Моята мечта се сбъдна!Вярвайте!

Дани, през много трудности си минала и продължаваш да минаваш,но си заслужава.Вероничка е страхотно дете и съм сигурна,че ще израсте проблемите и ще стане една прекрасна дама 

Семирамида,  . Върна ме в мойта "бременност" също изпълнена с огромни тревоги и болници ...
Прекрасна принцеска имаш!

СЪжалявам, че и моята тъжна история, но все пак със щастлив край е върнала много от вас в спомените за изживените трудни моменти, аз също се върнах назад, когато ВИ четях!
Благодаря на всички Ви за топлите думи!
МЕчтите на всички ВИ да продължават да се сбъдват!

Семирамида    

Благодаря ти, Martini mama, да хубавата темичка и за думите ти : Те определено ми дадоха надежда, че моето мъничко ангелче, което така и не се роди, ще се върне отново при мен.

 Преживях загубатат на бебто си в края на 5 тия месец и началото на 6тия. Отначало си мислеха, че е заради шарка, но в последствие се оказа, че съм направила силна алергияна реакция към антибиотиците в болницата и след като се оказа, че бебнцето ми е било напълно здраво търсеха причината за спукания околоплоден мехур е в мен или в някаква лека инфекция, която явно съм пропуснала, защото не съм боледувала, но явно просто е е било писано някъде отдавна да си изстрадам пътя до така желаното дете. След това следваха депресията, отчаянието и самотата. Всички около  мен ме  подкрепяха, но аз сякаш не исках да повярвам, че нещата ще се оправят, толкова ми беше тъжно, че думите са малко. Все се питах, какво ли щеше да е детенцето ми? И така почти година и половна минах през ада , като междувременно, когато отново започнахме опитите за бебнце то все не ставаше, а1вия път стана от раз, минаха 11 месеца, вече си мислех, че нещо ми има, даже още повече, бях убедена, че никога, никога няма да се сдобия с бебе, но както става доста често, когато вече бях планирала инсеминация/нищо, че лекаря наш семеен приятел се опитваше да ме убеди, че съм съвсем здрава и е безсмислена тази манипулация аз се противях, но аз си знаех моето/, взе че ми дойде съвсем оскъдно и след, като вече бях правила толкова много тестове и все завършващи със сълзи този път бях решила да не правя. Е да де ама не ми дойде 10 дни, като хората и взех, че се презстраших, минаха най-дългите 3 мин в живота ми:)и оказах се бременна. Надежда, щастие и заливащия ме страх да не се повтори всичо се преплетоха, но си казах ще се моля пък, каквото стане, последваха 4 дълги месеца на легло между 4 стени и повръщане до припадък, свалих 7 кил и станах 52, едвам дишах от умора и изстощение, после леки контракций в началото на 5тия, айде пак на легло и накрая направих пиелонефрит и на двата бъбрека в началото на 7дмия месец последвано от вливания на антибиотици и алергичен шок, урбазон по спешност и много молитви да оцелеем с бебка и....оцеляхме:) Пропуснах само, че  кървях от самото начало и след, като никой не искаше да ме прегледа една нощ след, като огромен съсирек изпадна от мен и бях вече решила, че това е краят отидохме в св лазар и след преглд по спешност се оказа някакъв скапах полип, който не бил нищо особенно, но все пак почти 4 месеца си мислеха, че кървя от бременноста и ме тъпчеха с прогестерон. През цялоо време все нещо пиех, все нещо ми имаше, но се молех, силно, много силно. И си предствях, че държа бебето си и успях незнамна какво се дължи, но успях дали заради силното ми желания, дали заради нещо друго незнам, но и не ми пука, обичта на живота ми спи сега до мен и е прекрасна. Родих дъщеря си 4 дни преди термин след ужасно дълго раждане, като накрая все пак ми направиха секцио, зашото тя се мъчеше и след като не дишаше 1вата мин после проплака, отначало лекичко и после със силен глас, не стига това ами и имаше анемия, зашото аз имах отрицателен резус а татакото положителен, направиха и кръвопреливане и след 2 часа всичко най-сетне си дойде на мястото. Сега основните мо грижи са дали не яде много, защо има пъпчици и прочие главоблъсканици присъщи на неопитните майчета, но знаете ли най-накрая спя спокойно макар и 3, 4 часа, не ми пука за косата ми и че не съм ходила на маникюр от 2 месеца, не ми пука за това, че  нямам време за нищо, камо ли за себе си, просто дребните неща минават покрай мен незабелязано, гледам я и се усмихвам. Един ден съпругът ми, който иначе не е много по-високопарните фрази каза"ти си моят герой, сега те обичам повече от преди".Незнам дали съм герой, защото и за това не ми пука, знам само че мишока пак ще се събуди и отново ще е гладна и аз пак ще я кърмя и ще си мисля"Боже колко съм уморена, благодаря ти за тази умора".
П.С Извинете ме за правописните грешки не са от неграмотност, а от бързане, защо пак плачем и пак сме гладни и нямам време:) Успех на всички от сърце и да знаете струва си всяка досадна среща с лекаря , всяка болезнена манипулация, всяка сълза. мен ме крепеше мисълта, че всеки ден ме приближава до така желаното дете, всеки час бях по-близо, всяка минута, всяка секунда:)

karolina81, много е хубаво че и ти сбъдна своята мечта.Нека ти е жива и здрава и от тук на татък само дребни тревоги от сорта колко е яла.

karolina 81 Да ти е жива и здрава малката принцеса тя и е безценна зная и аз имам моя син благодарение на молитви всеки ден и лежане 6 месеца и съм преживяла това което и ти и те разбирам имам го от четвърта бременност така че целувай я всеки ден , гушкай я постоянно и и се радвай . 

karolina81 честита ти радост и от мен, радвам се от сърце, че и твоята мечта се сбъдна! ДАно от тук  нататък само хубави неща ви се случват! И най важното е да сте здрави!

