Благодаря, Марианка! 
Хареса ми този колаж на Юли Ангелова.
Добре изразява копнежа и очакването ни. )
Хареса ми този колаж на Юли Ангелова.
Добре изразява копнежа и очакването ни. ) - Публикувана: 19 фев. 2014, 20:22 ч.
- Последно мнение: 25 фев. 2014, 00:33 ч.
Енгин Акюрек в „Kara Para Aşk”, нови и стари проекти – Тема 253
http://www.sabah.com.tr/Yazarlar/uluc/2014/02/22/bu-nasil-oyunculuktur
Статия от днес. Журналистът Хъпджал Улуч споделя: Изгледал филма "МСП" и както очаквал останал доволен от играта на Фарах. Но когато чул за първи път името на Енгин Акюпек и постепенно се запознавал с творчеството му - за него то е фантастично - изисква се голям талант. А сега добавя: той е звезда и е подарък за турского игрално кино, особено след появата и на втория му филм.....
Приветства всички, които са допринесли за направата на МСП - сценарий, режисура, операторско майсторство, музика, песента на Нил и т.н...... Завършва така: Аплодисменти, аплодисменти, аплодисменти!!!
Благодаря, Марианче, че и днес ни правиш съпричастни с мнението на турската критика. Това очаквах да чуя! "Аплодисменти!" Важно е за създателите на филма какво мислят другите за тях. Ние феновете затова сме фенове, за да ги обичаме. Но друго си е когато филмов критик се изкаже положително за филма и за любимия ти актьор...Комшиите явно сега откриват таланта на Енгин...Жалко, но по-добре късно, отколкото никога, нали?
Скрит текст:
http://www.sabah.com.tr/Yazarlar/uluc/2014/02/22/bu-nasil-oyunculukturСкрит текст:
Завършва така: Аплодисменти, аплодисменти, аплодисменти!!!Статия от днес. Журналистът Хъпджал Улуч споделя: "Колко забавно..." Изгледал филма "МСП" и както очаквал останал доволен от играта на Фарах. Но когато чул за първи път името на Енгин Акюпек и постепенно се запознавал с творчеството му - за него то е фантастично - изисква се голям талант. А сега добавя: той е звезда и е подарък за турского игрално кино, особено след появата и на втория му филм.....
Приветства всички, които са допринесли за направата на МСП - сценарий, режисура, операторско майсторство, музика, песента на Нил и т.н......
Приветства всички, които са допринесли за направата на МСП - сценарий, режисура, операторско майсторство, музика, песента на Нил и т.н......
И аз така ... толкова ми харесва филма.
Още не съм го изгледала целия - до тук съм. Тек всъщност е нарисувал Ейлюл.
Гледам и ми става все по ...
Ами да, Любов. Всички оставаме с такова впечатление. )) Това, че Енгин избягва светлината на прожекторите извън снимачната площадка, сякаш го прави невидим за журналистиката в Турция. )) Дано по-скоро променят манталитета си в това отношение. Да се сетят, че не всичко, що блести, е злато и да започнат да обръщат внимание и да пишат за истински стойностните неща, които в никакъв случай не са новините от рода на това кой в кое заведение и в чия компания е забелязан...
Мартичка... чакам с нетърпение да догледаш филма и да споделиш своите усещания... продължавай да спираш на моментите, които особено са те впечатлили...
Анкетата е приключила:
http://www.mgdtv.com/anket-hangi-cift-daha-cok-yakisiyor
Всички оставаме с такова впечатление. )) Това, че Енгин избягва светлината на прожекторите извън снимачната площадка, сякаш го прави невидим за журналистиката в Турция. )) Дано по-скоро променят манталитета си в това отношение. Да се сетят, че не всичко, що блести, е злато и да започнат да обръщат внимание и да пишат за истински стойностните неща, които в никакъв случай не са новините от рода на това кой в кое заведение и в чия компания е забелязан... Мартичка... чакам с нетърпение да догледаш филма и да споделиш своите усещания... продължавай да спираш на моментите, които особено са те впечатлили...
Анкетата е приключила:
http://www.mgdtv.com/anket-hangi-cift-daha-cok-yakisiyor
Здравейте, МОМИЧЕТА! Днес спойлерчето ми е тъжничко, но денят е такъв...
Скрит текст:
"Единствения мост между живите и мъртвите се нарича ЛЮБОВ."
"За какво му е на един мъж да прави
каквото и да било в живота си, ако
няма една жена до него, която
да му каже – Браво, страшен си!"
Джоко Росич
"Единствения мост между живите и мъртвите се нарича ЛЮБОВ."
"За какво му е на един мъж да прави
каквото и да било в живота си, ако
няма една жена до него, която
да му каже – Браво, страшен си!"
Джоко Росич
Ами да, Любов. Всички оставаме с такова впечатление. )) Това, че Енгин избягва светлината на прожекторите извън снимачната площадка, сякаш го прави невидим за журналистиката в Турция. )) Дано по-скоро променят манталитета си в това отношение. Да се сетят, че не всичко, що блести, е злато и да започнат да обръщат внимание и да пишат за истински стойностните неща, които в никакъв случай не са новините от рода на това кой в кое заведение и в чия компания е забелязан...
Мартичка... чакам с нетърпение да догледаш филма и да споделиш своите усещания... продължавай да спираш на моментите, които особено са те впечатлили...
