Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 20

Напротив, ангажира много хора, защото се лекува и рак...и много родители на деца с аутизъм, близки на онкоболни, биха и залагат много надежда...

Така че, ангажира много хора, така или иначе се говори, анонимни лекари пишат много завладяващо, но и обвиняват родителите в лошо родителство и дори повече, ако повярват.., затова е важно да се говори открито, не закрито и анонимно...

Няма за какво да спорим...
Въпроса е отворен вече и не се ограничава в затворените групи само, защото засяга много хора..., така че открития дебат е важен...
защото темата не в въпрос на субективно мнение- кой какво мисли за този и онзи цвят...
а касае здраве, човешко благополучие и човешки живот...включително детски..., затова не е затворен..

И не на последно място: Случайно ли е забранен в Щатите, Канада, европейски страни..., толкова ли не мислят здравните служби за здравето и благополучието на нацията си, на онкоболните, на децата и възрастните с аутизъм...и държат да останат неизлекувани..
случайно ли са забранени там, а в България е достъпно..

ако не е станала грешка и по погрешка да са го забранили американци, кандаци....и не е случайно, то значи е сериозно...и как може да навреди, какви са опасностите.., значи тогава, че трябва да се забрани и тук...

Кери Ривера сама си противоречи в случая, защото нейният протокол е по същество чист ДАН
протокол, но с добавен MMS Изгледай клиповете на Блейлок, няма да те заболи нищо от това,
отнема към един час - има смисъл, поне да занеш от какво точно се разграничаваш

svinia007,
Ще изгледам клиповете, въпреки че се съмнявам, че ще променя нещо по отношение на нашето дете. Със сигурност различните добавки помагат на някои деца, също и диетата на такива с алергия, но опитът ми  е показал, че в конкретния случай с нашето съм била права. Най-важното за нас с баща му беше и си остава личната ангажираност с развитието му. 

Кезая,
Участвала съм в немалко диспути и сигурно бих го направила преди пет години. Сега не мога да го направя физически. Бих, въпреки, че контактите ми с много хипохондрици и други лесно внушаеми хора са ме убедили в  безсмислието им. Лично аз, с пистолет, допрян до слепоочието ми, не бих се съгласила някой да даде този разтвор на нашето дете. Извинявам се, ако пак засягам нечии чувства.

Всички родители са лично ангажирани с развитието на децата си. За съжаление всеки се ангажира по различен начин поради различните проблеми на децата и това, което работи за едно дете, не работи за друго, а всеки търси своя метод на ангажираност.



Относно това ти изречение. Идеята на диетата няма нищо общо с алергия на детето към тези продукти. Може би се обърка като го написа, но за всеки случай го уточнявам за да не става объркване.

Катина,
винаги знаеш, как да провокираш някого да си каже точно това, което мисли, а го е завоалирал. Личната ангажираност има различни начини на проявяване и различни степени. Знаеш, че бащата е личен асистент на детето. Освен това в момента той надгражда професионалната си квалификация специално в областта на аутизма. Някога ще кажа какъв е резултатът, но предполагам ти си влизала в неговата страница mark.all.bg на която той споделя част от нещата, които прави за обучението на детето. За моята ангажираност няма да говоря.

А за диетата имах предвид непоносимостта към глутен и/или казеин. 

Ами честито тогава на Марк 

Имах предвид обаче, че много деца не могат въпреки ангажираността на родителите да постигнат дори и задоволителни резултати по стандартния начин и търсят алтернативи с различни добавки. И ти търсиш алтернативи и това, че кефира е вашето решение, за други деца само кефир не е достатъчен, а пробват и други начини.

Аз се интересувам от всичко по малко. Нямам достатъчно информация за ММС - да не кажа почти никаква, но то е защото нямам интерес да я проуча. Оказа се, че нямам и достатъчно информация за диетата и ДАН лечението, защото правя сравнение с информацията, която трупат и използват други родители. Доскоро си мислех, че доста поназнайвам за стандартните методи тип страницата на Марк, която изобщо не би ми свършила работа за проблемите на моето дете, защото методите които той ползва ги ползвах във възраста 4-5 год. на моето. Сега разбирам, че имам още много да уча за психологията на подрастващите, за възпитанието, за толератностаа, за общуването и изобщо все нови за мен неща. Демек нищо не знам, но ще намеря начин да го науча. За съжаление това, което трябва да науча не се преподава никъде, а се учи в движение като се използва като основа личното възпитание и вярвания на родителя.

