Дискриминационни или не, критериите за прием в първи клас?!

Записвам се! Много ме интересува темата...

Ако не се лъжа въпросът за такъв изпит беше обсъждан за въвеждане, но не в смисъла, който влага авторката. Ако е готово детето - постъпва в първи клас, ако не е - .... (според сегашните нормативи има право да се отложи постъпването с една година).

Всякакъв друг изпит на тази възраст за мен би бил дискриминация, защото децата се развиват с различни темпове.

Айнщайн е бил смятан от своите учители за посредствен, дори глупав, ученик до една доста напреднала ученическа възраст.

Дефинирай "елитно" или ми посочи дефиниция в просветния закон, че да го ползваме това понятие.
Критерия за местоживеене е основен (според мен). Това, че някое училище и набедено за "елитно" не трябва да лишава децата живеещи в района му (има административно деление на София) от възможността да се обучават в него. Критериите брат, сестра, месторабота и всичко останало трябва да имат определена "тежест".
119-то са направили точкова система и според мен сравнително добре са определили тежестта на критериите (въпреки, че мен не ме устройва).
За подготвеността на децата ще се направя, че не съм го прочела.......ако някой има изисквания за средата, държавното училище не е правилното място, на което да се търси.

Поредната тема по въпроса 
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=658084.0
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=657317.0
сигурно има и още...

Иначе, мнението ми съвпада с това на vesi1

След опита ми с големия ми син имам изисквания за адекватност на учителя......нищо друго!
Иначе арт уменията могат много добре да се развиват извън училищната среда (за основен курс говоря), даже е за препоръчване.

arliz не се обиждай,но си поредната майка, която си мисли, че нейното отроче е малък гений и че трябва да има изпити за прием в първи клас, които то ще вземе с максимален брой точки. Другите деца кучета ги яли.
Критериите са навсякъде еднакви.Местоживеене, братя и сестри в същото училище, месторабота на родителите.

 Мисля като don domat.
 Искам добра среда за децата си,то,кой ли не иска. Но стерилна среда от идеални деца,и 2-3 болни за разкош/успокояване на съвестта-замисляте ли се,какво поколение отглеждаме така?!

Първо да се извиня, че съм пуснала тема, която вече е обсъждана, но тъй като темите не са обсъждани от май 2012, а въпросът отново е доста актуален в медийното пространство, си позволих да пусна нова.
И не, не се обиждам don domat. Истината е, че съм много далече от мисълта, че синът ми е гений, даже напротив, коставеше ми ежедневна работа за дълъг период от време, за да го науча да чете, да пише и т.н. И това не е продиктувано от някаква свръх болна амбиция, просто детето искаше да чете и пише и непрекъснато ми задава въпроси. Мисля че, всяко дете в тази възраст водено от любопитство иска да научи куп неща.   
И до, forttuna, напълно съм съгласна с теб, децата се развиват различно, но вече десет години работя с деца и практиката ми показва, че с всяко дете, с което се работи допълнително, напредва и се развива с по-бързи темпове.
А, да дефинирам "елитно" училище, лично за мен, това е училище, което се е наложило, като едно от най-желаните, децата изкарват високи оценки на външни оценявания, преподавателският екип се задържа на работа години наред и т.н. Позволявам си да се доверя на мнението на познати, чиито деца са там, а и също на многобройните родители пишещи тук.
По повод на средата, ако децата са подбрани чрез такъв ясен критерии, като способности и умения, средата неминуемо би била на високо ниво. Имам опит с частното образование и съм си изградила мнение по въпроса за средата - била съм и от двете страни - и учител, и родител.
Не искам да споря и да обиждам никого. Уважавам мнението на всички Ви и си вадя своите заключения. Благодаря Ви, че се включвате.

Веднага се сещам за едно училище, в което:
" Подборната процедура на кандидатите за I клас се провежда от комисия, която се състои от специалисти педагози, психолози и педиатри.
   Подборната процедура цели измерване равнището на развитие на познавателните способности и на творческото мислене на кандидатите, на техните психомоторни качества и невербалните характеристики на интелекта им.... и т. н."
Иначе смятам критерии като местоживеене в близост до училището и брат ( сестра) в същото училище за съвсем адекватни. Представи си, че живееш на 20 метра от училище, а трябва да водиш детето си в другия край на града. Или пък двете деца да учат в училища на половин час път едно от друго.

arliz, нали си даваш сметка, че ако едно училище си върши работата или поне я върши малко по-добре от други, това не му дава специален статут и оттам правото да провежда изпити за подбор? При това положение единственото, което му остава, за да се справи с наплива, е да въведе критерии за прием. Каквито и да са те, няма как да удовлетворят всички.

Това не е ясен критерии. Способности и умения за какво в първи клас? В ДОИ фигурират тези изисквания за първи клас, но те не се оценяват. Не може (а според мен не е и редно) да се извършва подбор на подобен принцип в държавните у-ща.
Някои от частните правят подобен подбор, но не мога да си представя държавно у-ще да върне някое дете и да заяви, че не може да обучава това дете (или че не би се вписало в средата му).
С най-добри чувства към желанието ти да се разделят децата съгласно уменията им, но нека това се случва след 4-ти клас (то и така става де), не като бившата класна на сина ми - разделила класа на три редици: на умните, по-малко умните и тъпите и прави съревнования между редиците

- Кой работи с тези деца? Аз за тази работа не ставам, не поради липса на знания, а поради липса на подход и знания за методи на преподаване.
Истината е, че всеки се спасява поединично.

Живея на 100м. от училището, което съм избрала за сина ми. Само за две седмици от началото на кампанията за записване в първи клас, бройката на кандидатстващите деца в същото училище е над 150. Не ми се мисли по-нататък желаещите колко ще станат. Трябва да има критерии за прием и изброените от теб са най-приемливи.
Естествено, че ще имаме предимство по местоживеене пред тези от другите квартали и ще се възползваме от него.

    Може да е спам, но моля те, разкажи повече. Ако вече си писала по тази тема, подскажи ми къде да прочета.

Ще си позволя да използвам по-горе казаните думи от don domat , но по повод на гореказаното - децата, които нямат късмета да живеят в района на училището, кучета ги яли, така ли. Единствено мога благородно да завиждам на късмета на децата, които живеят в района на така желаните училища. Аз съм съгласна да пътувам с детето си и един час, ако се налага, за да му осигуря качествено образование. Аз също съм била ученичка, и съм учила на 30 мин. разстояние от дома си. Но родителите ми още тогава, преди близо 25 години са преценили, че кварталното училище в нашия квартал,не дава качествено образование.
И, да, няма как всички да са удовлетворени - такъв е живота.