Анкетата е приключила:
http://www.mgdtv.com/anket-hangi-cift-daha-cok-yakisiyor
Всички оставаме с такова впечатление. )) Това, че Енгин избягва светлината на прожекторите извън снимачната площадка, сякаш го прави невидим за журналистиката в Турция. )) Дано по-скоро променят манталитета си в това отношение. Да се сетят, че не всичко, що блести, е злато и да започнат да обръщат внимание и да пишат за истински стойностните неща, които в никакъв случай не са новините от рода на това кой в кое заведение и в чия компания е забелязан... Мартичка... чакам с нетърпение да догледаш филма и да споделиш своите усещания... продължавай да спираш на моментите, които особено са те впечатлили...
Анкетата е приключила:
http://www.mgdtv.com/anket-hangi-cift-daha-cok-yakisiyor
Е, как да не се радва човек на такъв категоричен резултат!
Любов и Марица,
Обръщам се към Вас във връзка с коментарите в момента. Когато преди известно време
написах, че ЕА не е толкова популярен в Турция, колкото извън нея и не се радва на всенародна любов, като някои свои колеги, явно сте се отнесли с недоверие към написаното от мен.
Дори казах, че може би не е канен на много от светските прояви, а не, че не уважава другите.
Някои тогава казаха, още по зле за него т.е. , ако не ходи - лошо, ако не го канят - пак лошо.
А истината вероятно е някъде другаде.
Но за пореден път става ясно, че те не познават таланта му и той до момента е недооценен.
Именна затова се радвам, че играе с най-известните и харесвани техни актриси, за да бъде забелязан и видян най-после, че не свети с отразена светлина, а блести със своята собствена.
Дори Керем Дерен, който си го е избрал за главен герой е бил изненадан от многобройните
ме фенове.
Нашето момче, само проби и думите на Мерал Окай, че за него тепърва ще се говори
се сбъдват чак сега.
Да му пожелаем успех и нека стъпи на пиедестала, който му се полага заради
невероятния му талант.
/b]
Комет,
Не, че не съм ти повярвала преди, мила. Нали и ние четем и гледаме същите материали. За себе си мога да кажа, че по-скоро не исках да вярвам, че тези, които би трябвало да отразяват културните събития в Турция, са толкова заслепени от преходната слава. Трудно ми е да повярвам, че фалшивия блясък ги е заслепил дотолкова, че не виждат истинските съкровища на турското тино... Но май започват да проглеждат. И това може само да ме радва.
Не, че не съм ти повярвала преди, мила. Нали и ние четем и гледаме същите материали. За себе си мога да кажа, че по-скоро не исках да вярвам, че тези, които би трябвало да отразяват културните събития в Турция, са толкова заслепени от преходната слава.
Трудно ми е да повярвам, че фалшивия блясък ги е заслепил дотолкова, че не виждат истинските съкровища на турското тино... Но май започват да проглеждат. И това може само да ме радва. 
Добър да е съботният ден! 
Виждам, че дебатите за "‘Bi Küçük Eylül Meselesi" са започнали и са много разгорещени, а мненията - разнопосочни. Преводът на диалога вероятно ще ги оцвети още повече, защото Керем Дерен е негов майстор и умело го "вклинява" в екранното повествование като свой, авторов, глас...
След премиерата в печатните издания се появиха няколко обширни и интересни интервюта с нестандартния творец. Особено ме впечатли разговорът на журналиста Ерман Ата Унджу от вестник "Радикал", който хвърля още светлина върху авторовия замисъл на Керем Дерен.
Клишето "Турската публика няма да го разбере" е голяма лъжа...
Този път, сценаристът Керем Дерен не само пише, но и режисира. "Малкият проблем на Ейлюл" (Спирам се на това заглавие, защото според мене, то най-точно отразява авторовата идея - бележката е моя.) е опит да се разкаже как изглежда животът след срещата със смъртта. "Исках да опиша собствените си усещания и чувства" - споделя той.
"Играта с времето" е запазената марка на неговия творчески почерк и с "Езел" той показа на Турция един по-различен телевизионен сериал. Керем Дерен не изневерява на стила си и във филма "Малкият проблем на Ейлюл" (където режисира своя сценарий), който вече е по кината. След тежка катастрофа, героинята Ейлюл не помни последния месец от живота си.
Тази ситуация е твърде позната и болезнена за твореца. След мозъчен кръвоизлив (от спукана аневризма), той също е загубил паметта си. (В друго интервю споделя, че двадесет дни след операцията не си е спомнял нищо и често се питал: "Кой си ти?" - бележката е моя.) Но, амнезията не е отправната точка в тази любовна история.
Срещнах се с Керем Дерен, за да разговаряме как е интерпретирал личната си история и какъв отпечатък е оставила тя върху "Малкият проблем на Ейлюл". Разбира се, няма да пропуснем и основния герой, карикатуриста Текин (Енгин Акюрек)...
Създал сте този сценарий, след като, самият Вие сте претърпял мозъчен инцидент и сте се срещнал лице в лице със загубата на паметта. Доколко филмът има автобиографичен характер?
Написах историята въз основа на преживяното от мене, но филмът не е автобиографичен. Да, аз видях и надживях смъртта и това коренно ме промени. Започнах сценария след това премеждие и нямаше как в съзнанието ми да не нахлуват чувства и най-вече въпроси. Най-болезнените въпроси, тези, които най-често си задаваме. Но, не бих се чувствал щастлив, да се идентифицирам с филма. Той трябва да се възприема универсално, Макар, че героят Текин много прилича на мене. Филмът е биографичен дотолкова, доколкото зрителите могат да намерят прилика между своето и моето светоусещане.
