Идва вече Февруари, вадим две чертички кой където свари - 153

На 30.01 бях на преглед и док остана много доволна, че имаме развитие и ме извика на тонове в АГО!  Преси да тръгнем с мъжи се чудехме дали да си взема и багажа (да не ме оставят в болницата)  и решихме да го взема! На тргване си викам сега щото сме с багажа даже и контракции няма да имам
Отидохме в болницата сложиха ме на тонове и се оказа че всичко е ОК и нямам контеакции, но док ме изненада с новината че иска на другата сутрин да ме приемат и да подпомогне раждането  и каза че се надява и до края на деня да тръгне и родова дейност! На мен ми стана малко гадно че така ще предизвикваме нещата,  но тя ме убеди че няма смисъл да чакаме,  защото си преносвам и бебето било голямо! Изписа ми свещички и каза да хапна нещо леко,  та да не ми правят клизма  
Прибрахме се и ни беше супер трепетно,  като знаеш кога ще се случат нещата усещането е съвсем различно!
Цяла вечер се шегувахме  сложих си свещичките,  а от еуфорията не можах да хапна и така си легнахме, че щяхме да ставаме рано! ММ заспа супер спокойно, а аз към 22:30 ставам до тоалетна и се връщам с мокро,   бельо, гледам на леглото също има малко мокро
Викнах майка ми и викам "може ли това д са водите" а тя в полусънено състояние незнаеше какво да каже! Сложих си превръзка за да видя дали ще тече още и седнах, супер  спокойна бях за разлика от майка  ми, оказа се  че това са водите и изтичат по малко! Обадих се на док в 23:30 и тя каза да отивам в болницата! Взех да се оправям и да будя мъжо, а той горкия тъкмо беше заспал! Викам му хайде ставай водите ми изткоха,  да ходим в болницата! А той"Нищо ти няма, ти си въобразяваш "и аз пак ствай  изтекоха ми водите, а той "Избърши се и лягай да спиш!"Та така се и посмяхме докато се натъкмим стана 00:30! Отидохме в болницаата,  приеха ме прегледаха ме и ме качиха в ппредродилна, сложиха ме на тонове,  а аз вече имах контракции на 5 мин. но слаби!
Ипратиха си ММ и наще вкъщи и им казали че няма да е скоро! Разбрахме се да им се обадя като наближи момента! И така зачаках си аз сама в предродилно,  времето вървеше бързо контракциите си бяха все така на 5 мин, като леко се засилваха! По едно време ми стана много емоционялно и самотно  
В 5:30 док ми сеобади пак, пита ме не са ли се увеличили болките и аз и казах че вече са по силни, а тя каза че идва! След малко се разшетаха около мен включиха ми система,  провериха ме за разкритие и се оказа че  е едва 3 см,  след малко и док дойде и се почнаха записи на тонове,  проверки за разкритие! И така към 9 часа вече бях с 9 см като за последните см док помогна! След системата контрякциите нямсха нищо общо сс преди това, пак бяха нана 5мин. но много по болезнени,  а док само ме питаше дали съм добре и като и кажех да,  тя ми викаше значи още има време!
На пълно разкритие започнаха и наптните, акушерката която беше с док много ми помогна с напътствия! Вече нямах тъпение и попитах не е ли слезнала главата, а док отговори "Виждам му черната коса " и въпреки всички болки се нахилих до ушите! И дой де момента да ме преместят в родилно,  да но там изведнъж напъните намаляха,  акушерката като ми видя ръката, тя подута, абоката се беше запушил! Веднага се разтучаха и ми сложиха нов нна китката! Напъните отново започаха и след наколко такива в 9:55 Влади изплака, а аз се разплаках с него от вълнение и облекчение! Като ми показаха беше толкова беличък и мекичък!
И азне се разминах с шев и кройка и епизотомията, направиха ми и ревизия на матката заради обилно кървене! И да ви кажа сега ми сеструва много по болезнени епизотомията и ревизията, намах тъпение всичко да свърши и да ме оставят намира! А междудругото през цялото време умирах за вода, добре че акушерката ми даваше мокра марля!
Дадоха ми Влади чак сследобяд, чепреди това нямаше свободни стаи! И така започнахме да си се гледкаме,  няколко пъти го пробвах дали ще засуче, но той даже не отваряшв устни! Явнона момчето ми му е било гадно,  защото вечерта повърна няколко пъти кафеникаво и с кървави примеси и го взехаа дда му направят промивка на стомахчето и по тяхно наблюдение!  На другата сутрин ми го донесоха уж всичко беше наред,  но наа прегледа от му чуха шум на сърцето, който казаха че най вероятно  е физиологичен и ще отшуми!
Пак правихме опити да се кърмим,  но все неуспешни,  благодарение на една сестра обаче успяхме един път за деня, после още няколко вечерта, но всеки път много трудни! Много се притеснявах че спадне на тегло защото почти неядеше! На другия ден му правиха изследвания за шума, оказаха се хубави,а шума всеки ден беше по слаб ,  но заради всичко това ни държаха повече време и нямах тъпение да си ходим! Въпреки притесненията,  не сме се отказали от кърменето, а и влади не беше свалил много, изписаха ни  3600гр.!
Извинявам се за грешките но пиша от таблета и ми е малко трудно!

Бяхме определили дата за поява на нашата принцеса 14.02.Събудих се на 04.02 в 05:20 сутринта от усещане,че все едно всеки момент ще ми дойде.Поослушах се малко и станах,водите ми изтекоха.С най-голямото спокойствие на света се насочих към банята,за да се оправям.После събрах багажа в един сак,обадих се на ММ с новината,че нашата бебка вече иска да се срещне с мама и тати - той беше в командирвка и милият така се притесни.Аз го успокоявах,че съм добре,не ме боли нищо и ще чакаме той да се прибере преди Дари да се роди.После събудих свеки,метнахме се на едно такси и към болницата.През цялото време бях супер спокойна,нямах и грам болка - никога не съм си представяла,че може да има толкова безболезнено и безконтракционно раждане.Приеха ме в болницата,пуснаха тонове,направиха клизма и нашият тати се появи при мен в предродилна зала.Казахме си 2 думички и ме отведоха към операционната.Е там вече цялата се треперех - не знам дали от студ или вълнение.Малко зор видяхме с упойката,понеже се оказа,че имам изкривен гръбначен стълб.Покриха ме с платното и се започна.Анестезиологът беше плътно до мен и ми обясняваше през цялото време какво следва.Говорихме си,той пускаше майтапи - все едно не съм на операционната.Каза ми "гледай часовникът,той е супер точен,след малко бебето ще се появи".И аз супер втренчена в него, в 10:24 ч чух най-прекрасното гласче на света - моята Дари проплака.Това беше най-прекрасният миг в живота ми,сълзите потекоха по лицето ми и не можех да спра да се наслаждавам на гласа и.Лекарите само казваха колко е прекрасна, а аз хлипах ли хлипах.После ми я дадоха,аз си я гушнах и изпитах най-голямото блаженство на света. Не можех да спра да я цункам по цялото лице,а тя щом ме усети спря да плаче.После я отнесоха,а мен продължиха да ме обработват. На финала прозвуча песента на Селин Дион "My heart will go on" и всички в залата започнаха да ме поздравяват с нея. Дари имаше завишени левкоцити и се наложи да бъде на антибиотици. Сега сме си вкъщи и се наслаждаваме на малката ни принцеса. Нощите са тежки,дните спокойни,спим когато и тя спи, но не се оплаквам - щом си я гушна,забравям за безсъние и за всичко