Да спрем ЦИГАРИТЕ заедно! - Тема 10

Здравейте, момичета! Не пуша от 1 месец и 2 седмици горе-долу. Преди 2 години писах за кратко в темата, но тогавашния ми опит издържа само десетина дни, така че спрях да пиша, но продължих да чета. Накратко моята история... Пуших 12 години, правила съм 7-8 опита за отказване, почти винаги с помощта на табекс (знам, че сигурно не е особено полезно, но не мога без помощ, пък и все си казвам, че цигарите са по-вредни), като само 3 от тези опити са били за по-дълго от месец. Докато пушех все се канех да ги откажа и се измъчвах, а като ги откажех ме обземаше някаква носталгия и ги почвах пак, всеки път уж само една цигара и така, познатото до болка на повечето пушачи. Сега ми се струва, че вече съм по-силна, загубила няколко битки и опознала врага  . Въпреки, че преди дни ме беше обзела някаква криза и имах по-чести сънища, че пуша(но се чувствам виновна дори и в съня си), затова попрочетох малко в нета за никотиновата зависимост и си припомних защо реших да спра. Не искам да съм зависима от някакви димилки и съзнанието непрекъснато да е насочено към това дали имам цигари, кога ще мога да пуша, еди-къде си пуши ли се и т.н. Осъзнавам, че не ми се пуши наистина, а всичко е една голяма манипулация на психиката, с която се боря. Но забелязвам и друго като правя сравнение на този ми опит с предишните - всеки път физическите симптоми на отказване са по-силни, а благинките идват по-бавно. Този път проблемите с 00 бяха по-сериозни и по-продължителни, кървяха ми венците, което никога преди не се е случвало, още имам на моменти нещо като преградка на гърлото при дишане, която при предишните опити си заминаваше доста по-бързо, чувствах се по-уморена в началото. За сметка на това вкусът ми май още не се е нормализирал и енергията не е  в пълния си капацитет, но знам, че скоро и това ще стане.
Много дълъг стана този пост, надявам се не ви отегчавам, но темичката наистина е много позитивна и уютна и дано този път прекарам повече време тук като непушач! 

Здравейте!
Записвам се и се връщам да ви чета. Нещо се наситих на цигарите, дори ме дразнят, особено миризмата  Намалих цигарите до малка кутия /10 цигари/ за 2-3 дни. Проблемът обаче е съпруга ми - хем иска да ги отказва, хем не иска. Като наркоман е  Бивш активен спортист е. Дробовете му свиркат ужасно. Много ме дразни Сега ще използвам, че сега сме във финансова криза поради напускането ми от работа и започването на нова с в пъти по-ниска заплата  , въпреки че знам, че той по-скоро ще стои гладен, отколкото да не си купи цигари. 
Имате ли опит с хомеопатията при отказването от цигарите?

Caprice, защо мъжът ти е проблемът? Всеки човек си носи отговорност за себе си и собствения си живот. Ако искаш да спреш, спираш, мъжът ти да прави каквото иска.


Поразкрасих малко темичката 

Когато моят мъж ги отказа (преди 15 г.) аз пушех яко, включително навсякъде у нас, живеехме със съквартиранти, които пушеха вътре, излизахме почти всеки ден по заведения, а тогава се димеше яко... Въобще навсякъде беше подложен на тормоз  но не му повлия въобще. Просто един ден рече - вече не ми се пуши и край!
Аз като ги спрях, продължих като прибирам детето от училище да ходя заедно с още няколко майки на една площадка за 1-2 часа. Всички пушеха, беше си ни като традиция - децата играят, ние да захапем фасовете. Е, не ме изкушиха, даже обратното, като ги гледах и усещах дима ми минаваше желанието.

Важното е ти да си уверена, че го искаш, никой друг няма значение

Това е истината.
Моя мъж също пуши.

Вчера питах моя мъж как така няма кризи. Той горд - аз нямам кризи, много леко ги отказвам.
- Така ли? Защо не спря по-рано?
- Нямах стимул, ти пушеше.
- А предните пъти като пробвахме заедно, защо пропушваше първи?
Мълчи. Сигурно шофирането било. Все в колата бил пропушвал. Истината е, че няма никакво значение. Когато истински реших, той не ми пречеше с цигарата, както на него сега не му пречат колегите. Иначе - оправданията са като всеизвестните части от анатомията.

 Моят съпруг ме търпя 20г. да му димя, той е заклет непушач.Е, само в началото пушех вкъщи, после само на терасата. Никога нищо не ми е казвал и ако пропуша, пак няма да ме критикува. Обаче...и не ме е хвалил, като ги спрях, което мен много ме ядосваше известно време( женка-върви, че я разбери) Сега се сещам, че никога не ми купуваше цигари, ако ще 3ч. посред нощ да е, отивам сама до денонощния....
caprice, щом си решила да ги спираш, използвай всички стимули за тази цел- финансова криза, пушещ мъж със свирещи дробове и пр. и пр., щом те дразнят цигарите, то значи няма да е трудно да ги захвърлиш най-после тия пущини!
*Бела*, поздравления!!!  Очаквай само хубави работи от организма си за в бъдеще. Може би малко ти отмъщава сега в началото, скоро ще ти се отблагодари.