Текин е роден и живее в усамотението на остров Бозджаада. А, вие обичате ли да се изолирате, докато пишете?
Обикновено пиша по кафенетата, където прекарвам по 9-10 часа. Неотдавна се преместихме в нов дом и отскоро имам кабинет. За пръв път в живота си работя вкъщи, на преди това винаги съм писал сред множеството (тълпата). Особено сценариите на сериалите. Възможно ли е да пиша по цял ден? И не е ли лудост да търся уединение точно там? Докато работя, аз не виждам нищо и никого. В края на деня вдигам глава, забелязвам хората около себе си и започвам да ги наблюдавам. Тогава имам усещането, че познавам всеки от тях, все едно съм живял с него. С времето, писането създава рутина, но не променя желанието ми да опознавам живота.
Може би, затова Тек рисува карикатури...
Разбира се, това не е случайно.
Имахте ли идея за тази история преди инцидента, който се случи с Вас?
Не, не... Аз също бях много объркан след него и непрекъснато си задавах въпроси. Знаех, че писането може да ми даде отговорите им, или пък - още повече да ги усложни. Така започнах сценария. Разказана "в прав текст", сюжетната линия не ми харесваше. Тогава тя се превърна в история на любовта.
Как решихте точно Фарах Зейнеп Абдуллах да изпълнява ролята на Ейлюл?
Ейлюл е героиня с противоречив характер - може да я обикнеш, но може и да я намразиш. Много е важно, каква "присъда" ще й даде зрителят в края на филма. За да не се изопачи посланието, трябваше да се намери най-подходящата актриса, която да умее да бъде едновременно и дявол, и ангел. Дълго търсихме изпълнителка за този образ, на кастинга се явиха доста кандидатки. Всички те бяха талантливи, но не ставаха за ролята.
Тогава в ума ми изскочи името на Фарах. Нямах кой знае какви впечатления от играта й, не бях следил сериала. (Керем Дерен вероятно визира "Oyle bir gecer zaman ki" / "Времето лети", единствения в който Фарах е участвала дотогава - бележката е моя.) Просто помислих, че тя може да е актрисата, което търся. Отидох в Англия да разговарям с нея и след срещата вече бях сигурен - това е Ейлюл. Щастлив съм, че тя ме изненада с широкия си артистичен диапазон. Това, което ме впечатлява у един актьор е неговата способност да се превъплъщава напълно. А, именно на снимачната площадка, в процеса на работа, мога да видя и да оценя потенциала на изпълнителите. (В друго интервю отново споделя, че е имал голям късмет с Фарах и Енгин, които се оказали много талантливи... - бележката е моя.)
"Езел" е като пъзел, чиито части са разбъркани в миналото, настоящето и бъдещето. В "Малкият проблем на Ейлюл" също има "скокове във времето". Можем ли да твърдим, че това е стила на Керем Дерен?
Искаш да намекнеш, че заемам от фантастиката машината за пътуване в различните времеви измерения. (Сигурно се шегува - бележката е моя.) "Играта с времето" не е мое откритие. Този похват отдавна се използва в световната кинематография, но в Турция не е много популярен. Харесва ми повествованието да върви напред и назад във времето. По-скоро, може да се каже, че обичам да решавам логически задачи. И двата сценария могат да се възприемат като главоблъсканици за разгадаване. Може би е така, защото точно по този начин си представям филмовия разказ на събитията.
А, дали турската аудитория е свикнала с такива истории, които да провокират ума?
Аз не вярвам в общоприетото схващане, че публиката не е дорасла за подобни филми. Когато тръгна "Езел", много хора критикуваха сценария. Казваха, че турците не харесват сложни сюжети, не ги разбират, а искат нещо простичко и показано "като на ревю".
Мислех, че опонентите грешат, както всъщност се оказа. "Езел" беше много успешен сериал. Зрителите го разбираха и никой не е имал проблем с възприемането му. А, сценарият и драматургията му са много сложни. Истината е, че когато се създаде нещо стойностно и впечатляващо, хората го гледат. Какво имам предвид под "стойностно"? История, която докосва сърцата им и се съизмерва с техните ценности. Която кореспондира с важните и значимите за тях, неща.
Филмът е историята на Ейлюл, или историята на Текин?
Това ще реши публиката. Разбира се, на преден план е историята на Ейлюл. Но, зависи кой от какъв ъгъл гледа и през каква призма пречупва екранното послание. Затова, всъщност има два разказа за любовта, на двама души, които са много различни. На зрителя принадлежи правото да направи собствена интерпретация на художественото внушение. През очите на Текин любовната история е една, а "разказана" от Ейлюл - съвсем друга. Ролята на балансьор е отредена за аудиторията. Историята на Текин е по-драматична и по-разтърсваща... На мене също ми е трудно да избера.
В такава любовна история обикновено жената е по-завоалирана, по-тайнствена и загадъчна. Но, при Ейлюл, като че ли, е обратното...
Да, така е, защото екранното време тече в живота на Ейлюл и ние сме в нейния свят. Гледаме филма през нейните очи. Ние, като зрители, участваме в нейното духовно пътуване. (От думите на Керен Дерен, разбирам, че Текин присъства във филма само като спомен, видение, мираж ..., а чрез тях Ейлюл постепенно преоткрива себе си. - бележката е моя)
Каква е причината за този избор?
