На море в Гърция 2013 – VI

Привет и от мен от о. Скиатос.
Островът е прекрасен - малък, зелен, цветен, с прекрасни плажни ивици, ситен пясък, кристална вода, вкусна храна. Подходящ за почивка с деца.
Времето е чудесно-28-30 градуса.
Посетихме почти всички плажове и най-много ни хареса Агиа Параскеви. Още не сме ходили до каменния плаж Лалария, но разбрахме, че се стига само с корабче. Вероятно ще го посетим в близките няколко дни.
Ако някой планира почивка насам и има въпроси, съм насреща.
Снимки ще пусна  след като се приберем в БГ.

И тогава... пръстът се забоде на южен Пелион. Как беше „митично и мистично“ място, много го рекламирахме в темата, по-познато с високопланинската си северна част и североизточните плажове.
Както се каза, тази година сезонът е слаб. Наясно с това, и пътувала достатъчно без резервации (с лекото притеснение, че е петък), аз подкарах семейното стадо без никакви уговорки... само беше приблизително известно, че отиваме в Лефокастро. Малко селце горе-долу по средата на западния бряг.
На отиване спахме в Палеос Пантелеймонас, приятно село-етнографски резерват в подножието на Олимп, също обсъждано веднъж-дваж в темата. В планината в Гърция като правило цените са една-две идеи по-високи, отколкото на морето, но понякога има страшни находки, тъй като конвейерът и комерсиализацията не са толкова големи.
В събота, 22 юни, след миди, раци и гаврос в най-оживеното ципурадико във Волос, тръгваме към Лефокастро. И тогава! Край целия път са наспирали гръцки коли, в два реда. Особено тежко става положението в Афисос, където на едно място пътят се стеснява до ширината на джип, а също има и 30-40 градуса наклон. Най-накрая стигаме в Лефокастро.

Както се вижда, селото е от 20-30 къщи, почти всички на крайбрежната ивица. Улицата свършва там, където започва морето. В някои части дори пясъчна ивица не я дели от водата. Хубаво де, ама и там тълпи гърци, доколкото това малко селце може да побере тълпа. В набелязания Хухуникос места няма.
Какво се оказва – в понеделник 24 юни имат национален празник и всичките са се юрнали за тридневен уикенд (това обяснява и задръстванията след Солун, за които някои споменаха, иначе по магистралата за Атина не сме имали проблем с усилен трафик).
И другаде няма. Разгеле един учтив младеж от таверна „Корали“ си предлага услугите и ни заведе при леля с правилен бизнес-подход.
Като нямахме избор – а и на никой не му се караше до следващото село вече - за двата празнични дни ни се падна доста семпла къщичка с допотопно обзавеждане и лукса на пионерски лагер. ВНИМАНИЕ – искам да ви насоча към факта, че в Букинг това място има рейтинг 9.4!!! (после видях още три стаи, никоя не ставаше. Има само един голям апартамент на първия етаж с две спални, хол и кухня, който е по-приличен). Разгеле, поне бе чисто. Лелята се опита да победи с цена – 25 евро, ако останем, като обеща в понеделника да се преместим в стая по избор. Но, нищо не можеше да ме задържи там, така че като се изнесоха гърците, намерих чудесно местенце на брега за 35. Общо взето си останахме само ние, една голяма тумба гърци в другия край на селото и един англичанин, на когото викахме Роджър Уотърс заради едноименната тениска. И се възцари спокойствие и рахат, нарушаван само от жуженето на комари...
Селото в периода на спокойствие
Къщичката, където в крайна сметка се настанихме.
Последно за тълпите – плажът Потистика в този гръцки празник беше нещо невъобразимо. Аз през живота си не съм виждала толкова хора на плаж. Имаше сигурно 1000 паркирани коли около него, буквално една върху друга. Иначе мястото е въздействащо, с варовикови скали и два отделни залива.

Снимката не е моя и е без гърци бяхме спрели толкова далеч, че на всичките чадъри, дюшеци и такъми само фотоапарат ми липсваше да нося...
(следва продължение)

Такааа.
Плажовете. Поначало Пелион е зле с пясъчните плажове и не са му те силната страна (по-късно ще стане дума и за тази опция). Милопотамос, Дамухари – забрави за пясък. Нагоре към Папа Неро май по-имаше, но сега не ходихме там.
Потистика е смесен – въпреки че на снимката вероятно ви изглежда много пясъчен. Малко на юг от Милопотамос и Цангарада открихме един страхотен малък и дълбок залив Ламбину, с много уютен бар. Но и той бе с камъчета. А и точно този ден имаше големи вълни. На източния бряг риск от вятър и вълни винаги има.
Гледка към плажа Ламбину
Ден с вълни на източния бряг
Западният бряг. Сутрин си ходехме на Лефокастро повечето дни, тъй като нямаше нужда от чадър- кипариси засенчваха половината плаж. Вода – езеро. Огледало. Не трепва. Нито една вълничка. Кристал. Рибки ти се мотаят из краката.

