Да спрем ЦИГАРИТЕ заедно! - 9

Наистина има много хора над 30г, които пушат, но това не означава, че не са се осъзнали. Някъде бях чела, че към 25-тата година на хората им се ражда идеята да спрат да пушат. Но нали знаете - малцина са тези, които успяват от първия път. Просто след 25-тата година започват опитите за спиране на цигарите. Аз лично съм пробвала още 3-4 пъти преди този момент. И сега не знам дали съм ги спряла. Някак си още по-мотивирана съм отпреди, по-осъзната съм , но въпреки това не знам. Само че имам чувството че ако сега не успея, няма никога да успея.
Ами това е

И аз да се похваля 1 седмица правя днес

  това е голяма победа, браво, най-трудното е минало.

Ами значи все пак има нещо вярно,че след 25 години се осъзнаваме, не е казано,че ще стане от първия път. Аз също имам един опит неуспешен, за две години ги отказах, и затова сега не се радвам толкова,че не ми е сигурна работата...

Ами аз точно съм на 25 и сега се осъзнах.... до сега сигурно 300 пъти съм ги спирала, и по болници съм лежала ама винаги съм намирала сили да стана от леглото и да сляза до градината да изпуша една....спомням си единия път даже седнах до човек с трахеотомия, който пушеше и някак си просто не се замислях над нещата. Пафкахме си двамата и това си е. Не се замисляш, че може и ти да си на мястото на човека. Гледаш го че е на 70 80г. и си казваш "еее има време, ще ги спра". Да допълня, че не съм била в болница заради пушенето, но съм убедена, че то утежнява всяка болест.

Здравейте от един БИВШ пушач!
Не съм изчела цялата тема и може би се цопвам не на място, но искам да споделя своя опит в борбата с тютюнопушенето, пък знае ли човек-мога да бъда полезна на някого.
В първия коментар, за начините на спиране, прочетох, че сте дали идея това да стане отраз. Мога да ви кажа, че  е много трудно, силна воля се изисква за това! За мен лично това бе най-големият кошмар. И затова пробвах другояче.
Противно на приказките, че цигари се спират изведнъж, аз ги спрях поетапно-намаляйки ги. Да! Точно така ги отказах! По този начин нито се измъчих, нито се тормозих, нищо. От деня, в който си казах, че тръгвам да ги спирам, до деня, в който за първи път не запалих цигара, мина не повече от месец. Вярно, по-дълъг период на отказване, но пък по-безболезнен. Поне за мен...
Знаете ли какво правех? Сутрин запалвах една, това най-много ми отне да го преборя. След това се опитвах да издържа възможно най-дълго време без да пуша, като си казвах, че ако издържа още час повече ще имам награда. Наградата ми естествено беше цигара  В началото остисквах до ранния обяд, после до обяд, и неусетно един ден запалих втората си цигара за деня едва като свърших работа- това ще рече 5 следобяд. След това смених цигарите. Пушех Виктори Ултра, но си купих Бяло Виктори. Сунтринта запалих Ултра, следваща поред беше бяло. Дойде ми да  Реших, че другият път, в който запаля, отново ще е от белите - нека ми става гадно, да се убедя, че няма нищо красиво в тези пусти цигари. Последните няколко дни пушех само по една цигара на ден. Накрая си помислих - щом мога цял ден с една, значи мога и без нея. Пробвах и вече така цели 2 години!
Така че, момичета, няма утвърдена формула за спирането им. Волята е важен момент, но по-важен е желанието! А ползите от спирането са всекиму известни. Пожелавам Ви по-лесно и бързо отказване!   

На tedi8811, magnoliq69 и моргана- едно голямо БРАВО!!!  Първите седмици победата е по-трудна, но най- сладка....давайте смело напред!!!
el_hatibova, радвам се, че си ги спряла и че споделяш своя опит тук За мен лично това е ПО-трудния начин, но както сама казваш- "няма утвърдена формула за спирането им. Волята е важен момент, но по-важен е желанието!"