Това е свързано с идеята за загубата. Мислите, че сте пропуснали нещо много важно и искате да се върнете и да го уловите. В моя живот често съм изпадал в тази ситуация. Така е за много хора ... Има толкова истински неща, които не забелязваме и подминаваме лекомислено. Но, когато ги загубим, болезнено усещаме липсата им. Иска ни се да върнем времето назад, но сме пропуснали мига и това вече не е възможно. Ейлюл има такъв шанс.
Защо решихте Вие да режисирате филма?
Решението беше общо. (Вероятно има предвид мнението и на продуцента - бележката е моя.) Но, у мене вече се беше породило желанието да заснема този филм. Сякаш, цял живот съм се готвил за този момент. Това е златна възможност. Като режисьор можех най-добре да представя сценария, да осъществя своята авторова идея за екранизацията му. Защо толкова държах на това? Защото за мене той е специален. Опитвам се да кажа, че усещането ми за него е твърде лично. В текста има много съществени "нещица", на които, смятах, че трябва да се акцентира. Щеше да е по-лесно да го направя аз и мисля, че това е само плюс за филма. Така се стигна до идеята за режисьорския ми дебют.
Напоследък, холивудските сериали и филми се отличават с новаторство и креативност. Има ли вече и в Турция условия за такива продукции?
Не знам как ще е в бъдеще, но сега това е невъзможно. В Америка тази тенденция е през последните пет-шест години. В творчески аспект, телевизионнните сериали са по-напред от холивудското кино в момента.Там, толкова много филмови дейци залагат на креативността, че можем да говорим за своеобразен феномен.
А у нас, за да бъде първостепенно творческото начало, трябва да се промени културата ни. Политиката и социалната ни чувствителност също трябва да са други. Сега телевизията е пълна с изисквания и ограничения, които блокират свободата на твореца. (Керем Дерен сигурно има предвид цензурата на RTUK, техния контролен орган за радио и телевизия, и рейтинговата система - бележката е моя.)
Споделеното от Керем Дерен подсказва, че основният герой на "Малкият проблем на Ейлюл" всъщност е само един. И той е Азът, а филмовият разказ, написан с алегоричния език на киното, е илюстрация на неговата сложна, мностранна и противоречива природа.
Няколко любопитни щрихи към портрета на Керем Дерен, които "излязоха" от интервютата.
Скрит текст:
* Изборът на 14 февруари за премиерата на филма не е случаен. Това е своеобразен любовен жест към съпругата му Пънар Булут. (Тя е била с него по време на инцидента и с навременната си реакция му е спасила живота.)
* Идеята - един ден да направи собствен филм, е мечта, която го съпътства от детските му години.
* По думите му, остров Бозджаада е образ-символ във филма.
* Ако желанията се сбъдваха, то актьорите с които би искал да снима, са Натали Портман и Райън Гослинг.
* Изборът на 14 февруари за премиерата на филма не е случаен. Това е своеобразен любовен жест към съпругата му Пънар Булут. (Тя е била с него по време на инцидента и с навременната си реакция му е спасила живота.)
* Идеята - един ден да направи собствен филм, е мечта, която го съпътства от детските му години.
* По думите му, остров Бозджаада е образ-символ във филма.
* Ако желанията се сбъдваха, то актьорите с които би искал да снима, са Натали Портман и Райън Гослинг.
Пожелавам ви приятен следобед! 
Любов и Марица,
Обръщам се към Вас във връзка с коментарите в момента. Когато преди известно време
написах, че ЕА не е толкова популярен в Турция, колкото извън нея и не се радва на всенародна любов, като някои свои колеги, явно сте се отнесли с недоверие към написаното от мен.
Дори казах, че може би не е канен на много от светските прояви, а не, че не уважава другите.
Някои тогава казаха, още по зле за него т.е. , ако не ходи - лошо, ако не го канят - пак лошо.
А истината вероятно е някъде другаде.
Но за пореден път става ясно, че те не познават таланта му и той до момента е недооценен.
Именна затова се радвам, че играе с най-известните и харесвани техни актриси, за да бъде забелязан и видян най-после, че не свети с отразена светлина, а блести със своята собствена.
Дори Керем Дерен, който си го е избрал за главен герой е бил изненадан от многобройните
ме фенове.
Нашето момче, само проби и думите на Мерал Окай, че за него тепърва ще се говори
се сбъдват чак сега.
Да му пожелаем успех и нека стъпи на пиедестала, който му се полага заради
невероятния му талант.
/b]Комет, мила, нямаме противоречие. Не че не съм обърнала внимание на поста ти - напротив - ти за пореден път отбеляза, че Енгин е недооценен в родината си. А това ние много го коментирахме и по повод на "КВФ", и по повод на "Облака". И то с голяма болка. Просто за да не се повтарям не писах... Затова с такова нетърпение очаквах тяхната критика да се произнесе. За мен е неразбираемо, че чак сега го откриват. Те просто не познават творците си. Дори не си правят труда да научат нещо повече за тях като изгледат филмите им. Това говори много лошо за тяхната журналистика...Енгин доказа, че ако търсят жълтини около него - няма да ги намерят. Той е във филмите си. Който разбрал - разбрал. Жалко, че тези хора са малцина...И тук се сещам: "Никой не е пророк в собствената си страна" и това важи с пълна сила за него....
Благодаря, Марта...
Всичко е казано в песента... Само че... ми се струва, Ейлюл отхвърли и крилете си в порива към свободата да се самоосъществява...
