Рилаксче,
Наготвих ти и изпратих един младеж да ти докара храната.
Наготвих ти и изпратих един младеж да ти докара храната.
- Публикувана: 28 март 2013, 14:52 ч.
- Последно мнение: 13 апр. 2013, 20:06 ч.
Re: Огледален свят/Нарекох те Фериха/ по БТВ ~ тема 61~
На финала, нещо като за финал, но само на поредната тема на сериала, защото нищо не свършва сега и тук. 
Този път бях решила да намеря някаква препратка усетена, открита от историята ни, от любовта и живота на героите ни с природата около нас, с времето й, което така красноречиво ни казва, че всичко е възможно...но когато приемаш всичко възможно да се случи, трябва да си готов и когато се случи.
Предполагам това е мечтата на всеки зрител бил с тях, радвал се с тях, плакал с тях, обичал с тях...мечтал с тях...
Но ето, че независимо от финала им,
независимо от всичко ние продължаваме да сме с тях, да сме с историята на сериала...замисляли ли сте се защо?
Тази притча- за трите кедрови дървета ме наведе над подобни мисли за тях...защото дори и нещастен финалът на ФЕМИР, приказката за тях, приказката ФЕМИР се превърна в стожер на любовта им...
в символ на тържеството "ЛЮБОВ"!!!
Виртуалът замислен като нещо простичко се оказва далеч по-сложно...отделяме време за темата, за срещи които очакваме да са едни, но измежду тях се прокрадват сенки, но сянката винаги е отзад, нека я оставим и сега там където й е мястото...назад от новите поводи да се усмихваме, да се забавляваме, да се радваме и тъжим, да сме с нашата приказка ФЕМИР и компаниятя която тя събира в темата!
Този път бях решила да намеря някаква препратка усетена, открита от историята ни, от любовта и живота на героите ни с природата около нас, с времето й, което така красноречиво ни казва, че всичко е възможно...но когато приемаш всичко възможно да се случи, трябва да си готов и когато се случи.
"Колкото по-високо е дървото, толкова по-силно го брули вятърът."
Да, високото дърво първо се докосва до слънчевите лъчи,
но и първо поема порива на стихията на урагана...
Мислих си за Емир и Фериха, като за две високи дървета сред останалите около тях...
най-напред в собствените им семейства и след това с всички останали до тях...
Да, веднъж познали любовта си, преминали през трудности в борбата си за нея,
те просто израснаха...над самите себе си, над семействата си, над приятелите си дори...
Над предразсъдъците, рамките, калъпите...
на хората, на средата, на обществото...
Имаха своята приказка, имаха своята любов и мечтата си за нея и тях двамата!
Докосна ги слънцето, погали ги с топлината и светлината си,
но и не ги пощади при поредната ураганна буря за тях...
Да, високото дърво първо се докосва до слънчевите лъчи,
но и първо поема порива на стихията на урагана...
Мислих си за Емир и Фериха, като за две високи дървета сред останалите около тях...
най-напред в собствените им семейства и след това с всички останали до тях...
Да, веднъж познали любовта си, преминали през трудности в борбата си за нея,
те просто израснаха...над самите себе си, над семействата си, над приятелите си дори...
Над предразсъдъците, рамките, калъпите...
на хората, на средата, на обществото...
Имаха своята приказка, имаха своята любов и мечтата си за нея и тях двамата!
Докосна ги слънцето, погали ги с топлината и светлината си,
но и не ги пощади при поредната ураганна буря за тях...
И нещо за нас зрителите, феновете им, на тях, на сериала изобщо...
Приказка за сбъдването на мечтите...
Приказка за сбъдването на мечтите...
Скрит текст:
Притча за трите кедрови дървета - приказка за сбъдването на мечтите
Една древна легенда разказва, как някога в прекрасните гори на Ливан се родили три кедрови дървета. Кедрите растат много много бавно, затова и тези три дървета прекарали векове наред в размисли за живота и смъртта, за природата и човечеството...
Те видели, как на Ливанската земя дошли пратениците на цар Соломон и как след това в битките с асирийците тази земя била напоена с кръв. Те станали свидетели, как застават лице срещу лице заклети врагове - Иезавел и пророк Илия. По тяхно време била измислена азбуката. А животът продължавал, дните се изнизвали така, както преминаващите покрай тях кервани, натоварени с пъстри шарени платове...
Един ден трите кедъра решили да си поговорят за бъдещето и мечтите си.
- След всичко, което видях досега - казал първият - аз искам да се превърна в трон, в който да седи най-могъщият цар на земята!
