ЛОНДОН - 7

Бяхме в Лондон за периода 29.06.2015-05.07.2015г. със семейството ми, като пътуването бе изцяло изненада-подарък за сина ни /14г./ - много любознателно дете и изключителен спортен фен. В този смисъл програмата беше съобразена с неговите интереси и беше доста амбициозна още в началото, защото ние и тримата нямаме никакъв проблем с ходенето пеш.
Беше много горещо /единия ден казаха за 35гр./, но не бива да се оплаквам, защото пък нямаше дъжд.
Транспорт: Пътувахме с Ryanair – намерих що годе изгодни билети от Букурещ, който ни е по-близо от София, които ни бяха и по-удобни като часове. На отиване полета /в 12 часа/ закъсня около ½ час, но успяхме да наваксаме горе долу, а на връщане /16 и 45 лондонско време/ закъсняхме 1 час и това малко поизнерви ситуацията, защото последните 20мин. се движихме без винетка в Румъния.
За сведение: такса Дунав мост 3лв. в БГ, 13 леи в Румъния, винетка 14 леи за 1 седмица, но се брои от първия ден от 0:00 часа до 23:59 на седмия. За колата платихме по 20 леи /8 лв./ на ден и използвахме паркинга на ParkVia. Паркинга не е на самото летище, но в цената ти влиза трансфер до и от него /важно е да се отбележи, че и на отиване и връщане те чакат на „Заминаващи“/
Кацнахме на Stansted Airport. Бях се презастраховала с билетите до Лондон за Easy bus и не сме чакали много. Направи ми впечатление, че предното бусче, не беше се появило изобщо, но така или иначе бяхме само 5 човека. Това може да не е най-комфортния превоз, но е най-изгодния /1,95р. на човек в посока при ранно резервиране/. На връщане нямаше проблем-дори ползвахме по-ранния. Слязохме в Лондон на Old Street Bus Station- 20 мин. пеша от мястото за настаняване.
В самия Лондон ползвахме 7 дневна Травълкарт на железниците, за която е описано подробно на 1-ва страница /много изгодна заради офертите 2 в 1 и поради липсата на off-peak/ и която купихме от жп гарата Liverpool Street, като цената за зона 1 и 2 (по всяко време - any time) е 32,10 паунда /дете до 15 - 16,10 паунда/, като беше отворено дори след 19.
Настаняването: Няма да се впускам в настаняването, защото идеята ни беше да изчезваме рано сутринта, цял ден по улиците и само спане, така че търсихме нещо ниско бюджетно, но сравнително не далеч. Настанихме се в къща за гости в Източен Лондон /много колоритен квартал/ на Bethnal Green Rd, съвсем близо /5 мин. пеша/ до известната Brick Lane като бяхме в началото на 2-ра зона за транспорта. Иначе локацията беше отлична-метро и автобусни спирки в близост и освен стотиците ресторанти с храна от цял свят има и няколко големи магазина в т.ч. и денонощно Tesco.
Програмата:
Първи ден: След перипетии преди срещата с хазяина, малко позакъснели се отзовахме с метрото до Биг Бен. Малко снимки и покрай северния бряг на Темза /срещу Окото/ се отправихме по маршрута Трафалгар, Leicester Square, Chinatown и по Shaftesbury Avenu към Piccadily Circus, където вече беше тъмно и на сина ни много му хареса. По пътя нямаше начин и влязохме в M&M's World, но и аз се радвах на шаренийките вътре като дете. Опитахме се да влезем с него в препоръчан тук бар Wаxy O'Connor's, но не ни пуснаха с детето и просто седнахме на друг, за да изпием първата за Лондон животоспасяваща бира.
Тук трябва да спомена, че ако искате да седнете в някой пъб отвън след 10,30 часа- не може!- само вътре. И още нещо- пробвайте сайдер- има един с ягоди и лайм- в жегите беше ммммм.