Скрит текст:
Виждам, че дебатите за "‘Bi Küçük Eylül Meselesi" са започнали и са много разгорещени, а мненията - разнопосочни. Преводът на диалога вероятно ще ги оцвети още повече, защото Керем Дерен е негов майстор и умело го "вклинява" в екранното повествование като свой, авторов, глас...
След премиерата в печатните издания се появиха няколко обширни и интересни интервюта с нестандартния творец. Особено ме впечатли разговорът на журналиста Ерман Ата Унджу от вестник "Радикал", който хвърля още светлина върху авторовия замисъл на Керем Дерен.
Този път, сценаристът Керем Дерен не само пише, но и режисира. "Малкият проблем на Ейлюл" (Спирам се на това заглавие, защото според мене, то най-точно отразява авторовата идея - бележката е моя.) е опит да се разкаже как изглежда животът след срещата със смъртта. "Исках да опиша собствените си усещания и чувства" - споделя той.
"Играта с времето" е запазената марка на неговия творчески почерк и с "Езел" той показа на Турция един по-различен телевизионен сериал. Керем Дерен не изневерява на стила си и във филма "Малкият проблем на Ейлюл" (където режисира своя сценарий), който вече е по кината. След тежка катастрофа, героинята Ейлюл не помни последния месец от живота си.
Тази ситуация е твърде позната и болезнена за твореца. След мозъчен кръвоизлив (от спукана аневризма), той също е загубил паметта си. (В друго интервю споделя, че двадесет дни след операцията не си е спомнял нищо и често се питал: "Кой си ти?" - бележката е моя.) Но, амнезията не е отправната точка в тази любовна история.
Срещнах се с Керем Дерен, за да разговаряме как е интерпретирал личната си история и какъв отпечатък е оставила тя върху "Малкият проблем на Ейлюл". Разбира се, няма да пропуснем и основния герой, карикатуриста Текин (Енгин Акюрек)...
Създал сте този сценарий, след като, самият Вие сте претърпял мозъчен инцидент и сте се срещнал лице в лице със загубата на паметта. Доколко филмът има автобиографичен характер?
Написах историята въз основа на преживяното от мене, но филмът не е автобиографичен. Да, аз видях и надживях смъртта и това коренно ме промени. Започнах сценария след това премеждие и нямаше как в съзнанието ми да не нахлуват чувства и най-вече въпроси. Най-болезнените въпроси, тези, които най-често си задаваме. Но, не бих се чувствал щастлив, да се идентифицирам с филма. Той трябва да се възприема универсално, Макар, че героят Текин много прилича на мене. Филмът е биографичен дотолкова, доколкото зрителите могат да намерят прилика между своето и моето светоусещане.
Текин е роден и живее в усамотението на остров Бозджаада. А, вие обичате ли да се изолирате, докато пишете?
Обикновено пиша по кафенетата, където прекарвам по 9-10 часа. Неотдавна се преместихме в нов дом и отскоро имам кабинет. За пръв път в живота си работя вкъщи, на преди това винаги съм писал сред множеството (тълпата). Особено сценариите на сериалите. Възможно ли е да пиша по цял ден? И не е ли лудост да търся уединение точно там? Докато работя, аз не виждам нищо и никого. В края на деня вдигам глава, забелязвам хората около себе си и започвам да ги наблюдавам. Тогава имам усещането, че познавам всеки от тях, все едно съм живял с него. С времето, писането създава рутина, но не променя желанието ми да опознавам живота.
Може би, затова Тек рисува карикатури...
Разбира се, това не е случайно.
Имахте ли идея за тази история преди инцидента, който се случи с Вас?
Не, не... Аз също бях много объркан след него и непрекъснато си задавах въпроси. Знаех, че писането може да ми даде отговорите им, или пък - още повече да ги усложни. Така започнах сценария. Разказана "в прав текст", сюжетната линия не ми харесваше. Тогава тя се превърна в история на любовта.
Как решихте точно Фарах Зейнеп Абдуллах да изпълнява ролята на Ейлюл?
Ейлюл е героиня с противоречив характер - може да я обикнеш, но може и да я намразиш. Много е важно, каква "присъда" ще й даде зрителят в края на филма. За да не се изопачи посланието, трябваше да се намери най-подходящата актриса, която да умее да бъде едновременно и дявол, и ангел. Дълго търсихме изпълнителка за този образ, на кастинга се явиха доста кандидатки. Всички те бяха талантливи, но не ставаха за ролята.
Тогава в ума ми изскочи името на Фарах. Нямах кой знае какви впечатления от играта й, не бях следил сериала. (Керем Дерен вероятно визира "Oyle bir gecer zaman ki" / "Времето лети", единствения в който Фарах е участвала дотогава - бележката е моя.) Просто помислих, че тя може да е актрисата, което търся. Отидох в Англия да разговарям с нея и след срещата вече бях сигурен - това е Ейлюл. Щастлив съм, че тя ме изненада с широкия си артистичен диапазон. Това, което ме впечатлява у един актьор е неговата способност да се превъплъщава напълно. А, именно на снимачната площадка, в процеса на работа, мога да видя и да оценя потенциала на изпълнителите. (В друго интервю отново споделя, че е имал голям късмет с Фарах и Енгин, които се оказали много талантливи... - бележката е моя.)
"Езел" е като пъзел, чиито части са разбъркани в миналото, настоящето и бъдещето. В "Малкият проблем на Ейлюл" също има "скокове във времето". Можем ли да твърдим, че това е стила на Керем Дерен?
