"Градът на сънуващите книги" не е ли?
- Публикувана: 29 апр. 2015, 21:41 ч.
- Последно мнение: 15 ян. 2016, 14:00 ч.
Познай коя е книгата - 12
Мноооогоооо гаден грип!!!
— Лодка ли? Каква лодка?
— Горе, у дома. Лодката в килера. Като се съди по небето, ще имаме нужда от нея, ако ще излизаме довечера.
— Глупости — отсече тя. — В килера няма лодка.
Той заобиколи тезгяха:
— Има. Чудесна синя лодчица.
— Ами! В килера? Кой килер?
Боб започна да нарежда разни пакети сухи пасти на металната лавица до солените бисквити.
— Килера до библиотеката, разбира се.
— Но ние нямаме библиотека.
— Нямаме ли? А-ха. Е, щом като е така, лодката не е до библиотеката. Тя е в килера до стаята на жабока.
— Какъв жабок? — засмя се момичето.
— А-а, сега ще ми кажеш, че не си чувала за жабока.
Тя усмихната кимна.
— От днес даваме стая под наем на един чудесен, достолепен жабок от Англия. Истински джентълмен, натоварен с мисия от кралицата.
— Защо пък кралицата ще се занимава с един жабок?
- Жабоците наистина са отлични бизнесмени. А семейството на този жабок е служило на короната векове наред. Всъщност той е посветен в рицарски сан — сър Томас Тоуд.
— И какъв наем плаща сър Томас Тоуд?
— Шест пенса седмично.
— Стаята му до моята ли е?
— Да, стаята с лодката в килера.
Тя отново се засмя:
— Дано не хърка.
— Той каза същото за тебе.
...
Издърпа чекмеджето на по-близкото от двете нощни шкафчета и замръзна като видя там приказните ботушки, миниатюрното чадърче и мъничкото шалче, които баща и беше дал като доказателство, че сър Този Тоуд е техен наемател.
Беше убедил един приятел, изкусен кожар да изработи ботушките — широки и с подходяща форма за кривокрак жабок. Чадърчето беше купил от магазин за миниатюри, а зеления кариран шал бе направил сам като внимателно беше разнищил реснички по края. На деветия си рожден ден, като се върна от училище, тя завари ботушките и чадърчето до стената точно до вратата на апартамента, а шалчето беше грижливо поставено на закачалката.
— Шт-т!- прошепна баща и драматично. — Сър Томи току-що се върна от изнурително пътуване до Еквадор по поръчение на кралицата — нали тя има диамантена мина там — и сега е капнал. Сигурен съм, че ще спи дни наред. Но той ми каза да ти честитя рождения ден и остави подаръка в задния двор.
Подаръкът беше нов велосипед.
— Лодка ли? Каква лодка?
— Горе, у дома. Лодката в килера. Като се съди по небето, ще имаме нужда от нея, ако ще излизаме довечера.
— Глупости — отсече тя. — В килера няма лодка.
Той заобиколи тезгяха:
— Има. Чудесна синя лодчица.
— Ами! В килера? Кой килер?
Боб започна да нарежда разни пакети сухи пасти на металната лавица до солените бисквити.
— Килера до библиотеката, разбира се.
— Но ние нямаме библиотека.
— Нямаме ли? А-ха. Е, щом като е така, лодката не е до библиотеката. Тя е в килера до стаята на жабока.
— Какъв жабок? — засмя се момичето.
— А-а, сега ще ми кажеш, че не си чувала за жабока.
Тя усмихната кимна.
— От днес даваме стая под наем на един чудесен, достолепен жабок от Англия. Истински джентълмен, натоварен с мисия от кралицата.
— Защо пък кралицата ще се занимава с един жабок?
- Жабоците наистина са отлични бизнесмени. А семейството на този жабок е служило на короната векове наред. Всъщност той е посветен в рицарски сан — сър Томас Тоуд.
— И какъв наем плаща сър Томас Тоуд?
