са целия му живот, най-важни сме ние...А аз съм открит човек, знае как да ме зарадва, но явно няма желание.Никакво усилие от негова страна.Аз се изморих да търся начин, да хитрея за да получа това, което искам да се дава от сърце, а не защото е изпросено.
Големият ни син е достатъчно голям и емоционален (като мен самата), за да се почувства пренебрегнат, разочарован.Все казва "Той ми обеща, а пак не го изпълни".
Не знам накъде, дали, как...

# 1
  • Мнения: 12 473
Много тъжно..
Кураж.. Hug

Много добре те разбирам, защото най-добрата ми приятелка е в същото положение и отдавна изнемогва..а това й докара куп здравословни проблеми вече..
Не разбрах - работиш ли и поне там можеш ли да намериш някакво удовлетворение?

# 2
  • Мнения: 2 510
Кой с какъв се е събрал.
Мислиш ли, че може и другото.
Просто има хора на които толкова съм им възможностите и това е разбирането им за семейство.

# 3
  • при късмета
  • Мнения: 24 062
Кураж и от мен
най-много ме притесни
"Казва на мен така ми е добре, ти не си щастлива, ако кажеш се разделяме." и "Големият ни син е достатъчно голям и емоционален (като мен самата), за да се почувства пренебрегнат, разочарован.Все казва "Той ми обеща, а пак не го изпълни".
Моя мъж покрай смяна на работата, новата му отнема още два часа да не е вкъщи, почти беше залитнал по същия начин.За известен период от време мислеше, че изкарването на пари го освобождава от някои задължения.Още на първия месец имахме много сериозен разговор, постара се, но положението не се промени особено.Реших, че ако почакам още малко ще си му стане даденост и след още един месец се стигна до скандал, който за щастие го стресна, поне за сега.
Ти си познаваш мъжа най-добре и според мен ще прецениш най-добре какво да направиш, трябва да му разбиеш стереотипа, а това не е лесно.
Аз бих използвала игнорирането на детето/децата като най-неправилното в поведението му и че няма да го толерираш
Успех ти желая Hug

# 4
  • Мнения: X
Направо е ясно накъде ще "завие " и тази тема.....
Чак се чудя дали аз да съм тази, която ще даде посоката.
 Rumito ,    Hug   и ти желая да си много силна, защото ще ти е нужно.  

Можеш да поразсъждаваш ей върху това противоречие:
Цитат
Казва на мен така ми е добре, ти не си щастлива, ако кажеш се разделяме.В същото време говори колко ме обича, как децата са целия му живот, най-важни сме ние.............. знае как да ме зарадва, но явно няма желание.Никакво усилие от негова страна
Хем много ви обича, децата са целият му живот, а е готов с лека ръка да ви стегне багажа. 

Последна редакция: пт, 28 сеп 2012, 15:07 от Анонимен

# 5
  • Бургас
  • Мнения: 364
Човекът е уморен най-вероятно, цялата отговорност за финансите е на негов гръб, това е нещо сериозно и изтощава повече отколкото си мислим. Звучи и ми изглежда точно като емоционално прегорял. Какъв е по характер по принцип? Откога е това поведение? Може ли да си позволи по-дълга почивка? Един месец, например, само със семейството?

# 6
  • София
  • Мнения: 4 349
Направо е ясно накъде ще "завие " и тази тема.....


На ляво или на дясно  newsm78 newsm78

# 7
  • Мнения: 1 464
Не разговаряме помежду си, не играе с децата(дори вечер като се прибере те са по креватите нахранени, изкъпани, той не отива да ги види)Мина родителската среща на големия, не попита нищо, чакал аз да му кажа какво е станало.Дори боклука не изхвърля вкъщи, за дома се грижа изцяло аз.Не излизаме никъде, защото вечно е изморен или зает.Изпадаме в кризи често, говорим си, обещания, но всичко се променя за ден-два.В същото време говори колко ме обича, как децата са целия му живот, най-важни сме ние...
Не знам накъде, дали, как...

Същата скапана история, само дето детето е едно, не две(слава Богу)!
Това, което го удебелих, си мисля че е най-големия проблем.На мен специално ми писна от обещания и "промени" за ден-два.Така си циклех и си чаках промяната 5 години.После осъзнах, че това са само думи и ценностната ни система е много различна.Ако за някой семейството е "бачкам, изкарвам пари, т.е. освободен съм от всички останали неща в семейството", то тогава този човек не е за мен.Май отговорих и на последния въпрос-"Не знам накъде, дали, как..."

# 8
  • София
  • Мнения: 1 555
Не мога да дам съвет, но ме интересуват мненията по въпроса.

Rumito - дано да намериш правилния път.  Peace

# 9
  • София
  • Мнения: 12 554
Прочитайки тази тема, се сетих веднага за една друга, в която голям процент от списващите твърдяха, че е напълно нормално жената да се грижи сама за домакинството, а мъжът й за парите т.е само за материалното.
И в този контекст - защо ви учудва поведението на съпруга на Руми?