Нали ми следиш мисълта - всички сме ангажирани според различните типове проблеми, които изскачат на дневен ред при децата. Приоритетите се променят, защото дефицитите са от различен характер и в зависимост от това какъв тип проблем ще решаваме и такъв тип ангажираност се изисква към даден момент.

За съжаление в милата ни родина законите се променят или след наложена практическа ситуация или под натиска на ЕС.

Мами, дайте ми съвет:
Отивам да взема Хриси от ДГ и когато трябваше да й облека якето, легна на пода.Обадих се на баща й по GSM-a/който чака в колата пред ДГ/ да ми помогне, но ми отказа. И така сигурно чаках 20 минути в убеждаване, молене и изчакване.Пробвах, че уж си тръгвам без нея, но тя започна да плаче като продължаваше да лежи.Накрая детската учителка дойде и ми помогна да се изправи и да си тръгнем.Без малко да излезе по домашните пантофи.Направо блокирах.И това не ми е за първи път.За капак баща й започна да ме мъмри, как не мога да се справя с 4-годишно дете.
В магазина, докато платя с дебитната карта пак чаках 10 минути.Все бързаме да се приберем и нямах пари в брой.
Направо ми дойде в повече тези дни...

Изшпакловаш я от пода, вдигаш и притискаш към тялото си. Сякаш я гушкаш, ама притискаш гръдния и кош към своя. Прилагаш продължителен постоянен натиск притискайки я към тялото си. Говориш и успокоително и ако се наложи си тръгвате по пантофи. Детето е 4 годишно - можеш да я пренесеш до колата. Не се разправяй с баща и- ти си там - ти се справи със ситуацията.

Обяснявам ти веднага защо точно това ти предлагам - това е метод, който е открила Темпъл Грандин и и даже машина е изобретила - наричайки я уред за притискане. Ти импровизираш като прилагаш с тялото си това притискане. Гледай филма, ако си го пропуснала.

Преди два дни се запознах с едно три годишно детенце с аутизъм. Изпадна в подобна криза и родителите - още уплашени тъкмо разбрали за диагнозата се панираха и почти разплакаха. Успокоих го точно така - говоря за непознато детенце. Не можаха да повярват колко бързо стана и как се укроти за дълго време.

Да я пренесеш е вариант 1. Шоколадово бонбонче в джоба или сокче е вариант 2. Вариант 3 е да си лошата вкъщи и после да и забраниш нещо любимо, така че да не го прави пак.

Не трябва да викаш друг човек на помощ и не трябва да изглеждаш слаба и двоумяща се, иначе тези номера ще ти ги върти до безркай. Питай мен да видиш 3 години падах в тоя капан.

При мен строгият тон действа в 80% от случаите. В останалите или оставям да му мине или гушкам, както Катина спомена. А гледайки филма разбрах защо Гого толкова много обича гушкането. Понякога ми идва в повече, защото от 19.30 до 23 часа е нонстоп гушкане. В добавка и брат му, който го имитира, за да изиска грижи Идва ми в повече

n_alex76,
за какво става дума - просто лягане на пода и отказ да стане или в съпровод с крещене, ритане и т.н.?

Това щях да предложа и аз. думи и убеждения не могат да помогнат когато детето е зациклило. Почнеш ли да убеждаваш и говориш може да стане по ошо.  Просто я вдигаш, гушкаш завиваш с якето си , не правиш нищо повече което да я дразни ... само й шепнеш колко много я обичаш, така я носиш до колата, после в къщи. От там се правиш че не си спомняш какво се е случило. Моят син се стресираше допълнително ако му се напомни за срива , който е имал.

Подкрепям момичетата. Вариантът с опити да я успокоиш с думи само е удължило агонията. Ако имаш време, няма много публика и не ти пука кой какво мисли просто стоиш и чакаш да отмине кризата , като внимаваш да не се нарани ако рита и се блъска в мебели или се търкаля по земята. В детската градина почти няма как да стане това, защото има много зрители и се чувстваш длъжен да " се представиш " пред околните като загрижен родител. Много малко хора могат да разберат , че игнорирането е основен подход в такива случаи. Така че както са обяснили я хващаш и я изнасяш по възможно най- бързия начин и в колата се успокоявайте, но пак безмълвно. Бих ти препоръчала да я гушваш откъм гърба, като внимателно кръстосваш ръчичките и пред гърдите и, за да се почувства защитена в тази ембрионална поза и второ за да избегнеш наранявания. Иначе ако  е към теб може да те удари с ръце, да те рита , а може и себе си да нарани.
Относно хората , които се опитват да те обвинят в несправяне... - баби, татковци и т.н "знаещи" .. Признаваш си с наведена глава, колко си некадърна и неопитна , връчваш им детето и ги молиш най-смирено да ти покажат и научат ..  
И последно, като виждаш колко хора се юрнахме да те съветваме... най-малкото можеш да си направиш извода колко често се случва и че е напълно преодолимо , така че не изпадай моля те в паника. Изглежда по-страшно отколкото е , а "дяволът не е толкова черен'.  

