Моята мечта се сбъдна!Вярвайте!

777, моите уважения за честния пост и за подкрепата, която си оказал на съпругата си!  Съжалявам, че личната ти болка е останала само за теб, несподелена, необлекчена.

Да, жените искаме мъжете да са честни с нас, но сме по-щастливи с лъжите, които ни подкрепят в труден момент. Направил си най-доброто за своите момичета. Желая ви много щастие заедно и успешно преодоляване на всички други препятствия, които ви предстоят в живота!   

777, няма да кажа до каква степен ме затрогна и развълнува разказа ти. Добре е да знаем как изглеждат нещата през погледа на половинките ни. Понякога съсипани от собствената си мъка забравяме за вашата болка. Приемаме, че вие трябва да сте силни и да ни оказвате подкрепа. Някакси не се замисляме за това,че и вие имате право да бъдете слаби. Простете ни това!

А на теб желая истинско безоблачно щастие и нека радостта, любовта и смехът на жена ти останат завинаги ваши единствени съквартиранти,а лошото да остане зад гърба ви. 

НАправо онемях, съжалявам, просто нямам думи 777 сега чак като прочетох, осъзнавам много от нещата, които се случваха и на нас и силата и вярата, която излъчваше и моят мъж в тези трудни моменти. Питам се дали и той е имал моменти на слабости и дали и той е имал своите съмнения, които не ги е изказал пред мен. НО вече се убедих, че и той се е съмнявал и той е страдал, но аз никога не го усетих, нито разбрах. ТА именно той беше открил пръв форума и беше изчел абсолютно всики теми за рискът с оцеляването на бебето ни, и трудностите които бихме могли да имаме когато се роди, ако диагнозата на лекарите се окаже вярна, и все пак той не им повярва или поне не го показа. КОгато се роди малката, майка ми ми каза, че той се е разплакал от радост - първо че е жива все пак! ПОсле като си е бил сам в къщи само той си знае какво е правил и как е издържал през целия месец изпълнен с очакване да се приберем в къщи и двете живи и здрави!
Прекланям се пред вашата твърдост и увереност и съм щастлива, че сме успели да ВИ възнаградим за цялото това положено усилие с най прекрасните същества на тази планета - ВАШИТЕ МАЛКИ ДЪЩЕРИЧКИ.
777 да са ти живи и здрави и двете слънца в къщи, обичай ги безкрайно и им се радвай!

Само да вметна,че мъжката депресия се изразява в работохолизъм...Имайте едно наум

благодаря за изказванията
Семирамида  аз постъпих като мъжа ти. Ако вече нямах хубава работа,можех да стана акушер гинеколог, а сега "следвам" педиатрия"
Не съм съгласен,че мъжката депресия се изразява в ,мога да ти кажа,че доста жени правят това. Лично аз в онзи момент допусках толкова грешки на работа,че чак започнах да се съмнявам в това мога ли да си върша работа.
Не исках да събуждам съчуствие за мъжете/макар,че като чета май може би заслужаваме малко/, просто искам на някой да помогне,както на мен помогнах като четях тук и добивах кураж,че ще пиша тук.
Лек ден!

ПОКЛОН пред такива мъже като тебе 

Много щастие желая и на трима ви !!!!   

Вече си имам моята дъщеря Мария! Каквото и повече да напиша, в повече ще бъде от това, което сърцето ми усеща. Все пак ще го направя, за да благодаря за подкрепата на всички другарчета от този форум. 
В началото беше страхът, но и нетърпението. Страхът надделяваше успешно всеки път и у двама ни, но винаги с и разминаване във времето на пристъпите. Заради предното касапско секцио (не че беше виновен лекаря тогава - завари такава хубава картинка).
Времето минаваше. Когато страхът ме пуснеше ме гасеше някое невинно грипче, вирусче. После вече започнаха по-сериозните опити. Не се получаваше. Бушонът в главата ми играеше много лоша шега и обричаше всичко на неуспех.
Така дойде вечерта на 4-ти юли и един концерт, на който получих страхотен дар от нашата Ники. Дар, зареден с толкова много лично отношение, толкова вяра, дар който няма как някога да бъде забравен. Благодаря ти и тук, Никче ! На следващия ден отидох да се поклоня пред трите икони в Ал. Невски. Знаех, че ако някога имам дъщеря, ще се казва Мария. У мен нещо се успокои. Намерих правилния лекар и заминах на море, за да започваме каквото има да се почва след това. Да, но на морето видях две толкова хубави линийки на тест. Беше денят, в който се запознах с Лилибон и седяхме в едно спокойно заведение на брега на морето. 
После времето сякаш беше спряло. Минаваше толкова бавно, но и измервано от преглед до преглед напредваше.
Така дойде денят, в който знаех, че ще срещна малкото си момиченце. Времето на операционната маса сякаш беше спряло, а аз притихнала, за да чуя така мечтания плач при появата й. Тя дойде така гласовита и бойка! Толкова мекичка и мъничка ми се стори при първата ни среща! После вече чаках да минат само часовете в реанимацията и да мога да я гушкам с несигурните си и неумели ръце. Толкова прекрасно чувство!
Сега в сърцето ми има две половини. Надделява тази, която е посветена изцяло на Мария, но и успоредно винаги полъхва усещането за още едно безценно същество, нейният батко.
Имам своята мечта в мен и до мен!
Пожелавам на всички, които още не са я достигнали съвсем скоро да я реализират!   
Още веднъж - благодаря, че ви познавам и че бяхте и сте с мен!    

рони, миличка, след това прекрасно нещо, което си написала, мога само да добавя - бъдете здрави и много щастливи!       

Рони, ти си ме знаеш, че съм си ревла, ама да си кажа - просълзи ме...

Присъдениявам се към пожеланията на Лилибон за дълги години щастие, споделена обич и топлина.

А,да, и един ден като станеш баба - пак да го напишеш така хубаво, че и тогава да си порева.

Ха! Чак като стане баба! Не й отпускай толкова дълго въже, моля  те! Марчето няма да седи само дете, я? 

 

сори за спама, но не можах да се сдържа, още повече като е на Ронкин гръб 

Рони  за теб и твоето щастие Мария
п.п. не съм виждала татко и, ама си мисля че е абсолютно копие на майка си

Рониииииии , не само Светлето се просълзи , аз направо си ревнах  Написала си го невероятно
Много щастие и прекрасни моменти ви желая

П.п искам само да кажа едно Благодаря на всички писали в тази тема , вие мили момичета сте моята надежда вие ми давате  сила и кураж да опитам и аз да сбъдна мечтата си един ден, и се надявам някой ден , някъде там във времето , аз също да мога да пиша тук и гордо да заявя че моята мечта е факт.

рони, нека е здрава и щастлива малката Мария!

РОни, наскоро водих моето слънчице нагости у една комшийка и си тръгнах оттам просълзена и настръхнала иска ми се да направя същото и с тебе макар и виртуално. ЖЕната подаде на детето три бели, сурови домашни яйца и му пожела "ЖИвотът и да е винаги бял и изпълнен само със сбъднати мечти!", после и подаде филия бял хляб като и пожела Стомахът и да е винаги пълен, т. е. никога да не остава бедна и гладна, да е задоволена винаги от всичко! И накрая и подаде три железни левчета с пожеланието да е много здрава като желязото! ПОжелавам всички тези неща и на твоята прекрасна малка Мария!