На море в Турция - тема 46

Пътуването – беше ясно, че ще си пътуваме самостоятелно предвид сезона за  почивка. От опита на други потребители реших, че ще хванем вътрешен полет от Истанбул. Плана беше да тръгнем с кола до Истанбул, после идеята на Роже с автобус ми се видя не лош вариант.

  За зимното часово време хич не ми беше минало да сметна,  та се оказа, че трябва да се хване по-ранен автобус, че полета ни беше в 9 часа, а  с нощният автобус в 01:00 се пристига по разписание в 7:00 на Отогар т.е. тяхно 8:00 и то ако всичко е наред. Първото метро от Отогар е в 6:18. Мда, преди самолетните билети трябва да се проверят варианти,  но не се сетих.


Когато отидох да закупя билети от офиса на метро за 19:30 от Пловдив и започнах да разпитвам момичето на колко точно време са сервизните коли от Отогар се оказа, че точно този автобус е директен за Бурса и ще ни остави на автогара Самандра в азиатската час, където ще сме на 30 мин. от летището. Оставих пари и  за връщане с отворени дата и час и примерна резервация, където после само с телефонно обаждане да се поръча закупуване най-късно два часа преди тръгване на автобуса. Така се пести предварително висене  сред всичката цигания на Отогар, само си казвам името на гишето, че имам закупени билети от България и ги издават.
Този вариант с билетите за връщане съм го ползвала и преди, за пловдивския офис мога да кажа, че правят тази услуга.


В деня на заминаване – сняг се сипе на парцали:) Тръгнахме на време и доволно се мотахме докато минем граница. Почивка, пазаруване на месо от изселниците /месото в Турция поскъпнало до 40 лири/, пак почивка при фри шопа, бързо минахме митница, пак почивка за тоалетна и най-накрая казаха, че ще спре чак в Истанбул. Вече времето тече бързо,  първа спирка Селим паша началото на града, на Отогар – само долу в сервизното свали хора и директно се изнесе с пълна газ. Промеждутъка преди ранно утро – града е притихнал, набързо се озоваваме над водите на Босфора, виждах, че предстои слизане.

 Слязохме на Самандра /малка спокойна, само за тяхните си автобуси/ и докато автобуса имаше почивка попитах шофьорите / тези говореха постоянно на турски, бях решила, че са  само турци,  но оказа се говорят български/  къде точно да мина за шатъл за Сабиха. Разпитаха набързо диспечера и ни пратиха отзад на броени метри, където на всеки час тръгва сервиз.

Шатъла спира под висящата отгоре табела, оказваща направлението. Пет  минути преди разписание, един чичко паркира, питах и ми кимна утвърдително, че е за Сабиха.  Изчакахме да постели пода с вестници, пустосвайки мрачното  мокро време и се качихме. Вече пътувахме 10 минути, когато се оказа,  че един от пътниците /местен/ се е качил на грешната кола, последва кавга с шофьора, обръщане да го остави обратно. Нищо, ние имаме доооста време, какво са някакви си 20 минути бавене:).  Шатъла ни остави на входа за заминаващи.

 Часът е точно 5:30, малко глътка въздух, цигара за пушача и минахме през скенера на входа, намерихме място и седнахме да си подремнем. В 7 часа се разтъпчах и видях, че са почнали чекирането. Полека, лека решихме да се наредим, още едно дремване в гейта за 50 мин. Излетяхме навреме.

Извода, много е удобен този директен автобус за Бурса със спирката си в азиатската част, стига човек да си е разчел предварително следващото прекачване. Същият автобус ни казаха, че е на автогара Самандра вечер в 19:30 на връщане към България.


На връщане от Сабиха бяхме по маршрута на Роже с havabus. На Сабиха ни посрещна истинска лапавица:), много красиво, натрупва за секунди. Автобусите се виждат още от изхода, веднага се качихме и скоро потеглихме. Има възможност да се слезе на 4 спирки преди Таксим, между които и Левент –спря точно срещу Сапфир. В 20:30 на крайна спирка Таксим, тъмно, няма сняг, тук-там профърча снежинка, студен вятър. Едва се провряхме да си вземем багажа, шофьорите прехвърлят всичко на тесния тротоар, досадните таксиджии  скочили между багажа на хората. Оглеждаме, улицата където се покатери автобуса е стръмна, долу на метри виждам оживеното кръстовище и тръгваме. Улицата е скосена с друга под нея,  големият надпис на хотел Divan е пред нас, пресичаме и сме точно пред хотела, заставаме с гръб пред Divan пресичаме и вече сме на пешеходната зона, от ляво е парка на Таксим, на метри от метро, площад т.н. Бяхме резервирали наблизо, хвърлихме багажа и топло облечени се пуснахме по вечерно оживения Истиклял.