Много благодаря на всички за милите думи:) На всички в този форум желая от сърце и душа щастие.На които вече се е сбъднала мечтата да се радват с пълна сила на всяка секунда, на тези които в момента са в очакване на мечтаното дете лека бременност, а на тези които искат да сдобият с рожба, вяра и надежда и търпение.

karolina81, Семирамида,pumukul, Nefertity и всички други успяли мами прегръщам ви силно 

Здравейте,
Не мога да повярвам, че дойде и моя ред да пиша в тази тема. Преди, когато я четах, се молех и не вярвах, че някога и аз ще пиша тук. Но чудото се случи... След неуспешна първа бременност (преждевременно раждане в 25 г.с.) и много трудна втора бременност(серклаж , постоянни, доста силни, контракции, 5 месеца и половина в болницата, от които 2 месеца на инжекции и системи, 3 кръвопреливания,спадане на тоновете и какво ли още не ) на 19.04.09, точно на велик ден, се роди моето слънчице Божидар. Сега, когато го погледна, съм готова още толкова да стоя в болницата. Всички усилия, инжекции и болки си струваха. Сега той е най-важното нещо за мен! Найстина няколко пъти бяхме на ръба, но аз не спирах да се моля и слава на Бога всичко завърши добре и най-накрая мога и аз да изкрещя МОЯТА МЕЧТА СЕ СБЪДНА!!! ВЯРВАЙТЕ!!!

 

Пипи, да ти е жив и здрав Божидарчо, да ви радва много.Много се радвам че тази тема расте и успелите мами се увеличаваме.

Повече от 1,5 година чак с нетърпение да пиша тук и ето,че най после момента дойде.
На 4 октомври 2007 розовия ми свят рухна. Никога няма да забравя този ден , как отидох на работа с нетърпение да се прибера,защото щяхме да ходим да купуваме дрехи, за нея защото вече бременността и беше започнала да личи и да не и стават досегашните дрехи. Малко след обяд тя ми се обади и плачеше и каза,че отиват в болницата и ми затвори телефона,като каза,че после ще ми се обади. Как стигнах до болницата не съм сигурен ,помня само,че отварях врата след врата и охраната ходеше след мен, а когато я видях бях сигурен,че страшното е минало...............но не то предстоеше.
Тя се държеше само докато дойде при мен и ми каза да я отведа. Вечерта се върнахме в болницата където и направиха кюртаж по медицински показания. Все още не могат да кажат дали кухо яйце или мъртъв плод,но за нас беше нашето бебе.
След кюртажа и изписването настъпи АД. Моята жена просто не намираше смисъл да съществуваше. Когато се опитвах да я успокоя тя казваше само "искам си бебето" и тогава реших,че моята болка ще трябва да почака /май все още чака/ . Минах през ужаса на едни дълги 6 месеца през който бяха казали да се пазим и през доста изследвания който показвах,че всичко е ОК,но като и го казвах ми се казваше "дай ми гаранция,че повече няма да е така" . Започнах да се старая да се съвзема по всякакъв начин - директен и индиректен. Благодарен съм на една наша приятелка която много много ни помогна и беше до нас в тези моменти и на хората тук, който единствено знаеха за моята болка и ми даваха кураж. Имах най тъжната Коледа и Нова година през селия си живот. Минах през какво ли не - от плач на рамото ми до търсена повод да се скара с мен.
След 6 месеца докторката каза действайте...... е да ама не. Сега предстоеше друга борба - тази да я убедя,че трябва да опитаме пак. Срещнах доста яростен отпор, но дойде първата годишнина от сватбата ни и решихме да заминем малко на пътешествие из страната. Там вече успях да я обеда и след 2 месеца резултата беше налице,но проблемите не спряха до тук.
След първото провървяване помислих,че кошмара се връща,но после започнах да я убеждавам,че този път нещата стартират зле,но ще финишират добре и тя повярва,ама аз не/поне за пред мен.
Минахме през една доста тежка бременност. Изпълнена със страхове и съмнение и всеки път го раздавах на смелия/само аз знам колко уплашен бях и как си мислех,че ще откача след поредния проблем/.
Така дълги месеци,до 22.03.2009 когато санитарката излезе и ми каза " а между другото имаш дъщеря и двете са добре,след малко ще можеш да влезеш". След като влязох и се уверих,че и двете са ОК, съвсем нямам спомен какво стана / държа да кажа,че не съм се напивал/.
Сега всеки ден чакам с нетърпение да се прибира при двете ми принцеси и пак да виждам жена ми да се смее.
Дано никога не разбере колко пъти я излъгах или скрих от нея обажданията си към близки и към доктори.А през цялото време повтарях "някога да съм те лъгал?"
Успех на всички и дано тяхната мечта се сбъдне!