Искаш да намекнеш, че заемам от фантастиката машината за пътуване в различните времеви измерения. (Сигурно се шегува - бележката е моя.) "Играта с времето" не е мое откритие. Този похват отдавна се използва в световната кинематография, но в Турция не е много популярен. Харесва ми повествованието да върви напред и назад във времето. По-скоро, може да се каже, че обичам да решавам логически задачи. И двата сценария могат да се възприемат като главоблъсканици за разгадаване. Може би е така, защото точно по този начин си представям филмовия разказ на събитията.
А, дали турската аудитория е свикнала с такива истории, които да провокират ума?
Аз не вярвам в общоприетото схващане, че публиката не е дорасла за подобни филми. Когато тръгна "Езел", много хора критикуваха сценария. Казваха, че турците не харесват сложни сюжети, не ги разбират, а искат нещо простичко и показано "като на ревю".
Мислех, че опонентите грешат, както всъщност се оказа. "Езел" беше много успешен сериал. Зрителите го разбираха и никой не е имал проблем с възприемането му. А, сценарият и драматургията му са много сложни. Истината е, че когато се създаде нещо стойностно и впечатляващо, хората го гледат. Какво имам предвид под "стойностно"? История, която докосва сърцата им и се съизмерва с техните ценности. Която кореспондира с важните и значимите за тях, неща.
Филмът е историята на Ейлюл, или историята на Текин?
Това ще реши публиката. Разбира се, на преден план е историята на Ейлюл. Но, зависи кой от какъв ъгъл гледа и през каква призма пречупва екранното послание. Затова, всъщност има два разказа за любовта, на двама души, които са много различни. На зрителя принадлежи правото да направи собствена интерпретация на художественото внушение. През очите на Текин любовната история е една, а "разказана" от Ейлюл - съвсем друга. Ролята на балансьор е отредена за аудиторията. Историята на Текин е по-драматична и по-разтърсваща... На мене също ми е трудно да избера.
В такава любовна история обикновено жената е по-завоалирана, по-тайнствена и загадъчна. Но, при Ейлюл, като че ли, е обратното...
Да, така е, защото екранното време тече в живота на Ейлюл и ние сме в нейния свят. Гледаме филма през нейните очи. Ние, като зрители, участваме в нейното духовно пътуване. (От думите на Керен Дерен, разбирам, че Текин присъства във филма само като спомен, видение, мираж ..., а чрез тях Ейлюл постепенно преоткрива себе си. - бележката е моя)
Каква е причината за този избор?
Това е свързано с идеята за загубата. Мислите, че сте пропуснали нещо много важно и искате да се върнете и да го уловите. В моя живот често съм изпадал в тази ситуация. Така е за много хора ... Има толкова истински неща, които не забелязваме и подминаваме лекомислено. Но, когато ги загубим, болезнено усещаме липсата им. Иска ни се да върнем времето назад, но сме пропуснали мига и това вече не е възможно. Ейлюл има такъв шанс.
Защо решихте Вие да режисирате филма?
Решението беше общо. (Вероятно има предвид мнението и на продуцента - бележката е моя.) Но, у мене вече се беше породило желанието да заснема този филм. Сякаш, цял живот съм се готвил за този момент. Това е златна възможност. Като режисьор можех най-добре да представя сценария, да осъществя своята авторова идея за екранизацията му. Защо толкова държах на това? Защото за мене той е специален. Опитвам се да кажа, че усещането ми за него е твърде лично. В текста има много съществени "нещица", на които, смятах, че трябва да се акцентира. Щеше да е по-лесно да го направя аз и мисля, че това е само плюс за филма. Така се стигна до идеята за режисьорския ми дебют.
Напоследък, холивудските сериали и филми се отличават с новаторство и креативност, Има ли вече и в Турция условия за такива продукции?
Не знам как ще е в бъдеще, но сега това е невъзможно. В Америка тази тенденция е през последните пет-шест години. В творчески аспект, телевизионнните сериали са по-напред от холивудското кино в момента.Там, толкова много филмови дейци залагат на креативността, че можем да говорим за своеобразен феномен.
А у нас, за да бъде първостепенно творческото начало, трябва да се промени културата ни. Политиката и социалната ни чувствителност също трябва да са други. Сега телевизията е пълна с изисквания и ограничения, които блокират свободата на твореца. (Керем Дерен сигурно има предвид цензурата на RTUK, техния контролен орган за радио и телевизия, и рейтинговата система - бележката е моя.)
Споделеното от Керем Дерен подсказва, че основният герой на "Малкият проблем на Ейлюл" всъщност е само един. И той е Азът, а филмовият разказ, написан с алегоричния език на киното, е илюстрация на неговата сложна, мностранна и противоречива природа.
Благодаря, Ангела. Просто си затвърдих мнението за Керем Дерен и за посланията на филма. Иначе фактите около написването на сценария ми бяха известни. Много ми беше приятно да разбера, че е писал по кафенетата и това ми напомни за "Бамбука" до Народния театър, който навремето също беше оазис на българската бохема, сред която беше и баща ми...Стана ми мило... Добър да е съботният ден!
Виждам, че дебатите за "‘Bi Küçük Eylül Meselesi" са започнали и са много разгорещени, а мненията - разнопосочни. Преводът на диалога вероятно ще ги оцвети още повече, защото Керем Дерен е негов майстор и умело го "вклинява" в екранното повествование като свой, авторов, глас...
След премиерата в печатните издания се появиха няколко обширни и интересни интервюта с нестандартния творец. Особено ме впечатли разговорът на журналиста Ерман Ата Унджу от вестник "Радикал", който хвърля още светлина върху авторовия замисъл на Керем Дерен.
