Импровизиран цитат, но питанката ми е- прецакват ли се българите в чужбина? Питам вас, може да имате по-добри ''попадения'' от срещите с българи в странство. Аз не мога да се похвля с подобно. Живяла съм в три държави, но още в първата си научих урока: не се доверявай на българи. Примери много мога да дам, и не само аз, но не разбирам това бг. синдром ли е, или всички нации са така в чужда държава? А повода за темата е толкова жалък, но за пореден път ме отказа да контактувам със сънародници тук. Накратко:мъжът ми все още работи с българи тук и преди два дни се разчуло на обекта им, че ще гонят двама. И един от нашите сънародници гордо се похвалил днес, че успял да завлече единият, взел заем, макар, че имал пари.. Сега, като е изгонен, няма как да си търси парите, а нашият се радва като дете, че прекарал другия с 30 паунда. Ей така, щото можел, балък му се видял... Та какво ще кажете за бългрите в чужбина?
- Публикувана: 3 дек. 2014, 00:52 ч.
- Последно мнение: 8 дек. 2014, 11:50 ч.
''Моли се да не те среща сънародник в чужбина''
Цитат
Та какво ще кажете за бългрите в чужбина?
Нищо лошо не мога да кажа
Кофти човеци има на всякъде и от всякакви националности
Общуването ми/ни с българи е нормално имаме добри познати от българската общност тук
Много работят с/за българи ние не , нито аз нито мъжа ми.
Българи са ни помагали в началото с информация кое , как , къде се прави
Нямаме кой зне какви очаквания за това и не сме се разочаровали до сега
Цитат
Примери много мога да дам, и не само аз, но не разбирам това бг. синдром ли е, или всички нации са така в чужда държава?
Но въпреки това се събират и поддържат общността , както и българите всъщност
Хм. Заглавието на темата малко подвежда. Аз я възприех по друг начин.
Не живея в чужбина, но колкото пъти сме срещали българи зад граница, винаги са ни правели впечатление на пълни темерути. В Двореца във Версай на опашката до нас имаше други българи, които много добре разбраха, че и ние сме такива, но се правеха, че изобщо не ни забелязват. Аз все пак реших, че като срещнеш българин някъде по света е редно да му кажеш едно "Добър ден". И точно това направих - поздравих ги. Те ме погледаха известно време като полезно изкопаемо, после ме питаха дали живея в Париж и след като отговорих отрицателно разговорът ни приключи. Кой знае, ако живеех там, можеше някоя и друга дума да им се откъсне.
На друго място /пак по забележителности/ срещнахме хора, които преди време живееха в нашия блок - бивши съседи. Едно "ааа, здравейте" и толкова. Не, че аз си припадам да си разкажа личната история на някой непознат, но някак ми се струва странно да не размениш две изречения с българин, срещнат в чужбина. Поне от любезност и възпитание.
А описания от авторката случай не мисля, че поставя под общ знаменател българите, които работят в чужбина.
Не живея в чужбина, но колкото пъти сме срещали българи зад граница, винаги са ни правели впечатление на пълни темерути. В Двореца във Версай на опашката до нас имаше други българи, които много добре разбраха, че и ние сме такива, но се правеха, че изобщо не ни забелязват. Аз все пак реших, че като срещнеш българин някъде по света е редно да му кажеш едно "Добър ден". И точно това направих - поздравих ги. Те ме погледаха известно време като полезно изкопаемо, после ме питаха дали живея в Париж и след като отговорих отрицателно разговорът ни приключи. Кой знае, ако живеех там, можеше някоя и друга дума да им се откъсне.
На друго място /пак по забележителности/ срещнахме хора, които преди време живееха в нашия блок - бивши съседи. Едно "ааа, здравейте" и толкова. Не, че аз си припадам да си разкажа личната история на някой непознат, но някак ми се струва странно да не размениш две изречения с българин, срещнат в чужбина. Поне от любезност и възпитание.
А описания от авторката случай не мисля, че поставя под общ знаменател българите, които работят в чужбина.
....Явнo ти и мъжът ти се движите в такива среди и се заобикаляте с подобен род хора.
.....
.....
точно
.... В Двореца във Версай на опашката до нас имаше други българи, които много добре разбраха, че и ние сме такива, но се правеха, че изобщо не ни забелязват. Аз все пак реших, че като срещнеш българин някъде по света е редно да му кажеш едно "Добър ден". .....
в Бг всеки срещнат ли поздравяваш
и защо да е редно пък съвсем недоумявам 
никога не бих заговорила българин, дори да съм чула, че говори български.
срещите ми с българи за 14-15 г са толкова силно ограничени, че дали има и петима да съм срещнала толкова време.
била съм с чужденци в Бг, засичали сме други от тяхната страна /ресторанти, манастири, море, галерии, музеи и т.н/ , никога не видях да се поздравяват , усмихват, с нищо не издават, че са от една страна.
И аз смятам, че сме темерути! Майка ми от години живее в Атина, не контактува с българи, освен 1-2 доказани във времето приятели, но като цяло манталитета ни е Бай Ганьовски. Казвам го с ясното съзнание, че ще наскачат възмутени хора, и с уговорката, че не всички са такива, но масата е доказано неколтурна, неевропейска и т.н.
Та какво ще кажете за бългрите в чужбина?
Ще кажа, че подобни радостни люде наблюдавам и тук, в България. Май не е от мястото, от хората си е.
в Бг всеки срещнат ли поздравяваш
Това пък що за съпоставка е???
Няма нищо общо! Та какво ще кажете за бългрите в чужбина?