- А аз искам да стана част от нещо такова, което ще успее навеки да преобрази Злото в Добро! - казал вторият кедър.
- Моето желание пък е - добавил третият, - всеки път, щом ме погледнат хората, да си спомнят за Бога...
Изнизали се още много години. И един ден най-после в гората се появили дървосекачи. Те отсекли кедровите дървета и ги нарязали на дървен материал. Всеки кедър до тогава си имал своето заветно желание. Но реалността не винаги се съобразява с онова, за което си мечтаем...
Така, от първото кедрово дърво направили обор, а от остатъците на дървесината му сковали малка ясла.
От второто дърво сглобили груба селска маса, която по-късно продали на търговеца на мебели.
Дървата от третото дърво не успели да продадат. Нарязали ги на дъски и ги оставили на съхранение в склада, намиращ се в близкия град.
Кедровите дървета горчиво роптаели срещу сполетялата ги съдба:
- Нашата дървесина беше толкова хубава, а никой не й намери достойно приложение... - оплаквали се те.
Времето продължавало да си минава. Веднъж, в една звездна нощ, някаква семейна двойка, търсейки си подслон до сутринта, решила да пренощува в обора, построен от дървесината на първия кедър. Жената била пред раждане. В онази нощ тя родила сина си и го сложила в яслата, върху мекото сено... И в същия миг кедърът разбрал, че мечтата му се е сбъднала:
Той послужил за опора на най-великия Цар на Земята!
След години, в един скромен селски дом, край масата, скована от дървесината на второто кедрово дърво, седнали хора. Преди да започнат да се хранят, един от тях произнесъл няколко думи пред хляба и виното, които били на масата... И тогава вторият кедър разбрал:
В същия миг той е послужил за опора не само на чашата с вино и чинията с хляба, но и на съюза между Човека и Божеството!
На следващия ден от две дъски, рендосани от третото кедрово дърво, сковали кръст. След няколко часа довели някакъв човек, целият покрит с рани и го забили с гвоздеи върху кръста... Виждайки какво се случва, третият кедър се ужасил от своята участ и започнал да проклина жестоката си съдба. Но не минали и три дни и той разбрал онова, което му била приготвила съдбата:
Човекът, който висял на кръста, станал Стожер за Света. Кръстът, скован от дървесината на този кедър, се превърнал от оръдие за изтезание в символ на тържеството...
Така се изпълнила съдбата и на трите ливански кедъра.
Както това винаги става с мечтите, желанията им се сбъднали!
Но по съвсем друг начин от този, който те преди това си представяли...
Притча от Паулу Коелю
Източник: http://www.pozitivnoto.info/2008/05/trite-kedrovi-durveta.html
Разбирам, и вярвам дори, че навярно без изключение всеки докоснал се историята и любовта им би желал те двамата да са винаги заедно и щастливи, най-малкото защото го заслужиха с преодолените препятствия пред себе си.Притча за трите кедрови дървета - приказка за сбъдването на мечтите
Една древна легенда разказва, как някога в прекрасните гори на Ливан се родили три кедрови дървета. Кедрите растат много много бавно, затова и тези три дървета прекарали векове наред в размисли за живота и смъртта, за природата и човечеството...
Те видели, как на Ливанската земя дошли пратениците на цар Соломон и как след това в битките с асирийците тази земя била напоена с кръв. Те станали свидетели, как застават лице срещу лице заклети врагове - Иезавел и пророк Илия. По тяхно време била измислена азбуката. А животът продължавал, дните се изнизвали така, както преминаващите покрай тях кервани, натоварени с пъстри шарени платове...
Един ден трите кедъра решили да си поговорят за бъдещето и мечтите си.
- След всичко, което видях досега - казал първият - аз искам да се превърна в трон, в който да седи най-могъщият цар на земята!
- А аз искам да стана част от нещо такова, което ще успее навеки да преобрази Злото в Добро! - казал вторият кедър.
- Моето желание пък е - добавил третият, - всеки път, щом ме погледнат хората, да си спомнят за Бога...
Изнизали се още много години. И един ден най-после в гората се появили дървосекачи. Те отсекли кедровите дървета и ги нарязали на дървен материал. Всеки кедър до тогава си имал своето заветно желание. Но реалността не винаги се съобразява с онова, за което си мечтаем...
Така, от първото кедрово дърво направили обор, а от остатъците на дървесината му сковали малка ясла.
От второто дърво сглобили груба селска маса, която по-късно продали на търговеца на мебели.
Дървата от третото дърво не успели да продадат. Нарязали ги на дъски и ги оставили на съхранение в склада, намиращ се в близкия град.