Клишето "Турската публика няма да го разбере" е голяма лъжа...
Този път, сценаристът Керем Дерен не само пише, но и режисира. "Малкият проблем на Ейлюл" (Спирам се на това заглавие, защото според мене, то най-точно отразява авторовата идея - бележката е моя.) е опит да се разкаже как изглежда животът след срещата със смъртта. "Исках да опиша собствените си усещания и чувства" - споделя той.
"Играта с времето" е запазената марка на неговия творчески почерк и с "Езел" той показа на Турция един по-различен телевизионен сериал. Керем Дерен не изневерява на стила си и във филма "Малкият проблем на Ейлюл" (където режисира своя сценарий), който вече е по кината. След тежка катастрофа, героинята Ейлюл не помни последния месец от живота си.
Тази ситуация е твърде позната и болезнена за твореца. След мозъчен кръвоизлив (от спукана аневризма), той също е загубил паметта си. (В друго интервю споделя, че двадесет дни след операцията не си е спомнял нищо и често се питал: "Кой си ти?" - бележката е моя.) Но, амнезията не е отправната точка в тази любовна история.
Срещнах се с Керем Дерен, за да разговаряме как е интерпретирал личната си история и какъв отпечатък е оставила тя върху "Малкият проблем на Ейлюл". Разбира се, няма да пропуснем и основния герой, карикатуриста Текин (Енгин Акюрек)...
Създал сте този сценарий, след като, самият Вие сте претърпял мозъчен инцидент и сте се срещнал лице в лице със загубата на паметта. Доколко филмът има автобиографичен характер?
Написах историята въз основа на преживяното от мене, но филмът не е автобиографичен. Да, аз видях и надживях смъртта и това коренно ме промени. Започнах сценария след това премеждие и нямаше как в съзнанието ми да не нахлуват чувства и най-вече въпроси. Най-болезнените въпроси, тези, които най-често си задаваме. Но, не бих се чувствал щастлив, да се идентифицирам с филма. Той трябва да се възприема универсално, Макар, че героят Текин много прилича на мене. Филмът е биографичен дотолкова, доколкото зрителите могат да намерят прилика между своето и моето светоусещане.
Текин е роден и живее в усамотението на остров Бозджаада. А, вие обичате ли да се изолирате, докато пишете?
Обикновено пиша по кафенетата, където прекарвам по 9-10 часа. Неотдавна се преместихме в нов дом и отскоро имам кабинет. За пръв път в живота си работя вкъщи, на преди това винаги съм писал сред множеството (тълпата). Особено сценариите на сериалите. Възможно ли е да пиша по цял ден? И не е ли лудост да търся уединение точно там? Докато работя, аз не виждам нищо и никого. В края на деня вдигам глава, забелязвам хората около себе си и започвам да ги наблюдавам. Тогава имам усещането, че познавам всеки от тях, все едно съм живял с него. С времето, писането създава рутина, но не променя желанието ми да опознавам живота.
Може би, затова Тек рисува карикатури...
Разбира се, това не е случайно.
Имахте ли идея за тази история преди инцидента, който се случи с Вас?
Не, не... Аз също бях много объркан след него и непрекъснато си задавах въпроси. Знаех, че писането може да ми даде отговорите им, или пък - още повече да ги усложни. Така започнах сценария. Разказана "в прав текст", сюжетната линия не ми харесваше. Тогава тя се превърна в история на любовта.
Как решихте точно Фарах Зейнеп Абдуллах да изпълнява ролята на Ейлюл?
Ейлюл е героиня с противоречив характер - може да я обикнеш, но може и да я намразиш. Много е важно, каква "присъда" ще й даде зрителят в края на филма. За да не се изопачи посланието, трябваше да се намери най-подходящата актриса, която да умее да бъде едновременно и дявол, и ангел. Дълго търсихме изпълнителка за този образ, на кастинга се явиха доста кандидатки. Всички те бяха талантливи, но не ставаха за ролята.
Тогава в ума ми изскочи името на Фарах. Нямах кой знае какви впечатления от играта й, не бях следил сериала. (Керем Дерен вероятно визира "Oyle bir gecer zaman ki" / "Времето лети", единствения в който Фарах е участвала дотогава - бележката е моя.) Просто помислих, че тя може да е актрисата, което търся. Отидох в Англия да разговарям с нея и след срещата вече бях сигурен - това е Ейлюл. Щастлив съм, че тя ме изненада с широкия си артистичен диапазон. Това, което ме впечатлява у един актьор е неговата способност да се превъплъщава напълно. А, именно на снимачната площадка, в процеса на работа, мога да видя и да оценя потенциала на изпълнителите. (В друго интервю отново споделя, че е имал голям късмет с Фарах и Енгин, които се оказали много талантливи... - бележката е моя.)
"Езел" е като пъзел, чиито части са разбъркани в миналото, настоящето и бъдещето. В "Малкият проблем на Ейлюл" също има "скокове във времето". Можем ли да твърдим, че това е стила на Керем Дерен?
Искаш да намекнеш, че заемам от фантастиката машината за пътуване в различните времеви измерения. (Сигурно се шегува - бележката е моя.) "Играта с времето" не е мое откритие. Този похват отдавна се използва в световната кинематография, но в Турция не е много популярен. Харесва ми повествованието да върви напред и назад във времето. По-скоро, може да се каже, че обичам да решавам логически задачи. И двата сценария могат да се възприемат като главоблъсканици за разгадаване. Може би е така, защото точно по този начин си представям филмовия разказ на събитията.