Втори ден: Ставане рано и се отправихме към Окото /ваучер 2 в 1 и ½ от кобмо тикет с Тауъра за детето/. Заварихме не голяма опашка и след като се снабдихме с билети, решихме да изгледаме 4 Д филма. Той е готин, но влизането само по себе си беше грешка, защото като излязохме вече имаше солидна опашка. След като стана 10 и 20 и все още никой не се беше качил, ни помолиха да дойдем по-късно следобед или до 30 дни, защото имало проблем.
Тръгнахме към Бъкингамския дворец за смяната на караула, като минахме през Грийн парк. Синът ни откри сезона на лондонския сладолед-онзи от машина в симпатичните камиончета. Общо взето аз почти нищо не видях, освен пристигането и тръгването. Трябва да си застанал или до оградата или до монумента на Виктория. Мъжът ми е доста висок и се набута по-близо, така че гледах клип, но като цяло не съм впечатлена. След това през St James's Park, където починахме и похапнахме, се отправихме към Westminster Abbey. Направи ми впечатление, че шезлонгите в парковете вече са платени /преди не бяха!/. По пътя видяхме /отвън/ Horse Guards, Whitehall, Downing Street, Бункера на Чърчил. За съжаление не влязохме в Абатството, а само в църквата, първо защото имаше опашка /както навсякъде/ и второ защото трябваше отново да отидем до Окото. На самото Око се качихме без проблем, по бързата линия, като само казахме, че сме от сутринта и показахме билетите. Тук беше забелязан Лондон Дънджън и на бащата трябваше да влиза с наследника, защо аз такива неща не понасям и не бях го предвидила в програмата /по тази причина и не бях търсила изгодни билети, но…/. Между другото много им харесало-детето било в ролята на преводач. След това следва моткане из Ковънт Гарден, като по пътя на Leicester Square имаше опънати червени килими, лимузини, екзалтирани фенки и плакат на Magic Mike XXL, но аз за съжаление никъде не мернах Чанинг Тейтъм. Поведох останалите към Drury Lane Theatre Royal, където с голямо притеснение и без да кажа предварително заведох мъжете на Charlie & The Chocolate /билети купени от нета, носех поръчката и ме чакаха на касата/. Всички излязохме възхитени – беше невероятно, а декорите надминаха всичките ми очаквания. Бяхме на първия ред на балкона и виждахме отлично. Изобщо не усетих кога са минали 2 и нещо часа. Детето отново превежда на баща си- изобщо този път се справи повече от отлично с езика.
Трети ден: Отправяме се към King's Cross за снимка на перон 9 ¾. Направих грешката да изляза от сградата и да вляза в съседната King's Cross/St Pancras / не знам защо се обърках/, но после с питане този и онзи стигнахме. В метрото сина ни видя, че на три спирки е стадиона на Арсенал и не ни се размина. Слава богу, че още не беше отворено и само отвън гледахме. Следваше посещение в The Natural History Museum, като по пътя пихме кафе на сянка в градините Кенсингтън, видяхме двореца отвън, мемориала в чест на Албърт, Кралската зала Роял Албърт Хол. Музеят много ни хареса, но в Англия нещо климатиците са рядкост, а това беше най-горещия ден и беше тежко. В съседния музей Виктория и Албърт, надникнах само в залите за мода, а детенце и баща му отпочиваха в една хладна зала, „мажейки“ по телефоните. Градинката за кафе е невероятна, но беше мн топло. Дечица с дрехите се въргаляха във фонтана. Надникнахме в Холи Тринити Бромптън – най-разкошната католическа църква в Лондон. Следва Челси и по-специално Stamford Bridge – е там не ни се размина- тур из стадиона и музея. Изпихме мн. литри вода, но щастливите усмивки бяха още повече. След това решихме да стигнем пеша /разходката си беше супер/ до онзи магазин-музей за мен „Хародс“- района преди магазина е със страхотна архитектура, абе изобщо си е мн баровско там-коли, къщи, паркове-всичко. После волна програма, не без бира и Fish§ Chips.