Йеееее НЕ си запалих, НЕ! Макар да ми се пушеше много - устисках някак си. Ми аз съм цял герой - вчера цяаааааааааал ден гости у нас и все пушачи............чинно си чоплех семките на масата заедно с тях и не си запалих. Наистина се гордея със себе си. Минаха ми кризите.....поне засега
Аз мисля че всеки трябва да уцели кой начин за спиране му пасва - отведнъж или поетапно. Аз например четох на много места как трябва да си махнем пепелниците, запалките и тн. Ами аз ако го направя само бих мислила как да си пална една. Сега като ги спрях си имах в мене и цигари и запалка и някак си мисълта че ако тоооооооооооолкова ми се допуши ще си пална ме успокояваше и все си виках абе не сега, не сега, не сега и в крайна сметка не си запалих. Почнах да напускам дома без цигари и запалка чак на 3-4-ия ден. Освен това и аз не ги спрях отведнъж, ами ги намалявах 3-4 дни и един ден просто не си запалих....(така реших де, не че от само себе си е станало)

mimik.....браво ,страхотна си,с пълно право можеш да се гордееш  то си е за гордост,да устискаш сред пушачи си е наистина геройство сега вече ще ти е много по лесно!
и около мене по празниците много пушачи много нещо,но хич и не ми направи впечатление ,гот си ми е да мириша на чистичко,да усещам какво ям,да ставам свежа сутрин,така че поне засега си ми е много добре без цигари!

При мен поне в това отношение няма проблеми.Почти всички са непушачи(някои бивши пушачи) и не ми се дими около мен.Иначе би ми било много гадно,хем ми е неприятно,хем ми се пуши понякога.Но абсолютно всеки ден си повтарям,че това е най-хубавото нещо,което мога да направя за себе си и че ако успея да се справя с този проблем трябва да съм много-горда от себе си.

Това е наистина най разумното и най хубаво нещо ,което човек може да направи за себе си!С пълно право можеш да се гордееш със себе си,защото ти вече си се справила,взела си решението да бъдеш непушач,сега просто не трябва да палиш никога,защото не ти харесва,а не защото не трябва!Успяла си повярвай!Усмихнат бездимен ден!

днес колега ми сподели,че не пуши от две седмици, толкова съм щастлива за него... 
Споделяла съм ви преди, че понякога агитирам колегите ми да отказват цигарите, засега успехи имам само временни.МНоого трудно става промяната...

Здравейте момичета! Много е хубаво когато виждаш и други да се отказват от вредния навик,и някакси изпитваш задоволство,че си помогнал или дал пример на още някой....за съжаление у дома не мога да споделя това,защото мъжът ми пуши.Вярно намали ги драстично ,1 кутия на 3 дена,но все пак пуши и знаете ли защо не иска да ги спира,защото щял да стане 150кила,пък сега е около 115-едър си е и грамаден наистина,но чак пък много да надебелее......общо взето гледа ,че аз качвам по някое кило и явно се страхува,знам ли.Ноооо насила не става,ако си реши ,ще помагам,но така не мога да го насилвам,хем че би ми било приятно да не смърди и той.....Хубав и бездимен ден ви желая!

Краси, у дома положението е същото  Моят мъж е 102 някъде, преди години ги спря за 3 месеца и понапълня и сега приказката е същата. Всеки си знае.

Здравейте .....
Аз лично ви съветвам да не си притискате мъжете да ги спират. Нали знаете много са досадни бившите пушачи. Аз лично гледам да не тръбя насам-натам колко ми е гадно да се пуши около мен, тъй като до скоро и аз турлявех насам-натам. Засега го моля моя мъд да пуши предимно на прозореца , че и на мен иначе ми се допушва (всъщност не ми се допушва ами по-скоро ми мирише, а и така той пуши по-малко. От друга страна е готов на много , за да не ги подкарам пак).
А да ви питам някоя от вас да има промени в цикъла след спирането????????