А самата авторка лично аз бих посъветвала да се опита да не е финансово зависима от мъжа си. Дали ще продължава да го търпи, си е нейна работа.

Вероятно е твърде късно за този съвет, но в случаите, когато единият партньор е финансово и материално зависим от другия, така се получава. В допълнение с фразата - Ти какво искаш, нали те гледам? Sick

# 10
  • Мнения: X
Прочитайки тази тема, се сетих веднага за една друга, в която голям процент от списващите твърдяха, че е напълно нормално жената да се грижи сама за домакинството, а мъжът й за парите т.е само за материалното.
И в този контекст - защо ви учудва поведението на съпруга на Руми?
При така описаните отношения изобщо не ме учудва.
И всъщност смятам, че проблема изобщо не е в парите.
Той може да е започнал да се държи по начин:"Аз нося парите, не ме закачай вече за нищо!" , но за това има друга причина.....

# 11
  • Мнения: 448
В момента не работя.Сега приеха малкия ни син в градина и от понеделник тръгва.Надявам се всичко там да е наред, за да мога да се върна на работа.Въпреки, че не виждам какво ще се промени във взаимоотношенията ни.Дори се притеснявам, че ще стане още по-сложно.
Мъжа ми е работохолик.Винаги е бил.Но в началото на връзката ни намираше време за мен.Малкия когато се роди нещата станаха по-прекрасни и от самото начало на връзката ни.Но не мога да раждам деца всяка година, за да бъде всичко наред, нали?!Това в кръга на майтапа.
Краси* точно това му казах снощи.Аз когато искам нещо се боря да го получа.Щом съм готова да се откажа значи не го желая истински.Казах му, че не може основния живот да е работата, а ние да сме допълнителни парчета към него.
Почивка за месец ми звучи повече от абсурдно!Моля му се да почива в неделя.Веднъж годишно почива за морето и пак е относително, защото понякога аз отивам с децата, а той идва за няколко дни от целия период.
Какъв човек е...добродушен, затворен, градивен, пасивен в отношенията с хората...
Yulichkaтака сме от 5-6 години от общо 11 годишен брак.
Дано отговорих на всички въпроси и благодаря за куража!

# 12
  • Мнения: 1 464
Прочитайки тази тема, се сетих веднага за една друга, в която голям процент от списващите твърдяха, че е напълно нормално жената да се грижи сама за домакинството, а мъжът й за парите т.е само за материалното.
И в този контекст - защо ви учудва поведението на съпруга на Руми?


Нана
, не е въпроса в домакинството.Поне за мен.Все ми е тая дали ще мие чиниите, пода и тоалетната.Това не ми тежи.Няма да ми тежи и само аз да го правя, пък и на работа да ходя.Тежи ми, че на думите по телефона "Тати, айде идвай си да си играем","Тати, ти пак си на работа","Тати, ела при мен", от другата страна се чува  само "Не мога.На работа съм."Сега например детето не го е виждало от неделя, защото всеки ден, когато се прибира, ние спим.Сутрин, когато излиза, детето пак спи.Ама няма въпрос "Какво прави детето в градината?Как е?", или нещо поне.Не.Щом работи, значи той е дал своята част от уговорката, наречена "семейство".И да добавя, че не той ме издържа, но дори и да ме издържаше, едва ли бих приела това положение за нормално.

# 13
  • София
  • Мнения: 12 554
Дори да не ти тежи във физическия смисъл на думата, на мен пък лично би ми тежало, ако съпругът ми не си премества дебелия задник да измие чиниите примерно, защото работел. Ами какво от това, че работи. Всеки един от нас работи. Дали ще е вкъщи или в офис - това какво значение има?

А пък за децата - за този тип мъже те са притурка към майката. Тоест нейно задължение. Не негово. Той се счита за длъжен да осигури храната, платените сметки и дрехите, останалото си е нейна работа. И това за съжаление се подклажда и подхранва от много съпруги, които го позволяват, като считат, че съпругът е този, който трябва да изхранва семейството.

За мен оттам идва проблемът. Но пък аз съм башка луда.

# 14
  • Мнения: 448
На мен също не ми тежат нито грижите за дома, нито за децата.Бих го правила всеки ден с удоволствие, ако знаех че вечерта Той ще си дойде да ме прегърне, да поговорим, да спорим дори, да се смеем, любим и т.н.Но цял ден съм го чакала, за да си легне на дивана пред ТВ-то и мълчи, после да заспи спокоен, а аз да се въртя и питам какво не е наред, защо пак?

Общи условия

Активация на акаунт