Четвърти ден: Започваме рано с Крепостта Тауър /ваучер от 2 в 1+ ½ билет от комбо тикета за Окото за детето/. Тук отбелязвам, че крепостта е отворена от 9, а beefeater са от 10 и не ги изчакахме, но сина се снима с двама и малко поприказваха - мн са готини и забавни. Крепостта ни хареса много. Следва разходка по южния бряг /тук прикапа малко за около 15 мин/: Тауър Бридж, Кеят Бътлърс, More London, HMS Белфаст, Shard, Southwark Cathedral, Вorough market, Clink street, където в края е „Златната кошута“ на Дрейк, Шекспировият театър Глоуб и Tate Modern. Всичко това само отвън и спирки за снимки, с по-голяма почивка след пазара Бороу /мн интересен/ седнахме на едни масички на реката до клипера на Дрейк, където хората хапваха това, което са си купили. По южния бряг си е много готино и има стотици места за бира или кафе с чуден изглед към Ситито и изобщо към реката. Отправяме се към Научния музей- според сина ни едно от най-интересните места в Лондон и стоим 3ч, като много неща не разгледахме, а други набързо.
Вечерта следва влюбването ми в индийската кухня и по-специално чикен масала, корма масала /ако правилно съм разбрала/, някакъв специален хляб, обилно поляти с друг вид сайдер със смлени тропически плодове.
Пети ден: Тръгваме към окото, за да хванем корабче до Гринуич от http://www.thamesclippers.com, където ползваме намаление с картите /4,75р. на посока вместо 6,80р, а за деца 2,40р./. Пътува около 40 минути. Има тръгващи лодки в 8:31, 8:51,…..   Понеже билетния център не работи, купуваме на корабчето. Само че това е просто превоз по реката, който очаква да разглежда така забележителности- не става много, а те са над 60 по пътя. Тук имаме следната случка: тъй като корабчето си има до Гринуич доста спирки ние си стоим най-отпред и чакаме нашата спирка. Много не слушаме обявите, защото си знаем спирката, е да  ама не-там просто не спряхме. Хуквам към момчето, което вързва лодката и той ми обяснява, че трябвало да се обадим, че ще слизаме /а той ни продаде билетите??/. Обясни ни че трябва да слезем на следващата спирка и ако желаем да изчакаме следващото корабче за наобратно. Много се ядосах и на себе си и на него. Хубавото беше, че слязохме на О2 и видяхме и лифта на Емирейтс. След 10мин. /едно кафе и една цигара/ пристигна абсолютно същото корабче и същия младеж ни посрещна. Мъжът ми щеше да го убие с поглед и само мърмореше, че тоя изобщо не ни уведоми, че всъщност следващото корабче си е тяхното. Пари допълнително не ни взеха обаче.
Разходихме се из парка и след това се отправихме директно към обсерваторията за снимки на “нулевия” меридиан. Предложих на нашия младеж безплатното място, което си е пред оградата на Обсерваторията и си се вижда зад една желязна врата. Нащракахме се тримата и той пита, „А сега вътре?“, е да ама на нас не ни се влиза. Пуснахме го сам, като това е едно от малкото места, където пускат дете без придружител /5 п. билет/ и спокойно си го изчакахме да види музея и да помоли едни азиатци /видни фотографи според мен/ за една фотосесия. Следва малко из квартала до спирката на DLR и тръгнахме към Canary Wharf – там ни хареса много - между небостъргачите има срахотно паркче, а под тях-много готин шопинг център /и мама е човек!/ -хладен и разнообразен. Следва малко и шопинг по Оксфорт Стрийт, където намаленията и лудницата са във вихъра си. По Оксфорт Стрийт всъщност вървим към British museum, защото сме си го оставили за петък вечер, защото затваря в 20 и 30. Следва да се има в предвид, че 4 зали  затварят в пет – 2 за Европа, и 2 от Гърция, но не най-големите. Вече ни е пети ден- сина ни е препълнен с впечатления, ние сме влизали тук и направихме по специални обиколки на Египет, Гърция и Асирия, след което почуствах отегчението на останалите и набързо и статистически хвърлихме по едно око на другите зали и вече в 7 и 30 бяхме паркирани в един пъб в квартала на музея. Добре че имаше тенис мач на някаква англичанка и всички гледаха вътре, че седнахме. Иначе с места отвън е трудно- всички стоят прави или по земята.