n_alex76, извинявам се, ако се включвам неподготвен, но това е защото много рядко чета нещо във форума. За твоето дете не знам почти нищо, но бих желал да дам някои примерни идеи, по които може да се разсъждава. Те по принцип са верни като цяло за децата с ГРР, но може да не отговарят на действителната ситуация при теб или при друго дете.

Първо, трябва да се направи разграничение между епизод и модел. Епизодът е нещо, което се случва един единствен път или през големи интервали от време, без взаимовръзка между тези сривове (ако се касае за срив). Моделът пък е нещо, което се повтаря при едни и същи или близки обстоятелства.

Епизодични сривове при дете с ГРР (пък и при деца в норма, когато са много малки) могат да се наблюдават например ако едно дете по принцип владее сравнително добре поведението си, но понякога, когато обстановката е твърде притискаща (напр. изключително силен шум, множество викове на деца в затворено помещение, преумора и др.) детето реагира остро - срива се. Моделът е нещо, което детето прави винаги или почти винаги в дадена ситуация (напр. наближава време за тръгване към определно място и детето "включва" хиперреактивното си поведение).

Второто разграничение е между т.нар. тантрум и мелтдаун. И двете са сривни състояния - детето пада на земята, започва да се въргаля, да рита, да плаче, удря, вика и т.н. Принципно тантрумът се приема за по-лекото от двете, тъй като при него детето, паралелно с поведението си отчита и дали елементите на външната система се променят, вследствие от това му поведение. Казано по-просто детето следи, дали от неговия срив има ефект върху хората, за които е предназначен тантрума. В състояние на тантрум детето само изглежда абсолютно неконтролируемо. В действителност то внимава "да не се нарани прекалено" и усилва или отслабва изблика съобразно реакцията на зрителите. Мелтдаунът е по-опасен за самото дете, защото в това състояние, то наистина изключва външните фактори. Изцяло се поглъща от себе си и собствените си нужди, усещания и емоции в този момент. Това автоматично означава, че в такова състояние то може сериозно да пострада.

Какво може да се направи? Първо - да се определи дали детето прави нещата епизодично, или това е изработен вече от него модел на поведение. Ако е епизод - могат да се търсят причините в силно притискащата среда в точно този случай. Ако е модел обаче, трябва да се направи разграничението между тантрум и мелтдаун. Търсете "скритите" погледи (включително и с периферно зрение), по които може да отгатнете, че това е тантрум. В случай, че е тантрум, трябва да си отговорите на въпроса: "Какво иска да ми съобщи детето?" Тук идва и въпросът за способността на детето да съобщава. Наличието на реч е само едно от условията за функционалното използване на речта. С други думи, ако едно дете може да посочва предмети и да ги назовава, може да отговаря с 1-2 думи на поставен (по-лесен) въпрос, това не означава, че детето е достигнало нивото на функционална употреба на речта. Казано по-просто, детето не се е научило още как да използва речта за свои собствени нужди. Не зная какво е нивото на речта при вас, но има и друго. Децата с ГРР изявяват по-силна тенденция да задържат и обработват входящите емоции на емоционално ниво. Пътят на входящите емоции минава през центрове в мозъка, които обработват преживяването емоционално, и чак когато мозъкът се убеди, че няма опасност, тези сигнали биват препращани към когнитивните центрове, където могат да бъдат съобразени с по-висшите умения - съвест, морал, възпитание и т.н. Казано иначе, детето може и да може да сподели защо прави дадено нещо, но в случай че е спокойно. Когато е в състояние на неконтролируем прилив на емоции, обработката на тези емоции остава на емоционално ниво и съответно детето реагира по единствения възможен начин. Способността за контрол на емоциите по правило е по-лесна за децата в норма, но е възможна и при тези с ГРР (или други разстройства и увреждания), ако са психически по-израснали.