А, дали турската аудитория е свикнала с такива истории, които да провокират ума?
Аз не вярвам в общоприетото схващане, че публиката не е дорасла за подобни филми. Когато тръгна "Езел", много хора критикуваха сценария. Казваха, че турците не харесват сложни сюжети, не ги разбират, а искат нещо простичко и показано "като на ревю".
Мислех, че опонентите грешат, както всъщност се оказа. "Езел" беше много успешен сериал. Зрителите го разбираха и никой не е имал проблем с възприемането му. А, сценарият и драматургията му са много сложни. Истината е, че когато се създаде нещо стойностно и впечатляващо, хората го гледат. Какво имам предвид под "стойностно"? История, която докосва сърцата им и се съизмерва с техните ценности. Която кореспондира с важните и значимите за тях, неща.
Филмът е историята на Ейлюл, или историята на Текин?
Това ще реши публиката. Разбира се, на преден план е историята на Ейлюл. Но, зависи кой от какъв ъгъл гледа и през каква призма пречупва екранното послание. Затова, всъщност има два разказа за любовта, на двама души, които са много различни. На зрителя принадлежи правото да направи собствена интерпретация на художественото внушение. През очите на Текин любовната история е една, а "разказана" от Ейлюл - съвсем друга. Ролята на балансьор е отредена за аудиторията. Историята на Текин е по-драматична и по-разтърсваща... На мене също ми е трудно да избера.
В такава любовна история обикновено жената е по-завоалирана, по-тайнствена и загадъчна. Но, при Ейлюл, като че ли, е обратното...
Да, така е, защото екранното време тече в живота на Ейлюл и ние сме в нейния свят. Гледаме филма през нейните очи. Ние, като зрители, участваме в нейното духовно пътуване. (От думите на Керен Дерен, разбирам, че Текин присъства във филма само като спомен, видение, мираж ..., а чрез тях Ейлюл постепенно преоткрива себе си. - бележката е моя)
Каква е причината за този избор?
Това е свързано с идеята за загубата. Мислите, че сте пропуснали нещо много важно и искате да се върнете и да го уловите. В моя живот често съм изпадал в тази ситуация. Така е за много хора ... Има толкова истински неща, които не забелязваме и подминаваме лекомислено. Но, когато ги загубим, болезнено усещаме липсата им. Иска ни се да върнем времето назад, но сме пропуснали мига и това вече не е възможно. Ейлюл има такъв шанс.
Защо решихте Вие да режисирате филма?
Решението беше общо. (Вероятно има предвид мнението и на продуцента - бележката е моя.) Но, у мене вече се беше породило желанието да заснема този филм. Сякаш, цял живот съм се готвил за този момент. Това е златна възможност. Като режисьор можех най-добре да представя сценария, да осъществя своята авторова идея за екранизацията му. Защо толкова държах на това? Защото за мене той е специален. Опитвам се да кажа, че усещането ми за него е твърде лично. В текста има много съществени "нещица", на които, смятах, че трябва да се акцентира. Щеше да е по-лесно да го направя аз и мисля, че това е само плюс за филма. Така се стигна до идеята за режисьорския ми дебют.
Напоследък, холивудските сериали и филми се отличават с новаторство и креативност, Има ли вече и в Турция условия за такива продукции?
Не знам как ще е в бъдеще, но сега това е невъзможно. В Америка тази тенденция е през последните пет-шест години. В творчески аспект, телевизионнните сериали са по-напред от холивудското кино в момента.Там, толкова много филмови дейци залагат на креативността, че можем да говорим за своеобразен феномен.
А у нас, за да бъде първостепенно творческото начало, трябва да се промени културата ни. Политиката и социалната ни чувствителност също трябва да са други. Сега телевизията е пълна с изисквания и ограничения, които блокират свободата на твореца. (Керем Дерен сигурно има предвид цензурата на RTUK, техния контролен орган за радио и телевизия, и рейтинговата система - бележката е моя.)
Споделеното от Керем Дерен подсказва, че основният герой на "Малкият проблем на Ейлюл" всъщност е само един. И той е Азът, а филмовият разказ, написан с алегоричния език на киното, е илюстрация на неговата сложна, мностранна и противоречива природа.
Няколко любопитни щрихи към портрета на Керем Дерен, които "излязоха" от интервютата.
Скрит текст:
* Изборът на 14 февруари за премиерата на филма не е случаен. Това е своеобразен любовен жест към съпругата му Пънар Булут, (Тя е била с него по време на инцидента и с навременната си реакция му е спасила живота.)
* Идеята - един ден да направи собствен филм, е мечта, която го съпътства от детските му години.
* По думите му, остров Бозджаада е образ-символ във филма.
* Ако желанията се сбъдваха, то актьорите с които би искал да снима, са Натали Портман и Райън Гослинг.
* Изборът на 14 февруари за премиерата на филма не е случаен. Това е своеобразен любовен жест към съпругата му Пънар Булут, (Тя е била с него по време на инцидента и с навременната си реакция му е спасила живота.)
* Идеята - един ден да направи собствен филм, е мечта, която го съпътства от детските му години.
* По думите му, остров Бозджаада е образ-символ във филма.
* Ако желанията се сбъдваха, то актьорите с които би искал да снима, са Натали Портман и Райън Гослинг.
Пожелавам ви приятен следобед!
Препоръчани теми