Шести ден: Започваме с обилна английска закуска, капучино и фреш на много прилични /за Лондон/ цени в квартала ни -в E Pellicci-препоръчвам заведението горещо, ако сте наблизо. Следва разходка из Ситито /умишлено в събота, за да избегнем лудницата/. Разглеждаме отвън следните сгради: резиденцията на кмета Mansion House, Кралската борса (Royal Exchange), която днес е превърната в луксозен шопинг център и централната банка на Обединеното кралство -Bank of England; "London Stone", но нещо не го видяхме, а само табелата; Monument to the Great Fire of London /тук се качваме с ваучер 2 в 1- 4р.+2,7 р. за дете/ -след изкачване на 311 стълби накрая ви дават "сертификат" и имате прекрасна панорамна гледка; следват сградата Lloyds,  Leadenhall Market /за съжаление затворен в събота/, The Gerkin /небостъргачът Краставичката/, Guildhall /страхотна сграда/, Катедралата Сейнт Пол и накрая Royal Cours of Justice, където символично свършва този автономен един вид град в Лондон –London Sity. Имах разпечатки с известни и любопитни факти и следвах един вид хронологично пътя.
Детето изяви желание за влизане в Катедралата и въпреки, че го убеждавахме, че след Ватикана няма да го впечатли и не си струва, настояваше. То обаче се оказа, че не пускат този ден и така.
Минахме по улица Strand – улица, дълга около километър, където влязохме в магазинът с музейна част на известната марка чай Twinings, където ни предложиха да пийнем страхотен зелен чай, направен като студена лимонада /взех рецептата/. Съвсем случайно се отзовахме в двора на Съмърсет Хаус-една от най-красивите сгради в Лондон, където отново фонтаните са пълни с деца, които се разхлаждат. Минаваме през Ковънт гардън, където сина ни постоянно спира да гледа уличните артисти и отиваме до Soho Square, където се отдаваме на поредната бира на тревата, където гъмжи от народ, който пие, яде или спи.
Време е да видим и Хайд парк, преди среща с позната на бира до Marble Arch. Вечерта се отправяме към нашия квартал, където в събота вечер има  Urban Food Feast (https://www.facebook.com/pages/Urban-Food-Fest/171575563006736), за който прочетох случайно и останах очарована, защото не е типично туристическо място, а по-скоро място за лондончани- всякакви вкусотии, а един младеж застанал в средата свири на китара. Отново се убеждавам, че индийската храна, полята и с индийска бира са супер.
Седми последен ден: Имаме време до автобуса в 13:55 за летището. Отправяме се с метрото до Катедралата Сейнт Пол -неделя е-безплатния ден и ще се пробваме отново да влезем-успяхме! Любезна жена ни обяснява, че сме добре дошли, но е за поклонници и ако не сме такива е добре да не им пречим. Сядаме за малко и безшумно под купола и си излизаме. Започва да вали, но не силно. Отправяме се към хитовата Brick Lane, пълно е с винтидж магазини, а на всяка крачка има сергии, в които хора от всякакви националности предлагат своите си кухни. Опитваме мексиканско- начос с чили кон карне, обилно поръсен с кашкавал- много ми хареса. Синът ни хапва сандвич със солено говеждо и кисели краставички. Мъжът ми се влюби в американското барбекю.
Тръгваме към квартирата, където ни чака приготвения багаж и е време да кажем „Довиждане“ на този изумителен град.

Надявам се да съм била полезна на някой и не толкова отегчителна, но просто още ми е прясно и реших да споделя докато помня.