Какво може да се направи? Първото нещо, както казват и други във форума, е детето да се остави за малко на спокойствие (било гушнато, било както е на земята), за да се осигури технологично време за преноса на входящите сигнали от центровете на емоцията към когнитивните центрове, които в отговор да упражнят обратния контрол. Дълбокото притискане, за което споменават и други по-горе, също работи. При нещо, вследствие на понижена способност на мозъка "да слуша вътрешните органи и системи", човекът с ГРР се чувства по-добре, когато е силно притиснат. Дълбокото притискане упражнява допълнителен натиск върху всички органи, мускули, кръвоносни съдове, стави и т.н. и ги кара да изпращат "по-ясни сигнали" към мозъка. Вследствие на тези "по-ясни сигнали", мозъкът се успокоява, че с тялото всичко е наред и спира да секретира химически вещества, предизвикващи тревожност. Всъщност за човека в норма това е естествен процес и затова хората не могат обикновено да чуят сърцето си, да усетят стомаха или дробовете си. Просто когато всичко е наред с вътрешните органи, мозъкът е в състояние на спокойствие, но това не означава, че не ги чува. Чува ги, но не подава алармиращи сигнали. От тази гледна точна гушкането е полезно, но то трябва да бъде не само външно обгръщащо, но и дълбоко притискащо. Въпреки това, аз мисля, че тази техника на дълбоко притискане действа в случаите, когато човек е относително спокоен. Да, той може да редуцира нивата на тревожност (както описва Темпъл Грандин) в една фаза "преди кризата". Както астматикът използва инхалатора преди да е получил пристъп. Когато вече сме стигнали до тантрум или мелтдаун, положението е по-сериозно. Всъщност е възможно и насилственото откъсване на детето, съчетано с бързо успокояване. Тази техника се нарича отвличане на вниманието. Възможно е, но това действа само за момента. При следващия случай, детето отново ще изпадне в тантрум. Имайте предвид, че участвайки по един и същи начин в "сценария" на тантрума, вие получавате роля във филм, режисиран от вашето дете. Бързам да кажа, че това в никакъв случай не е нещо лошо. Детето ви в никакъв случай не е някакъв зъл гений, който се опитва да ви манипулира. Простото обяснение е, че иска да ви каже нещо, а това че го прави чрез свличане на земята е защото това е неговата първична система за комуникация - така му е най-лесно. Представете си, че знаете 1000 думи на английски и отидете на екскурзия в Лондон. Поръчвате си сладолед, питате къде е тоалетната. Вечерта, обаче минавате през тъмен квартал и шайка бандюги ви нападат с явното намерение да ви оберат, пребият или нещо по-лошо. Как ще реагирате? Ще викате ли на английски? Съмнявам се. Същото е и при децата с ГРР. Тяхната първична система за комуникация е емоционалната, картинната(невербалната). Езикът за тях е вторично образувание - нещо, с което не са толкова свикнали и не се чувстват в свои води, не могат да предадат онази пълнота на изказа, която биха постигнали чрез викане, тропане и прочее.

И сега - пак на въпроса. Ако е мелтдаун - само отделяне насила и успокояване или оставяне на спокойствие на земята (по възможност отстраняване на стресиращи фактори, като напр. загрижени учителки и други родители, които вкупом се опитват да го успокоят, всеки по свой начин, но почти едновременно), докато емоцията започне да затихва. Ако е тантрум - както прецените, но се опитайте да направите изводите си за следващия път. Тантрумът има предистория. Нещо се случва преди него, детето се хвърля на земята, нещо се случва след него. Независимо дали ще се справите със средната част, трябва да помислите две важни неща: Какво детето иска да ми съобщи, но не може, за това, което се е случило или предстои според него да се случи? Как да реагирам при следващия тантрум, за да може то, наблюдавайки реакциите ми, да разбере, че съобщението му е било чуто.

Не искам да бъда лош пророк, но тантрумите за мен са следствие от човешко поведение около детето. Ако ги прави, когато сте на разходка само двамата, вероятно детето има възражения спрямо вас - карате го да прави нещо, което никак не му харесва или пък не изпълнявате нещо, което то силно желае. Прибирането от център, градина, училище е съвсем различна работа.

Тук тантрумът се проектира в 2 посоки - Искам да съобщя, че начинът по който прекарах деня не ми харесва. или Искам да съобщя, че досега ми харесваше, но това, което предстои не ми харесва.

Моят съвет е да се вглеждаш повече в себе си и особено в хората, около теб(семейство, приятели, познати, но и учители/учителки, възпитатели и т.н.). Там може би ще откриеш и отговори на други въпроси. Желая ви успех!