Плажът е тип като на Парадисос – смес едър пясък и камъчета, изминаваш три метра във водата и става ситен, мек като брашно пясък. Така бяха и други плажове на този бряг. Като цяло – тихи заливи, топла вода, много плитка.
ПЛАЖЪТ с шест главни букви се нарича Микро. Намира се на самия край на полуострова – там, дето на Ситония е Каламици. Има два хотела. Пет къщи. Две заведения. И нищо друго. Освен безкраен, ситнопясъчен, съвършен плаж. Толкова фин пясък, че като ходиш в него, вдигаш фонтанчета с петите си. Пътят за Микро започва с кошмарна отсечка макадам – може би 1 км, и продължава в... отличен асфалтов път, още 7 км. Това инфраструктурно решение остава загадка за нас. Ако искаш да си купиш нещо или да се разходиш, трябва да вървиш 800 м по пряка козя пътека до съседното Платания (което се вижда, но е зад огромни скали), да караш 15-20 км или да се придвижиш с лодка.
Въпреки това Микро си има своите фенове – плажни афисионадос. Това беше и единственото място на Пелион, където срещнахме българи.
Селата.
Много и различни. Любимото ми: Лафкос. Пекарната там функционира без прекъсване от 1911 г. Има традиционния площад с черква, чинари и три-четири таверни с безброй столове. Съжалявам, че не го снимах. Пристрастена съм към тези площади, които фокусират социалния живот в гръцките села и градове.
Иначе общински център на южен Пелион е Аргаласти. Там има истински супермаркет, болница и т.н. центрове на просветата. Площадът е структуриран по същия начин. От 2 до 5, някъде и до 6, всичко е затворено за сиеста.
Най-доброто място на западния бряг: Милина. Далеч от Волос, но доста оживено, с дълга крайбрежна алея, многобройни къщи за отсядане, заведения, барове, аптеки и всичко необходимо. Наблизо е пещерата на кентавъра Хирон.
Освен това, след Милина започва пътят на вълшебствата. Беше последната вечер и вече бяхме безумно окъснели, но решихме да пробваме пътя към Трикери. Трудно е да се опишат гледките, които се разкриват от него. Няма пукната кола, и за села в истинския смисъл на думата е трудно да се говори – има малки манастирчета и махали с имена като Кукулейка и Цастени (на снимката).

Заливът е много вдаден и криволичещ – малко като Которския фиорд, и богат на гледки. До Трикери не стигнахме и този път, въпреки че бяхме съвсем близо.
Накратко: полуостровът не е много голям, но е със страшно разнообразен релеф и ландшафт. Всеки завой ти разкрива нещо ново. Място за приключенци и търсачи, не за ленива плажна почивка. Дъщеря ми, която вече е почти на 5 и има свои предпочитания, категорично не одобри (сигурно му е писнало на горкото да го лашкаме цял живот по пътищата). Не обещавам, че е подходяща дестинация за деца, въпреки че на моето не му става лошо от завои, а детски площадки има и в почти най-затънтеното село.
Комари има много. МНОГО. Оси – не.
А ето и един ракурс на октоподите по залез. Тези октоподи ходихме да си ги гледаме всеки ден. Те се ловят в залива, периодично се прибират и подменят. После се сервират мариновани за предястие.

Давай нататък ако не ти се спи! Откога чакам да разбера какво има в Трикери! Параход   !

Май те разочаровах  
Ама то, Трикери не е на морето. Нищо, че едноименният остров отсреща носи неговото име. Този остров е печално известен в българската история с военнопленническия (конц)лагер за българи след Междусъюзническата война - още четиво, историческо този път
Селцата на морето са всъщност Агия Кириаки и Героплина.
Ние стигнахме до дъното на фиорда (малко преди Котес).

Нищо, за следващия път си имам цел- да се уцеля в Трикери по време на традиционен гръцки празник, тъй като тогава в това село всички жени обличали местна носия и така си ходели цял ден. Ето как

  Знам, че не ми е коректен въпроса, ама кой ти е по на сърце- източния или западния бряг?

