ПРАВИЛА НА СВЕТИЯ ПЪРВИ ВСЕЛЕНСКИ СЪБОР (Никейския)
Правило 17
Понеже мнозина от причислените към клира, увлечени от жажда за богатство и лихварство, забравят Божественото писание, което казва: парите си да не даваш под лихва (Пс. 14:5) и като дават в заем, искат стотен прираст, светият и велик събор постанови да се низвергва от клира и да бъде вън от църковния чин такъв, който след това определение почне да взима лихва върху дадено в заем или да върши същото под друг вид, или да се ползва от половината на лихвата, или пък измисля нещо друго заради срамна печалба.
“Каква полза за човека, ако придобие целия свят, а навреди на душата си?” (Мат. 16:26)
Евангелие от Матея
А господарят му отговори и рече: лукави и лениви рабе! Ти знаеше, че жъна, дето не съм сеял, и събирам, дето не съм пръскал; затова трябваше парите ми да внесеш на банкерите, а аз, като дойдех, щях да си прибера своето с лихва; вземете, прочее, от него таланта и го дайте на оногова, който има десет таланта; защото всекиму, който има, ще се даде и nреумножи, а от оногова, който няма, ще се отнеме и това, що има; а негоднuя раб хвърлете във външната тъмнина: там ще бъде плач и скърцане със зъби.
Тълкувание на Блажени Теофилакт
Учениците се наричат банкери, защото предават учението на другите. Лихвата, която се търси от тях, е изпълнението на учението на дело. Защото ученикът, приемайки от учителя учението, сам се ползва от него, предава го на други и прибавя към него още и лихва, тоест добрите дела. Който е приел дар за полза на другите, но не го употребява по предназначение, ще го изгуби, а който се грижи за другите, придобива още повече, понеже ще му бъде дадена по-голяма благодат. А от онзи, който не се упражнява, ще се отнеме и дарованието, което притежава, понеже, като не се грижи да го преумножи, той го губи и макар на пръв поглед да го има, го е погубил със своята леност и нехайство. Външна тъмнина се нарича мястото, което не се озарява от божествената светлина.
Правило 17
Понеже мнозина от причислените към клира, увлечени от жажда за богатство и лихварство, забравят Божественото писание, което казва: парите си да не даваш под лихва (Пс. 14:5) и като дават в заем, искат стотен прираст, светият и велик събор постанови да се низвергва от клира и да бъде вън от църковния чин такъв, който след това определение почне да взима лихва върху дадено в заем или да върши същото под друг вид, или да се ползва от половината на лихвата, или пък измисля нещо друго заради срамна печалба.
“Каква полза за човека, ако придобие целия свят, а навреди на душата си?” (Мат. 16:26)
Скрит текст:
Православното учение не е против икономическия просперитет, развитието на търговията и индустрията, не е враждебно към интегрирането на държавата към общохуманните ценности на глобалното човешко общество от началото на третото хилядолетие. Но сърцето на народа не трябва да е обсебено изцяло от материалния интерес; умножаването на богатствата и гонитбата за земни блага да се превръща в самоцел, а не следствие от пробудените в народа нравствено-творчески сили.
Понякога парите се превръщат в инструмент за социално потисничество и икономически хаос. Тази негативна сила и свойство на парите в Библията е наречена Мамон. Тайно Мамон замества Бога в човешките сърца и ги въвежда в идолопоклонство пред парите. Тази победа над човека не само погубва душата му, но и води до извращаване на обществото и на Църквата. Видимите греховни състояния, следствие от гореказаното (егоистичното обсебване на благата, алчността, измамата, лукса или липсата на скромност) нарушават хармоничното циркулиране на благата, предвидено по Божия закон и план. Мизерията и лукса, социалната апатия и засиленият индивидуализъм са знаци за фундаменталното корумпиране на обществото.
Християнинът и със своите пари отдава Богу почит с дух и истина. Актът на пожертвование е важен духовен акт, богослужебен акт дори. Вярващият чрез пожертвованието показва пред Бог, че Мамон е детрониран. С конкретните си дарения той свидетелства истинската си вяра и изповядва, че именно неговият Господ е истинският господар на целия му живот - морален, физически и материален. В новото общество, което представлява Църквата Христова, частната индивидуална собственост не е отменена, но тази собственост е на разположение и в служба на всички. Между членовете на християнската община, когато те живеят съобразно причастяването с Христа, съществува такава реципрочност, че води неминуемо до изчезване на стряскащите различия между богати и бедни.