— Шест пенса седмично.
— Стаята му до моята ли е?
— Да, стаята с лодката в килера.
Тя отново се засмя:
— Дано не хърка.
— Той каза същото за тебе.
...
Издърпа чекмеджето на по-близкото от двете нощни шкафчета и замръзна като видя там приказните ботушки, миниатюрното чадърче и мъничкото шалче, които баща и беше дал като доказателство, че сър Този Тоуд е техен наемател.
Беше убедил един приятел, изкусен кожар да изработи ботушките — широки и с подходяща форма за кривокрак жабок. Чадърчето беше купил от магазин за миниатюри, а зеления кариран шал бе направил сам като внимателно беше разнищил реснички по края. На деветия си рожден ден, като се върна от училище, тя завари ботушките и чадърчето до стената точно до вратата на апартамента, а шалчето беше грижливо поставено на закачалката.
— Шт-т!- прошепна баща и драматично. — Сър Томи току-що се върна от изнурително пътуване до Еквадор по поръчение на кралицата — нали тя има диамантена мина там — и сега е капнал. Сигурен съм, че ще спи дни наред. Но той ми каза да ти честитя рождения ден и остави подаръка в задния двор.
Подаръкът беше нов велосипед.
Не е ли време да се преместим? 
Може би е добре да приключим с поредната загадка и тогава...?
— Близнаци! — повтори Т, сякаш стресната от перспективата. — Помисли колко би се радвала Р. Близнаци.
„Съдбата се бори да възстанови предопределения модел“, помисли Л. И за щастие понякога успява.
Поседяха известно време в задушевно мълчание, вдишваха здравословния морски въздух и слушаха нежните въздишки на вятъра в боровете и кипарис Монтърей. След малко Т каза:
— Помниш ли като дойдох при тебе в планината и ти се упражняваше в стрелба в задния двор?
— Помня.
— Стреляше по човешки силуети. Зъбеше се, предизвикваше целия свят, криеше оръжие навсякъде. Тогава ми каза, че цял живот си понасяла това, което съдбата ти е подхвърляла, но ще спреш просто да търпиш и ще се бориш, за да се защитиш. Беше много ядосана тогава, Ш, много зла.
— Да.
— Сега знам, че още можеше да търпиш. Знам също, че още можеш да се бориш. Светът продължава да е изпълнен със смърт и трагедии. Въпреки всичко вече не си зла.
— Не.
— И ще ми разкриеш ли тайната?
— Извлякох третата голяма поука, това е всичко. Като дете се научих да търпя. След смъртта на Д се научих да се боря. Сега продължавам да търпя и да се боря, но се научих също да приемам нещата. Съдбата е това, което е.
— Звучи много източно, мистично, трансцендентално и въобще това са глупости, Ш. Боже! Съдбата е това, което е. Още малко и ще ме накараш да мърморя мантри и да съзерцавам пъпа си.
— Като си се надула от близнаците — каза Л, — даже не можеш да си видиш пъпа.
— О, мога, ако правилно подредя огледалата.
Л се засмя:
— Обичам те, Т.
— Обичам те, сестричке.
Те се залюляха пак на столовете.
Долу на брега започваше приливът.
— Близнаци! — повтори Т, сякаш стресната от перспективата. — Помисли колко би се радвала Р. Близнаци.
„Съдбата се бори да възстанови предопределения модел“, помисли Л. И за щастие понякога успява.
Поседяха известно време в задушевно мълчание, вдишваха здравословния морски въздух и слушаха нежните въздишки на вятъра в боровете и кипарис Монтърей. След малко Т каза:
— Помниш ли като дойдох при тебе в планината и ти се упражняваше в стрелба в задния двор?
— Помня.
— Стреляше по човешки силуети. Зъбеше се, предизвикваше целия свят, криеше оръжие навсякъде. Тогава ми каза, че цял живот си понасяла това, което съдбата ти е подхвърляла, но ще спреш просто да търпиш и ще се бориш, за да се защитиш. Беше много ядосана тогава, Ш, много зла.
