Моята мечта се сбъдна!Вярвайте!

777,вие сте нашите мъже,нашата упора,нашата надежда,нашата ръка на която да се подпрем.С вас споделяме и радости и мъка,на вас си изкарваме болката,но ви ОБИЧАМЕ!Благодаря на БОГ че и мен ме дари с такъв МЪЖ.Мъж,които 6 години ми даваше надежда и вярваше,че ще станем родители.Мъж,които никога не ми покажа,че се е отчаял ( за разлика от мен ),мъж,с когото обиколихме страната в търсене на специалисти по стерилитет,мъж,който обожавам че беше до мен и който ми каза,че дори да нямаме деца аз съм неговия живот.И за толкова години аз живях с мисълта,че на него му е лесно.Че той вярва истински,че ще успеем и това му помага.Не съм се замисляла дали е имал слаби моменти,моменти на отчаяние.И ето че вече е щастлив татко на една прекрасна дъщеря.Не съм го виждала по-щастлив никога и тогава се замислих за това какво му е струвало на него тази борба.Сега се моля само да сме живи и здрави и тримата.
На теб и семейство ти също желая един изпълнен с много усмивки живот 

Рони,нека Мария расте здраво и добро дете!Мечтите наистина се сбъдват!

Рони, много се радвам за теб, ти си прекрасен човек и заслужаваш това щастие    

мечтите наистина се сбъдват

777, много ме зарадва !
Пожелавам ви да сте много  здрави и щастливи, дълги, дълги години  !
Пожелавам и на всяка жена мъж  като теб.

и от мене същото !

Тук не се надявах да пиша. Толкова сили ми даде тоя форум!!!
Имам три бременостти. Последната успешна!!!имам красива дъщеря на две години!!!
няма да ви разказвам какво преживях за тези 10 години!!Ужаса които всяка от нас е преживяла
Болката от загуба все още не мога да забравя!!!

НО МОЯТА МЕЧТА СЕ СБЪДНА!!! ПОВЯРВАЙТЕ - ВАШАТА Е НАРЕД - ТЯ ИДВА!!!
БЛАГОДАРЯ НА всичките момичета които ме подкрепяха до края!!!


тук има вълшемна тема! една сила която действа и дебне до успешното раждане!!!
Пожелавам на всички мамчета - скоро най скоро да имат бебченца!!!

БЛАГОДАРЯ ВИ!

Ех, Милушко, развълнува ме ти. Много емоционални думи! Не се сдържам обаче да вметна , че по мое скромно мнение Грета ще е една прекрасна кака. Имай го предвид! Искам да имаш поне още един повод да се разпишеш в тази тема. 

МОЯТА МЕЧТА СЕ СБЪДНА! ВЯРВАЙТЕ!

Най-нежните думи редях,
най-топлите чувства изпитах,
когато дойде на бял свят,
моята малка Деница.

   Със име на ярка звезда,
   с по-сини очи от небето,
   Деница огрява деня
   с усмивка по-нежна от цвете.
...
Толкова дълго те чаках,
макар и със свито сърце,
надявах се силно и вярвах,
че ще ме срещне съдбата ми с теб.

Лили , много е хубаво.

ДА наистина, прекрасно е!
И нашият дядо е съчинил две много хубави стихчета за нашата принцеска, едното в деня като се роди, а другото в деня в който проходи, мънички и простички са, но изразяват цялата любов и щастие на нашия дядо и силното му вълнение!

здравейте, и ние загубихме детенце. случи се седмица преди термина. минахме през ада, дори известно време пих антидепресанти. сега имаме красива малка дъщеричка на три месеца. Човек наистина трябвя дя вярва само в доброто иначе няма да се справи.

 Толкова пъти съм чела тая тема, а защо ли още не съм написала, че и моята мечта се сбъдна

  На 1.10.2006 беше най-ужасния ден в живота ми- ден, в който загубих своята надежда, че скоро ще съм майка... 2 години и половина се борихме за това детенце, и когато бяхме на една ръка разстояние, за да прегърнем щастието си, някой ни го отне. Животът ми изведнъж стана празен и без никакъв смисъл- плачех, гледах пълните колички, а нашата се наложи да върнем в магазина. Мъжът ми прибра всички онези мънинки дрешки,купувани с толкова любов, за да не ми напомнят... Но как можех да забравя... Самата мисъл за 2 години чакане и още незнайно колко време, докато забременея отново..и страха, и ще се случи ли някога и на мен това щастие... Беше толкова далече и недостижимо...
 Слава богу се възстанових много бързо физически, а и намерих лекари, които ми вдъхнаха надеждата, че може да опитаме и по-скоро от 2 години. Казаха ми 6-8 месеца. Затрупах се с работа и времето мина. Не помня много от това време- благодаря на Господ, че намерих момичетата тук, които ми вдъхнаха сили. На 1.07.2007 съм забременяла, точно 9 месеца след загубата на момченцето ми. Бременността ми беше факт, стана веднага и повярвах, че ми е даден нов шанс. И така до м.октомври, когато на ФМ видяха аномалии на пъпната връв и отново неправилно прикрепване на плацентата и пъпната връв- същото като първия път. Светът ми отново се срина. Плаках няколко дни. не спах няколко нощи, четях в нета какви ли не ужасии. Тогава сама пожелах амниоцентеза. Не знам как отминаха тия дни, докато получа резултата. Само помня как седях и чаках "присъдата" на телефона, а малкото същество в мен ме окуражаваше с ритничета. След секунди знаех,че е здрава!!! Тогава си казах, че трябва да мисля само положително, че няма да плача повече, защото осъзнах,че така оплаквам жив човек... И зачаках март месец. Докторите все ми казваха,че е много дребничка и ще я чакат до последно. Прекарах последните 2 седмици в МД, слушах сърчицето й по няколко пъти на ден... И така дойде 12 Март. Датата за плановото секцио. Когато ме сложиха на операционната маса и  всичко, което бях сдържала през всичкото това време, изскочи пред очите ми- суетящи се лекари, анестезия, операция..."Детето ти се роди мъртво" "Млада си, ще имаш друго" "не плачи, аз също съм изгубила дете".......... Плачех и не можех да се спра, една акушерка ми се накара, а аз не можех да спра. Тресяща се легнах и не можех да спра да плача,колкото и да исках... И после тя изплака!!! Показаха ми я, и се оказа,че видях едно доста едро бебе, противно на очакванията. Тогава плачът ми продължи, но този път от щастие. И сега ми се насълзават очите, като си спомня този ден. Няколко часа след операцията бях на крака и още на следващия ден си я взех при мен в стаята. Нямам абсолютно никакъв спомен от физическа болка от секциото, само как я гушках ден и нощ, как засука за първи път, как ми се усмихна.. толкова много топлина и щастие, изстрадано щастие...... Никога няма да забравя малкото ми ангелче и вярвам, че ТОЙ е с нас, вижда ни и е щастлив.........

 Момичета, благодарение и на вас успях. Обичам ви!

Моята мечта се сбъдна! Вярвайте!

  Ники

Ники ........плаках от написаното  .

Еххх, момичета.. Много се радвам за вас!
Кога ли ще се сбъдне и моята мечта...