Използвах услугите на Травел Сийзън за първи път. Много бързо по мейл се разбрахме, аз отдавна заглеждах Титаник и от предложените други от същия ценови клас, знаех къде ще почивам.  Изключително отзивчиви, бързи. Пожелах  да калкулират билети, трансфер хотел.
Веднага след  превода за доплащане ваучера беше оформен и изпратен. Дори се обадиха за потвърждение, после в деня на пътуването Петя Грудева са свърза на вайбър с пожелание за приятна почивка. Това го приемам като отношение към клиента.  

За трансфера трябваше да ни посрещне представител на calypso tour. Всичко беше предвидено, Междин беше български изселник или преселник както шеговито ме поправи, закачка. Впечатлена бях от правилния български на този човек,  обиквовено не е така при хората от този етнос, живеещи от години в Турция.  Каза че днес е първият слънчев ден от шест поредни дни дъжд.  За 15-20 мин. в приказки  и се озовахве на рецепция. Бързо, бързо бяхме регистрирани. Разменихме си телефони, ако нещо ни потрябва и ни пожела хубава почивка. В 11:00 се качихме в стаята, отдолу се пляцикаха на топлия басейн. Предстоеше да проучим кое къде е.


На връщане ни трансферира отново българин от турски етнос, много приятен човек, от района на Карлово с нескрита носталгия по родния край. С две думи всичко по организация касаещо ТА беше перфектно.

Няма да описвам пак местоположение, съоръжения,  удобства – това  е описано вече.
Ще се спра  повече на това, което на мен  ми е направило впечатление, харесало или не, по време на престоя. Половината от емоцията на  разбиранията ми за  почивка е  храна и напитки. Храната не бих казала е нещо, което не сме яли ли свръх разнообразна, имаше добър избор и беше прясна и вкусна. И нямаше как иначе, комшийте се грижеха много за навременното унищожаване, но за гостите по-късно.


Закуска – яйца под всякаква форма, бутерки кроасани, палачинки –тип американски, обикновени палачинки се приготвяха на момента с плънка по избор, компоти желета, пчелна пита, сирена, бюрек, колбас, корнфлейкс....


Обяд и вечеря – салати –зелени, зеленчукови – краставици, домати, зеле, цвекло, трушии,  различни бъркани – с руски акцент, със скариди и калмари /веднъж/, люти, мариновани
Макарони, спагети, таятеле с песто. Пържени  и печени патладжани, чушки, тиквички. Задушени карфиол, брокили, брюкселско зеле. По два вида супи на хранене.Сурово –сушени, пушени риби и меса. Пълнени патладжани, чушки, артишок. Кашкавали – ементал, рокфор, гуада + голям избор от тяхни местни. Суши, готвени скариди в сметанов сос, скариди с калмари по испанска рецепта –по един път. Риба по два вида на хранене, почти винаги панирана и пържена, рядко печена. Крокети, пържени картофи, пирог, бургери – или ги правеха на място или на самообслужване.  Скара – шишчета от месо или кайма,  тип кебапчета, кюфтета, пържолки на карета. Руладини месни или от кайма, в сос или с гарнитура.  Типични за тяхната кухня постни и местни гювечи. Задушено месо в сос.  Пъдпъдък, панирани  месни хапки и рула. Щанд с диетични. Карантия, която турците си похапваха.

 През ден присъстваше тяхното жито дето го ядат както ние ориза.  Пиде – месно или със сирена.
Плодове – портокал, мандарини, ябълки двавида, круши, сливи, нар. По пътя посока Regnum продаваха ягоди по 10 лири килото за разнообразие:)

Десертите – щял щанд с баклави, особено една баклава с млечен сос бързо изчезваше, кадаиф, реванета, тулумбички, печена тиква, смокини, сутляш, саварини. Нищо не оставаше всеки ден от този щанд.
 
Щанд с петифури, тарталети, кремчета. Петифурите - с вкус на брауни но сиропини, с различен чийзкейк аромат-мента, лимон, какао. Морковени петифури с орехи и канела. Пай хапки с ябълки, круши, компот от вишни. Кокосови петифури, сладък салам.
Тортите в сладкарницата   някои имаха  припокриване вкусово и визуално  с основния ресторант. Еклери, дребни сладки и сладолед се предлагаше още. Тирамисуто ми дойде твърде ароматизирано.


