Вчера само ви попрочитах през телефона, че беше ужасен ден! Ама просто ужасен, толкова стрес и нерви на работа отдавна не е било, направо ми се отели вола. И това по никое време, през декември, обикновено лятото е зора. Едвам се завлякох до дома към 7, любимият ми мъж направи принцеси за вечеря и после съм припаднала на дивана.
След 12 часа сън вече всичко изглежда по-добре. И през моя прозорец влиза слънчице, но термометърът показва - 12 ...
Ще си боядисвам косата и после ще тичаме до село да спрем водата, че сме много нехайни и ще си направим голяма беля. После съм обещала на мъжът ми разходки и глезотии, че е единствения ден от 10 следващи поредни, в който и двамата ще сме свободни. Все повече почвам да ненавиждам работата му. Графиците му са безумни, писан е да работи на 25-ти първа смяна. При все, че не продават хляб и реално смисълът е точно никакъв. Още храня бегла надежда да ги пуснат, но едва ли...