Дафи 
Напълно те разбирам, ние също се отбихме съвсем малко преди 2-рия РД, аз усещах че ще е скоро, защото вече пропускаше дни.И също така ми се искаше сякаш още да си я кърмя, но тя сама си реши.Мъчно ми беше, но погледи пък от другата страна, отбила се е сама лесно, без драми като някои дечица.
Мен това ме утешаваше, че тя така си реши и се отби.
А по въпроса какво дава кърмата, за мен винаги е била много повече от храна, дори и когато вече се кърмехме по 1-2 пъти на ден, кърмила съм със съзнанието, че давам най-полезното нещо на детето си.Никога не е било до навик, а по-скоро нещо естествено, като нуждата на човек да спи, да яде, така и нуждата на детето да бъде кърмено.Умишлено казвам детето, а не бебето
Помня, че получих поздравения от някои майки, че съм "я отбила най-сетне", но за какво са ми поздравления като аз не съм отбила, а детето се отби само, все едно едва ли не трябва да празнувам
Да, детето беше готово, но аз честно казано не бях...
Напълно те разбирам, ние също се отбихме съвсем малко преди 2-рия РД, аз усещах че ще е скоро, защото вече пропускаше дни.И също така ми се искаше сякаш още да си я кърмя, но тя сама си реши.Мъчно ми беше, но погледи пък от другата страна, отбила се е сама лесно, без драми като някои дечица.
Мен това ме утешаваше, че тя така си реши и се отби.
А по въпроса какво дава кърмата, за мен винаги е била много повече от храна, дори и когато вече се кърмехме по 1-2 пъти на ден, кърмила съм със съзнанието, че давам най-полезното нещо на детето си.Никога не е било до навик, а по-скоро нещо естествено, като нуждата на човек да спи, да яде, така и нуждата на детето да бъде кърмено.Умишлено казвам детето, а не бебето
Помня, че получих поздравения от някои майки, че съм "я отбила най-сетне", но за какво са ми поздравления като аз не съм отбила, а детето се отби само, все едно едва ли не трябва да празнувам
Да, детето беше готово, но аз честно казано не бях...