питам се така ли растат децата, постоянно се притесняваш, тревожиш за най-малката подробност.Моята дъщеря е на 10 мес. и до 8-мия изобщо не боледуваше (не е кихнала даже). Когато навърши 8 м. се разболяхме мгото сериозно - висока т-ра (40 градуса), повръщане, разтройство, лежахме 15 дни в инфекциозна болница на системи, но слава богу мина и замина.
Сега преди месец пак т-ра 37.5, хрема, кашлица - били зъбки.Вече се сдобихме с два. И сега при най-малкото неразположение ми се изправят косите.Много се стресирах, аз която никога не съм била паника, сега изпитвам ужас като си спомня през какво минахме.Ако захленчи, стане кисела веднага я пипам дали е топличка или меря с термометъра.
Вчера например, не си изяде кисела в 16.30 ч. и аз изпаднах в паника - тя, която е толкова яшно дете, има една приказка, по което време да й предложиш все е гладна - не и не мръщи се, отвръща глава и яде чак в 18.00 ч., а пред нощта се събуде в 03.00 ч. гладна, защото заспа в 20.00 ч.
Днес не издържах премерих т-рата - нямаше.
Незнам как е при Вас?!? Ще се развам да споделети опита си и дали съм права да се притеснявам толкова много?!? Как при Вас никнеха зъбките - на какъв период се появяваха неразположенията?
Благодаря предварително.