Църковните свети отци разсъждават изключително актуално по тези животрептящи въпроси, напр. написаното от св. Иоан Златоуст (Омилия 90:3 върху Евангелието според Матея): “О, противна омая на алчността! Парите днес са изместили всичко останало. Откъде идва тази корупция (повреда) и общо объркване в света? Ако се каже, че някой си човек е щастлив, то по-скоро се говори за неговото имане. Ако се каже за някой си човек, че е нещастен, то по-скоро оплакват неговата бедност. Всичките ни разговори се изчерпват с това да си кажем кой как е забогатял или как друг е обеднял. Ако човек замисля да вземе меча или да се ожени, или да започне някаква работа, той най-напред пресмята кое ще има най-голям интерес да подхване и дали ще забогатее.”
Понякога парите се превръщат в инструмент за социално потисничество и икономически хаос. Тази негативна сила и свойство на парите в Библията е наречена Мамон. Тайно Мамон замества Бога в човешките сърца и ги въвежда в идолопоклонство пред парите. Тази победа над човека не само погубва душата му, но и води до извращаване на обществото и на Църквата. Видимите греховни състояния, следствие от гореказаното (егоистичното обсебване на благата, алчността, измамата, лукса или липсата на скромност) нарушават хармоничното циркулиране на благата, предвидено по Божия закон и план. Мизерията и лукса, социалната апатия и засиленият индивидуализъм са знаци за фундаменталното корумпиране на обществото.
Християнинът и със своите пари отдава Богу почит с дух и истина. Актът на пожертвование е важен духовен акт, богослужебен акт дори. Вярващият чрез пожертвованието показва пред Бог, че Мамон е детрониран. С конкретните си дарения той свидетелства истинската си вяра и изповядва, че именно неговият Господ е истинският господар на целия му живот - морален, физически и материален. В новото общество, което представлява Църквата Христова, частната индивидуална собственост не е отменена, но тази собственост е на разположение и в служба на всички. Между членовете на християнската община, когато те живеят съобразно причастяването с Христа, съществува такава реципрочност, че води неминуемо до изчезване на стряскащите различия между богати и бедни.
Църковните свети отци разсъждават изключително актуално по тези животрептящи въпроси, напр. написаното от св. Иоан Златоуст (Омилия 90:3 върху Евангелието според Матея): “О, противна омая на алчността! Парите днес са изместили всичко останало. Откъде идва тази корупция (повреда) и общо объркване в света? Ако се каже, че някой си човек е щастлив, то по-скоро се говори за неговото имане. Ако се каже за някой си човек, че е нещастен, то по-скоро оплакват неговата бедност. Всичките ни разговори се изчерпват с това да си кажем кой как е забогатял или как друг е обеднял. Ако човек замисля да вземе меча или да се ожени, или да започне някаква работа, той най-напред пресмята кое ще има най-голям интерес да подхване и дали ще забогатее.”
Евангелие от Матея
А господарят му отговори и рече: лукави и лениви рабе! Ти знаеше, че жъна, дето не съм сеял, и събирам, дето не съм пръскал; затова трябваше парите ми да внесеш на банкерите, а аз, като дойдех, щях да си прибера своето с лихва; вземете, прочее, от него таланта и го дайте на оногова, който има десет таланта; защото всекиму, който има, ще се даде и nреумножи, а от оногова, който няма, ще се отнеме и това, що има; а негоднuя раб хвърлете във външната тъмнина: там ще бъде плач и скърцане със зъби.
Тълкувание на Блажени Теофилакт
Учениците се наричат банкери, защото предават учението на другите. Лихвата, която се търси от тях, е изпълнението на учението на дело. Защото ученикът, приемайки от учителя учението, сам се ползва от него, предава го на други и прибавя към него още и лихва, тоест добрите дела. Който е приел дар за полза на другите, но не го употребява по предназначение, ще го изгуби, а който се грижи за другите, придобива още повече, понеже ще му бъде дадена по-голяма благодат. А от онзи, който не се упражнява, ще се отнеме и дарованието, което притежава, понеже, като не се грижи да го преумножи, той го губи и макар на пръв поглед да го има, го е погубил със своята леност и нехайство. Външна тъмнина се нарича мястото, което не се озарява от божествената светлина.