Посетихме  италиански ала карт ресторант, единствения работещ.  Храната  ни беше приготвена на място.  Мъжа ми избра стек,поднесен по правилата – алангле. Аз хапнах  печен лаврак върху канапе от спанак и сос. Рибата беше без нито костица. Равиоли – много-добри. Десерт – шоколадово суфле – идеално,  сладоледена торта – нормална:) . Напитките – вино с цени от от 25 евро до към над 200евро. Съвсем очаквано и предвидено. Избрахме бутилка сухо шардоне,  местно от района на Анталия с помоща на любезен годподин. Посмяхме се като му казах да внимава какво предлага, че цената не е определяща за хубавото вино:) Той като разбра, че сме българи се шегуваше, че може да предложи направо ракия с мастика:) Виното беше добро за своите завишени 35 евро. Важен е кефа.

Относно предлаганото вино в основния ресторант – розе, червено, бяло;  - розето не съм го търсила да опитвам.  Червеното – мерло с каберне е страхотно вино  с типичния вкус, мирис, цвят на тези сортове грозде – доста добро вино. Бялото –  сухо совиньон блан с шардоне, отново вино, което е направено от познати за мен сортове грозде отглеждани в района, където живея и съответно редовно тренирани на масата:) Еми, евала, истинско вино направено от грозде.  

Твърдия алкохол имаше  избор, уиски от ниския ценови клас – балантайс, червеното джони, джи би, джим бим – на свободна консумация. По –високия ценови клас – чивас, джак даниел и т.н. се заплащат. Водка, мартини, джин, коняк, тикила – има какво да се избере
алкохола, който носеха сервитьорите в лобито, пъпа – доволно натъпкан с лед. В пъпа попаднахме на сервитьор фен на Лудогорец покрай негов български приятел, знаеше всичко за отбора, каза, че били в хотела преди два сезона, ние го осведомихме, че са тук в момента но и за наше съжаление в друг хонел. Носеше разни глезотийки  без да сме ги поръчали, когато на четвъртия ден акустираха самите Лудогорец в хотела, ме догони от радост по уличката да сподели:). Другият единичен случай беше в дискотеката, поръчахме на  сервитьора текила,  достави ги ухилен, след малко  се появи с още четири, няма искам, не искам:)   НО, ако търсите персонално обслужване, това не е вашият хотел.  Много сервитьори, уж пише, а забравил, че не искам чаша с лед и 30гр водка вътре, не, че е проблем, но така не се печели бакшиш. В лоби бара след  две поръчки взети от сервитьор, аз си заплюх един барман и готово.
В ресторанта сервитьорите са в едно безкрайно пренареждане и събиране на маси. Вземане на чаша, вилица от клиента без да са попитали дали може. Отиваш сядаш, оглеждаш се, може на метри 5 човека да суетят и хич  да не поглеждат към масите с клиенти. Вярно има много хора, натоварено е, но и персонала е доста. Постоянно ги въртяха от една зона в друга, един ден сервира, друг ден отсервира.

В стаите през ден се сменяха бельо и кърпи, зареждаше се с каквото е необходимо, изхвърля се боклук. Чистотата има какво да се желае, не по време на престоя на госта, а преди това, под в баня, табла на легло, петнисан диван, просто е замазвано. И тук на главите на камериерките имаше техен отговорник, но явно не влиза по стаите да огледа. При този интензитет от гости замазването ще доведе до занемаряване.

В ресторанта също масите до стена или плоскост, каквото е зацапало стената, не е пипнато.
Първите два дни имаше турци, от някакво предприятие ли от къде, не знам, вървяха на тумби само мъже. Терасата вътре и вън я бяха превърнали по техните си обичаи в сеир –тераса, буквално не можеше да се припари от тях. Едно безкрайно пушене, пиене на чай и приказки. Добре, че си тръгнаха. После дойдоха турски семейства с децата си, оказа се, че има училищна ваканция. Едни футболни отбори си заминаха, дойдоха други, Лудогорец също:).  Руснаци млади двойки или по-възрастни, само една двойка англичани срещнахме. Доста пълен като за зима си беше хотела.
Времето слънчево 14-15 градуса, само един ден имаше облачен и в деня на тръгване през ноща валя и дойде студ. Припичахме се следобяд на басейна. В СПА  центъра беше малко пренасесено, особено след пет следобяд. Хубава зимна почивка стана.