Молба за помощ...

За коя болница става въпрос. Не мога да повярвам, че майка ти купува консумативи и лекарства  и то не инцидентно, а в продължение на месец. Този матрак , който майка ти е поръчала, ще го поеме ли касата ?

Не знам какво е поръчала майка ти, но ето това и трябва

Написала съм в първия си пост за къде става дума: болницата на Пещерско шосе. Освен че си купува всичко, и всеки нехае, гъмжи и от хлебарки и постоянно се налага да пръска, че лазели и по чаршафите

 И на това ако му се вика европейска държава, значи аз съм Господ  Джули Направо нямам думи за здравеопазването, а не само трябва да стискате зъби и да търпите удар след удар от нашата държавица  . Дано баща ти се оправи  и скоро да е сред Вас 

Нещо такова се получава, за баща ми не знам, но майка ми ще излезне от тази болница със сигурност по болна - и психически и физически...

Побутвам темата ако все още има желаещи да помогнат. Временно изписват баща ми за домашно лечение, но проблемът е, че е необходимо специално легло за инвалиди, което разбира се не се полага по никакви социални пътеки, а цената му вече е непосилна за нас, с борчове доживот сме...Благодаря предварително на всички, които ще се отзоват!

Благодаря на отзовалите се, макар темата отдавна да е в забвение! Благодаря ти, Майче!

Julia, пиши от време на време какво е състоянието на баща ти.  Надявам се нещата да се развиват в правилната посока!   

мишки, благодаря, че се интересуваш, но за съжаление няма какво да се каже, тъжна картинка е всичко, и макар да минаха 5 месеца, и да се твърди, че времето лекува, още не мога да асимилирам случилото се и да повярвам, че е истина. Баща ми е жив, за всеобща почуда, но е като мумифициран, кожа и кости.

Няма сили да яде, да прави каквато и да била рехабилитация..още месец е на домашно лечение, от седмица вдига постоянно 40 градуса, не могат да разберат какво се случва, но според мен организма му е цялостно изтощен и получава възпаление от всичко..

Във вкъщи се грижи за него майка ми, която също е зле със здравето, както писах и преди, но за съжаление сега тя не може да се лекува:(
Тотално е зависим, тя му сменя памперсите, изпуска се, маже му раните, едното желязо от крака му е изкочило по време на една рехабилитация, лекарите казали, че не пречи така да си остане

Проблемът сега е, че е време да заминат пак за Пловдив, за да се махнат железата от краката, но от болницата казали, че ако се окаже, че не са му зараснали костите, го връщат обратно - разбира се, всичко за наша сметка. Родителите ми живеят в малък град, в който дори няма линейка и сега сме в чудене как да го пренесем в Пловдив и то да не е напразно - в противен случай трябва да заплатим отиване - връщане-отиване, а един курс е над 100 лв.

Губя надежда. Много мъка, много грижи, най-накрая ще загубя и двамата, но май първо майка ми, понеже е съсипана, а нямаме възможност за частна клиника или рехабилитатор. Ужасно е да си в безизходица, и то за най-близките си