Да спрем ЦИГАРИТЕ заедно! - 9

Започнах да пуша в девети клас втория срок. Най-добрата ми приятелка пушеше и целия първи срок ме учеше да дърпам. След като се научих станах "най-модерната", вече голяма и правех каквото си искам. Използвах всеки удобен момент в междучасията, кафета, дискотеки, без вкъщи. Към 12-ти клас вече официално ме знаеха и пушех и пред родителите ми, минах кутия, стигах до две. Никога не исках да слушам, че са вредни,че трябва да ги спра. Мислех си, че когато и да реша ще ги махна, че аз съм взела решението да са част от моя живот, но те ме обвзеха напълно. Ставах и нощно време да пуша, изнервях се ако няма цигари, дори когато започваха да намалят...Хората свикнаха с моите кризи, аз свикнах с тях, но вече на 20 години започнах да мисля, че това не е нормално.Започнах аз да питам хората, които са ги спрели-как, да чета,дивях се на успехите им, не бях много уверена в себе си. Започнах да спортувам, след месец с помощта и на Табекс и книгата на Алън ги спрях.Ходих и на танци, това ми помогна много - не пушех две години. В един тежък за мен момент - здравословен, след диагноза отидох и си купих цигари - изпуших три и се "успокоих" . Не знам защо реших, че те ще ми помогнат и си го внуших, и започнах отново да пуша.Забравих как две години не пуших, как е възможно, човек да живее без цигари, цялата ми зависимост се върна с пълна сила...Приятеля ми не пуши и ми правеше забележки, правех му напук?!? И така през трите години , в които отново пушех, казвах на всички, че ми е хубаво, че ме успокояват, измислях всякакви глупости и оправдания , за да не започвам отново битката.Е, след първата година пих табекс, ама нямаше ефект, слагах лепенки - без ефект, правех някакви други неща, когато заявявах поредното спиране , приятелите не ми вярваха,аз на себе си-също. След втората година вече знаех, че ще водя своя вътрешна битка.Започнах да си записвам ползите/вредите, да ги чета периодично,вдигаха цените на цигарите, отново разпитвах хората, как са успели,при всички е станало много лесно.Търсех свои лични подбуди и накрая ги намерих. Затова ми помогна и тази хубава тема и историите тук. Не споделих на приятели и колеги, съфорумките тук ми бях подкрепа, че мога да се справя.Взех отново табекс за подкрепа, прочетох отново Алън Кар, в комплект с моите записки и вече мина една година оттогава.Страшно щастлива съм от този факт, знам че и те са коварни и мога да се върна отново в началото, но аз съм щастлива за всеки един ден, в който няма цигарен дим около мен.Понякога ми се иска да участвам в кампании против тютюнев дим, но хората не слушат. Така както аз не слушах навремето, сега си спомням как са ми казвали: Момиче, остави я тази цигара , не ти отива. Благодаря на всички тези хора.Посланието им стигна при мен, макар и късно. Моля ви хора, не искаме нашите деца да се тровят. Яд ме е защо родители, учители, държава не взимат по-сериозно мерки против тютюнопушенето. То е страшно.Надявам се след време, когато аз имам деца да успея да ги предпазя, така както не са успели моите родители и това ми костваше МНОГО.