Южния
То и това не е много коректен отговор, но погледни на картата по въображаемата линия Милина-Лавкос - е от нея надолу. Тази част най-много ме развълнува, макар да имахме най-малко време за нея. Но тя е много затънтена - донякъде с изключение на споменатите две, много. Само за темерути и отшелници.
Лефокастро също много ми допадна, обаче.
Пейзажът на север е твърде суров за моя вкус (макар и красив; за да поясня какво точно имам предвид - Пирин например не харесвам по същата причина), а най-популярните планински села като Макриница и Цангарада прекалено туристически.

  Гледах тия места от ферибота миналата година ( южния бряг дето им казваш  ). Много мистични ми изглеждаха, тайнствени. Обещах си някога да отида там. Много ме развълнува разказа ти!

Параход ,разказваш пленително! Просто имам чувството че съм там......Снимките са страхотни също!
  

Мечтая и я чакам така желаната ни почивка в Гърция!Планираме с приятели за началото на септември,но от сега не можем да резервираме,защото не е ясно ще дадат ли отпуск на на мъжа от другото семейство и висим  Може би ще се стреля в тъмното........

Параход, отново поклон доземи !   
Фран, мен ме интересува пътя до Скиатос малко по-подробно (ако сте пътували с кола).
Както е видно ние сме с 3 деца и това ми е решаващ фактор. Децата принципно са скитници още от бебета ( тази година анпример ги тествахме с пътуване до Кушадасъ с една нощувка), но ако има остри завои едната кака има проблем. 

 Ина, и от теб чакам впечатления!

bibi, пътят до Скиатос е лесен. До Волос- магистрала. От Волос- ферибот за кратко.

Anna bel, Параход   

Разказите ви винаги действат зареждащо и стимулиращо. Много обичам описанията на селцата, природата, традициите, храната.... Това са първите неща, които ме подтикват да отида на едно място. Хотелите са последното и най-маловажното. Време беше темата да се върне там където и е мястото.

Параход, признавам, не съм се заглеждала в тази част на Пелион, но ти ми изостри апетита.

Това нещо с рейтинга 9.4 и на снимките е префектно.... добре, че рядко се връзвам на Booking. 

Параход, заслужаваше си чакането  
Цветна като винаги, чудесен разказ и снимки, мястото изглежда наистина различно и интересно....само тези "криволичещи" пътища не ми звучат много примамливо 

Виж малкото снимки на Anna bel от Лимнос май ми навяват, че по-скоро там е за мен 

За рейтинга да поясня, че темата вълнува доста хора, а и аз бях изненадана от оценките на въпросния "хотел". Има разкошна градина тип "джунгла" (но не особено практична за седене и игра, тъй като пътеките са тесни) и нова част, в която живеят собствениците и има бар, където сервират закуска и напитки. Тези снимки са ясни.
Нашата стая, или нещо подобно, е на последните две снимки преди морските кадри в края. Две единични (широчки единични, не зная дали се води персон и половина) легла и едно вехто шкафче между тях. Кадърът е много светнат - стаичката е малка, тъмна и с врата, която всеки момент ще се разпадне, облепена с амбалажна хартия. Има отделна кухня без прозорец, още по-тъмна, също със старо обзавеждане и без кани, кафемашини и т.н. екстри. Дори пластмасовите столове и маса на верандата бяха стари и захабени!
Така че оценките наистина могат да бъдат подвеждащи.
Като цяло в Пелион наистина го има проблемът с остарялата база, поне от местата, които видях на живо и на снимки. Има поддържани и по-засукано декорирани места, но масово са строени и обзавеждани преди 30-40 години и това си личи.
Докато на други места в Гърция се строи непрекъснато и това дава широк избор на нова база (Тасос; отделни къщи на Халкидики; на Кефалония 60% от местата, които видях, са чисто нови).

Сещам се, че съм имала още един случай с нереалистична оценка в букинг - Vila Verde Fenia в Лефкада, можете да я видите, който се интересува. Също разкошна градина (но беше пълна с оси по време на нашия престой), новички, но ужасно тесни стаи, шумно от съседите сърби и... липса на топла вода, която не бе коригирана въпреки разговорите с хазаина и симулирането на дейност от негова страна. Освен това интернет имаше само в градината. Тази къща е с 8.5
 
В останалите случаи от моя опит оценките приблизително са съвпадали с действителността.

Ееееех, Параход   ! Сега ме е яд, че анулирах в Милина, уплаших се, че е далече от Волос и ако потрябва някаква медицинска помощ за детето може да се затрудним, а и изобщо не подозирах, че е толкова оживено. Иначе за настаняването ми направи впечатление, че повечето неща изглеждат захабенички, включително и нашият хотел, но ние не сме много претенциозни, дано е чисто. В Дамухари само срещнах някакви потресаващи красоти за настаняване.