дамскосърце    Радвам се, че малко по малко натрапчивата мисъл за цигари си отива и даже преди няколко дни си пийвахме винце вкъщи и си бъбрихме и аз чак преди да си легна се сетих, че не съм се сетила въобще за цигара  . Макар че тази ситуация не е от най-трудните за мен, особено пък когато никой на масата не пуши, но не е и от най-лесните. Аз пушех най-много от скука, затова и пропуших, и сега в тези моменти най-осезаемо ми се пуши. Дълго време се заблуждавах, че пуша, за да се успокоявам и напълно скъсах с тази илюзия наскоро, при предишен жалък опит да спра цигарите. Не бях пушила един ден и на втория вече озверяла се прибирам от работа и си купувам цигари, защото ми беше доста нервно. И паля... и нищо, още ми е нервно, съвсем леко ме отпусна. След това ми се прецака компютъра и още няколко подобни битовистични глупости и в крайна сметка си беше един супер нервен ден с цигари, които обаче вече не забелязвах кога и как изпушвам.

Благодаря на всички на отговорите   Зад гърба си вече имам шест дни без цигари. Изненадващо за мен нямам кризи, през деня изобщо не се сещам, само вечер, когато съпруга ми си идва от работа /той си идва след 19:30 часа, когато вече съм свършила цигарите и го чакам да си дойде, за да пуша от неговите   /. Ясно съзнавам обаче, че си стоя основно вкъщи и нямам кой знае какви изкушения. Вчера излизах на кафе с приятелки и пушиха покрай мен, то и в цялото заведение се пушеше, де, но не ми се допуши. От утре съм на нова работа.
Да кажа и за половинът Цяла седмица 3-5 цигари дневно на фона на кутия - кутия и половина дневно и то силни цигари. Вчера изкара без да пуши, защото беше под строгия ми взор    Забелязах, че кашлянето му чувствително намаля, свиренето на гърдите също, както и че сутрин няма така лош дъх.
Хубав ден от мен

Аз преживях криза вчера, защото започнахме опита в инвитро клиниката. Беше ми трудно да повярвам, че ще се справя със ситуацията без цигара, но успях. Имаше един критичен момент, даже няколко, "хайде, помоли момичетата за една, ще ти олекне". Прибегнах до изпитаната за мен стратегия - направих това, което бих направила иначе, но без цигарата. Излязох на въздух, позяпах дърветата и слънце, дишах дълбоко, в една дупка отидох и пих кафе навън.

Аз не пуша от месец и половина. Не съм имала период на физическа абстиненция. Реших  и смятам, че съм се справила, макар да е малко смело да се твърди след такъв кратък период. Съпругът ми пуши, повечето ми приятели също. Ходя си с тях на кафе, на работата излизам навън заедно с пушачите, но досега нито за миг не съм изпитвала нужда да запаля.
Проблем са петте килограма плюс за този период. А и по принцип не съм слаба, за да им се радвам.
Не знам какво повече да правя - не ям никакъв хляб, сладки неща. Тренирам всеки ден, ходя пеша много, но пак качвам. Сякаш са настъпили и някакви хормонални промени -  усещам гърдите си като в начална бременност. Докога продължава това нещо? Сигурно е обсъждано, но нямам време да чета назад. Качихте ли килограми и върнахте ли ги?

Estlar, поздравявам те за преодоляната ситуация!!! Стискам ти палци с бебеправенето!
valerie, в началото почти всички качват, не се тормози. Аз за 2 месеца качих около 6-7 кг. После с режим и спорт ги свалих, по- слаба съм от преди да ги спра. Така да се каже...разцъфваме след отказа от цигари, организмът си отдъхва Едва ли ще качваш повече( освен ако не си бременна...  )

дамскосърце, благодаря за успокоението. Дано, дано....
Бременност не влиза в плановете Просто обясних, че усещам някакви сходни промени.

За 10 месеца качих 8 кг.Много спорт,без хляб,сладко и пр .тестени неща вече съм -2...търпение всичко си идва на мястото

Това за гърдите - и при мен са ...доста преляли сега, въпреки, че съм след цикъл и би трябвало да са най-малки в момента. А и килограмите - не съм качила повече от 2 кг, ама точно на дупето ми са се лепнали. Надявам се, като се позатопли да тръгна да бягам, сега само с народни танци веднъж седмично се залъгвам, че тренирам. Иначе - днес е ден 38