Кедровите дървета горчиво роптаели срещу сполетялата ги съдба:
- Нашата дървесина беше толкова хубава, а никой не й намери достойно приложение... - оплаквали се те.
Времето продължавало да си минава. Веднъж, в една звездна нощ, някаква семейна двойка, търсейки си подслон до сутринта, решила да пренощува в обора, построен от дървесината на първия кедър. Жената била пред раждане. В онази нощ тя родила сина си и го сложила в яслата, върху мекото сено... И в същия миг кедърът разбрал, че мечтата му се е сбъднала:
Той послужил за опора на най-великия Цар на Земята!
След години, в един скромен селски дом, край масата, скована от дървесината на второто кедрово дърво, седнали хора. Преди да започнат да се хранят, един от тях произнесъл няколко думи пред хляба и виното, които били на масата... И тогава вторият кедър разбрал:
В същия миг той е послужил за опора не само на чашата с вино и чинията с хляба, но и на съюза между Човека и Божеството!
На следващия ден от две дъски, рендосани от третото кедрово дърво, сковали кръст. След няколко часа довели някакъв човек, целият покрит с рани и го забили с гвоздеи върху кръста... Виждайки какво се случва, третият кедър се ужасил от своята участ и започнал да проклина жестоката си съдба. Но не минали и три дни и той разбрал онова, което му била приготвила съдбата:
Човекът, който висял на кръста, станал Стожер за Света. Кръстът, скован от дървесината на този кедър, се превърнал от оръдие за изтезание в символ на тържеството...
Така се изпълнила съдбата и на трите ливански кедъра.
Както това винаги става с мечтите, желанията им се сбъднали!
Но по съвсем друг начин от този, който те преди това си представяли...
Притча от Паулу Коелю
Източник: http://www.pozitivnoto.info/2008/05/trite-kedrovi-durveta.html
Предполагам това е мечтата на всеки зрител бил с тях, радвал се с тях, плакал с тях, обичал с тях...мечтал с тях...
Но ето, че независимо от финала им,
независимо от всичко ние продължаваме да сме с тях, да сме с историята на сериала...замисляли ли сте се защо?Тази притча- за трите кедрови дървета ме наведе над подобни мисли за тях...защото дори и нещастен финалът на ФЕМИР, приказката за тях, приказката ФЕМИР се превърна в стожер на любовта им...
в символ на тържеството "ЛЮБОВ"!!!
Виртуалът замислен като нещо простичко се оказва далеч по-сложно...отделяме време за темата, за срещи които очакваме да са едни, но измежду тях се прокрадват сенки, но сянката винаги е отзад, нека я оставим и сега там където й е мястото...назад от новите поводи да се усмихваме, да се забавляваме, да се радваме и тъжим, да сме с нашата приказка ФЕМИР и компаниятя която тя събира в темата!
Капризчето, се е погрижила този път за поредната възможност за срещи,
моля, нека я последваме в тема 62-ра, както го можем и както го искаме...
с усмивка и добра дума!
Заповядайте, всеки е добре дошъл и всеки е добре заварил!
се е погрижила този път за поредната възможност за срещи, моля, нека я последваме в тема 62-ра, както го можем и както го искаме...
с усмивка и добра дума!
Заповядайте, всеки е добре дошъл и всеки е добре заварил!
Мили дами и аз съм една от запалилите се по тази романтична история.Много се зарадвах като разбрах че сте се наели да превеждате!Браво на вас за ентусиазма и услугата,която правите на всички нас!Искам само да попитам-тези серии които сте писали че превеждате сега-от 29 до 37 ще пуснете линк там,където са вече преведените,нали?Имам предвид тук в тази тема при другите линкове ще ги публикувате,когато са преведени,нали?Или другаде някъде сте ги качили вече?Ако е така как да стигна до тях?
Мили дами и аз съм една от запалилите се по тази романтична история.Много се зарадвах като разбрах че сте се наели да превеждате!Браво на вас за ентусиазма и услугата,която правите на всички нас!Искам само да попитам-тези серии които сте писали че превеждате сега-от 29 до 37 ще пуснете линк там,където са вече преведените,нали?Имам предвид тук в тази тема при другите линкове ще ги публикувате,когато са преведени,нали?Или другаде някъде сте ги качили вече?Ако е така как да стигна до тях?
Здравейте,опитвам се да сваля 41 и 42 епизод от първа страница,обаче ми изписва че файла е несъществуващ.Помогнете!Ако има друго място от където да го изтегля моля ви пуснете ми линк.
Препоръчани теми