— Да.
— Сега знам, че още можеше да търпиш. Знам също, че още можеш да се бориш. Светът продължава да е изпълнен със смърт и трагедии. Въпреки всичко вече не си зла.
— Не.
— И ще ми разкриеш ли тайната?
— Извлякох третата голяма поука, това е всичко. Като дете се научих да търпя. След смъртта на Д се научих да се боря. Сега продължавам да търпя и да се боря, но се научих също да приемам нещата. Съдбата е това, което е.
— Звучи много източно, мистично, трансцендентално и въобще това са глупости, Ш. Боже! Съдбата е това, което е. Още малко и ще ме накараш да мърморя мантри и да съзерцавам пъпа си.
— Като си се надула от близнаците — каза Л, — даже не можеш да си видиш пъпа.
— О, мога, ако правилно подредя огледалата.
Л се засмя:
— Обичам те, Т.
— Обичам те, сестричке.
Те се залюляха пак на столовете.
Долу на брега започваше приливът.
Междувременно, разбира се, гледаха на нейния син К като на слабото звено. Не го притискаха толкова силно, колкото нея, предпочетоха да прибегнат до фалшиво умиление, коварство, лукавство и измама, за да подлъжат момчето да издаде онова, за което майката мълчеше. Но когато го разпитваха за изчезналия ранен мъж, той започваше да им разправя за Индиана Джоунз, Люк Скайуокър и Хан Соло. Когато се мъчеха да изтръгнат от него подробности за случката в дерето, той им разказваше за сър Томи Тоуд, служител на кралицата и техен наемател. А като се опитваха да научат поне нещичко за мястото, където се бяха укривали с майка си или за действията им през шестнадесетте дни между десети и двадесет и пети януари, момчето отговаряше:
— Проспах всичко, бях в кома, мисля, че бях болен от малария или може би дори марсова треска и сега имам амнезия като Лошия койот, когато Кукувицата се изхитри да хвърли камък по главата му. Най-сетне, ядосан, че не разбират защо говори така, Крис допълни:
— Вижте, това е семеен въпрос. Не знаете ли нищо за семейните въпроси? По тях мога да говоря само с мама, това не е работа на никой друг. Ако започнеш да обсъждаш семейни въпроси с непознати, знаеш ли къде ще стигнеш много скоро вместо у дома?
За да усложни още повече положението в очите на властите, Л публично се извини на всички, чието имущество бе взела или повредила при опитите си да се измъкне от изпратените след нея наемни убийци. На семейството, чиито „Бюик“ бе откраднала, подари нов „Кадилак“. На човека, чийто регистрационни номера на „Нисана“ бе свалила, купи нов „Нисан“. Във всички случаи възстановяваше повече, отколкото бяха щетите и печелеше приятели навсякъде.
— Проспах всичко, бях в кома, мисля, че бях болен от малария или може би дори марсова треска и сега имам амнезия като Лошия койот, когато Кукувицата се изхитри да хвърли камък по главата му. Най-сетне, ядосан, че не разбират защо говори така, Крис допълни:
— Вижте, това е семеен въпрос. Не знаете ли нищо за семейните въпроси? По тях мога да говоря само с мама, това не е работа на никой друг. Ако започнеш да обсъждаш семейни въпроси с непознати, знаеш ли къде ще стигнеш много скоро вместо у дома?
За да усложни още повече положението в очите на властите, Л публично се извини на всички, чието имущество бе взела или повредила при опитите си да се измъкне от изпратените след нея наемни убийци. На семейството, чиито „Бюик“ бе откраднала, подари нов „Кадилак“. На човека, чийто регистрационни номера на „Нисана“ бе свалила, купи нов „Нисан“. Във всички случаи възстановяваше повече, отколкото бяха щетите и печелеше приятели навсякъде.
Препоръчани теми