Българите в чужбина са като българите в България- всякакви.
Когато дойдох тук, бях на квартира с една местна баба, което по естествен начин не ми позволи да се влея в толкова страховитата "българска среда" в студентските комплекси. Чувала съм доста страшни истории, но в интерес на истината единственото неприятно нещо, което ми се случи преди горе долу тринайсет години, дойде от българка, която приех на гости и уж за малко
утро, аз също не поздравявам всеки, който чуя, че говори на български.
преди го правих, но до сега никой не се е зарадвал, все бяха смутени и просто млъкваха и изчезваха. даже не ми отговаряха... та отказах се.
в университате имаше българи, честно казано не намерих общ език с тях. повечето са вечни студенти, т.е. постоянно записват някаква специалност, за да ползват безплатната карта за транспорт....
тези, които бяха дошли да научат нещо и после да работят си намериха надалеч работа и за жалост нямам вече контакт с тях, но като се срещнем по летищата и си бъбрим.
аз също като Like_Smoke не търся тенденциозно контакт.
сега покрай детето ме чуват, че говоря на български и някои хора ме заговарят, но само за small talk...
преди го правих, но до сега никой не се е зарадвал, все бяха смутени и просто млъкваха и изчезваха. даже не ми отговаряха... та отказах се.
в университате имаше българи, честно казано не намерих общ език с тях. повечето са вечни студенти, т.е. постоянно записват някаква специалност, за да ползват безплатната карта за транспорт....
тези, които бяха дошли да научат нещо и после да работят си намериха надалеч работа и за жалост нямам вече контакт с тях, но като се срещнем по летищата и си бъбрим.
аз също като Like_Smoke не търся тенденциозно контакт.
сега покрай детето ме чуват, че говоря на български и някои хора ме заговарят, но само за small talk...
От студентските среди имам много познати българи, но само няколко са ми останали близки. Усеща се някаква огромна комплексарщина и желание всеки да се прави на по-по-най от другия. Да не казвам колко от тях са скарани и не си говорят, затова е общо взето трудно да се съберем българска компания, в която всички да са в добри отношения. Не знам дали това е следствие от средата, в която са израснали, защото повечето идват от по-малки градове и някак не ми се иска да разделям хората на София, Варна и останалите, но по някакъв начин се усеща разлика в манталитета им. За някакви прецаквания един другиму не съм чувала или ставала свидетел.
Но на българите, които са ми останали близки, винаги може да се разчита в нужда, много са отзивчиви. Мисля, че всеки трябва да си намери средата, а в чужбина е една идея по-трудно, тъй като в един град не живеят 100-200хил. българи, а едва 1000-2000 примерно, т.е. вероятността да попаднеш на "твоите хора" е много по-малка. Затова и може би изглеждаме темерути за новодошлите.
Иначе аз също не поздравявам българи, когато чуя българска реч. Та ние сме вече толкова много, пръснати из целия свят, че отдавна спря да ми прави впечатление.
Но на българите, които са ми останали близки, винаги може да се разчита в нужда, много са отзивчиви. Мисля, че всеки трябва да си намери средата, а в чужбина е една идея по-трудно, тъй като в един град не живеят 100-200хил. българи, а едва 1000-2000 примерно, т.е. вероятността да попаднеш на "твоите хора" е много по-малка. Затова и може би изглеждаме темерути за новодошлите.
Иначе аз също не поздравявам българи, когато чуя българска реч. Та ние сме вече толкова много, пръснати из целия свят, че отдавна спря да ми прави впечатление.
От студентските среди имам много познати българи, но само няколко са ми останали близки. Усеща се някаква огромна комплексарщина и желание всеки да се прави на по-по-най от другия. Да не казвам колко от тях са скарани и не си говорят, затова е общо взето трудно да се съберем българска компания, в която всички да са в добри отношения. Не знам дали това е следствие от средата, в която са израснали, защото повечето идват от по-малки градове и някак не ми се иска да разделям хората на София, Варна и останалите, но по някакъв начин се усеща разлика в манталитета им. За някакви прецаквания един другиму не съм чувала или ставала свидетел.
Но на българите, които са ми останали близки, винаги може да се разчита в нужда, много са отзивчиви. Мисля, че всеки трябва да си намери средата, а в чужбина е една идея по-трудно, тъй като в един град не живеят 100-200хил. българи, а едва 1000-2000 примерно, т.е. вероятността да попаднеш на "твоите хора" е много по-малка. Затова и може би изглеждаме темерути за новодошлите.
Иначе аз също не поздравявам българи, когато чуя българска реч. Та ние сме вече толкова много, пръснати из целия свят, че отдавна спря да ми прави впечатление.
Но на българите, които са ми останали близки, винаги може да се разчита в нужда, много са отзивчиви. Мисля, че всеки трябва да си намери средата, а в чужбина е една идея по-трудно, тъй като в един град не живеят 100-200хил. българи, а едва 1000-2000 примерно, т.е. вероятността да попаднеш на "твоите хора" е много по-малка. Затова и може би изглеждаме темерути за новодошлите.
Иначе аз също не поздравявам българи, когато чуя българска реч. Та ние сме вече толкова много, пръснати из целия свят, че отдавна спря да ми прави впечатление.
О, да точно така. Понеже аз съм от малък град, но израстнала, заобиколена от интелектуалци (да, и в по-малките градове има такива, представи си!), а ти си примерно, от Люлин 5 или 8, вече не помня кой квартал спрягаха в другата тема, аз имам проблем с манталитета. Точно такова мислене създава проблеми.